Икономистът Румен Гълъбинов: Планът за възстановяване и устойчивост се политизира излишно
Националният проект за възобновяване и резистентност стана мотив за остри конфликти в новия парламент и отвън него през последните дни. Какво в действителност планува този документ, който би трябвало да бъде импортиран в Брюксел до 30 април. Какви би трябвало да са българските цели, с цел да извлечем оптималната полза от предлаганото европейско финансиране по този нов антикризисен механизъм. Известният икономист и финансист Румен Гълъбинов дава отговор на тези и на други въпроси особено за читателите на
- Г-н Гълъбинов, през последните няколко дни Националният проект за възобновяване и резистентност стана мотив за остри реплики и конфликти в преди малко образувания нов 45-и български парламент. Защо се стигна до тази обстановка?
- Струва ми се, че през последните дни въпросът се политизира прекомерно. А би трябвало да се вникне в същността на оферти документ и до каква степен той ще ни помогне, в случай че бъде признат, за по-бързо излизане от рецесията с COVID-19 и за възкръсване на стопанската система. Важно е да се разбере, че Планът за възобновяване и резистентност е продължение на евроинтеграцията на България за излизане от рецесията. С общо 1,8 трилиона евро ще бъде подкрепено възобновяване на европейските страни след COVID-19, като по проекта за възобновяване и резистентност Next Generation EU за 750 милиарда евро, България може да получи безплатно над 12 милиарда лв. (6,2 милиарда евро). Тези средства ще подкрепят страната ни за справяне с икономическите и обществените последствия на пандемията от COVID-19, като в същото време стопанската система ни ще реализира екологичния и цифровия преход, с цел да стане по-устойчива и издръжлива. Това е опция да се създадат значими промени и вложения, с които в идващите години да се реализира действително възобновяване и догонващо развиване на страната ни. На процедура, проектът е метод за основаване на условия за интензивен стопански напредък, откриване на нови работни места и цифрова промяна на стопанската система.
- Какво в действителност се изисква от нашата страна?
- Приоритетите на проекта го вършат значим стратегически документ за страната ни в средносрочен и в дълготраен аспект. За да получим поддръжка от механизма за възобновяване и резистентност, от България се изисква да изготви координиран пакет от промени и капиталови планове, обхващащ шест области на политиката от европейско значение: екологичния преход; цифровата трансформация; интелигентния, резистентен и приобщаващ напредък и работните места; общественото и териториалното сближаване; здравето и устойчивостта; политиките за идващото потомство, деца и младежи, в това число обучение и умения.
- Обявяват се периоди за внасяне на документа в Европейска комисия до края на април - по-точно до 30 април. Чуха се и гласове отпреди седмица, че проектът за потребление на грантове и заеми от Европейски Съюз в размер на 12 милиарда лева би трябвало да бъде импортиран от идващото държавно управление - постоянно или служебно. Но в неделя министър председателят в оставка Бойко Борисов разгласи, че ще отиде в Народното събрание на 21 април и ще показа Плана. Вашият коментар?
- България би трябвало по предписание до 30 април 2021 година да показа своя проект за възобновяване и резистентност с стратегии за промени и вложения до 2026 година Ако проектът ни бъде утвърден през 2021 година, тогава ще можем да получим авансово финансиране в размер до 13% от безвъзмездните средства и заемите. Това са към 700 млн. евро, които надали ще са огромен фактор за справяне с рецесията. Трябва да се знае също, че останалата част от средствата ще се изплаща според от постигането на контрактуваните междинни и крайни цели.
- Как ще става финансирането на Плана?
