CNN: Какво създаде новия, по-агресивен Путин?
Натрупването на съветски войски на границата с Украйна сътвори дипломатическо опълчване сред Русия и Съединени американски щати, двете най-големи нуклеарни сили в света. CNN разгласява разбор на Майкъл Кимидж, професор в Католическия университет на Америка, профилиран в връзките сред Съединени американски щати и Русия.
Разликата сред в този момент и Студената война
Противопоставянето сред Съединени американски щати и Русия през днешния ден е по-малко огромно от Студената война. В основата си това е съревнование за въздействие в Източна и Централна Европа. Студената война, за разлика от в този момент, беше избрана от желязната завеса. Военната обстановка беше уредена след 1949 година Ето за какво идеологическият спор за капитализма и демокрацията бе толкоз натоварен – това беше същинската сцена на надпреварата.
Днес в Европа няма желязна завеса. Няма ясна линия, която да разделя Русия от Европа или Европа от Русия. И в тази двусмислена обстановка има внезапна разлика във визията или мирогледа. Съединените щати преглеждат обособените страни в Европа като напълно суверенни, които имат право да вземат свои лични решения по отношение на сигурността, търговията, съюзите и така нататък Русия счита, че има привилегирована зона на ползи по западната си граница. От съображения за сигурност и авторитет Русия изисква в тази област композиция от въздействие и почитание и е подготвена да употребява военна мощ там, където счита, че е осуетена от тези си планове.
Украйна попада тъкмо в средата на това съревнование и от 2014 година и Москва, и Вашингтон започнаха да гледат на Украйна като на барометър за бъдещето на Европа.
Това ли е краят на Запада?
Съюзът постоянно е бил малко непослушен. За известно време Франция публично се дистанцира от НАТО по време на Студената война. А при започване на 80-те години на предишния век имаше всеобщи митинги в Германия и други страни по отношение на разполагането на американски ракети в Европа. И войната във Виетнам, и войната в Ирак провокираха разлики в мненията измежду многото страни-членки на НАТО, тъй че няма нищо ново в другите стратегии и подходи,
Но алиансът на НАТО в действителност беше много обединен от декември 2021 година, когато актуалната рецесия се ускори и направи три доста значими неща: даде военна помощ на Украйна посредством образование и приноса на обособените страни от НАТО за военната подготвеност на Украйна, недвусмислено уточни, че войната сред Украйна и Русия (продължаваща към този момент е осма година) не визира директно НАТО, защото Украйна не е член на алианса и затова войски на НАТО няма да се бият в Украйна, и взе съществено новия набор от паники на Полша, Румъния и балтийската република, някои от които произтичат от вероятността за действителна война в Украйна, а други от разполагането на войски и съоръжение на Русия в Беларус.
Освен това НАТО заяви на Русия, че няма да прави отстъпки. Няма да се върне там, където беше през 1997 година, както Владимир Путин изиска. Няма да затвори политиката на отворени порти за участие и няма да изключи опцията за приемане на Украйна в алианса. По значителните въпроси НАТО сподели впечатляваща степен на единение през последните три месеца.
Как би трябвало да наподобява НАТО в бъдеще?
НАТО не би трябвало повече да се занимава с разширение в Източна Европа. Това е де факто политиката на НАТО във връзка с Молдова, Украйна и Беларус, които са трите източноевропейски страни, които биха могли да се причислят към НАТО. В Молдова има замразен спор, има и съветско военно наличие. Беларус на процедура беше анексиран от Русия през последните няколко месеца. Белоруските и съветските военни от дълго време са интегрирани. Няма по какъв начин Беларус да влезе в НАТО при тези условия. А Украйна включва Крим и част от нейната територия на изток, която е под съветска военна окупация. Това са практическите компликации, с които се сблъсква разширението на НАТО в Източна Европа.
