Ректорът на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ проф. д-р Станислав Семерджиев пред „Труд“: Не позволихме академията да продава дипломи за пари
Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) „ Кръстьо Сарафов “ празнува своя 70-годишен празник през 2018 година. Започнала своята история като двугодишна театрална школа към Народния спектакъл „ Иван Вазов “, след това тя прераства в първото българско Държавно висше театрално учебно заведение през 1948-а. От 1954 година става Висш институт за театрално изкуство „ Кръстьо Сарафов “ (ВИТИЗ), а малко след измененията ВИТИЗ се преражда в НАТФИЗ. Днес Академията е една съвременна образователна институция, неотменна част от българското обучение, един от знаците на българската нематериалност.
– Академията става на седемдесет години – много сериозна възраст. Каква равносметка можете да извършите през днешния ден?
– За тези 70 години може да се каже, че сме запазили най-важното – качеството на образованието – и дори сме го повишили. Успяхме да се превърнем в институция с интернационално значение. НАТФИЗ е мечтан сътрудник в десетки интернационалните планове, участваме в управителните бордове на всички интернационалните асоциации, свързани с образованието в театъра, в киното, в кукленото изкуство, в пантомимата, в анимацията. Нашите почетни доктори са изключителни имена: Едуард Олби, Ищван Сабо, Клаудия Кардинале, Дейвид Линч, Карлос Саура, Роналд Хауърд, Никита Михалков, Иржи Менцел, Горан Стефановски, Хайнер Гьобелс, Марта Коание, Кристин Линклейтър, Хенрик Юрковски, Тадаши Сузуки, Сисили Бери… Няма международен престиж, който би разрешил да му се подмята името като „ лекар хонорис идея “ на висше учебно заведение, което няма авторитет. Освен това доста наши преподаватели изнасят лекции в чужбина и преподаватели от чужбина гостуват в НАТФИЗ. И най-после, НАТФИЗ е едно от дребното учебни заведения в България, което продължава да има задоволително кандидат-студенти и да запълва всичките си бройки на първо класиране. Този проблем, с който се сблъскват сътрудниците на други висши образователни заведения – неналичието на претенденти – при нас не съществува.
– Колко души аплайват?
– Средно към петстотин индивида годишно аплайват за към двеста места, което е много положително съответствие на фона на демографската рецесия, на продължаващата емиграция и на конкуренцията с други висши учебни заведения по света и у нас. Е, да, няма ги тези години, в които аплайваха две хиляди души за петдесет места. Тези времена няма и да се върнат, тъй като се промени цялата среда в развиването на медиите, на публичните потребности и в последна сметка кандидат-студентите избират специалности, които им обезпечават хляба в живота, а изкуството в никакъв случай не е било измежду тези специалности.
– Как се отразява на НАТФИЗ това, че към този момент има и други, конкурентни висши образователни заведения, които оферират идентични специалности?
– Конкуренцията е това, което движи света и за НАТФИЗ няма никакъв проблем – дано да има конкуренция. Така ние самите разбираме какъв брой сме по-добри или в случай че някъде имаме проблеми и неточности, можем да ги забележим и да ги изправим. Ако някъде конкуренцията ни е изпреварила, значи в нещо не сме се справили добре, нещо не вършим както би трябвало. От тази гледната точка е доста здравословно да има конкуренция и аз поздравявам тази опция.
– Какво може да предложи Академията повече от съперниците си?
– НАТФИЗ може да предложи обичайни специалности, които към този момент са построили в границите на петдесет-шейсет години система на преподаването и на усвояването им, без това да е в несъгласие с модерните показа за развиването им. НАТФИЗ има повсеместен цикъл на образование, в който всички детайли на театралното и филмовото изкуство се преподават и студентите са сложени в индустриални условия още по време на образованието си. НАТФИЗ е естествената среда, в която всеки младеж, който желае да се занимава с изкуство, може да откри съидейници – от време на време за цялостен живот.
– С едно спиране от четири години, вие сте трети мандат ректор на НАТФИЗ. С какво се гордеете най-вече?