- Европейската комисия ще дава пари, от които 1/3 ще са директни заеми към държавните управления, а 2/3 ще са грантове, т. е. безплатни средства. Но Европейска комисия ще вземе всичките тези 44-45 милиарда за тази година на заем! От които всяко държавно управление ще връща непосредствено (като вноски по кредит) 1/3 от получените пари, а останалите 2/3 отново ще се връщат, само че не като вноски по заем, а посредством увеличени вноски на всяка страна в бюджета на Европейска комисия. Затова и Европейска комисия желае гаранции от парламентите на всички страни, а по отношение на вноските - когато „ водачите “ се споразумяваха за този План, те се договориха, че ще има нарастване на регулярните вноски. Т. е. всичко е заем - пряк или не, а Европейска комисия е единствено медиатор, който ще го контракти и преразпредели сред страните от Европейски Съюз.
- В този проект са записани главните цели - защо ще се харчат парите. Възможно ли е тези цели да претърпят някакви корекции?
- Основните условия към проекта се отнасят до екологичните и цифровите цели на Европейски Съюз, като се предлага с приоритет да се употребяват капиталови планове с висока планова подготвеност, с цел да се основават нови работни места и да се укрепват икономическата и обществена резистентност на стопанската система, както и териториалното доближаване. Ефективният принос за екологичния и цифровия преход са авансово доста значими условия за позитивна оценка на проекта ни. Най-малко 37% от отпуснатите по проекта средства би трябвало да поддържат екологичния преход, а минимум 20% - цифровата промяна. Освен това всички ограничения, включени в проекта ни, следва да са съобразени с правилото за ненанасяне на обилни вреди, с цел да се защитят задачите на Европейски Съюз в региона на околната среда.
- Какви други условия са сложени пред страната ни, отвън чисто икономическите?
- Важно е да се означи, че България ще би трябвало също по този начин да подсигурява, че в страната ни са въведени подобаващи системи за надзор за попречване, откриване и премахване на корупцията, измамите и споровете на ползи.
- Какви сюжети са вероятни оттук-нататък? И има ли риск, в случай че не се съблюдава периода, да загубим пари? Доколкото ми е известно има и други държави-членки, които също още не са подготвени.
- Към момента има възможност изпращането на проекта ни в Брюксел малко да се забави, което обаче не би следвало да се трансформира в проблем, стига да съумеем вярно да го поправяме и допълним. Трябва да се възползваме оптимално, тъй като това е невиждана опция да подкрепим възобновяване си от рецесията и да предприемем екологичен и дигитален преход на стопанската система по приобщаващ метод. Време е да поставим всички старания и да се съсредоточим върху правенето и представянето на упорит народен проект за възобновяване и резистентност, с цел да стартира да тече паричният поток към страната ни още през тази година.
- Каква би трябвало да е главната ни цел?
- Като съществена цел на проекта ни би трябвало да е съответно икономическото и обществено възобновяване от рецесията, подбудена от пандемията. В дълготраен проект България е належащо да реализира конвергенция на стопанската система и приходите до средноевропейските и да реализираме зелена и цифрова промяна, в подтекста на амбициозните цели на Зелената договорка. Очевидно е, че с този проект се слагат цели със доста финансово поръчителство, по тази причина е значимо той да отговоря на вижданията на обществото за метода, по който би трябвало да бъдат адресирани структурни проблеми в страната ни. Чрез проекта можем да осъществяваме зелена и цифрова промяна у нас, тъй че да създадем една съвременна и конкурентоспособна стопанска система с грижа за здравето на хората и природата.
- По настоящия вид на Плана са работили над 200 души - специалисти и експерти от разнообразни области. Това дали е задоволително?
- България има капацитет да бъде водач, а не постоянно изоставаща от останалите страни в Европейски Съюз, по тази причина предпочитано би трябвало да влагаме в екологична, новаторска и устойчива стопанска система. Благодарение на проекта България няма да продължава да бъде страната с най-високи равнища на въглеродна активност на стопанската система и на енергийна беднотия. Вземането поради на мненията на специалистите от всички заинтригувани страни е нужния баланс за триумф. Включването на необятен кръг от заинтригувани страни в консултациите в този момент ще е определящо за правене на отговарящ на публичния интерес заключителен вид на проекта.
