Националният студентски дом през настоящата година чества 90-годишен юбилей от

Националният студентски дом през актуалната година празнува 90-годишен празник от построяването на постройката в недодялан тип през 1933 година

Най-стратегическа остава концепцията за възобновяване на огромната ни зала, унищожена от пожар през 2001 година, само че нито един български политик не се трогва.

Благодарение на стратегия „ Културното завещание на Столична община “ наехме архитекти, те стъпиха на два идейни плана на студенти и дружно – студентите, и професионалните архитекти, направиха прелестен план, който в този момент търси финансиране от над 5 млн. лева

Това сподели в изявление за БГНЕС шефът на Националния студентски дом Христиан Даскалов.

Той описа, че идеята, в действителност, е на над 115 година, тъй като през академичната 1903 – 1904 година двама видни български общественици – проф. доктор Иван Шишманов, като министър на образованието, и писателят Стилиян Чилингиров, именуван от мнозина последният български възрожденец, тогава като ръководител на Студентския клуб към Държавния университет, предизвикват построяването на Дома, създавайки държавен фонд с начален капитал 10 хиляди лева, с цел да има място, където българските студенти да прекарват свободното си време, да разменят мисли, да творят, както и да имат топла храна. „ Така се заражда концепцията през началото на ХХ век, само че в 1930-те години тя има своята кулминационна точка – постройката е издигната, довършена преди бомбардировките и, популярност на Бога, оцелява след бомбардировките “, изясни шефът.

Даскалов съобщи, че по време на социализма Студентският дом е водещ културен център. „ Представяйте си го като младежкото НДК. Имаме голям брой самодейни обединения, оркестри – симфоничен, естраден, научен хор, фолклорен отбор “, означи той, като добави, че два от съставите са оживели и до през днешния ден.

Фолклорният отбор за национални танци и университетският хор, който носи името на неговия създател – Ангел Манолов, и до ден-днешен репетират всекидневно в Студентския дом. „ Младите хора са добре пристигнали напълно на отворен принцип да посетят техни подготовки и да се причислят към тях “, прикани шефът.

Даскалов акцентира, че още от 1950-те години на ХХ век към Студентския дом действа и театър-студио „ Студентина “. „ Един от първите режисьори там е Любен Гройс, тъй че това също е друга организация, с която дружно планираме начинания, с които да отбележим 90-годишнината ни “, добави той.

Към днешна дата в Националния студентски дом има 10 национални студентски организации – всички най-големи в отбрана на ползите на младежите. Често тук идват да приготвят свои постановки самостоятелни актьори. „ В един интервал, след затварянето на Червената къща като център за самостоятелна просвета и отварянето на Топлоцентралата, т.е. в този интервал от 4 – 5 година, бяхме сърцето на самостоятелното изкуство на София и давахме заслон на самостоятелните актьори, в това число и във времената на Коронавирус, в който интервал всички останали културни центрове затвориха, ние не го направихме “, акцентира Даскалов.

Директорът на Националния студентски дом изясни, че се пробват да бъдат настоящи на изменящата се среда и главната си задача преоткриват във опцията да основават лична продукция, т.е. не просто да дават сцена за изява на младежите, само че и да продуцират техни планове. „ С гражданска фондация „ Лъчезар Цоцорков “ през актуалната година създадохме резидентска стратегия – доста значим план за нас. Млади хора от цялата страна аплайваха със свои планове – театрални, музикални, модерни, т.е. различни, отвън рестриктивните мерки на изкуството. Подготвиха ги в Студентския дом и ги показаха премиерно “, описа той и посочи, че имат концепция да възродят някои от хубавите събития на предишното, като Младежкия конкурс за занимателна ария.

Най-стратегическа, обаче, остава концепцията за възобновяване на огромната зала, в която два столични обичани театъра с години са се изявявали. През 1950-те години на предишния век тук е основан Театъра на армията, който след това се мести в постройката на бившето кино „ Роял “, през 1990-те тук играе и Младежкият спектакъл, само че след огромен пожар през 2001 година сцената е унищожена. „ Абсолютно нито един български политик не се трогва от това, че една емблематична за цяла София сцена е унищожена, т.е. тя просто е затворена, запечатана, с всичкия отпадък и пепел. Последните години я почиствахме, постегнахме, даже и седалките ги измихме, направихме няколко провокативни събития. Разбира се, тази зала не дава отговор на никакви условия, по тази причина и не я използваме за аудитория “, съобщи Даскалов.

Благодарение на стратегия „ Културно завещание на Столична община “, са наети архитекти, които стъпват на два идейни студентски плана и дружно – и студентите, и професионалните архитекти основават план, който търси финансиране на стойност над 5 млн. лева за възобновяване на огромната зала. „ Вече търсим тези средства и се възползвам освен да прикани политиците да видят целта, изключително, ето, 24 май ще е народен празник, пък една от най-големите културни подиуми на София и на България тъне в съсипия, на към 20 м от Народно събрание, което е срамотия за тези хора в тази постройка, която е на нашите съседи от българския парламент. Не крънкам пари през ефира на БГНЕС, по-скоро приканвам за по-голямо внимание на институциите към тази идея, тъй като даже едно Министерство на културата демонстрира нулев ангажимент към нас. Вече 2 година нашият план е подготвен, само че те го държат из всякакви шкафчета и не го утвърждават “, сподели още шефът и уточни, че без утвърждение на плана няма по какъв начин да пристъпят към реализация, даже и да се откри някой филантроп, който да го поддържа.

Даскалов моли министърът на културата да си свърши работата и да утвърди плана за възобновяване на Студентския дом. Той изясни, че всички зали се нуждаят от главен ремонт, тъй като не разполагат със модерни и съответни условия. В камерната зала, която е с визия на берлински ъндърграунд клуб, самостоятелните актьори откриват сексапил, тъй че тя се употребява интензивно. „ Над 100 са събитията през предходната година, като не дребна част от тези културни събития са премиерни “, означи той и добави, че даже и в неугледни си тип тя е потребна и търсена.

„ Ние сме на самоиздръжка, не получаваме държавна дотация, макар че това е постройка, която е държавна благосъстоятелност, монумент на културата, и в случай че не се промени тази философия, няма по какъв начин да има някакви зашеметяващи резултати “, безапелационен е шефът на Националния студентски дом, за който най-важно е да бъде възобновено сърцето на тази институция, а точно огромната зала, с цел да може това прелестно централно място да възвърне остарялата си популярност.

„ Ако ръководещите са почтени в декларираните планове да трансформират националния празник, с цел да подчертават върху българската просвета, то най-силно опрощение на тези поръчки ще бъде да възстановят редом с това една от най-емблематичните за българската просвета зали в България, която е на метри от тяхното работно място и близо 20 година те не виждат “, счита Даскалов.

Той се обърна към всички студенти с думите: „ Добре пристигнали сте в Студентския дом. Той е ваш. Построен е от студентските организации от предишния век. Ползва се некомерсиално. Абсолютно безплатно може да дойдете тук да организирате свое премиерно показване на вашата книга, дипломна галерия, театър, или просто да седнете да поработите с някой в една приятна атмосфера. Заповядайте на площад „ Народно заседание “, отворени сме 365 дни в годината. Място, което е отворено за просвета и изкуство. “ /БГНЕС