В друг смисъл алиансът към този момент има 30 членове. Има солидна, назъбена и нестабилна източна граница. С всяко ново допълнение идват нови военни задължения и алиансът ще се изправи пред съществени провокации в бъдеще, защитавайки тези страни, които към този момент са членове. Определянето на граници може да бъде мъчително. Това значи да кажете не на сътрудници и другари. То носи своите опасности, само че е време НАТО да се ограничи – не поради Русия, а поради личната си координация и поради личните си качества за самоотбрана.
Защо това опълчване за Украйна е друго?
Ключовият миг тук е, че както Грузия след 2008 година, по този начин и Украйна след 2014 година резервираха главния си суверенитет, ощетен от анексирането на територия от Русия. И несъмнено, нито Грузия, нито Украйна са съдружници на Съединени американски щати или НАТО, което прави военните дейности единствено далечен политически вид, в случай че въобще е вид. В бъдеще има две опасения, които могат да трансформират уравнението. Едното е вземането на парче от Украйна. Колко граници може да промени Москва, преди просто да стартира да преначертава картата на Европа, което сигурно е терзание за по-мащабна война в Украйна. Ако остане без опозиция, даже анексирането на дребна част от територия в Украйна ще докара в рискова посока.
Но другото безпокойствие е по-драматично. Ако Русия нахлуе в Украйна с цялата мощ, която е събрала на границата с Украйна, тя може да смъкна държавното управление и/или да раздели забележителна част от страната. Това би било премахването на украинския суверенитет. А Европа, в която границите и суверенитетът на процедура са покер чипове на маса, която няколко играчи пренареждат по избор, е Европа от 20-те и 30-те години на предишния век – нестабилна площадка на великите сили, в която никой не е в сигурност, никой не е предпазен и няма нищо несъмнено.
Как се промени Путин?
Дипломатическият жанр на Путин неотдавна е станал нападателен, конфронтационен и припрян. Той слага ултиматуми, държи се жестоко по този начин, като че ли би трябвало неотложно да получи отговори, което е извънредно за дипломацията като цяло, и за съветската дипломация в частност. Може единствено да гадаем за аргументите за това.
Отчасти това е отчаяние. Путин усеща, че от 1991 година на Русия е четена лекция и диктувана от Запада, че разширението на НАТО е независим акт от страна на Вашингтон, който има вяра, че има силата и правото да провокира удари освен в Западна Европа, само че и на прага на Русия и в Украйна. Това е нещото, което не се харесва на Путин и той употребява тази рецесия, с цел да изрази недоволството и негодуванито си към Запада.
Отчасти това е самочувствие или надменност. Путин разполага с голяма военна мощност и е посочил, че е подготвен да я употребява (в Украйна, в Грузия, в Сирия и т.н.). Той има вяра, не без съображение, че тази степен на военна мощност му дава преимущество. Той също по този начин счита, че има противоречие сред преимуществата, които има в Украйна и степента на почитание, което демонстрират от Запада.
Друг аспект на самочувствието е връзката му с Китай, която той нямаше през 2014 година и която може да го насърчи да мисли, че може да устои и да преодолее западната опозиция и напън. Путин прави оценка нахлуването си в Сирия през 2015 година като сполучливо и може да си намерения, че във външната политика той води.
Повече от западните си сътрудници, Путин счита, че светът се е трансформирал през последните към 10 години, в интерес на Русия и в ущърб на Запада. Ниското мнение за Запада главно движи държанието му. Той твърди, че Западът е в крах, че не е това, което е бил преди, че американската външна политика е неуспех (Ирак, Афганистан и т.н.), че Съединените щати са вътрешно разграничени и по-малко ангажирани с европейската сигурност, в сравнение с споделят, и че Европа е слаба, липсва ѝ проведена военна мощност и има смъртен боязън от боен спор. Вероятно опасността точно от този спор може да успее да завоюва отстъпки за Русия.
Има ли Байдън задоволително козове?
Имат ли Съединени американски щати задоволително сили, с цел да държат Русия надалеч от Украйна? Не. Това, което би трансформирало динамичността, би било даването на въздушни сили и американски войски на Украйна, което може да спре Путин. Заплахата от стопански наказания е нещо, което Путин би трябвало да одобри доста съществено, само че той най-вероятно е планувал това преди да струпа военни сили до украинската граница.
