Националният отбор - сбъркани цели и изкривени реалности
Националният ни тим изпраща още една година и още едни квалификации като изцяло провалени. Задава се и следващо дъно - нито една победа и последно място в групата за Евро 2024.
Това не изненадва никого, само че през 2022-ра по това време се прокрадна някакъв оптимизъм. Селекцията ни приключи на второ място в групата си в Лигата на нациите, завоюва доста тежък мач при враждебна конюнктура в Скопие, след това би и Кипър в контрола.
Година по-късно отново сме на земята (ако някой изобщо е политал), а действителностите в българския футбол демонстрират, че да си оптимист за националния, за някакво развиване и класиране, е чиста проба наивитет. Или непознаване на материята.
Сега още веднъж си повтаряме и потретяме дотегнали баналности: при тая страна, няма по какъв начин да има футбол; страната е абдикирала от футбола, от спорта, а и от други области; с този БФС няма по какъв начин да има футбол, той го съсипва; незабавна смяна, оставки на всички, вън, рестарт… Може да се изрежда още дълго.
Всичко казано нагоре е правилно, само че безконечното облягане на тези баналности-реалности размива персоналната отговорност, а когато вършиш нещо, носиш такава, не е единствено до приемането на пари и прехвърлянето на виновността на някой различен.
На мушката в този момент, по доста аргументи, е треньорът Младен Кръстаич. На първо място проличава цялостен дисонанс във визията и задачите сред управлението на БФС, в лицето на Борислав Михайлов и Изпълкома, и техническото ръкводство - техническият шеф на съюза Георги Иванов и Кръстаич.
Малко повече от година по-късно сърбинът съобщи, че би трябвало време - най-малко 2-3 години с тези млади играчи. И че на Балканите се гледали единствено резултатите, а те не били най-важните. Хоризонт от 2 години слага и Гонзо.
Последно? На кого да имаме вяра, къде е истината най-малко в задачите, щото постигането на първата е ясно, че не кореспондира с действителността?
Но това е към баналностите по-скоро - този БФС е потвърдено нефункционален и в оперативно отношение, и като тактика, тъй че разминаването с визията на който и да било треньор не е изненада. Това към този момент сме го виждали с прародители на Кръстаич.
Да се спрем на тази към този момент прословута теза за подмладяването, за това, че в този момент се давал късмет на футболисти, които ще придобият опит и ще ни радват в бъдеще.
Подмладяване на народен тим поначало е нонсенс, още повече при положението на българския футбол. Ако имаш подготвен набор от млади играчи, които са в младежката селекция и играят постоянно в клубовете, тогава - да, даваш им път. Налице ли е това в нашия случай? Не. Дори за младежкия отбор не е, какво остава за мъжкия. Треньорът Александър Димитров стигна до такава степен да се моли обществено да се дава късмет на избраниците му. И се видя, че както против Германия, по този начин и против Косово (1:1 снощи) младите български футболисти изпитват големи компликации против звезди за милиони на Бундеслигата и други шампионати.
Изводът е, че няма условия за подмладяване.
Ето и няколко образеца. Младен Кръстаич стартира още през м.г. да залага на футболисти като Никола Илиев (тогава в дублиращия тим на “Интер ”) и Димо Кръстев (в дубъла на “Фиорентина ”, или “примавера ”, както се споделя в Италия). Не е целесъобразно играчи, които даже не са минали през младежкия ни тим U21, да бъдат хвърляни в първия, бъдейки надалеч от мъжките си клубни отбори.
Трябвало да ги “покажем ”, споделят Кръстаич и Георги Иванов. На кого? Година по-късно Никола Илиев, който играеше с “интеристите ” в Младежката шампионска лига и вкарваше голове там, е преотстъпен на… ЦСКА 1948. И рядко облича екипа даже в нашата Първа лига, минутите му са малко. “Интер ” не се трогва, експертите там си имат свое виждане за бъдещето на Илиев.
Същото се отнася за Кръстев, който най-малко е част от “Катандзаро ” в Серия Б, още веднъж в ролята на преотстъпен.
Жалко е, че несъмнено надареният Никола не е част от тим с нападатели като Лаутаро Мартинес, Алексис Санчес и Марко Арнаутович. Жалко е, че кариерата му не продължава на Ботуша. Какво ще стане отсега нататък, не знаем, нека успее да се върне там, където футболът е на доста друго ниво.
Но да залагаш на някой, който рита в дублиращ състав и още не си е хванал пътя необратимо в професионалния футбол, е нонсенс. Най-малкото от “А ” тима на България Илиев в този момент е “свален ” в младежкия, а това не е добре за душeвността и развиването му, нормално пътят върви изпод нагоре, не противоположното.