- Получава се някаква неуместна обстановка - партиите, които не са взели участие в предходното ръководещо болшинство, подлагат на критика проекта, а държавното управление (в оставка) им дава отговор, че няма по какъв начин да харесват нещо, тъй като не са го видели и прочели...
- Последната версия, която е известна, е от 16 април. В тази версия има три разновидността. Единият е след разискване Планът да се одобри във типа, в който е. Вторият вид е вероятно да се провокира отново публично разискване и да се нанесат промени, корекции в рамките, примерно, на идващите две седмици. Третият вид, за жалост като най-неблагоприятен, е да се пренапише напълно и отначало този План. Но това сигурно ще отнеме много повече време - най-малко още един месец. Това ще удължи периода за представянето му, удължава се хипотетично и срокът за разглеждането и утвърждението му. А ние се надяваме от втората половина на годината, от третото тримесечие, да можем да получим утвърждение и да разчитаме на първите траншове. При третия вид това значи, че действително ще можем да разчитаме на финансиране чак от четвъртото тримесечие. Не знам какво ще бъде решението на политическите фактори, като за предпочитане е специалистите да имат повече думата и това разискване да бъде техническо и експертно, в сравнение с напълно политическо.
- Според разбор на Института за пазарна стопанска система консенсусът към преправянето и одобряването на проекта за възобновяване ще се трансформира и в тест за опцията за ново ръководство. Заедно с това, неизбежното „ бързане “ с преработката на проекта може да се трансформира в катализатор за неотложен ентусиазъм за структурни промени още в първия месец на едно ново ръководство. Вашият коментар?
- Да, допустимо е това да е един експериментален камък. Тъй като постигането на единодушие по този План ще покаже дали имаме и една последователност от позиция на опазване на нашия народен интерес. А той е да се възползваме от тази неповторима опция, която ни се дава, с цел да можем да използваме европейските средства в процеса на възобновяване - икономическият напредък да стартира най-малко от средата на тази година и да минем на позитивна територия като растеж на Брутният вътрешен продукт.
- В националния проект са заложени цели като „ позеленяване “ на стопанската система, цифровизация, саниране на здания и т. н. Но под позеленяване на стопанската система се схваща и постепенният отвод от въглищните централи у нас. Как би трябвало да отстояваме националните си ползи в тази област?
- Това съставлява един баланс на нашите енергийни мощности във времето - би трябвало да се случи в идващите години - 2026-а и 2030 година Важно е да се регистрира опцията ни като страна да осигурим този преход. България има интерес от „ Зелената договорка “ изключително в енергетиката. Има обезпечено финансиране по стратегиите на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година Ще получим в допълнение средства за „ зеления “ преход. Съчетано с дигитализацията на стопанската система - тези две неща вървят дружно - това би могло да донесе удовлетворяващ резултат за нас. За да запазим в енергийния си микс опцията за гладко прекосяване към едно такова „ позеленяване “ на енергетиката и да избегнем възможни шокове, които биха пристигнали от недобро обмисляне.
- В изискванията на ново ръководство и нов парламент, допустима ли е съгласно вас проверка на съществени досегашни цели - да вземем за пример участие в Банковия съюз, в така наречен чакалня за еврозоната и други
- Приоритетите на България постоянно са били свързани с участието ни в НАТО и в Европейския съюз. Като естествено продължение на евроинтеграцията се явява както Плана за възобновяване и резистентност, по този начин и последователното ни присъединение към еврозоната, с цел да станем пълновръстен член. И с небосвод 2024 година да се разплащаме с евробанкноти и евроцентове в България. В този смисъл надали е нужно, надали би трябвало да има някаква смяна в тези цели. А участието ни в еврозоната минава през Банковия съюз и се реализира по новите правила на еврогрупата. Тъй че посоката е ясна и не би следвало да има някакви внезапни завои.
