Висока обществена подкрепа на стратегията за детето
Национално представително изследване, извършено от социологическа организация Глобал Метрикс, демонстрира висока поддръжка за основните политики, ориентирани към децата у нас в плана на Национална тактика за детето до 2030 година
Над 80-90% от пълнолетните българи поддържат като приоритет политиките на страната основаването на удобна среда за развъждане и развиване на децата. Сред най-важните области, в които би трябвало съгласно жителите да се работи са образованието, опазването на здравето и основаването на сигурна и безвредна среда за децата, включително и среда без принуждение.
Подкрепата за разнообразни политики, ориентирани към децата в България, демонстрира висока приоритетност на тематиката в публичния дневен ред и висока сензитивност на жителите към тези въпроси. Широката общност е мощно обединена към мнението, че би трябвало да бъдат обезпечени правата на децата за обучение, здравословен метод на живот и сигурност, включително и предварителна защита и отбрана от принуждение и други нездравословни дейности.
В този подтекст ролята на страната при обезпечаване на протекция на децата се възприема многопластово – от една страна са налице области и тематики, за които доминира разбирането, че страната би трябвало да обезпечава главно поддръжка. От друга страна, при съществуване на риск за детето обаче, доминират мненията, че страната би трябвало да постанова наказания. При това, колкото по-голям е рискът за здравето, физическото и психическото положение на децата, толкоз по-допустимо е страната да се намесва със наказания, а освен с поддръжка.
Така да вземем за пример при случаи на беднотия 89% от хората считат, че би трябвало да бъде обезпечена поддръжка от страната и едвам 8% са на мнение, че страната би трябвало да се намесва със наказания. Малко по-разнородни са мненията, когато става въпрос за редовно неглижиране на детето. Две трети (68%) са на мнение, че в такива случаи е належащо страната да се намесва като оказва поддръжка на родителите, до момента в който 31% считат, че при неглижиране (липса на заслон, храна, здравни грижи и образование) е належащо страната да глоби родителите. Не можем ясно да откроим групи, при които поддръжката за наказания е по-висока. Тези отзиви са еднообразно разпределени измежду обособените обществени, възрастови и просветителни групи.
Оформя се и една група от тематики, по които публичното отзиви е мощно поляризирано. Сред тях са вербалната експанзия, използването на телесно наказване, оставяне на детето единствено преди да навърши 12 години. Ако при вербалната експанзия въпреки всичко господства мнението, че страната би трябвало да се намесва с поддръжка (48%) и е едвам 25% показват, че би трябвало да постанова наказания, а 27% считат, че не би трябвало въобще да се намесва, при използването на телесно наказване мненията се разделят на три, почти равни групи – 37% считат, че страната би трябвало да се намеси с поддръжка на фамилиите, като им помогне да преодолеят този вид проблеми, 35% считат, че страната би трябвало да постанова наказания, а 29% – че страната не би трябвало да се намесва в такива случаи. Тези разнородни отзиви демонстрират липса на изясненост за проблемите, които телесното санкции поражда, за отрицателните му последици върху душeвността на детето и за опциите зародили обстановки с детето да се вземат решение, посредством разнообразни форми на положително образование, а не посредством телесно наказване.
Ясно се обособява една група от обстановки, по които мнението, че страната би трябвало да се намесва със наказания мощно господства. Това са случаи, при които е налице директен риск за физическото здраве на детето, риск от съществени физически пострадвания и при положение на непоставяне на наложителните за детето ваксини. 76% считат, че страната би трябвало да са намесва със наказания, в случай че родителите ползват физическо наказване над детето, което води до съществени пострадвания, 67% считат, че интервенция със наказания е нужна, в случай че има риск за физическото здраве на детето, 65% – в случай че възпитанието на детето в фамилията опонира на законовите правила, 54% – в случай че родителите отхвърлят да бъдат сложени, наложителните ваксини. Ако при първите три обстановки доста дребен дял от интервюираните са за невмешателство (едва 1-5%), при отхвърли от ваксини 22% смятат, че не е възможно страната да се намесва. Неосъзнаването на значимостта на имунизациите, както и на вероятните последици от увеличение на каузи на неимунизираните деца оформя значително тези настройки.
Необходимостта от поддръжка, а не наказания, в тези сериозни обстановки показват сред 22% и 32% от интервюираните.
Като цяло намесата на страната се възприема главно във връзка на обстановки, в които физическото и психическо положение на детето са застрашени и има обстановка на щета или корист с детето. Едва 16% са на мнение, че страната не би трябвало да се намесва при никакви условия в фамилните каузи и, че родителите би трябвало да могат само сами да дефинират по какъв начин да отглеждат и възпитават децата си. Към тази група по-често спадат възрастните генерации и обществено уязвимите групи – многодетните фамилии, представители на етническите малцинства, хората с ниско обучение и невисок статус.
