„За жените в науката“: Три жени, които разкриват тайните на растителния свят илечебният му потенциал
Научният свят има своите героини – дами, които със пристрастеност, непримиримост и визия не просто изследват, а трансформират бъдещето ни към по-добро. През 2025 година означаваме 15 години от основаването на програмата на L’Oréal и ЮНЕСКО „ За дамите в науката “ в България – самодейност, която до момента е подкрепила 39 изключителни българки, отличени за своите научни планове в основни научни области като физика, химия, биология, медицина, астрофизика, екология, информатика и инженерни науки.Биологията като мост сред индивида и природата. Представяме ви три изследователки - Ина Анева, Катерина Сакалийска и Женя Йорданова, които разкриват тайните на растителния свят и неговия лековит капацитет. Ина Анева: Работата ми не е единствено просвета на хартия, а живо продължение на връзката ни с природата. Всяко изобретение е крачка към опазването на редки растения, към разкриването на тяхната лечебна мощ 
Ина Анева е носителка на оценката „ За дамите в науката “ през 2021. Нейната професионална сфера е ботаниката – изследва химичния състав и фармакологичните свойства на лечебни растения, както и опциите за устойчивото им потребление и запазване. Работата ѝ цели да съчетае обичайното познание с нови научни подходи, с цел да сътвори ефикасни естествени средства и да отбрани биоразнообразието. Какво ви притегли към проучването на растения? Още от дете усещах дълбока връзка с природата – първата ми обич бяха животните, а след това погледнах и към растенията; всичко живо към нас ме вълнуваше и изпълваше с учудване. Винаги съм желала работата ми да има смисъл и да носи изгоди за хората. Първоначално се насочих към молекулярната биология, само че опитите с животни ме накараха да потърся път, който да съчетава научния интерес с етичните ми убеждения. Така открих ботаниката – свят, в който всяко растение заема своето място и носи своя неповторим химичен „ почерк “. Българската флора е извънредно богата – на относително дребната ѝ територия са открити към 4100 типа висши растения, доста от които едва проучени. Именно това чувство за откриване на тайните в този мистериозен свят на растенията, ме увлече и задържа в науката. 
Разкажете ни малко повече за процеса ви на работа и по какъв начин протичат проучванията, които вършиме? Моята работа е композиция от теренни изследвания и лабораторни разбори. Първата стъпка е обвързвана с разпознаването на растенията, има близки типове, които си наподобяват външно, само че имат друг състав. Не по-малко значимо е да се оцени положението на популациите в естествените им местообитания – в случай че то е несигурно, би трябвало да вземем ограничения, с цел да го подобрим, или да създадем опити за въвеждането на типовете в просвета и едвам по-късно да разкриваме техния лековит капацитет. Колкото и скъп да е един тип, в случай че съществуването му в природата е застрашено, не трябва да го използваме, преди да сме обезпечили резистентен метод за неговото запазване.След събирането на пробите следва лабораторната част – тук проучваме химичния състав на растенията, търсим биоактивни субстанции и изследваме тяхната фармакологична интензивност. Това е извънредно прецизна работа, при която всяка молекула може да се окаже ключ към ново познание или приложение. 
Особено скъпо за мен е, че тези два стадия – терен и лаборатория – се допълват. В природата откриваме капацитета, а в лабораторията го разкриваме в елементи. Къде се срещат обичайните естествени средства и модерните технологии? Традиционните естествени средства и модерните технологии се срещат точно в актуалната просвета. От една страна, националната медицина и вековният опит са ни оставили голямо познание за растенията и тяхната лечебна мощ. От друга – днешните аналитични способи като GC–MS, HPLC и молекулярни биологични подходи ни разрешават да „ надникнем “ в комплицирания химичен състав на тези растения, да разберем кои са дейните субстанции, какъв е техният механизъм на деяние и по какъв начин да ги превърнем в безвредни и ефикасни лечения. В тази среща на предишното и сегашното се крие същинският капацитет – уважението към опита на предците и силата на актуалната просвета се допълват, с цел да дадат решения за бъдещето. Така традицията става насочна точка, а модерната технология – инструмент за справедлива оценка и развиване. 