– С това, че в нито един миг не си позволихме да търгуваме с дипломи, макар че това ни тежеше и продължава да ни тежи от финансова позиция.
– Всички ли приключват?
– Категорично не. Ако един студент не демонстрира качества и не се оправя, преподавателите сами го предизвестяват, че няма смисъл да си губи времето. Няма смисъл един човек да учи две, три или четири години и по-късно да не се осъществя в тази специалност. Тук не става въпрос за това дали по театрите има задоволително места или дали малкия екран има потребност от фрагменти. Места има за всички под слънцето. Затова, когато някой от студентите не демонстрира задоволително предпочитание, не влага усърдие, бива предупреждаван. В един случай се стяга, стартира да работи и да предлага забавни планове, разпростира същинските си качества. В различен се депресира и отчайва. За страдание, в случай че младежът се депресира толкоз елементарно, то значи не е за тази специалност. За разлика от предишните столетия, през днешния ден в региона на изкуството спортният принцип е толкоз развъртян, че място за депресиране няма. В подобен случай, по-добре е човек да си откри по-спокойна специалност, в която няма да изпада в стресови положения. Разбира се, на някои не им понася и натоварването по време на образованието. Те желаят просто тапия. Тогава да отидат в други университети, където това е елементарно постижимо. Въпрос на избор.
– Преди няколко години направихте фрапантни промени в метода на образование в Академията. Положителни ли са резултатите от тази промяна?
– Мисля, че да. Първо, беше въведена обща стратегия за първи курс – приказвам за факултета по кино и телевизия. Основите на аудиовизията се учат от всички. Студентите стартират да работят още от първия ден, като се разделят на екипи. Така се вижда на процедура кой защо е най-хубав. Студент, който е желал да стане режисьор или оператор първоначално, осъзнава, че е доста по-добър като продуцент или звукооператор. Новото е, че студентите също вземат участие в оценката на своите сътрудници, което ги кара да дават всичко от себе си. И се работи доста и непрестанно. Понякога и аз ги скърбя. Идват заран от девет часа и остават вечер до девет, 10 часа. Особено когато има сесии осъмват в Академията и макар, че има моя заповед в единайсет вечерта да се заключва постройката, им разрешавам да работят до рано сутринта. Съвсем скоро на Академичен съвет се пошегувах, че по време на празниците постройката ще бъде заключена и като скочиха всички – и преподаватели, и студенти – „ но по какъв начин по този начин ще бъде заключена, ние къде ще работим. “ Спокойно, стойте си в НАТФИЗ и по Коледа, няма проблем. Но в случай че се замислите, множеството от нашите студенти, когато се осъществят в специалността, ще работят най-вече по празниците. Така де, кой ще забавлява българския народ от телевизионния екран, до момента в който той си седи на топло в къщи и си пие ракийката!
– Как оцелявате финансово, когато множеството университети залагат на броя, а вие сте най-малкото висше учебно заведение по брой студенти?
– За благополучие през последните две години, с помощта на концепциите, които постанова министър Красимир Вълчев, ситуацията се промени. В момента методът на оценяване на висшите учебни заведения насърчава качеството на образование, за сметка на количеството. Какво в случай че имаш хиляди специалности, в случай че тези специалности не дават никакъв късмет за реализация по-късно. В НАТФИЗ съвсем всеки, който приключи се осъществя в своята област. Този метод на оценяване на висшите учебни заведения накара и преподавателите да бъдат по-активни, да споделят триумфите си, тъй като това носи още точки на Академията. Това пък се отразява добре финансово на НАТФИЗ. В същото време ние не сме консервативни и вкарваме нови специалности, които да с в крайник с времето. Днес у нас и по света малкия екран е царят. Хората гледат дребния екран доста повече, в сравнение с спектакъл или кино. Затова в НАТФИЗ развиваме повече специалности свързани с телевизия. Много от нашите студенти стартират работа точно в малкия екран, тъй като там има голямо поле за изяви – телевизионни сериали, риалити формати, шоу стратегии.
