От вестника до музея: Изложба показва родни карикатури от периода 1944-1989 г.
Националната изложба и Музеят на изкуството от интервала на социализма показват изложбата " От вестника до музея: Български карикатури от интервала 1944 – 1989 ".
Изложбата включва към 150 български карикатури от фонда на Националната изложба. Сред създателите са Илия Бешков, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Борис Димовски, Доньо Донев, Асен Грозев, Георги Анастасов, Цветан Цеков-Карандаш, Георги Чаушов, Стефан Десподов и други
Вернисажът ще бъде на 2 ноември, четвъртък, от 18.00 до 20.00 часа в постройката на така наречен музей на социалистическото изкуство на ул. „ Лъчезар Станчев “ 7.
" Хитлер се „ самоубива “, 1945 - подигравка на Илия Бешков
Това е опит за реорганизация на карикатурния род в изискванията на тоталитарната система на ръководство на политическия, публичен и културен живот в България сред 1944 и 1989, споделят уредниците.
Мястото на карикатурата е вестникът. Голяма част от показаните мостри се появяват на страниците на седмичника „ Щурмовак “ и фронтовашкия лист „ Часовой “ – особено издание за българската войска, сражаваща се с нацистите по фронтовете на Югославия, Унгария и Австрия. През 1946 излиза първият брой на седмичния комичен вестник „ Стършел “. Това име става нарицателно и основна естрада на българската подигравка.
Борис Димовски, Механизация, към 1964 година
Комичното като естетическа и етична категория от дълго време се е трансформирало в мощен инструмент за влияние, за агитация и налагане на хрумвания и идеологии. Тоталитарните общества употребяват ловко и трансформират в оръжие тази неповторима дарба на човешкото създание – да се смее.
Тематичните рамки на карикатурата са регламентирани от идеологическия уред на партията и страната. В изискванията на Студената война основният обект на ирония е политическата и икономическа теория на западния свят. Абсолютно табуирани са тематиките за политиката на партията – хегемон.
Асен Грозев, – Извинете, оттова схваща ли се какво е нарисувано?, 1966 година
Държавата е подложена на рецензия до най-ниските административни равнища – служителите в областта на публичните услуги. Негативни феномени като педантизъм, неприятно обслужване, неефективност и ниско качество на производството, официално отношение към работата – това са целите за карикатуристите.
Доньо Донев, Класически мързел
Трудно е от днешна позиция да вникнем в техния смисъл, да се настроим на тяхната периодичност, без да познаваме историята и същността на времето, в което са основани. И назад – точно изкуството на карикатурата ни дава късмет да реконструираме не толкоз далечното минало, да усетим забележимите и невидими разграничителни линии сред двата свята и най-важното – да очертаем за себе си психограмата на една ера, споделят от Националната изложба.
Изложбата може да бъде прегледана до 31 март 2024 година
На фотографията горе:
Борис Ангелушев
„ Чл. 17: Забранява се на България да създава атомни оръжия “.
– Тюх брей, таман бях нагласил калъпа!, 1946
Изложбата включва към 150 български карикатури от фонда на Националната изложба. Сред създателите са Илия Бешков, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Борис Димовски, Доньо Донев, Асен Грозев, Георги Анастасов, Цветан Цеков-Карандаш, Георги Чаушов, Стефан Десподов и други
Вернисажът ще бъде на 2 ноември, четвъртък, от 18.00 до 20.00 часа в постройката на така наречен музей на социалистическото изкуство на ул. „ Лъчезар Станчев “ 7.
" Хитлер се „ самоубива “, 1945 - подигравка на Илия Бешков
Това е опит за реорганизация на карикатурния род в изискванията на тоталитарната система на ръководство на политическия, публичен и културен живот в България сред 1944 и 1989, споделят уредниците.
Мястото на карикатурата е вестникът. Голяма част от показаните мостри се появяват на страниците на седмичника „ Щурмовак “ и фронтовашкия лист „ Часовой “ – особено издание за българската войска, сражаваща се с нацистите по фронтовете на Югославия, Унгария и Австрия. През 1946 излиза първият брой на седмичния комичен вестник „ Стършел “. Това име става нарицателно и основна естрада на българската подигравка.
Борис Димовски, Механизация, към 1964 година
Комичното като естетическа и етична категория от дълго време се е трансформирало в мощен инструмент за влияние, за агитация и налагане на хрумвания и идеологии. Тоталитарните общества употребяват ловко и трансформират в оръжие тази неповторима дарба на човешкото създание – да се смее.
Тематичните рамки на карикатурата са регламентирани от идеологическия уред на партията и страната. В изискванията на Студената война основният обект на ирония е политическата и икономическа теория на западния свят. Абсолютно табуирани са тематиките за политиката на партията – хегемон.
Асен Грозев, – Извинете, оттова схваща ли се какво е нарисувано?, 1966 година
Държавата е подложена на рецензия до най-ниските административни равнища – служителите в областта на публичните услуги. Негативни феномени като педантизъм, неприятно обслужване, неефективност и ниско качество на производството, официално отношение към работата – това са целите за карикатуристите.
Доньо Донев, Класически мързел
Трудно е от днешна позиция да вникнем в техния смисъл, да се настроим на тяхната периодичност, без да познаваме историята и същността на времето, в което са основани. И назад – точно изкуството на карикатурата ни дава късмет да реконструираме не толкоз далечното минало, да усетим забележимите и невидими разграничителни линии сред двата свята и най-важното – да очертаем за себе си психограмата на една ера, споделят от Националната изложба.
Изложбата може да бъде прегледана до 31 март 2024 година
На фотографията горе:
Борис Ангелушев
„ Чл. 17: Забранява се на България да създава атомни оръжия “.
– Тюх брей, таман бях нагласил калъпа!, 1946
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