Омбудсманът подкрепи ратификацията на Истанбулската конвенция
Националният омбудсман Мая Манолова изрази поддръжка за ратификацията на така наречен Истанбулска спогодба, ориентирана против насилието над дами, само че позволи опцията България да изрази запаси към някои текстове, които да не бъдат прилагани от нея.
В позиция, изпратена до медиите, Манолова укори ръководещите за " неналичието на прелиминарен публичен спор, в който да бъдат обяснени смисъла, смисъла и последствията от тази ратификация, както и за неналичието на спор за нужните промени в националното законодателство.
Повод за изказването са разногласията в ръководещата коалиция за това дали да се ратифицира интернационалния акт, който съгласно опасенията на част от министрите съдържал противоречивото разбиране " трети пол " и улеснявал достъпа на " транссексуални бежанци " в страната. Резерви към документа изрекоха и Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили.
.
Насилието над дами и домашното принуждение са брутално посягане върху правата на индивида и са голям проблем в международен, европейски и народен проект, написа Манолова като припомня, че съгласно изследване на " Алфа рисърч " всяка четвърта жена в България е жертва на домашно принуждение, а съгласно национално представителноизследване на фондация " Партньори България " - всяка трета. Тя се базира и на правосъдната статистика, съгласно която 35 % от случаите на убийства и опити за убийства на дами са осъществени от сегашен или някогашен съкровен сътрудник на жертвата. Насилието, учредено на пола, включва още побоища, изнасилвания, обиди и унижения, ограничение на свободата, уединяване на жертвата, следене и гонене на жертвата, финансов напън, заличаване на имущество, закани и физическо принуждение към близки, напомня омбудсманът.
" Като покровител за правата на българските жители декларирам, че насилието не може и не би трябвало да бъде толерирано. Затова упорствам, че спогодба, която обезпечава отбрана против домашното принуждение и насилието, учредено на пола, би трябвало да бъде в действие и за България ", написа тя. Според омбудсмана " акцията против Истанбулската спогодба, която се развива сега, е мъчно обяснима – дали тези, които се афишират срещу Конвенцията толерират домашното принуждение? Да разбираме ли, че тези, които са срещу утвърждението на Истанбулската спогодба, са съгласни дами и деца да бъдат бити и насилвани, да няма строги наказания за насилниците или да не се построяват спешни центрове в поддръжка на жертвите? ", пита риторично тя.
Манолова упорства утвърждението на интернационалния акт да стане по едно и също време с внасянето на промени в българското законодателство, които криминализират на редица актове, свързани с домашното принуждение,предвиждат ограничения за отбрана от принуждение (забрана на причинителя да доближава потърпевшото лице, жилището, местоработата и местата за обществени контакти), обезпечаване на консулска и друга отбрана и поддръжка за българските жители, жертви на принуждение зад граница, даване на профилирани услуги за поддръжка на дами, жертви на принуждение и техните деца (денонощна безвъзмездна телефонна линия; консултативни центрове за пострадали).
Само по този начин ще бъде извършено аргументирано разискване на съответните промени в националното законодателство, на последствията от утвърждението и ще бъдат пресечени спекулациите по тематиката, заключава Манолова.
В позиция, изпратена до медиите, Манолова укори ръководещите за " неналичието на прелиминарен публичен спор, в който да бъдат обяснени смисъла, смисъла и последствията от тази ратификация, както и за неналичието на спор за нужните промени в националното законодателство.
Повод за изказването са разногласията в ръководещата коалиция за това дали да се ратифицира интернационалния акт, който съгласно опасенията на част от министрите съдържал противоречивото разбиране " трети пол " и улеснявал достъпа на " транссексуални бежанци " в страната. Резерви към документа изрекоха и Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили.
.
Насилието над дами и домашното принуждение са брутално посягане върху правата на индивида и са голям проблем в международен, европейски и народен проект, написа Манолова като припомня, че съгласно изследване на " Алфа рисърч " всяка четвърта жена в България е жертва на домашно принуждение, а съгласно национално представителноизследване на фондация " Партньори България " - всяка трета. Тя се базира и на правосъдната статистика, съгласно която 35 % от случаите на убийства и опити за убийства на дами са осъществени от сегашен или някогашен съкровен сътрудник на жертвата. Насилието, учредено на пола, включва още побоища, изнасилвания, обиди и унижения, ограничение на свободата, уединяване на жертвата, следене и гонене на жертвата, финансов напън, заличаване на имущество, закани и физическо принуждение към близки, напомня омбудсманът.
" Като покровител за правата на българските жители декларирам, че насилието не може и не би трябвало да бъде толерирано. Затова упорствам, че спогодба, която обезпечава отбрана против домашното принуждение и насилието, учредено на пола, би трябвало да бъде в действие и за България ", написа тя. Според омбудсмана " акцията против Истанбулската спогодба, която се развива сега, е мъчно обяснима – дали тези, които се афишират срещу Конвенцията толерират домашното принуждение? Да разбираме ли, че тези, които са срещу утвърждението на Истанбулската спогодба, са съгласни дами и деца да бъдат бити и насилвани, да няма строги наказания за насилниците или да не се построяват спешни центрове в поддръжка на жертвите? ", пита риторично тя.
Манолова упорства утвърждението на интернационалния акт да стане по едно и също време с внасянето на промени в българското законодателство, които криминализират на редица актове, свързани с домашното принуждение,предвиждат ограничения за отбрана от принуждение (забрана на причинителя да доближава потърпевшото лице, жилището, местоработата и местата за обществени контакти), обезпечаване на консулска и друга отбрана и поддръжка за българските жители, жертви на принуждение зад граница, даване на профилирани услуги за поддръжка на дами, жертви на принуждение и техните деца (денонощна безвъзмездна телефонна линия; консултативни центрове за пострадали).
Само по този начин ще бъде извършено аргументирано разискване на съответните промени в националното законодателство, на последствията от утвърждението и ще бъдат пресечени спекулациите по тематиката, заключава Манолова.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