– Ще отбележите седемдесетата годишнина на НАТФИЗ с концерт в Народния спектакъл. Защо тъкмо там?
– Защото там е почнало всичко. Нашите първи студенти за почнали своето образование в школите на Народния спектакъл, които по-късно са се трансформирали в трансформирали във Висшето държавно театрално учебно заведение, което по-късно се трансформира във ВИТИЗ.
– Ще има ли нещо по-специално в този концерт?
– Едва ли! Малко публични поздравления, фрагменти от студентски представления – актьорски, куклени, танцови. Има много забавен филм, който ще бъде показан на няколко елементи. Особено любопитни са фрагментите с архивни фрагменти, които ще бъдат показани за първи път. Проф. Пламен Марков дава отговор за сюжета на театралната част, проф. Светослав Овчаров – за филмовата част. Доказани професионалисти…
– А вие?
– Който пристигна в залата – ще ме види и мен. Няма да избягам.
Нашият посетител
Проф. доктор Станислав Семерджиев е роден в гр. Пловдив през 1963. Завършва Английската езикова гимназия в Пловдив и ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов ” (1987). Двукратно (2003-2011) е избиран за ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство “Кръстьо Сарафов ” (НАТФИЗ). През 2015 година е определен за трети четиригодишен мандат. Създател и началник на специалността “Драматургия ” в Академията от 1991.
От 2011 година е Изпълнителен шеф на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши учебни заведения (CILECT, www.cilect.org), Франция, откакто двукратно (2002-2010) е избиран за неин вицепрезидент. CILECT съществува от 1954 година и сплотява повече от 180 институции от 65 страни. През 2006 година основава Българската асоциация на филмовите, телевизионите и радио сценаристи БАФТРС и е неин ръководител. Съсценарист, драматургичен съветник или продуцент на над 50 кино и телевизионни плана за компании в Швеция, Норвегия, Холандия, Естония, Англия, Германия, Швейцария, Ирландия, Гърция и България.
Сценарист на първия български дългометражен сериал “Хотел “България ” (2004-2005). Продуцент и сценарист на пробния документален филм “Авантюрата Хамлет ” (2008, реж. Грег Роуч и Ивайло Дикански) прожектиран в Съединени американски щати, Англия, Австралия, Норвегия, Германия, Израел и др.
– Академията става на седемдесет години – много сериозна възраст. Каква равносметка можете да извършите през днешния ден?
– За тези 70 години може да се каже, че сме запазили най-важното – качеството на образованието – и дори сме го повишили. Успяхме да се превърнем в институция с интернационално значение. НАТФИЗ е мечтан сътрудник в десетки интернационалните планове, участваме в управителните бордове на всички интернационалните асоциации, свързани с образованието в театъра, в киното, в кукленото изкуство, в пантомимата, в анимацията. Нашите почетни доктори са изключителни имена: Едуард Олби, Ищван Сабо, Клаудия Кардинале, Дейвид Линч, Карлос Саура, Роналд Хауърд, Никита Михалков, Иржи Менцел, Горан Стефановски, Хайнер Гьобелс, Марта Коание, Кристин Линклейтър, Хенрик Юрковски, Тадаши Сузуки, Сисили Бери… Няма международен престиж, който би разрешил да му се подмята името като „ лекар хонорис идея “ на висше учебно заведение, което няма авторитет. Освен това доста наши преподаватели изнасят лекции в чужбина и преподаватели от чужбина гостуват в НАТФИЗ. И най-после, НАТФИЗ е едно от дребното учебни заведения в България, което продължава да има задоволително кандидат-студенти и да запълва всичките си бройки на първо класиране. Този проблем, с който се сблъскват сътрудниците на други висши образователни заведения – неналичието на претенденти – при нас не съществува.
– Колко души аплайват?
