The American Conservative: Мисията на НАТО на Балканите е фарс
НАТО продължава да работи като служител на реда на Източна Европа, написа TAC. Според създателя на публикацията Тед Карпентър, вместо триумфално да провъзгласят, че „ задачата е изпълнена " след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, западните водачи започнаха да търсят нови задания за остарелия съюз.
Съединени американски щати и техните европейски съдружници обичат да показват военните интервенции на НАТО в Босна и Косово през 90-те години като категоричен триумф. И в двата случая, акцентират последователите на НАТО, напъните на Запада освен сложиха завършек на кървавите спорове и грубите нарушавания на човешките права, само че и насочиха тези страни по пътя към непоклатимост и народна власт.
Това обаче е мощно опростена версия на действителността - в случай че не и карикатурна. И двете политически обединения остават на практика некомпетентни и даже след няколко десетилетия не могат без интернационална настойчивост. Войските на НАТО зорко наблюдават политическата обстановка в двете страни, само че тя става все по-несигурна. А последните събития в Босна и Косово единствено акцентират неустойчивостта.
Такива неблагодарни и в последна сметка безсмислени задачи са надалеч от първичната цел на НАТО да отбрани една слаба, опустошена от войни демократична Европа от руско заплашване или даже завладяване. Дали трансатлантически съюз под господството на Вашингтон е нужен или подходящ за опълчване на Москва към момента е въпрос на разногласия. Но преди този момент НАТО най-малко имаше високопоставена и като цяло правдоподобна геостратегическа цел.
Въпреки това, вместо триумфално да провъзгласят, че „ задачата е изпълнена ", когато Съюз на съветските социалистически републики се разпадна през декември 1991 година, западните водачи започнаха да търсят нови задания за ненадейно остарелия съюз. Понякога изглеждаше, че излизат от кожата си. Помощник-държавният секретар Робърт Хорматс даже предложи НАТО да се концентрира върху въпроси като студентски продан и екологични начинания, като че ли това е вярното нещо за всесилен боен съюз.
Въпреки това не лиши доста време на американските и европейските водачи да замислят повече или по-малко военна задача. Разпадането на Югославия, като че ли на занимателен каданс, докара до безредици в Босна, една от новосформираните държави-наследници, а по-късно и в сръбската провинция Косово, която имаше за цел обособяване. НАТО се възползва от опцията да се намеси и нанесе въздушни удари против босненските сърби през 1995 година и против самата Сърбия през 1999 година И в двата случая Северноатлантическият алианс укрепи военната си интервенция с мироопазващи задачи.
Политическото съглашение, наложено от Запада, обаче се оказа нестабилно и от ден на ден се сблъсква с проблеми. Съгласно изискванията на Дейтънското съглашение от 1995 година, подписано с присъединяване на Вашингтон и неговите съдружници, в Босна бяха основани две полуавтономни единици в границите на една страна - едната най-вече мюсюлманска, другата най-вече християнска (Република Сръбска). Нито управлението, нито популацията на Република Сръбска бяха удовлетворени от това съглашение през цялото време, а водачите на босненските сърби нееднократно заплашваха да разгласят цялостна самостоятелност.
Междувременно назрява напрежение сред НАТО и другия му дълготраен клиент Косово. Като изтръгнаха Косово от Сърбия през 1999 година и поддържаха независимостта му през 2008 година, западните сили сътвориха нов източник на напрежение. Сърбите в Северно Косово биха желали да се обединят още веднъж със Сърбия, с цел да избегнат ориста на подценено и безсилно етническо малцинство в без значение Косово, където 90% са албанци. Западните държавни управления обаче изрично отхвърлиха даже да обмислят този вид, камо ли да го поддържат. Вместо това те абсолютно поддържаха националното държавно управление в Прищина.