ВИЗИТКА
Румен Гълъбинов е някогашен ръководител на Агенцията за осигурителен контрол и зам.- ръководител на Комисията за финансов контрол, управляващ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по стопанска система, има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, Съединени американски щати (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по осигурителен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по осигурителен и рисков мениджмънт и пазари на скъпи бумаги от Германия и Англия. Бил е в Управителните препоръки на интернационалните банки и застрахователни компании.
- Г-н Гълъбинов, през последните няколко дни Националният проект за възобновяване и резистентност стана мотив за остри реплики и конфликти в преди малко образувания нов 45-и български парламент. Защо се стигна до тази обстановка?
- Струва ми се, че през последните дни въпросът се политизира прекомерно. А би трябвало да се вникне в същността на оферти документ и до каква степен той ще ни помогне, в случай че бъде признат, за по-бързо излизане от рецесията с COVID-19 и за възкръсване на стопанската система. Важно е да се разбере, че Планът за възобновяване и резистентност е продължение на евроинтеграцията на България за излизане от рецесията. С общо 1,8 трилиона евро ще бъде подкрепено възобновяване на европейските страни след COVID-19, като по проекта за възобновяване и резистентност Next Generation EU за 750 милиарда евро, България може да получи безплатно над 12 милиарда лв. (6,2 милиарда евро). Тези средства ще подкрепят страната ни за справяне с икономическите и обществените последствия на пандемията от COVID-19, като в същото време стопанската система ни ще реализира екологичния и цифровия преход, с цел да стане по-устойчива и издръжлива. Това е опция да се създадат значими промени и вложения, с които в идващите години да се реализира действително възобновяване и догонващо развиване на страната ни. На процедура, проектът е метод за основаване на условия за интензивен стопански напредък, откриване на нови работни места и цифрова промяна на стопанската система.
- Какво в действителност се изисква от нашата страна?
- Приоритетите на проекта го вършат значим стратегически документ за страната ни в средносрочен и в дълготраен аспект. За да получим поддръжка от механизма за възобновяване и резистентност, от България се изисква да изготви координиран пакет от промени и капиталови планове, обхващащ шест области на политиката от европейско значение: екологичния преход; цифровата трансформация; интелигентния, резистентен и приобщаващ напредък и работните места; общественото и териториалното сближаване; здравето и устойчивостта; политиките за идващото потомство, деца и младежи, в това число обучение и умения.
- Обявяват се периоди за внасяне на документа в Европейска комисия до края на април - по-точно до 30 април. Чуха се и гласове отпреди седмица, че проектът за потребление на грантове и заеми от Европейски Съюз в размер на 12 милиарда лева би трябвало да бъде импортиран от идващото държавно управление - постоянно или служебно. Но в неделя министър председателят в оставка Бойко Борисов разгласи, че ще отиде в Народното събрание на 21 април и ще показа Плана. Вашият коментар?
- България би трябвало по предписание до 30 април 2021 година да показа своя проект за възобновяване и резистентност с стратегии за промени и вложения до 2026 година Ако проектът ни бъде утвърден през 2021 година, тогава ще можем да получим авансово финансиране в размер до 13% от безвъзмездните средства и заемите. Това са към 700 млн. евро, които надали ще са огромен фактор за справяне с рецесията. Трябва да се знае също, че останалата част от средствата ще се изплаща според от постигането на контрактуваните междинни и крайни цели.
- Как ще става финансирането на Плана?
- Европейската комисия ще дава пари, от които 1/3 ще са директни заеми към държавните управления, а 2/3 ще са грантове, т. е. безплатни средства. Но Европейска комисия ще вземе всичките тези 44-45 милиарда за тази година на заем! От които всяко държавно управление ще връща непосредствено (като вноски по кредит) 1/3 от получените пари, а останалите 2/3 отново ще се връщат, само че не като вноски по заем, а посредством увеличени вноски на всяка страна в бюджета на Европейска комисия. Затова и Европейска комисия желае гаранции от парламентите на всички страни, а по отношение на вноските - когато „ водачите “ се споразумяваха за този План, те се договориха, че ще има нарастване на регулярните вноски. Т. е. всичко е заем - пряк или не, а Европейска комисия е единствено медиатор, който ще го контракти и преразпредели сред страните от Европейски Съюз.
