Нацията на президента Владимир Путин сега е подложена на изолация,

Нацията на президента Владимир Путин в този момент е подложена на изолираност, по-внезапна и тотална от тази, претърпяна от която и да е огромна мощ в най-новата история. Това може да докара до неприятни последствия.

От края на февруари Русия е обект на наказателни стопански, търговски и финансови наказания. Страната се е устремила към дефолт по дълга си, а е в ход и бързо софтуерно обособяване. Чуждестранните компании бягат от страната, до момента в който съветските тимове са изключени от интернационалните надпревари по футбол и други спортове. Дори Международната котешка федерация забрани на съветските котки присъединяване в своите събития, цитира Investor.bg.

Русия не е някаква долна робия като Куба или Северна Корея; тя е огромна мощ, чието население до неотдавна беше надълбоко обвързвано с по-голямата световна среда. Сега Русия страда от известна степен на интернационално отделяне, което нормално се случва единствено когато една страна е във война със света.

Какво ще значи това за Москва, в случай че спорът й с Украйна продължи с месеци или години? Можем да си представим няколко сюжета, всеки от които би сложил неприятни провокации пред Русия, а някои биха могли да бъдат много тревожни за Америка и нейните съдружници.

Най-розовият е „ Московска пролет “, при който цената на спора довежда до промяна на режима и прераждане на демокрацията, което Русия изпита мимолетно през 90-те години. Руските елити отстраняват Путин и подписват мир с Украйна. Преживявайки следствията от експанзията и автокрацията, по-градските, демократични елементи от съветското общество изискват по-широко политическо отваряне и реинтеграция на страната в света. Точно както изолацията убеди Южна Африка да се откаже от апартейда в края на 80-те години на предишния век, непознатото опетняване може да провокира трагична смяна във външната и вътрешната политика на Москва.

Шансовете този сюжет да се материализира са доста дребни. Двете десетилетия на путинизъм оставиха Русия със слаба, фрагментирана съпротива. Президентът сигурно се е опитал да отбрани режима си от прелом, като подчини службите за сигурност и разузнаването, и ги опълчи едни на други. И даже Русия да преживее гражданска война, внимавайте: историята на 90-те ни предизвестява, че може да последва неустойчивост и даже безпорядък.

Втори, по-правдоподобен, сюжет е „ Ранен колос “. При него Путин употребява своя надзор над службите за сигурност, с цел да се задържи на власт и да потисне каквото и да е национално неодобрение, подбудено от изолацията. Той употребява опциите на черния пазар, които глобите неизбежно основават, с цел да компенсира лоялните си другари. Русия става все по-зависима от Китай, защото търси стопански и софтуерни други възможности на Запада.

Има и трети, по-мрачен сюжет: „ Техеран на Волга “. При него изолацията и радикализацията вървят ръка за ръка. Образованите, мобилни руснаци напущат страната, освобождавайки режима от най-отявлените му демократични критици. Привържениците на твърдата линия одобряват „ стопанската система на опозиция “, учредена на самодостатъчност и отбягване на " замърсяващото " въздействие на Запада. Агресивните вътрешни чистки, безмилостната агитация и раздухването на войнстващ шовинизъм основават съветски вид на фашизъм. Когато Путин в последна сметка пада, той е сменен от също толкоз наказателен, упорит и ксенофобски водач.

Така Русия се трансформира в свръхсилен Иран с нуклеарни оръжия - страна, която е трайно отчуждена от света и компенсира слабостта си със засилена враждебност. Вместо да се отдръпна от борбата си със Запада, тази Русия може да ескалира битката – преследвайки широкообхватни стратегии за бойкот в Европа или по-агресивно ориентиране на своите кибероръжия против цели в Съединени американски щати и други демократични страни.