Кое е нещо, с което най-вече се гордеете в работата си? Най-голямата ми горделивост е, че работата ми не е единствено просвета на хартия, а живо продължение на връзката ни с природата. Всяко изобретение е крачка към опазването на редки растения, към разкриването на тяхната лечебна мощ и към вдъхновяването на повече хора да повярват в значимостта на науката. Един от моментите, с които се гордея най-силно, е откриването и описването на нов за науката тип – Sideritis elica Aneva, Zhelev & Bonchev. Щастлива съм, че съм част от Българската академия на науките – измежду сътрудници, които с отдаденост и неизменност вършат просвета на международно равнище. Именно тази принадлежност ме въодушеви да основа кино лентата „ 155 години Българска академия на науките – Живият дух на основателите “ – филм, който доближи до националния ни ефир и до интернационална аудитория на влиятелен кино фестивал в Париж.
Ина Анева е носителка на оценката „ За дамите в науката “ през 2021. Нейната професионална сфера е ботаниката – изследва химичния състав и фармакологичните свойства на лечебни растения, както и опциите за устойчивото им потребление и запазване. Работата ѝ цели да съчетае обичайното познание с нови научни подходи, с цел да сътвори ефикасни естествени средства и да отбрани биоразнообразието. Какво ви притегли към проучването на растения? Още от дете усещах дълбока връзка с природата – първата ми обич бяха животните, а след това погледнах и към растенията; всичко живо към нас ме вълнуваше и изпълваше с учудване. Винаги съм желала работата ми да има смисъл и да носи изгоди за хората. Първоначално се насочих към молекулярната биология, само че опитите с животни ме накараха да потърся път, който да съчетава научния интерес с етичните ми убеждения. Така открих ботаниката – свят, в който всяко растение заема своето място и носи своя неповторим химичен „ почерк “. Българската флора е извънредно богата – на относително дребната ѝ територия са открити към 4100 типа висши растения, доста от които едва проучени. Именно това чувство за откриване на тайните в този мистериозен свят на растенията, ме увлече и задържа в науката. Разкажете ни малко повече за процеса ви на работа и по какъв начин протичат проучванията, които вършиме? Моята работа е композиция от теренни изследвания и лабораторни разбори. Първата стъпка е обвързвана с разпознаването на растенията, има близки типове, които си наподобяват външно, само че имат друг състав. Не по-малко значимо е да се оцени положението на популациите в естествените им местообитания – в случай че то е несигурно, би трябвало да вземем ограничения, с цел да го подобрим, или да създадем опити за въвеждането на типовете в просвета и едвам по-късно да разкриваме техния лековит капацитет. Колкото и скъп да е един тип, в случай че съществуването му в природата е застрашено, не трябва да го използваме, преди да сме обезпечили резистентен метод за неговото запазване.След събирането на пробите следва лабораторната част – тук проучваме химичния състав на растенията, търсим биоактивни субстанции и изследваме тяхната фармакологична интензивност. Това е извънредно прецизна работа, при която всяка молекула може да се окаже ключ към ново познание или приложение. Особено скъпо за мен е, че тези два стадия – терен и лаборатория – се допълват. В природата откриваме капацитета, а в лабораторията го разкриваме в елементи. Къде се срещат обичайните естествени средства и модерните технологии? Традиционните естествени средства и модерните технологии се срещат точно в актуалната просвета. От една страна, националната медицина и вековният опит са ни оставили голямо познание за растенията и тяхната лечебна мощ. От друга – днешните аналитични способи като GC–MS, HPLC и молекулярни биологични подходи ни разрешават да „ надникнем “ в комплицирания химичен състав на тези растения, да разберем кои са дейните субстанции, какъв е техният механизъм на деяние и по какъв начин да ги превърнем в безвредни и ефикасни лечения. В тази среща на предишното и сегашното се крие същинският капацитет – уважението към опита на предците и силата на актуалната просвета се допълват, с цел да дадат решения за бъдещето. Така традицията става насочна точка, а модерната технология – инструмент за справедлива оценка и развиване. Кое е нещо, с което най-вече се гордеете в работата си? Най-голямата ми горделивост е, че работата ми не е единствено просвета на хартия, а живо продължение на връзката ни с природата. Всяко изобретение е крачка към опазването на редки растения, към разкриването на тяхната лечебна мощ и към вдъхновяването на повече хора да повярват в значимостта на науката. Един от моментите, с които се гордея най-силно, е откриването и описването на нов за науката тип – Sideritis elica Aneva, Zhelev & Bonchev. Щастлива съм, че съм част от Българската академия на науките – измежду сътрудници, които с отдаденост и неизменност вършат просвета на международно равнище. Именно тази принадлежност ме въодушеви да основа кино лентата „ 155 години Българска академия на науките – Живият дух на основателите “ – филм, който доближи до националния ни ефир и до интернационална аудитория на влиятелен кино фестивал в Париж. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