Американска мисия може да е открила следи от живот на Венера още през 1978 година
Научната публикация по тематиката е подадена за щемпел от интернационален екип с водещ създател Ракеш Могул към сп. Nature на 22-ри септември. Към сегашния миг тя към момента не е минала през процеса на рецензиране, само че може да бъде прочетена на страниците на научната база данни arXiv.
Тук е значимо да се означи, че откритието за фосфина, което бе оповестено през септември, не бе направено чрез галактическа задача, а посредством наземни наблюдения. Най-ранната възможност находката да бъде доказана и от галактически уред ще е на 15-ти октомври, когато задачата на Япония и Европейската галактическа организация (ЕКА) “БепиКоломбо ” ще прелети край планетата. По-нататък, при започване на 2021 година, американската роботизирана експедиция “Паркър ” също ще направи облитане на Венера, а през 2023 година частна задача на американската компания Рокет Лаб ще се опита да спусне сонда във венерианската атмосфера.
Междувременно някои откриватели взеха решение да извърнат внимание на спектри от остарели задачи, с цел да схванат дали нещо не е било пропуснато по време на първичния им разбор. В полезрението попаднаха данните от задачата “Пайъниър Винъс ”. Това е относително забравена задача, за която галактическите запалянковци рядко се сещат. През 1978 година тя организира първото кацане на Съединени американски щати на Венера (да, американците също имат кацане на Венера, освен Съюз на съветските социалистически републики!). Повече информация за експедицията можете да прочетете на публикацията “Забравените задачи: Пайъниър Винъс и първото американско кацане на Венера ” на страниците на КОСМОС БГ.
Когато обаче “Пайъниър Винъс ” учи венерианските условия, учените се концентрират най-много върху проучването на въглеродния диоксид, серния диоксид и аргона – все газове, за които сигурно знаем, че участват в атмосферата. Мисълта там да има фосфин е била тотално незнайна, по тази причина Могул и екипът му допуснаха, че е допустимо тогавашните откриватели да са пренебрегнали вероятността спектрометрите да са разкрили и някакви други субстанции, включително и фосфин.
Следвайки логиката на догатката, екипът преразгледа спектрите. “Ние успяхме да извлечем още данни от литературата преди 40 години ”, заяви Могул за публикация на страниците на Сайънтифик Американ. “И мислим, че успяхме да открием забавни неща. Вярваме, че сведенията от задачата демонстрират съществуването на фосфин ”.
Изследователят е безапелационен, че тогавашните откриватели “са били заинтересувани от общите свойства на атмосферата и по какъв начин тя се трансформира с изкачването или слизането нагоре и надолу ”. Но спектрометърът LNMS е бил доста сензитивен и е допустимо да е открил и освен това. “Тогава хората са отхвърлили опцията за съществуването на други молекули, тъй като са сметнали, че няма метод това да е по този начин ”. Трябвало е актуалните откриватели да пуснат “бомбата ” с фосфина на 14-ти септември, с цел да бъде обърнато внимание. Тук е значимо да имаме поради, че тълкуването на спектри е комплицирана работа – и в случай че не извършваш целево търсене на съответно вещество, доста е елементарно да пропуснеш откритието под носа си.
Трдността при тълкуването на спектри идва най-много от обстоятелството, че голям брой субстанции имат сходна молекулна маса и е комплицирано да се дефинира кое какво е. Но Могул е безапелационен, че данните от LNMS свидетелстват за съществуването на молекула във венерианската атмосфера, която има същата маса като фосфина.
Нещо повече – новият разбор на спектрите от “Пайъниър Винъс ” свидетелства за съществуването и на други субстанции, които не би следвало да са в облаците на Венера – да вземем за пример хлор, О2 и водороден прекис.
Всичко това е индикатор, че вероятно на планетата протичат незнайни процеси. Може би те са напълно геологични, само че също по този начин е допустимо да са дори биологични!
Едно е ясно – с цел да се удостовери сигурно дали на Венера има живот или не, или става въпрос за чужд все още геологичен развой, нужно е към планетата да бъдат изпратени съвременни задачи с чувствителни принадлежности.
Тъй че ще изчакаме още известно време.
Инфо: Arxiv.org