Предложените ограничения в плана на Национална тактика за детето 2019-2030 година срещат висока поддръжка измежду необятната общност. На процедура всяка от ограниченията е подкрепена от над 80% от пълнолетните българи. Доколкото има съпротиви по някои от ограниченията, те са споделени единствено от към 15-18% от пълнолетните българи.
Резервите към даването на опция за патронажна грижа за родители, които имат потребност от такава поддръжка, се споделя в най-голяма степен от родители на деца над 5 година, хората в междинните възрастови групи, със междинни приходи. Въпреки, че тази мярка е дефинирана категорично като мярка, която ще бъде опция за родители, които имат предпочитание да я употребяват и няма да има наложителен темперамент, съпротивите против нея значително са заради недоумение на смисъла и полезността на тази мярка или свързването й с практики от предишното. Разясняването на смисъла на патронажната грижа би могло да понижи тези съпротиви. Все отново, би трябвало да отбележим, че въпреки и делът на неподкрепящите тази мярка да е максимален, спрямо останалите ограничения, поддръжката за нея остава доста висока (82%).
Друга мярка, с висока поддръжка (в рамките на към 86%), само че и с към 15% неподкрепа, е обгръщане със наложителни имунизации на всички деца. Тези оценки още веднъж демонстрират по-общо недоумение на цялостната политика и ограничения за наложително имунизиране. Разясняване на смисъла на наложителния имунизационен календар и следствията както за обособената персона, по този начин и за обществото, от повишаване каузи на неимунизирани лица, е извънредно значимо. В този случай, представянето на експертни отзиви на експерти, които да коментират смисъла от имунизирането е извънредно належащо.
Предизвикалата доста диспути в общественото пространство тематика, обвързвана със възбрана на телесното наказване, също среща висока поддръжка. Едва 16% са пълнолетните българи, които не поддържат възбрана на телесното наказване. Сред по-резервираните представители на необятната общност са младежите (под 29 г.), представителите на многодетни фамилии, нискодоходните групи. В същото време като съперници на такава възбрана се афишират и част от високодоходните и високо статусни групи, включително и част от хората със приблизително и по-високо обучение. Все още в обществото липсва явен спор по отношение на отрицателните резултати на телесното наказване и разнообразни други възможности и подходи във възпитанието, които биха могли да оказват помощ на родителите да се оправят в сложни обстановки. Наличието на повече информация и полемики по тематиката биха съдействали за смяна на настройките на тези групи и минимизиране на съперниците на възбраната. /БГНЕС
Над 80-90% от пълнолетните българи поддържат като приоритет политиките на страната основаването на удобна среда за развъждане и развиване на децата. Сред най-важните области, в които би трябвало съгласно жителите да се работи са образованието, опазването на здравето и основаването на сигурна и безвредна среда за децата, включително и среда без принуждение.
Подкрепата за разнообразни политики, ориентирани към децата в България, демонстрира висока приоритетност на тематиката в публичния дневен ред и висока сензитивност на жителите към тези въпроси. Широката общност е мощно обединена към мнението, че би трябвало да бъдат обезпечени правата на децата за обучение, здравословен метод на живот и сигурност, включително и предварителна защита и отбрана от принуждение и други нездравословни дейности.
В този подтекст ролята на страната при обезпечаване на протекция на децата се възприема многопластово – от една страна са налице области и тематики, за които доминира разбирането, че страната би трябвало да обезпечава главно поддръжка. От друга страна, при съществуване на риск за детето обаче, доминират мненията, че страната би трябвало да постанова наказания. При това, колкото по-голям е рискът за здравето, физическото и психическото положение на децата, толкоз по-допустимо е страната да се намесва със наказания, а освен с поддръжка.
Така да вземем за пример при случаи на беднотия 89% от хората считат, че би трябвало да бъде обезпечена поддръжка от страната и едвам 8% са на мнение, че страната би трябвало да се намесва със наказания. Малко по-разнородни са мненията, когато става въпрос за редовно неглижиране на детето. Две трети (68%) са на мнение, че в такива случаи е належащо страната да се намесва като оказва поддръжка на родителите, до момента в който 31% считат, че при неглижиране (липса на заслон, храна, здравни грижи и образование) е належащо страната да глоби родителите. Не можем ясно да откроим групи, при които поддръжката за наказания е по-висока. Тези отзиви са еднообразно разпределени измежду обособените обществени, възрастови и просветителни групи.