В тази връзка, измежду над 40-те футболисти, употребявани от Кръстаич за година и нещо, можеха да се видят в действителност изключителни екзотики с избраници от втори дивизии. На Полша да вземем за пример. В същото време не се викат под знамената състезатели, играещи постоянно в нашето състезание, водещи фигури в постоянни тимове като “Черно море ”, “Локомотив ” (Пловдив), “Арда ”…
Всеки треньор ще ви каже, че е по-добре да играеш постоянно, било то и в нашето състезание, в сравнение с единствено да тренираш и да те пускат като тактическа промяна някъде из Централна и Западна Европа.
Защо Ивайло Чочев дълго време беше подценяван, изключително когато бе в най-хубавата си форма и клубният му отбор се представяше надалеч по-добре? Защо Мартин Минчев също не беше в сметките, бъдейки до неотдавна част от “Спарта ” (Прага)? Защо в този момент не бяха извикани Филип Кръстев от Америка и Светослав Ковачев, който играе постоянно за съветския “Ахмат ” във Висшата лига на страната, вкарва и голове? Те са млади, без Чочев, всичките изредени са под 25 година
Подобни решения хвърлят сянка върху критериите на Младен Кръстаич, а и на Георги Иванов, в случай че и той взе участие в селекционния развой.
Че нямаме е ясно - нямаме построени вратари, нямаме бързи бранители, липсват изобретателни халфове, класата на нападателите ни е ниска, оттова и няма голове, не се основават голови благоприятни условия. Но дано най-малко се съблюдава принцип №1 за всеки народен селекционер - да се пращат повиквателни на футболисти, които играят постоянно и са в положително положение. Всичко останало и деформиране и прахуляк в очите.
Младен Кръстаич не е единствено “черен ”, не е единственият провинен, той е последният във веригата на една сбъркана и порочна система. Думите му, че скоро “няма да ни има ”, в случай че продължаваме по този начин с големия брой чужденци в българското състезание жегнаха някои хора. Някои от тях живеят в лични светове, тъй като по този начин им изнася. Ако български треньор изрече това (а мнозина го мислят, проличава и по реакции в обществените мрежи), дали реакцията ще е същата?
Младене, друже, то към този момент ни няма на футболната карта. Не и като народен тим и лични футболисти.
Да се върнем на баналностите. Не, България няма да има скоро порядъчен народен тим, не се вижда и по какъв начин ще има футболисти в топ 5 шампионатите на Европа. Не и такива, израснали в нашите школи (абсолютно подвеждащо наричани академии). Не при тези клубни президенти, които употребяват футбола за персоналните си цели и за помпане на его. Спасението е като с Албания, да вземем за пример - момчета, родени на Запад, които не са част от по-силни национални тимове. Те са градени по различен метод и ритат постоянно в влиятелни шампионати. Даден им е късмет, а те са си го сграбчили.
Не е единствено БФС отговорен, в случай че искаш да работиш, произвеждаш и налагаш играчи, най-малко опитваш, централата не ти пречи.
Няма по какъв начин да стартира нещо да ни се получава, когато в мач сред противници за купата като “Лудогорец ” и ЦСКА-София на терена има общо двама българи (максимум), а даже запасите на запасите са чужденци с много съмнителни качества. В същото време " орлите " разполагат със супербаза и обират най-големите гении в цяла България, постоянно и благодарение на финансови тласъци за децата и техните родители.
Младен Кръстаич очевидно ще бъде пратен за Белград тези дни, само че проблемите ще останат. Тимът на България в този момент е на равнището на Латвия, Естония, Фарьорските о-ви, Андора… Малко по-добри сме към момента от Сан Марино, Лихтенщайн, Малта и Гибралтар, само че отстъпваме на Люксембург, Армения, Литва, Молдова, Азербайджан, Беларус…
Каквото и да било цели не е подходящо да се слагат в обозримо бъдеще, би трябвало да се радваме на всяка точка и всеки гол.
Младен Кръстаич си потегля, само че постът селекционер на българския народен тим от години е ешафод за треньори - същото като с клубните отбори.
Да напомним - за последно България игра на огромно състезание на Евро 2004 в Португалия. Тогава отпред беше Пламен Марков. За близо 20 година минаха 15 експерти, в това число и Марков наново. Че и Димитър Пенев за малко.
То не бяха величия на международния и българския футбол (Лотар Матеус, Христо Стоичков, Любослав Пенев, Петър Хубчев, Красимир Балъков), наставници с триумфи в клубове, изповядващи избран метод на игра (Станимир Стоилов, Ивайло Петев, Георги Дерменджиев, Ясен Петров), " тесни спецове " (Михаил Мадански), краткотрайни решения (Чичо Митко, Гонзо)… И нищо - става все по-лошо, все по-безнадеждно.
