Националната гвардейска част е приемник на създадената през 1879 г.

12 юли – празник на Националната гвардейска част

Националната гвардейска част е правоприемник на основаната през 1879 година персонална армия на княз Александър І Батенберг. На 12 юли е сбъднат първият формален конвой на български княз. Затова 12 юли е формален празник на Националната гвардейска част. През годините гвардейската конструкция се трансформира от ескорт на княза, в ескадрон, полк, а след 1942 година – дивизион. Днес в нея са включени войскови единици за отдаване на военни почести и внушителен духов оркестър.

През 2001 година Националната гвардейска част е одобрена като представително военно формирование на българската войска и е един от знаците на държавната власт дружно с националното знаме, герб и химн.

Никоя друга военна конструкция не е ангажирана по този начин директно при реализиране на главните си функционалности с духовните аспекти на националната идея, обрисувани в Концепцията за национална сигурност и Военната теория на Република България. Мисията на Националната гвардейска част е освен да показва воинските обичаи и ритуали, само че и да бъде център за тяхното възобновление и обогатяване в името на запазване и одобряване на националната еднаквост.

През годините гвардейската конструкция се разраства от 150 души първоначално до 600 души през 40-те години на ХХ век.

Кратка история за Националната гвардейска част:

Ден след приемането на Търновската конституция (на 17 април 1879 година), младият Александър Йозеф декор Батенберг, одеве навършил 22 години на 5 април, е одобрен за княз на България. Да одобри високата служба го убеждава неговият чичо – самият император на Русия Александър II, прочут още като Цар Освободител. Той е женен за сестрата на Александър декор Хесен Дармщад – татко на Батенберг. Ден откакто поставя клетвата си в Търново, на 27 юни 1879 година княз Александър I Батенберг издава разгласа към българския народ, с която оповестява встъпването си на българския трон.

Той е първият монарх на третата българска страна. България не му е непозната – Батенберг взе участие в Руско-турската война от 1877-1878 година като доброволец. Офицер е в отряда на ген. Гурко, взел присъединяване в някои от най-решителните и тежки сражения за Освобождението на България.

Със основаването на Княжество България и встъпването в служба на новия княз поражда нуждата от създаване на специфична военна част с охранителни и церемониални функционалности. Само две седмици след възкачването на княз Александър І Батенберг на престола, основаването на негова персонална армия е в ход. На 12 юли 1879 година на Софийска първа конна сотня е предоставено да реализира първия формален конвой на български монарх. При тържественото шествие по софийските улици отпред на сотнята е персоналният байрак на княз Александър І. За блестящото посрещане на българския държавен глава Първа конна сотня е избрана за Собствен ескорт /лична гвардия/ на княз Батенберг с Указ № 28 от 30.08.1879 година. Почитането на Националната гвардейска част е от извънредно значение за всички нас.

Гвардейска конструкция:

През годините гвардейската конструкция се разраства от 150 души първоначално до 600 души през 40-те години на ХХ век. Специалното отношение на всички държавници към гвардейските елементи се показва в предпочитаното им доставяне с най-модерното въоръжение и снаряжение, с най-хубавите коне.Така армията се утвърждава като елитна бойна войскова единица до 1944 година. В нея се изпитват първите устави, директиви и правилници по бойна подготовка.

Тя е в основата на школа за основаване на високоподготвени офицери, заемащи след това основни места във военната подчиненост на страната. Болшинството ни офицери усъвършенстват образованието и подготовката си в чужбина.
В командването и ръководството на армията се построяват най-хубавите експерти. Конкретен принос за развиването на българското военно изкуство имат цяла плеяда гвардейски офицери. От средата на гвардейското офицерство се избират представители за свитата на президента. Флигел-адютантът на княза /царя/ постоянно е гвардеец. Той е лицето, което съпровожда монархическата личност при пътуванията в чужбина.

Първоначално по този начин наречената особена работа на армията се състои в съпровождане на президента, членовете на неговото семейство и всички високопоставени държавни посетители. От значимостта на охраняваната личност и съгласно дворцовия парад се дефинира елементарен или церемониален да бъде конвоят /ескортът/. Задължение на Националната гвардейска част е да обезпечава защитата на държавни, военни и икономически обекти в Софийския гарнизон. Сред тях най-съществен е караулът пред парадния вход на Двореца, непроменяемо изпълняван от 1882 година с часови, постоянно облечен в парадна гвардейска униформа.

Какви са гвардейците?

Като елитни елементи Националната гвардейска част са освен в първата линия на всички паради, юбилейни празнувания и тържества, само че и първи при връчване на бойните флагове. Те са единствената войскова единица с право да носи както персоналния байрак на монарха, по този начин и формалното бойно знаме на Българската войска. Затова на 30 август 1881 година след връчване на първите публични бойни флагове в българската история, гвардейците дружно с останалите войскови елементи извършват параден марш пред своя княз.