- В този проект са записани главните цели - защо ще се харчат парите. Възможно ли е тези цели да претърпят някакви корекции?
- Основните условия към проекта се отнасят до екологичните и цифровите цели на Европейски Съюз, като се предлага с приоритет да се употребяват капиталови планове с висока планова подготвеност, с цел да се основават нови работни места и да се укрепват икономическата и обществена резистентност на стопанската система, както и териториалното доближаване. Ефективният принос за екологичния и цифровия преход са авансово доста значими условия за позитивна оценка на проекта ни. Най-малко 37% от отпуснатите по проекта средства би трябвало да поддържат екологичния преход, а минимум 20% - цифровата промяна. Освен това всички ограничения, включени в проекта ни, следва да са съобразени с правилото за ненанасяне на обилни вреди, с цел да се защитят задачите на Европейски Съюз в региона на околната среда.
- Какви други условия са сложени пред страната ни, отвън чисто икономическите?
- Важно е да се означи, че България ще би трябвало също по този начин да подсигурява, че в страната ни са въведени подобаващи системи за надзор за попречване, откриване и премахване на корупцията, измамите и споровете на ползи.
- Какви сюжети са вероятни оттук-нататък? И има ли риск, в случай че не се съблюдава периода, да загубим пари? Доколкото ми е известно има и други държави-членки, които също още не са подготвени.
- Към момента има възможност изпращането на проекта ни в Брюксел малко да се забави, което обаче не би следвало да се трансформира в проблем, стига да съумеем вярно да го поправяме и допълним. Трябва да се възползваме оптимално, тъй като това е невиждана опция да подкрепим възобновяване си от рецесията и да предприемем екологичен и дигитален преход на стопанската система по приобщаващ метод. Време е да поставим всички старания и да се съсредоточим върху правенето и представянето на упорит народен проект за възобновяване и резистентност, с цел да стартира да тече паричният поток към страната ни още през тази година.
- Каква би трябвало да е главната ни цел?
- Като съществена цел на проекта ни би трябвало да е съответно икономическото и обществено възобновяване от рецесията, подбудена от пандемията. В дълготраен проект България е належащо да реализира конвергенция на стопанската система и приходите до средноевропейските и да реализираме зелена и цифрова промяна, в подтекста на амбициозните цели на Зелената договорка. Очевидно е, че с този проект се слагат цели със доста финансово поръчителство, по тази причина е значимо той да отговоря на вижданията на обществото за метода, по който би трябвало да бъдат адресирани структурни проблеми в страната ни. Чрез проекта можем да осъществяваме зелена и цифрова промяна у нас, тъй че да създадем една съвременна и конкурентоспособна стопанска система с грижа за здравето на хората и природата.
- По настоящия вид на Плана са работили над 200 души - специалисти и експерти от разнообразни области. Това дали е задоволително?
- България има капацитет да бъде водач, а не постоянно изоставаща от останалите страни в Европейски Съюз, по тази причина предпочитано би трябвало да влагаме в екологична, новаторска и устойчива стопанска система. Благодарение на проекта България няма да продължава да бъде страната с най-високи равнища на въглеродна активност на стопанската система и на енергийна беднотия. Вземането поради на мненията на специалистите от всички заинтригувани страни е нужния баланс за триумф. Включването на необятен кръг от заинтригувани страни в консултациите в този момент ще е определящо за правене на отговарящ на публичния интерес заключителен вид на проекта.
- Получава се някаква неуместна обстановка - партиите, които не са взели участие в предходното ръководещо болшинство, подлагат на критика проекта, а държавното управление (в оставка) им дава отговор, че няма по какъв начин да харесват нещо, тъй като не са го видели и прочели...