В българския футбол е по този начин - всичко тече, само че нищо не се трансформира. Нищо за хубаво.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това не изненадва никого, само че през 2022-ра по това време се прокрадна някакъв оптимизъм. Селекцията ни приключи на второ място в групата си в Лигата на нациите, завоюва доста тежък мач при враждебна конюнктура в Скопие, след това би и Кипър в контрола.
Година по-късно отново сме на земята (ако някой изобщо е политал), а действителностите в българския футбол демонстрират, че да си оптимист за националния, за някакво развиване и класиране, е чиста проба наивитет. Или непознаване на материята.
Сега още веднъж си повтаряме и потретяме дотегнали баналности: при тая страна, няма по какъв начин да има футбол; страната е абдикирала от футбола, от спорта, а и от други области; с този БФС няма по какъв начин да има футбол, той го съсипва; незабавна смяна, оставки на всички, вън, рестарт… Може да се изрежда още дълго.
Всичко казано нагоре е правилно, само че безконечното облягане на тези баналности-реалности размива персоналната отговорност, а когато вършиш нещо, носиш такава, не е единствено до приемането на пари и прехвърлянето на виновността на някой различен.
На мушката в този момент, по доста аргументи, е треньорът Младен Кръстаич. На първо място проличава цялостен дисонанс във визията и задачите сред управлението на БФС, в лицето на Борислав Михайлов и Изпълкома, и техническото ръкводство - техническият шеф на съюза Георги Иванов и Кръстаич.
Малко повече от година по-късно сърбинът съобщи, че би трябвало време - най-малко 2-3 години с тези млади играчи. И че на Балканите се гледали единствено резултатите, а те не били най-важните. Хоризонт от 2 години слага и Гонзо.
Последно? На кого да имаме вяра, къде е истината най-малко в задачите, щото постигането на първата е ясно, че не кореспондира с действителността?
Но това е към баналностите по-скоро - този БФС е потвърдено нефункционален и в оперативно отношение, и като тактика, тъй че разминаването с визията на който и да било треньор не е изненада. Това към този момент сме го виждали с прародители на Кръстаич.
Да се спрем на тази към този момент прословута теза за подмладяването, за това, че в този момент се давал късмет на футболисти, които ще придобият опит и ще ни радват в бъдеще.
Подмладяване на народен тим поначало е нонсенс, още повече при положението на българския футбол. Ако имаш подготвен набор от млади играчи, които са в младежката селекция и играят постоянно в клубовете, тогава - да, даваш им път. Налице ли е това в нашия случай? Не. Дори за младежкия отбор не е, какво остава за мъжкия. Треньорът Александър Димитров стигна до такава степен да се моли обществено да се дава късмет на избраниците му. И се видя, че както против Германия, по този начин и против Косово (1:1 снощи) младите български футболисти изпитват големи компликации против звезди за милиони на Бундеслигата и други шампионати.
Изводът е, че няма условия за подмладяване.
Ето и няколко образеца. Младен Кръстаич стартира още през м.г. да залага на футболисти като Никола Илиев (тогава в дублиращия тим на “Интер ”) и Димо Кръстев (в дубъла на “Фиорентина ”, или “примавера ”, както се споделя в Италия). Не е целесъобразно играчи, които даже не са минали през младежкия ни тим U21, да бъдат хвърляни в първия, бъдейки надалеч от мъжките си клубни отбори.
Трябвало да ги “покажем ”, споделят Кръстаич и Георги Иванов. На кого? Година по-късно Никола Илиев, който играеше с “интеристите ” в Младежката шампионска лига и вкарваше голове там, е преотстъпен на… ЦСКА 1948. И рядко облича екипа даже в нашата Първа лига, минутите му са малко. “Интер ” не се трогва, експертите там си имат свое виждане за бъдещето на Илиев.
Същото се отнася за Кръстев, който най-малко е част от “Катандзаро ” в Серия Б, още веднъж в ролята на преотстъпен.
Жалко е, че несъмнено надареният Никола не е част от тим с нападатели като Лаутаро Мартинес, Алексис Санчес и Марко Арнаутович. Жалко е, че кариерата му не продължава на Ботуша. Какво ще стане отсега нататък, не знаем, нека успее да се върне там, където футболът е на доста друго ниво.
Но да залагаш на някой, който рита в дублиращ състав и още не си е хванал пътя необратимо в професионалния футбол, е нонсенс. Най-малкото от “А ” тима на България Илиев в този момент е “свален ” в младежкия, а това не е добре за душeвността и развиването му, нормално пътят върви изпод нагоре, не противоположното.