А дипломатическият метод, който имат Съединени американски щати и който може да държи Русия надалеч от Украйна, води до отстъпка на Русия, което не е желанието на Байдън. Ако Путин не стартира война в Украйна, това ще бъде, тъй като той в никакъв случай не е възнамерявал да го направи, тъй като вижда пукнатини в трансатлантическите връзки, или тъй като може да стартира да получава отстъпки от украинското държавно управление.
С изключение на запазването на трансатлантическото единение, Съединени американски щати не са решаващият фактор тук. Решаващият фактор е анализът на разноските и изгодите, който ще доведат Путин до решението да нахлуе или да не нахлуе в Украйна. Топката за момента е в неговото поле.
Защо това би трябвало да има значение за американците?
Отношенията сред Украйна и Русия през зимата на 2022 година имат голямо значение за американците. Нито една от двете страни не е огромен стопански фактор за Съединените щати. Това не е източникът на тяхната съответност. Украйна има значение за това какво съставлява: огромна териториално страна с към 40 милиона жители, към която Съединените щати от 2014 година поеха доста задължения. Успехът на Украйна ще бъде триумфът на Европа. През 20-ти век Съединени американски щати направиха доста жертви в името на мира в Европа, а това е нещо, което виси на косъм сега.
След Съединените щати, най-голямата нуклеарна мощ в света, опора на интернационалната политика, страната с най-голямата стандартна войска в Европа, и страна със силата да нанесе голяма щета на Съединените щати и техните съдружници е Русия. Вече не е Студената война, не всичко зависи от връзките сред Москва и Вашингтон. Но даже и по този начин, тази връзка е фундаментална за това, което се случва в Европа, в Азия и в Близкия изток. Съединените щати би трябвало да са наясно с провокациите и заканите, които съставлява Русия на Путин, и в същото време би трябвало да запазят линиите за връзка с Русия, да се ангажират с деликатна дипломация с Русия.
Текстът е оповестен в, заглавието е на Дебати.бг
Разликата сред в този момент и Студената война
Противопоставянето сред Съединени американски щати и Русия през днешния ден е по-малко огромно от Студената война. В основата си това е съревнование за въздействие в Източна и Централна Европа. Студената война, за разлика от в този момент, беше избрана от желязната завеса. Военната обстановка беше уредена след 1949 година Ето за какво идеологическият спор за капитализма и демокрацията бе толкоз натоварен – това беше същинската сцена на надпреварата.
Днес в Европа няма желязна завеса. Няма ясна линия, която да разделя Русия от Европа или Европа от Русия. И в тази двусмислена обстановка има внезапна разлика във визията или мирогледа. Съединените щати преглеждат обособените страни в Европа като напълно суверенни, които имат право да вземат свои лични решения по отношение на сигурността, търговията, съюзите и така нататък Русия счита, че има привилегирована зона на ползи по западната си граница. От съображения за сигурност и авторитет Русия изисква в тази област композиция от въздействие и почитание и е подготвена да употребява военна мощ там, където счита, че е осуетена от тези си планове.
Украйна попада тъкмо в средата на това съревнование и от 2014 година и Москва, и Вашингтон започнаха да гледат на Украйна като на барометър за бъдещето на Европа.
Това ли е краят на Запада?