– Средно към петстотин индивида годишно аплайват за към двеста места, което е много положително съответствие на фона на демографската рецесия, на продължаващата емиграция и на конкуренцията с други висши учебни заведения по света и у нас. Е, да, няма ги тези години, в които аплайваха две хиляди души за петдесет места. Тези времена няма и да се върнат, тъй като се промени цялата среда в развиването на медиите, на публичните потребности и в последна сметка кандидат-студентите избират специалности, които им обезпечават хляба в живота, а изкуството в никакъв случай не е било измежду тези специалности.
– Как се отразява на НАТФИЗ това, че към този момент има и други, конкурентни висши образователни заведения, които оферират идентични специалности?
– Конкуренцията е това, което движи света и за НАТФИЗ няма никакъв проблем – дано да има конкуренция. Така ние самите разбираме какъв брой сме по-добри или в случай че някъде имаме проблеми и неточности, можем да ги забележим и да ги изправим. Ако някъде конкуренцията ни е изпреварила, значи в нещо не сме се справили добре, нещо не вършим както би трябвало. От тази гледната точка е доста здравословно да има конкуренция и аз поздравявам тази опция.
– Какво може да предложи Академията повече от съперниците си?
– НАТФИЗ може да предложи обичайни специалности, които към този момент са построили в границите на петдесет-шейсет години система на преподаването и на усвояването им, без това да е в несъгласие с модерните показа за развиването им. НАТФИЗ има повсеместен цикъл на образование, в който всички детайли на театралното и филмовото изкуство се преподават и студентите са сложени в индустриални условия още по време на образованието си. НАТФИЗ е естествената среда, в която всеки младеж, който желае да се занимава с изкуство, може да откри съидейници – от време на време за цялостен живот.
– С едно спиране от четири години, вие сте трети мандат ректор на НАТФИЗ. С какво се гордеете най-вече?
– С това, че в нито един миг не си позволихме да търгуваме с дипломи, макар че това ни тежеше и продължава да ни тежи от финансова позиция.
– Всички ли приключват?
– Категорично не. Ако един студент не демонстрира качества и не се оправя, преподавателите сами го предизвестяват, че няма смисъл да си губи времето. Няма смисъл един човек да учи две, три или четири години и по-късно да не се осъществя в тази специалност. Тук не става въпрос за това дали по театрите има задоволително места или дали малкия екран има потребност от фрагменти. Места има за всички под слънцето. Затова, когато някой от студентите не демонстрира задоволително предпочитание, не влага усърдие, бива предупреждаван. В един случай се стяга, стартира да работи и да предлага забавни планове, разпростира същинските си качества. В различен се депресира и отчайва. За страдание, в случай че младежът се депресира толкоз елементарно, то значи не е за тази специалност. За разлика от предишните столетия, през днешния ден в региона на изкуството спортният принцип е толкоз развъртян, че място за депресиране няма. В подобен случай, по-добре е човек да си откри по-спокойна специалност, в която няма да изпада в стресови положения. Разбира се, на някои не им понася и натоварването по време на образованието. Те желаят просто тапия. Тогава да отидат в други университети, където това е елементарно постижимо. Въпрос на избор.
– Преди няколко години направихте фрапантни промени в метода на образование в Академията. Положителни ли са резултатите от тази промяна?
– Мисля, че да. Първо, беше въведена обща стратегия за първи курс – приказвам за факултета по кино и телевизия. Основите на аудиовизията се учат от всички. Студентите стартират да работят още от първия ден, като се разделят на екипи. Така се вижда на процедура кой защо е най-хубав. Студент, който е желал да стане режисьор или оператор първоначално, осъзнава, че е доста по-добър като продуцент или звукооператор. Новото е, че студентите също вземат участие в оценката на своите сътрудници, което ги кара да дават всичко от себе си. И се работи доста и непрестанно. Понякога и аз ги скърбя. Идват заран от девет часа и остават вечер до девет, 10 часа. Особено когато има сесии осъмват в Академията и макар, че има моя заповед в единайсет вечерта да се заключва постройката, им разрешавам да работят до рано сутринта. Съвсем скоро на Академичен съвет се пошегувах, че по време на празниците постройката ще бъде заключена и като скочиха всички – и преподаватели, и студенти – „ но по какъв начин по този начин ще бъде заключена, ние къде ще работим. “ Спокойно, стойте си в НАТФИЗ и по Коледа, няма проблем. Но в случай че се замислите, множеството от нашите студенти, когато се осъществят в специалността, ще работят най-вече по празниците. Така де, кой ще забавлява българския народ от телевизионния екран, до момента в който той си седи на топло в къщи и си пие ракийката!
