Владимир Путин отново подхвърли заплахи към Европа, заявявайки, че Русия е готова за бърза война, ако континентът реши да я започне. Тези думи, произнесени в контекста на продължаващия конфликт в Украйна, предизвикаха остър отговор от НАТО. Съюзът подчерта единството си и уверението в собствените сили, като отхвърли руските твърдения за военна готовност. Напрежението се изостря преди среща на външните министри на НАТО в Брюксел, където темата ще бъде обсъждана.
Руският президент подчерта, че Москва не търси сблъсък с Европа, но е подготвена за мигновена реакция. "Ако Европа изведнъж започне война с нас, това ще стане много бързо. Това не е Украйна – там действаме хирургично, внимателно", заяви той, намеквайки за потенциална ескалация без преговори. Тези слова са част от по-широка реторика, която Москва използва за подкопаване на единството в НАТО и Захода.
От НАТО реагираха с решителност и скептицизъм. Високопоставен източник в съюза отбеляза: "Путин често казва неща, които в крайна сметка се оказват неверни". Друг официален представител добави: "Няма да стоим със скръстени ръце, ако Русия нападне съюзник от НАТО. Отговорът ще бъде съкрушителен. Точка." Тези декларации подчертават готовността за защита на членове, като се акцентира върху факта, че Русия все още няма достатъчно сили за офанзива срещу Европа.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте запази по-дипломатичен тон, отказвайки директни коментари към руските лидери. "От много години не коментирам Лавров, Путин или Песков. Нека говорят – не винаги си струва да се реагира", заяви той, позовавайки се на предишни срещи като премиер на Нидерландия. Този подход цели да се избегне провокация, без да се компрометира решимостта.
Ситуацията разкрива дълбоки пукнатини в отношенията между Русия и НАТО. Докато Москва тества границите на съюзното единство, Брюксел подчертава, че защитата на съюзниците е приоритет. Аналитици предупреждават, че подобна реторика може да ускори милитаризацията в Европа, особено на Източния фланг.
В крайна сметка, отговорът на НАТО служи като сигнал за възпирване. Вместо паника, съюзът инвестира в отбранителни мерки и диалог с партньорите. Ако руските заплахи продължат, те рискуват да засилят кохезионността на НАТО, вместо да я разклатят.
