МП: Истанбулската конвенция ще спомогне за механизъм между институциите срещу насилието
Националната гореща линия за поддръжка и ориентиране на хора, потърпевши от принуждение действа обикновено и не е имало спиране на денонощните съвещания. Това съобщи в предаването „ Преди всички “ на БНР заме
.-правосъдният министър Десислава Ахладова. Преди дни Министерският съвет отпусна 450 хиляди лева за финансиране точно на националната гореща линия, както и за консултативните центрове за жертви на принуждение.
Ахладова изясни по какъв начин ще бъдат разпределени парите: " Министърът на правораздаването подписа заповед, с която започва конкурсна процедура, с която може да се кандидатства от неправителствените организации по планове, свързани с насилието. Става въпрос за планове, които са свързани с предварителна защита и отбрана на домашното принуждение и които са регламентирани в Националната стратегия за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение ".
Ахладова акцентира, че има направени насоки за кандидатстване, където са посочени задачите на финансирането, както и изискванията, на които би трябвало да дават отговор претендентите. По думите й едно от изискванията е претендентите да имат опит в работата с принуждение. Определен е и предел от 30 000 лева по плановете, с цел да могат повече на брой организации да се възползват и да има по-голям достъп до стратегиите и средствата. Има също и характерни условия за разноските и докладите, уточни тя и добави, че контролът на министерството ще е извънредно висок.
Фокусът ще бъдат дребните и отдалечените обитаеми места, означи Ахладова.Общините са тези, от които зависи разкриването на спешни центрове от съответните обитаеми места, сподели още зам. правосъдният министър и добави: " Общината, в случай че има предпочитание и съответното финансиране, няма спънка да разкрие подобен център. Това би било добре за самата община. По този метод ще се развиват и стратегии по отношение на предварителната защита на домашното принуждение, ще се обезпечават и работни места. "
Ахладова призна, че към жертвите на принуждение има по-особено отношение: Трябва да признаем, че в нашето общество има принуждение, то е реалност. Всяка 4-та жена е подложена на такова принуждение.
Зам. правосъдният министър сподели, че се работи в тенденция още от ранна детска възраст, в началното обучение, децата да знаят, че не е обикновено да са обект на принуждение или насилници. Тя разяснява пред БНР, че благодарение на Истанбулската спогодба ще може да бъде основан координационен механизъм сред всички институции по отношение на насилието, в това число и домашното принуждение: " Както Министерство на вътрешните работи, по този начин правосъдната система, медицинските заведения ще бъдат обхванати от един общ координационен механизъм. Когато една жена постъпи в здравно заведение и лекарят откри, че тя е била жертва на принуждение, той е задължен да алармира, да се задвижи държавната процедура и да се вземат съответните ограничения ".
Според нея, в случай че конвенцията не бъде призната, основаването на подобен механизъм ще бъде много по-трудно, тъй като точно тя дефинира политиките на страната в региона на насилието: " Би могло да се сътвори координационен механизъм, само че той няма да е и интернационален, ще се разграничава много от интернационалния механизъм. Тук ще възникне казусът за случаите на принуждение, осъществени в чужбина по отношение на български жители, където няма да има интернационален механизъм, какъвто съставлява Истанбулската спогодба – една жена да получи закрилата на личната си страна. "
Според Ахладова, решението на Конституционния съд за Истанбулската спогодба би било показателно за това дали конвенцията подхожда на Конституцията. Припомняме, че ГЕРБ изиска това мнение на Конституционния съд. Едновременно с това Министерството на правораздаването работи по пакета промени, свързани с утвърждението на конвенцията и предотвратяването на домашното принуждение. Тук става въпрос за пакет промени в над 20 закона, уточни Ахладова: " В националната стратегия за предварителна защита на насилието е залегнало, че този пакет от промени следва да бъде признат след ратификацията на Истанбулската спогодба.
Ахладова акцентира, че дебатът към конвенцията е вървял още от 2013 година Такива терзания не бяха изразени от никой по време на кръглите маси, означи тя
.-правосъдният министър Десислава Ахладова. Преди дни Министерският съвет отпусна 450 хиляди лева за финансиране точно на националната гореща линия, както и за консултативните центрове за жертви на принуждение.
Ахладова изясни по какъв начин ще бъдат разпределени парите: " Министърът на правораздаването подписа заповед, с която започва конкурсна процедура, с която може да се кандидатства от неправителствените организации по планове, свързани с насилието. Става въпрос за планове, които са свързани с предварителна защита и отбрана на домашното принуждение и които са регламентирани в Националната стратегия за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение ".
Ахладова акцентира, че има направени насоки за кандидатстване, където са посочени задачите на финансирането, както и изискванията, на които би трябвало да дават отговор претендентите. По думите й едно от изискванията е претендентите да имат опит в работата с принуждение. Определен е и предел от 30 000 лева по плановете, с цел да могат повече на брой организации да се възползват и да има по-голям достъп до стратегиите и средствата. Има също и характерни условия за разноските и докладите, уточни тя и добави, че контролът на министерството ще е извънредно висок.
Фокусът ще бъдат дребните и отдалечените обитаеми места, означи Ахладова.Общините са тези, от които зависи разкриването на спешни центрове от съответните обитаеми места, сподели още зам. правосъдният министър и добави: " Общината, в случай че има предпочитание и съответното финансиране, няма спънка да разкрие подобен център. Това би било добре за самата община. По този метод ще се развиват и стратегии по отношение на предварителната защита на домашното принуждение, ще се обезпечават и работни места. "
Ахладова призна, че към жертвите на принуждение има по-особено отношение: Трябва да признаем, че в нашето общество има принуждение, то е реалност. Всяка 4-та жена е подложена на такова принуждение.
Зам. правосъдният министър сподели, че се работи в тенденция още от ранна детска възраст, в началното обучение, децата да знаят, че не е обикновено да са обект на принуждение или насилници. Тя разяснява пред БНР, че благодарение на Истанбулската спогодба ще може да бъде основан координационен механизъм сред всички институции по отношение на насилието, в това число и домашното принуждение: " Както Министерство на вътрешните работи, по този начин правосъдната система, медицинските заведения ще бъдат обхванати от един общ координационен механизъм. Когато една жена постъпи в здравно заведение и лекарят откри, че тя е била жертва на принуждение, той е задължен да алармира, да се задвижи държавната процедура и да се вземат съответните ограничения ".
Според нея, в случай че конвенцията не бъде призната, основаването на подобен механизъм ще бъде много по-трудно, тъй като точно тя дефинира политиките на страната в региона на насилието: " Би могло да се сътвори координационен механизъм, само че той няма да е и интернационален, ще се разграничава много от интернационалния механизъм. Тук ще възникне казусът за случаите на принуждение, осъществени в чужбина по отношение на български жители, където няма да има интернационален механизъм, какъвто съставлява Истанбулската спогодба – една жена да получи закрилата на личната си страна. "
Според Ахладова, решението на Конституционния съд за Истанбулската спогодба би било показателно за това дали конвенцията подхожда на Конституцията. Припомняме, че ГЕРБ изиска това мнение на Конституционния съд. Едновременно с това Министерството на правораздаването работи по пакета промени, свързани с утвърждението на конвенцията и предотвратяването на домашното принуждение. Тук става въпрос за пакет промени в над 20 закона, уточни Ахладова: " В националната стратегия за предварителна защита на насилието е залегнало, че този пакет от промени следва да бъде признат след ратификацията на Истанбулската спогодба.
Ахладова акцентира, че дебатът към конвенцията е вървял още от 2013 година Такива терзания не бяха изразени от никой по време на кръглите маси, означи тя
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