Съюзът постоянно е бил малко непослушен. За известно време Франция публично се дистанцира от НАТО по време на Студената война. А при започване на 80-те години на предишния век имаше всеобщи митинги в Германия и други страни по отношение на разполагането на американски ракети в Европа. И войната във Виетнам, и войната в Ирак провокираха разлики в мненията измежду многото страни-членки на НАТО, тъй че няма нищо ново в другите стратегии и подходи,
Но алиансът на НАТО в действителност беше много обединен от декември 2021 година, когато актуалната рецесия се ускори и направи три доста значими неща: даде военна помощ на Украйна посредством образование и приноса на обособените страни от НАТО за военната подготвеност на Украйна, недвусмислено уточни, че войната сред Украйна и Русия (продължаваща към този момент е осма година) не визира директно НАТО, защото Украйна не е член на алианса и затова войски на НАТО няма да се бият в Украйна, и взе съществено новия набор от паники на Полша, Румъния и балтийската република, някои от които произтичат от вероятността за действителна война в Украйна, а други от разполагането на войски и съоръжение на Русия в Беларус.
Освен това НАТО заяви на Русия, че няма да прави отстъпки. Няма да се върне там, където беше през 1997 година, както Владимир Путин изиска. Няма да затвори политиката на отворени порти за участие и няма да изключи опцията за приемане на Украйна в алианса. По значителните въпроси НАТО сподели впечатляваща степен на единение през последните три месеца.
Как би трябвало да наподобява НАТО в бъдеще?
НАТО не би трябвало повече да се занимава с разширение в Източна Европа. Това е де факто политиката на НАТО във връзка с Молдова, Украйна и Беларус, които са трите източноевропейски страни, които биха могли да се причислят към НАТО. В Молдова има замразен спор, има и съветско военно наличие. Беларус на процедура беше анексиран от Русия през последните няколко месеца. Белоруските и съветските военни от дълго време са интегрирани. Няма по какъв начин Беларус да влезе в НАТО при тези условия. А Украйна включва Крим и част от нейната територия на изток, която е под съветска военна окупация. Това са практическите компликации, с които се сблъсква разширението на НАТО в Източна Европа.
В друг смисъл алиансът към този момент има 30 членове. Има солидна, назъбена и нестабилна източна граница. С всяко ново допълнение идват нови военни задължения и алиансът ще се изправи пред съществени провокации в бъдеще, защитавайки тези страни, които към този момент са членове. Определянето на граници може да бъде мъчително. Това значи да кажете не на сътрудници и другари. То носи своите опасности, само че е време НАТО да се ограничи – не поради Русия, а поради личната си координация и поради личните си качества за самоотбрана.
Защо това опълчване за Украйна е друго?
Ключовият миг тук е, че както Грузия след 2008 година, по този начин и Украйна след 2014 година резервираха главния си суверенитет, ощетен от анексирането на територия от Русия. И несъмнено, нито Грузия, нито Украйна са съдружници на Съединени американски щати или НАТО, което прави военните дейности единствено далечен политически вид, в случай че въобще е вид. В бъдеще има две опасения, които могат да трансформират уравнението. Едното е вземането на парче от Украйна. Колко граници може да промени Москва, преди просто да стартира да преначертава картата на Европа, което сигурно е терзание за по-мащабна война в Украйна. Ако остане без опозиция, даже анексирането на дребна част от територия в Украйна ще докара в рискова посока.
Но другото безпокойствие е по-драматично. Ако Русия нахлуе в Украйна с цялата мощ, която е събрала на границата с Украйна, тя може да смъкна държавното управление и/или да раздели забележителна част от страната. Това би било премахването на украинския суверенитет. А Европа, в която границите и суверенитетът на процедура са покер чипове на маса, която няколко играчи пренареждат по избор, е Европа от 20-те и 30-те години на предишния век – нестабилна площадка на великите сили, в която никой не е в сигурност, никой не е предпазен и няма нищо несъмнено.
Как се промени Путин?
Дипломатическият жанр на Путин неотдавна е станал нападателен, конфронтационен и припрян. Той слага ултиматуми, държи се жестоко по този начин, като че ли би трябвало неотложно да получи отговори, което е извънредно за дипломацията като цяло, и за съветската дипломация в частност. Може единствено да гадаем за аргументите за това.