От основаването ѝ до наши дни историята на армията следва възходите и паденията на българската страна. През 1885 година битката за навлиза в решителна фаза. Офицерите от свитата, отдадени в обединителната концепция, уговарят своя княз да оглави патриотичното дело. Непосредствено след прокламиране на, гвардейците идват в Пловдив. Пресичайки Балкана на връх Св. Никола, на границата сред двете Българии, гвардейците ритуално смъкват шапки. Те са първите, които прекрачват границата. Щандартният взвод остава при княза, а останалите гвардейци отпътуват да охраняват южната граница, командвани от поручик Тодор Кабакчиев, първият български офицер, назначен за пълководец на армията.

С оповестяването на войната от страна на Сърбия, Лейбескадронът отпътува за Сливница. където гвардейците потвърждават своя подвиг в боевете при Драгоман и Пирот. На 15.11.1885 година, по време на настъплението против Пирот, българската и сръбската кавалерия се изправят една против друга. Българските ескадрони настъпват в стройни редици, стремглаво и в добре издигнат военен ред. Гледката впечатлява даже съперника. Врагът е заставен да отстъпи. По-късно, когато подпоручик Александър Танев отнася отговора на княз Александър І до граф Кевенхюлер за прекъсване на бойните дейности, в противниковия лагер гвардеецът е посрещнат с внимание и почести. След сключване на примирието българските воини, ослепително защитили достойнството на оръжието си, се завръщат триумфално в столицата. На Александровския площад е проведен невъобразим церемониал.

Овладяване на Одринската цитадела и влизането на гвардейците в града

През Балканската война Лейбгвардейският полк извършва значими задания в областта на разузнаването и защитата на стратегически обекти. В сериозните боеве за преодоляването на Одринската цитадела на 13 март 1913 година гвардейците първи влизат в града и пленяват коменданта на крепостта Шукри паша и неговия щаб, без да дадат нито една жертва.
По време на Първата международна война Лейбгвардейският конен полк в началото взе участие на Южния фронт и охранява западната граница. От януари 1916 година е включен в състава на Конната дивизия с пълководец военачалник Иван Колев и героичен се бори на Добруджанския фронт.

След присъединение на Южна Добруджа към България през 1940 година, Гвардейският полк има достойнството да бъде измежду първите български войски, посрещнати в Добрич. На полка се слага задача да премине през земите, където в Първата международна война българската кавалерия демонстрира своята мощност и чудеса от смелост.
Гвардейският конен полк е измежду първите български войски, посрещнати в Македония през април 1941 година Есента на 1944 година Гвардейският конен дивизион взе участие в заключителния стадий на войната против фашистка Германия. От октомври до края на ноември води война на Македонския фронт в региона на Гюешево – Крива паланка – Куманово – Прищина.

Днес армията ни се назовава Националната гвардейска част и като конструкция е съпоставима на армейски полк, само че щатът ѝ по бройка е по-скоро колкото батальон, като за боеви гвардейци е 315 души. През май 2001 година с разпореждане на Министерски съвет Националната гвардейска част е одобрена като представително военно формирование на Българската войска. Тя взе участие при провеждането на представителни и протоколни мероприятия с национално значение, на които участват Президентът на Републиката, Председателят на Народното събрание, Министър-председателят, Министърът на защитата и началникът на Генералния щаб на Българската войска.
На 11 юли 2003 година на площад “Св. Александър Невски ” президентът и висш главнокомандващ на въоръжените сили Георги Първанов връчи новото знаме на гвардейците в навечерието на техния празник.

Какъв обред прави Националната гвардейска част?

Националната гвардейска част прави ритуала „ Тържествена промяна на почетния часовой пред Президентството “ за първи път на 5 ноември 2003 година. На всеки кръговиден час се сменя караулът пред Административната постройка на президента на Република България.
Гвардията е един от знаците на българската страна дружно с националното знаме, герба и химна на Република България.

Представителната гвардейска униформа е основана през 1883 година и включва детайли от националната символика. Оттогава в калпака на униформата непроменяемо участват орловото перо и Александровската звезда – част от българския царски медал „ Свети Александър “. Тя се носи върху гвардейския калпак от 1883 година.

С Постановление № 260 от 2 ноември 2009 година е признат нов Правилник за структурата, организацията и реда за потребление на Националната гвардейска част. Утвърдена като представително военно формирование в състава на въоръжените ни сили, тази конструкция е на директно послушание на министъра на защитата. Включва два гвардейски батальона – боеви и артилерийско боеви, Гвардейски внушителен духов оркестър, Представителен отбор на въоръжените сили и Учебен център за подготовка на военни оркестранти и войници-гвардейци.

Мисията на Националната гвардейска част през днешния ден е освен да показва най-хубавите български воински обичаи и ритуали, само че и да бъде център за тяхното възобновление и обогатяване в името на запазване и одобряване на националната еднаквост.
Празникът на Националната гвардейска част е на 12 юли – денят на първата ѝ изява преди 144 години.