- Последната версия, която е известна, е от 16 април. В тази версия има три разновидността. Единият е след разискване Планът да се одобри във типа, в който е. Вторият вид е вероятно да се провокира отново публично разискване и да се нанесат промени, корекции в рамките, примерно, на идващите две седмици. Третият вид, за жалост като най-неблагоприятен, е да се пренапише напълно и отначало този План. Но това сигурно ще отнеме много повече време - най-малко още един месец. Това ще удължи периода за представянето му, удължава се хипотетично и срокът за разглеждането и утвърждението му. А ние се надяваме от втората половина на годината, от третото тримесечие, да можем да получим утвърждение и да разчитаме на първите траншове. При третия вид това значи, че действително ще можем да разчитаме на финансиране чак от четвъртото тримесечие. Не знам какво ще бъде решението на политическите фактори, като за предпочитане е специалистите да имат повече думата и това разискване да бъде техническо и експертно, в сравнение с напълно политическо.
- Според разбор на Института за пазарна стопанска система консенсусът към преправянето и одобряването на проекта за възобновяване ще се трансформира и в тест за опцията за ново ръководство. Заедно с това, неизбежното „ бързане “ с преработката на проекта може да се трансформира в катализатор за неотложен ентусиазъм за структурни промени още в първия месец на едно ново ръководство. Вашият коментар?
- Да, допустимо е това да е един експериментален камък. Тъй като постигането на единодушие по този План ще покаже дали имаме и една последователност от позиция на опазване на нашия народен интерес. А той е да се възползваме от тази неповторима опция, която ни се дава, с цел да можем да използваме европейските средства в процеса на възобновяване - икономическият напредък да стартира най-малко от средата на тази година и да минем на позитивна територия като растеж на Брутният вътрешен продукт.
- В националния проект са заложени цели като „ позеленяване “ на стопанската система, цифровизация, саниране на здания и т. н. Но под позеленяване на стопанската система се схваща и постепенният отвод от въглищните централи у нас. Как би трябвало да отстояваме националните си ползи в тази област?
- Това съставлява един баланс на нашите енергийни мощности във времето - би трябвало да се случи в идващите години - 2026-а и 2030 година Важно е да се регистрира опцията ни като страна да осигурим този преход. България има интерес от „ Зелената договорка “ изключително в енергетиката. Има обезпечено финансиране по стратегиите на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година Ще получим в допълнение средства за „ зеления “ преход. Съчетано с дигитализацията на стопанската система - тези две неща вървят дружно - това би могло да донесе удовлетворяващ резултат за нас. За да запазим в енергийния си микс опцията за гладко прекосяване към едно такова „ позеленяване “ на енергетиката и да избегнем възможни шокове, които биха пристигнали от недобро обмисляне.
- В изискванията на ново ръководство и нов парламент, допустима ли е съгласно вас проверка на съществени досегашни цели - да вземем за пример участие в Банковия съюз, в така наречен чакалня за еврозоната и други
- Приоритетите на България постоянно са били свързани с участието ни в НАТО и в Европейския съюз. Като естествено продължение на евроинтеграцията се явява както Плана за възобновяване и резистентност, по този начин и последователното ни присъединение към еврозоната, с цел да станем пълновръстен член. И с небосвод 2024 година да се разплащаме с евробанкноти и евроцентове в България. В този смисъл надали е нужно, надали би трябвало да има някаква смяна в тези цели. А участието ни в еврозоната минава през Банковия съюз и се реализира по новите правила на еврогрупата. Тъй че посоката е ясна и не би следвало да има някакви внезапни завои.
ВИЗИТКА
Румен Гълъбинов е някогашен ръководител на Агенцията за осигурителен контрол и зам.- ръководител на Комисията за финансов контрол, управляващ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по стопанска система, има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, Съединени американски щати (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по осигурителен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по осигурителен и рисков мениджмънт и пазари на скъпи бумаги от Германия и Англия. Бил е в Управителните препоръки на интернационалните банки и застрахователни компании.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