В тази връзка, измежду над 40-те футболисти, употребявани от Кръстаич за година и нещо, можеха да се видят в действителност изключителни екзотики с избраници от втори дивизии. На Полша да вземем за пример. В същото време не се викат под знамената състезатели, играещи постоянно в нашето състезание, водещи фигури в постоянни тимове като “Черно море ”, “Локомотив ” (Пловдив), “Арда ”…
Всеки треньор ще ви каже, че е по-добре да играеш постоянно, било то и в нашето състезание, в сравнение с единствено да тренираш и да те пускат като тактическа промяна някъде из Централна и Западна Европа.
Защо Ивайло Чочев дълго време беше подценяван, изключително когато бе в най-хубавата си форма и клубният му отбор се представяше надалеч по-добре? Защо Мартин Минчев също не беше в сметките, бъдейки до неотдавна част от “Спарта ” (Прага)? Защо в този момент не бяха извикани Филип Кръстев от Америка и Светослав Ковачев, който играе постоянно за съветския “Ахмат ” във Висшата лига на страната, вкарва и голове? Те са млади, без Чочев, всичките изредени са под 25 година
Подобни решения хвърлят сянка върху критериите на Младен Кръстаич, а и на Георги Иванов, в случай че и той взе участие в селекционния развой.
Че нямаме е ясно - нямаме построени вратари, нямаме бързи бранители, липсват изобретателни халфове, класата на нападателите ни е ниска, оттова и няма голове, не се основават голови благоприятни условия. Но дано най-малко се съблюдава принцип №1 за всеки народен селекционер - да се пращат повиквателни на футболисти, които играят постоянно и са в положително положение. Всичко останало и деформиране и прахуляк в очите.
Младен Кръстаич не е единствено “черен ”, не е единственият провинен, той е последният във веригата на една сбъркана и порочна система. Думите му, че скоро “няма да ни има ”, в случай че продължаваме по този начин с големия брой чужденци в българското състезание жегнаха някои хора. Някои от тях живеят в лични светове, тъй като по този начин им изнася. Ако български треньор изрече това (а мнозина го мислят, проличава и по реакции в обществените мрежи), дали реакцията ще е същата?
Младене, друже, то към този момент ни няма на футболната карта. Не и като народен тим и лични футболисти.
Да се върнем на баналностите. Не, България няма да има скоро порядъчен народен тим, не се вижда и по какъв начин ще има футболисти в топ 5 шампионатите на Европа. Не и такива, израснали в нашите школи (абсолютно подвеждащо наричани академии). Не при тези клубни президенти, които употребяват футбола за персоналните си цели и за помпане на его. Спасението е като с Албания, да вземем за пример - момчета, родени на Запад, които не са част от по-силни национални тимове. Те са градени по различен метод и ритат постоянно в влиятелни шампионати. Даден им е късмет, а те са си го сграбчили.
Не е единствено БФС отговорен, в случай че искаш да работиш, произвеждаш и налагаш играчи, най-малко опитваш, централата не ти пречи.
Няма по какъв начин да стартира нещо да ни се получава, когато в мач сред противници за купата като “Лудогорец ” и ЦСКА-София на терена има общо двама българи (максимум), а даже запасите на запасите са чужденци с много съмнителни качества. В същото време " орлите " разполагат със супербаза и обират най-големите гении в цяла България, постоянно и благодарение на финансови тласъци за децата и техните родители.
Младен Кръстаич очевидно ще бъде пратен за Белград тези дни, само че проблемите ще останат. Тимът на България в този момент е на равнището на Латвия, Естония, Фарьорските о-ви, Андора… Малко по-добри сме към момента от Сан Марино, Лихтенщайн, Малта и Гибралтар, само че отстъпваме на Люксембург, Армения, Литва, Молдова, Азербайджан, Беларус…
Каквото и да било цели не е подходящо да се слагат в обозримо бъдеще, би трябвало да се радваме на всяка точка и всеки гол.
Младен Кръстаич си потегля, само че постът селекционер на българския народен тим от години е ешафод за треньори - същото като с клубните отбори.
Да напомним - за последно България игра на огромно състезание на Евро 2004 в Португалия. Тогава отпред беше Пламен Марков. За близо 20 година минаха 15 експерти, в това число и Марков наново. Че и Димитър Пенев за малко.
То не бяха величия на международния и българския футбол (Лотар Матеус, Христо Стоичков, Любослав Пенев, Петър Хубчев, Красимир Балъков), наставници с триумфи в клубове, изповядващи избран метод на игра (Станимир Стоилов, Ивайло Петев, Георги Дерменджиев, Ясен Петров), " тесни спецове " (Михаил Мадански), краткотрайни решения (Чичо Митко, Гонзо)… И нищо - става все по-лошо, все по-безнадеждно.
В българския футбол е по този начин - всичко тече, само че нищо не се трансформира. Нищо за хубаво.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