Отчасти това е отчаяние. Путин усеща, че от 1991 година на Русия е четена лекция и диктувана от Запада, че разширението на НАТО е независим акт от страна на Вашингтон, който има вяра, че има силата и правото да провокира удари освен в Западна Европа, само че и на прага на Русия и в Украйна. Това е нещото, което не се харесва на Путин и той употребява тази рецесия, с цел да изрази недоволството и негодуванито си към Запада.
Отчасти това е самочувствие или надменност. Путин разполага с голяма военна мощност и е посочил, че е подготвен да я употребява (в Украйна, в Грузия, в Сирия и т.н.). Той има вяра, не без съображение, че тази степен на военна мощност му дава преимущество. Той също по този начин счита, че има противоречие сред преимуществата, които има в Украйна и степента на почитание, което демонстрират от Запада.
Друг аспект на самочувствието е връзката му с Китай, която той нямаше през 2014 година и която може да го насърчи да мисли, че може да устои и да преодолее западната опозиция и напън. Путин прави оценка нахлуването си в Сирия през 2015 година като сполучливо и може да си намерения, че във външната политика той води.
Повече от западните си сътрудници, Путин счита, че светът се е трансформирал през последните към 10 години, в интерес на Русия и в ущърб на Запада. Ниското мнение за Запада главно движи държанието му. Той твърди, че Западът е в крах, че не е това, което е бил преди, че американската външна политика е неуспех (Ирак, Афганистан и т.н.), че Съединените щати са вътрешно разграничени и по-малко ангажирани с европейската сигурност, в сравнение с споделят, и че Европа е слаба, липсва ѝ проведена военна мощност и има смъртен боязън от боен спор. Вероятно опасността точно от този спор може да успее да завоюва отстъпки за Русия.
Има ли Байдън задоволително козове?
Имат ли Съединени американски щати задоволително сили, с цел да държат Русия надалеч от Украйна? Не. Това, което би трансформирало динамичността, би било даването на въздушни сили и американски войски на Украйна, което може да спре Путин. Заплахата от стопански наказания е нещо, което Путин би трябвало да одобри доста съществено, само че той най-вероятно е планувал това преди да струпа военни сили до украинската граница.
А дипломатическият метод, който имат Съединени американски щати и който може да държи Русия надалеч от Украйна, води до отстъпка на Русия, което не е желанието на Байдън. Ако Путин не стартира война в Украйна, това ще бъде, тъй като той в никакъв случай не е възнамерявал да го направи, тъй като вижда пукнатини в трансатлантическите връзки, или тъй като може да стартира да получава отстъпки от украинското държавно управление.
С изключение на запазването на трансатлантическото единение, Съединени американски щати не са решаващият фактор тук. Решаващият фактор е анализът на разноските и изгодите, който ще доведат Путин до решението да нахлуе или да не нахлуе в Украйна. Топката за момента е в неговото поле.
Защо това би трябвало да има значение за американците?
Отношенията сред Украйна и Русия през зимата на 2022 година имат голямо значение за американците. Нито една от двете страни не е огромен стопански фактор за Съединените щати. Това не е източникът на тяхната съответност. Украйна има значение за това какво съставлява: огромна териториално страна с към 40 милиона жители, към която Съединените щати от 2014 година поеха доста задължения. Успехът на Украйна ще бъде триумфът на Европа. През 20-ти век Съединени американски щати направиха доста жертви в името на мира в Европа, а това е нещо, което виси на косъм сега.
След Съединените щати, най-голямата нуклеарна мощ в света, опора на интернационалната политика, страната с най-голямата стандартна войска в Европа, и страна със силата да нанесе голяма щета на Съединените щати и техните съдружници е Русия. Вече не е Студената война, не всичко зависи от връзките сред Москва и Вашингтон. Но даже и по този начин, тази връзка е фундаментална за това, което се случва в Европа, в Азия и в Близкия изток. Съединените щати би трябвало да са наясно с провокациите и заканите, които съставлява Русия на Путин, и в същото време би трябвало да запазят линиите за връзка с Русия, да се ангажират с деликатна дипломация с Русия.
Текстът е оповестен в, заглавието е на Дебати.бг
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