Оформя се и една група от тематики, по които публичното отзиви е мощно поляризирано. Сред тях са вербалната експанзия, използването на телесно наказване, оставяне на детето единствено преди да навърши 12 години. Ако при вербалната експанзия въпреки всичко господства мнението, че страната би трябвало да се намесва с поддръжка (48%) и е едвам 25% показват, че би трябвало да постанова наказания, а 27% считат, че не би трябвало въобще да се намесва, при използването на телесно наказване мненията се разделят на три, почти равни групи – 37% считат, че страната би трябвало да се намеси с поддръжка на фамилиите, като им помогне да преодолеят този вид проблеми, 35% считат, че страната би трябвало да постанова наказания, а 29% – че страната не би трябвало да се намесва в такива случаи. Тези разнородни отзиви демонстрират липса на изясненост за проблемите, които телесното санкции поражда, за отрицателните му последици върху душeвността на детето и за опциите зародили обстановки с детето да се вземат решение, посредством разнообразни форми на положително образование, а не посредством телесно наказване.
Ясно се обособява една група от обстановки, по които мнението, че страната би трябвало да се намесва със наказания мощно господства. Това са случаи, при които е налице директен риск за физическото здраве на детето, риск от съществени физически пострадвания и при положение на непоставяне на наложителните за детето ваксини. 76% считат, че страната би трябвало да са намесва със наказания, в случай че родителите ползват физическо наказване над детето, което води до съществени пострадвания, 67% считат, че интервенция със наказания е нужна, в случай че има риск за физическото здраве на детето, 65% – в случай че възпитанието на детето в фамилията опонира на законовите правила, 54% – в случай че родителите отхвърлят да бъдат сложени, наложителните ваксини. Ако при първите три обстановки доста дребен дял от интервюираните са за невмешателство (едва 1-5%), при отхвърли от ваксини 22% смятат, че не е възможно страната да се намесва. Неосъзнаването на значимостта на имунизациите, както и на вероятните последици от увеличение на каузи на неимунизираните деца оформя значително тези настройки.
Необходимостта от поддръжка, а не наказания, в тези сериозни обстановки показват сред 22% и 32% от интервюираните.
Като цяло намесата на страната се възприема главно във връзка на обстановки, в които физическото и психическо положение на детето са застрашени и има обстановка на щета или корист с детето. Едва 16% са на мнение, че страната не би трябвало да се намесва при никакви условия в фамилните каузи и, че родителите би трябвало да могат само сами да дефинират по какъв начин да отглеждат и възпитават децата си. Към тази група по-често спадат възрастните генерации и обществено уязвимите групи – многодетните фамилии, представители на етническите малцинства, хората с ниско обучение и невисок статус.
Предложените ограничения в плана на Национална тактика за детето 2019-2030 година срещат висока поддръжка измежду необятната общност. На процедура всяка от ограниченията е подкрепена от над 80% от пълнолетните българи. Доколкото има съпротиви по някои от ограниченията, те са споделени единствено от към 15-18% от пълнолетните българи.
Резервите към даването на опция за патронажна грижа за родители, които имат потребност от такава поддръжка, се споделя в най-голяма степен от родители на деца над 5 година, хората в междинните възрастови групи, със междинни приходи. Въпреки, че тази мярка е дефинирана категорично като мярка, която ще бъде опция за родители, които имат предпочитание да я употребяват и няма да има наложителен темперамент, съпротивите против нея значително са заради недоумение на смисъла и полезността на тази мярка или свързването й с практики от предишното. Разясняването на смисъла на патронажната грижа би могло да понижи тези съпротиви. Все отново, би трябвало да отбележим, че въпреки и делът на неподкрепящите тази мярка да е максимален, спрямо останалите ограничения, поддръжката за нея остава доста висока (82%).
Друга мярка, с висока поддръжка (в рамките на към 86%), само че и с към 15% неподкрепа, е обгръщане със наложителни имунизации на всички деца. Тези оценки още веднъж демонстрират по-общо недоумение на цялостната политика и ограничения за наложително имунизиране. Разясняване на смисъла на наложителния имунизационен календар и следствията както за обособената персона, по този начин и за обществото, от повишаване каузи на неимунизирани лица, е извънредно значимо. В този случай, представянето на експертни отзиви на експерти, които да коментират смисъла от имунизирането е извънредно належащо.
Предизвикалата доста диспути в общественото пространство тематика, обвързвана със възбрана на телесното наказване, също среща висока поддръжка. Едва 16% са пълнолетните българи, които не поддържат възбрана на телесното наказване. Сред по-резервираните представители на необятната общност са младежите (под 29 г.), представителите на многодетни фамилии, нискодоходните групи. В същото време като съперници на такава възбрана се афишират и част от високодоходните и високо статусни групи, включително и част от хората със приблизително и по-високо обучение. Все още в обществото липсва явен спор по отношение на отрицателните резултати на телесното наказване и разнообразни други възможности и подходи във възпитанието, които биха могли да оказват помощ на родителите да се оправят в сложни обстановки. Наличието на повече информация и полемики по тематиката биха съдействали за смяна на настройките на тези групи и минимизиране на съперниците на възбраната. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