Недоволството на сръбското малцинство на север обаче не стихва. Разочарованието от опитите на Прищина да овладее района е довело до прояви на принуждение повече от един път, изключително през последните две години. Последният сходен епизод се случи на 29 май, когато миротворци на НАТО бяха хванати сред два огъня в конфликт сред сръбски стачкуващи и косовските сили за сигурност - повече от две дузини миротворци бяха ранени. В отговор НАТО разгласи, че ще изпрати още 700 бойци в Косово и ще сложи още един батальон в нараснала подготвеност за вероятно разполагане.
Този път Съединени американски щати и съдружниците насочиха гнева си не към сръбското малцинство, а към Косово. Посланикът на Съединени американски щати в Прищина Джефри Ховение удостовери, че Вашингтон даже ще наложи наказания. Като за начало, сподели той, Косово ще бъде държано отвън идното водено от Съединени американски щати обучение „ Защитник на Европа 2023 ". Той също по този начин заплаши, че Съединени американски щати ще отдръпват всякаква поддръжка за Косово, както за приемане на световно самопризнание (в момента към половината от членовете на Организация на обединените нации не са признали независимостта му), по този начин и в процеса на консолидиране в интернационалните организации.
Стигнахме до геополитически фарс, при който бомбардировачи B-1, скъпи самолети, в началото проектирани да носят нуклеарни оръжия и да сдържат Съветския съюз, в този момент летят над дребна, стратегически и стопански маловажна страна, с цел да държат в благоговение етническа група, която просто желае свои лични страни вместо да вегетират в проблематичен съюз със съперничещи етнически групи. Междувременно тъкмо това е обстановката в Босна през днешния ден.
Би било същият фарс, в случай че войски на НАТО трябваше да охраняват де факто границата сред разочаровано етническо малцинство и национално държавно управление в друга страна, която е стратегически и стопански без значение нито за Съединени американски щати, нито даже за европейските сили. Безкрайните дребни мироопазващи задачи на НАТО на Балканите щяха да са смешни, в случай че всичко не беше толкоз плачевно и тъпо. Каквото и да мислите за първичната цел на НАТО по време на Студената война, надали създателите на Северноатлантическия алианс са си представяли сходно развиване на събитията.
Съединени американски щати и техните европейски съдружници обичат да показват военните интервенции на НАТО в Босна и Косово през 90-те години като категоричен триумф. И в двата случая, акцентират последователите на НАТО, напъните на Запада освен сложиха завършек на кървавите спорове и грубите нарушавания на човешките права, само че и насочиха тези страни по пътя към непоклатимост и народна власт.
Това обаче е мощно опростена версия на действителността - в случай че не и карикатурна. И двете политически обединения остават на практика некомпетентни и даже след няколко десетилетия не могат без интернационална настойчивост. Войските на НАТО зорко наблюдават политическата обстановка в двете страни, само че тя става все по-несигурна. А последните събития в Босна и Косово единствено акцентират неустойчивостта.
Такива неблагодарни и в последна сметка безсмислени задачи са надалеч от първичната цел на НАТО да отбрани една слаба, опустошена от войни демократична Европа от руско заплашване или даже завладяване. Дали трансатлантически съюз под господството на Вашингтон е нужен или подходящ за опълчване на Москва към момента е въпрос на разногласия. Но преди този момент НАТО най-малко имаше високопоставена и като цяло правдоподобна геостратегическа цел.
Въпреки това, вместо триумфално да провъзгласят, че „ задачата е изпълнена ", когато Съюз на съветските социалистически републики се разпадна през декември 1991 година, западните водачи започнаха да търсят нови задания за ненадейно остарелия съюз. Понякога изглеждаше, че излизат от кожата си. Помощник-държавният секретар Робърт Хорматс даже предложи НАТО да се концентрира върху въпроси като студентски продан и екологични начинания, като че ли това е вярното нещо за всесилен боен съюз.