– Как оцелявате финансово, когато множеството университети залагат на броя, а вие сте най-малкото висше учебно заведение по брой студенти?
– За благополучие през последните две години, с помощта на концепциите, които постанова министър Красимир Вълчев, ситуацията се промени. В момента методът на оценяване на висшите учебни заведения насърчава качеството на образование, за сметка на количеството. Какво в случай че имаш хиляди специалности, в случай че тези специалности не дават никакъв късмет за реализация по-късно. В НАТФИЗ съвсем всеки, който приключи се осъществя в своята област. Този метод на оценяване на висшите учебни заведения накара и преподавателите да бъдат по-активни, да споделят триумфите си, тъй като това носи още точки на Академията. Това пък се отразява добре финансово на НАТФИЗ. В същото време ние не сме консервативни и вкарваме нови специалности, които да с в крайник с времето. Днес у нас и по света малкия екран е царят. Хората гледат дребния екран доста повече, в сравнение с спектакъл или кино. Затова в НАТФИЗ развиваме повече специалности свързани с телевизия. Много от нашите студенти стартират работа точно в малкия екран, тъй като там има голямо поле за изяви – телевизионни сериали, риалити формати, шоу стратегии.
– Ще отбележите седемдесетата годишнина на НАТФИЗ с концерт в Народния спектакъл. Защо тъкмо там?
– Защото там е почнало всичко. Нашите първи студенти за почнали своето образование в школите на Народния спектакъл, които по-късно са се трансформирали в трансформирали във Висшето държавно театрално учебно заведение, което по-късно се трансформира във ВИТИЗ.
– Ще има ли нещо по-специално в този концерт?
– Едва ли! Малко публични поздравления, фрагменти от студентски представления – актьорски, куклени, танцови. Има много забавен филм, който ще бъде показан на няколко елементи. Особено любопитни са фрагментите с архивни фрагменти, които ще бъдат показани за първи път. Проф. Пламен Марков дава отговор за сюжета на театралната част, проф. Светослав Овчаров – за филмовата част. Доказани професионалисти…
– А вие?
– Който пристигна в залата – ще ме види и мен. Няма да избягам.
Нашият посетител
Проф. доктор Станислав Семерджиев е роден в гр. Пловдив през 1963. Завършва Английската езикова гимназия в Пловдив и ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов ” (1987). Двукратно (2003-2011) е избиран за ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство “Кръстьо Сарафов ” (НАТФИЗ). През 2015 година е определен за трети четиригодишен мандат. Създател и началник на специалността “Драматургия ” в Академията от 1991.
От 2011 година е Изпълнителен шеф на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши учебни заведения (CILECT, www.cilect.org), Франция, откакто двукратно (2002-2010) е избиран за неин вицепрезидент. CILECT съществува от 1954 година и сплотява повече от 180 институции от 65 страни. През 2006 година основава Българската асоциация на филмовите, телевизионите и радио сценаристи БАФТРС и е неин ръководител. Съсценарист, драматургичен съветник или продуцент на над 50 кино и телевизионни плана за компании в Швеция, Норвегия, Холандия, Естония, Англия, Германия, Швейцария, Ирландия, Гърция и България.
Сценарист на първия български дългометражен сериал “Хотел “България ” (2004-2005). Продуцент и сценарист на пробния документален филм “Авантюрата Хамлет ” (2008, реж. Грег Роуч и Ивайло Дикански) прожектиран в Съединени американски щати, Англия, Австралия, Норвегия, Германия, Израел и др.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