Въпреки това не лиши доста време на американските и европейските водачи да замислят повече или по-малко военна задача. Разпадането на Югославия, като че ли на занимателен каданс, докара до безредици в Босна, една от новосформираните държави-наследници, а по-късно и в сръбската провинция Косово, която имаше за цел обособяване. НАТО се възползва от опцията да се намеси и нанесе въздушни удари против босненските сърби през 1995 година и против самата Сърбия през 1999 година И в двата случая Северноатлантическият алианс укрепи военната си интервенция с мироопазващи задачи.
Политическото съглашение, наложено от Запада, обаче се оказа нестабилно и от ден на ден се сблъсква с проблеми. Съгласно изискванията на Дейтънското съглашение от 1995 година, подписано с присъединяване на Вашингтон и неговите съдружници, в Босна бяха основани две полуавтономни единици в границите на една страна - едната най-вече мюсюлманска, другата най-вече християнска (Република Сръбска). Нито управлението, нито популацията на Република Сръбска бяха удовлетворени от това съглашение през цялото време, а водачите на босненските сърби нееднократно заплашваха да разгласят цялостна самостоятелност.
Междувременно назрява напрежение сред НАТО и другия му дълготраен клиент Косово. Като изтръгнаха Косово от Сърбия през 1999 година и поддържаха независимостта му през 2008 година, западните сили сътвориха нов източник на напрежение. Сърбите в Северно Косово биха желали да се обединят още веднъж със Сърбия, с цел да избегнат ориста на подценено и безсилно етническо малцинство в без значение Косово, където 90% са албанци. Западните държавни управления обаче изрично отхвърлиха даже да обмислят този вид, камо ли да го поддържат. Вместо това те абсолютно поддържаха националното държавно управление в Прищина.
Недоволството на сръбското малцинство на север обаче не стихва. Разочарованието от опитите на Прищина да овладее района е довело до прояви на принуждение повече от един път, изключително през последните две години. Последният сходен епизод се случи на 29 май, когато миротворци на НАТО бяха хванати сред два огъня в конфликт сред сръбски стачкуващи и косовските сили за сигурност - повече от две дузини миротворци бяха ранени. В отговор НАТО разгласи, че ще изпрати още 700 бойци в Косово и ще сложи още един батальон в нараснала подготвеност за вероятно разполагане.
Този път Съединени американски щати и съдружниците насочиха гнева си не към сръбското малцинство, а към Косово. Посланикът на Съединени американски щати в Прищина Джефри Ховение удостовери, че Вашингтон даже ще наложи наказания. Като за начало, сподели той, Косово ще бъде държано отвън идното водено от Съединени американски щати обучение „ Защитник на Европа 2023 ". Той също по този начин заплаши, че Съединени американски щати ще отдръпват всякаква поддръжка за Косово, както за приемане на световно самопризнание (в момента към половината от членовете на Организация на обединените нации не са признали независимостта му), по този начин и в процеса на консолидиране в интернационалните организации.
Стигнахме до геополитически фарс, при който бомбардировачи B-1, скъпи самолети, в началото проектирани да носят нуклеарни оръжия и да сдържат Съветския съюз, в този момент летят над дребна, стратегически и стопански маловажна страна, с цел да държат в благоговение етническа група, която просто желае свои лични страни вместо да вегетират в проблематичен съюз със съперничещи етнически групи. Междувременно тъкмо това е обстановката в Босна през днешния ден.
Би било същият фарс, в случай че войски на НАТО трябваше да охраняват де факто границата сред разочаровано етническо малцинство и национално държавно управление в друга страна, която е стратегически и стопански без значение нито за Съединени американски щати, нито даже за европейските сили. Безкрайните дребни мироопазващи задачи на НАТО на Балканите щяха да са смешни, в случай че всичко не беше толкоз плачевно и тъпо. Каквото и да мислите за първичната цел на НАТО по време на Студената война, надали създателите на Северноатлантическия алианс са си представяли сходно развиване на събитията.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