Градът, в който никой не иска да живее
Наталия Цвирко е измежду малцината, които са удовлетворени от живота си във Воркута - тя е собственичка на салон за хубост, който се радва на висок интерес от страна на клиентките, работа има задоволително.
" Посещението на салона разведрява дамите, чийто живот е доста тежък ", показва тя. А животът във Воркута в действителност не е елементарен - градът е ситуиран оттатък Северния полярен кръг, на 180 км от Северния ледовит океан. Обичайната температура през зимата е минус 35 градуса, а даже и през лятото може ненадейно да завали сняг.
Когато в блока живеят единствено две фамилии
Воркута е от така наречен моноградове - разчита напълно на подземния въгледобив. Но съгласно районното министерство на индустрията, залежите ще стигнат единствено до 2037-а година. Целият град е заобиколен от шахти, само че от 13-те през днешния ден работят единствено четири. От руските времена насам към 60 % от тогавашното население е напуснало Воркута. Всяка година по 2000 души обръщат тил на града.
" Работа няма, учебни заведения и детски градини затварят ", споделя една от локалните жителки. Други считат, че се получава затворен кръг. " Социалните институции затварят, тъй като хората отпътуват, а хората, които отпътуват, стават от ден на ден, защото не могат да разчитат на обществени услуги ", споделя един мъж от Воркута.
Властите се пробват да лимитират обезлюдяването на града, само че не съумяват. В формалния лист със поръчки за тръгване за различен съветски район са се записали над 14 000 души - съвсем една трета от популацията. Празните блокове в предградията занапред са финансов проблем. " В някои от блоковете са останали единствено по 2-3 фамилии, само че постройката няма по какъв начин да бъде откачена от топлофикационната и канализационна мрежа - разноските би трябвало да се поемат от градските управляващи, което е голям проблем ", показва Ирина Баранова от Общинския съвет.
Навсякъде във Воркута към момента отдават респект на миньорите. " Повече въглища за родината ", написа тук на разнообразни плакати. Междувременно обаче търсенето на въглища спада от ден на ден - най-много в Европа.
Какъв е проектът на Русия за Арктика?
Стратегията на Русия за Арктика носи известна вяра на локалните поданици, въпреки да е оспорвана в интернационален проект. Русия желае да спре миграцията на популацията и да влага в инфраструктурни планове - най-вече за рандеман на газ и петрол. Отчитат се даже и промените в климата, защото стоплянето на Арктика открива нови транспортни пътища и Воркута би могла да се трансформира в " изсъхнало " пристанище, в това число за въглищата, посредством построяването на железопътна линия до Северния ледовит океан. Регионът залага на скъпия план, въпреки той към този момент да е единствено на хартия. " Така нашите северни райони в Арктика биха могли да се свържат с огромните световни логистични мрежи. Това е нашата вяра ", споделя Ирина Бахтина, вицепремиерка на република Коми.
И Наталия Цвирко разпорежда очаквания на бъдещето - влага в модернизацията на салона си за хубост, който ще се мести в нова постройка. Но гледа и по-надалеч от Воркута, макар че това е родният ѝ град. Синът ѝ скоро приключва образованието си и тя счита някой ден да открие салон и в Москва. " На арктическите планове към този момент не може да се разчита ", споделя тя. " Още е мъчно да кажем каквото и да било за тях, тъй като всичко е в самото начало. Много ни се желае да имаме вяра, че скоро тук ще усетим пресен лъх. И тогава може би хората няма да желаят да изоставен града. "
Арктическите планове може и да се окажат сполучливи. Но множеството хора не желаят да чакат - който може, напуща Воркута.
***
Воркута е прочут с мрачната си история. От 1938 до 1962 тук е имало поправителен трудов лагер - един от най-големите и ужасяващи трудови лагери от мрежата на ГУЛАГ. Едновременно там е имало до 73 000 пандизчии. А общо през годините в лагера са били арестувани над един милион мъже и дами от разнообразни националности. 250 000 от тях са издъхнали в трудовия лагер - по най-различни способи.
Текстът е оповестен
" Посещението на салона разведрява дамите, чийто живот е доста тежък ", показва тя. А животът във Воркута в действителност не е елементарен - градът е ситуиран оттатък Северния полярен кръг, на 180 км от Северния ледовит океан. Обичайната температура през зимата е минус 35 градуса, а даже и през лятото може ненадейно да завали сняг.
Когато в блока живеят единствено две фамилии
Воркута е от така наречен моноградове - разчита напълно на подземния въгледобив. Но съгласно районното министерство на индустрията, залежите ще стигнат единствено до 2037-а година. Целият град е заобиколен от шахти, само че от 13-те през днешния ден работят единствено четири. От руските времена насам към 60 % от тогавашното население е напуснало Воркута. Всяка година по 2000 души обръщат тил на града.
" Работа няма, учебни заведения и детски градини затварят ", споделя една от локалните жителки. Други считат, че се получава затворен кръг. " Социалните институции затварят, тъй като хората отпътуват, а хората, които отпътуват, стават от ден на ден, защото не могат да разчитат на обществени услуги ", споделя един мъж от Воркута.
Властите се пробват да лимитират обезлюдяването на града, само че не съумяват. В формалния лист със поръчки за тръгване за различен съветски район са се записали над 14 000 души - съвсем една трета от популацията. Празните блокове в предградията занапред са финансов проблем. " В някои от блоковете са останали единствено по 2-3 фамилии, само че постройката няма по какъв начин да бъде откачена от топлофикационната и канализационна мрежа - разноските би трябвало да се поемат от градските управляващи, което е голям проблем ", показва Ирина Баранова от Общинския съвет.
Навсякъде във Воркута към момента отдават респект на миньорите. " Повече въглища за родината ", написа тук на разнообразни плакати. Междувременно обаче търсенето на въглища спада от ден на ден - най-много в Европа.
Какъв е проектът на Русия за Арктика?
Стратегията на Русия за Арктика носи известна вяра на локалните поданици, въпреки да е оспорвана в интернационален проект. Русия желае да спре миграцията на популацията и да влага в инфраструктурни планове - най-вече за рандеман на газ и петрол. Отчитат се даже и промените в климата, защото стоплянето на Арктика открива нови транспортни пътища и Воркута би могла да се трансформира в " изсъхнало " пристанище, в това число за въглищата, посредством построяването на железопътна линия до Северния ледовит океан. Регионът залага на скъпия план, въпреки той към този момент да е единствено на хартия. " Така нашите северни райони в Арктика биха могли да се свържат с огромните световни логистични мрежи. Това е нашата вяра ", споделя Ирина Бахтина, вицепремиерка на република Коми.
И Наталия Цвирко разпорежда очаквания на бъдещето - влага в модернизацията на салона си за хубост, който ще се мести в нова постройка. Но гледа и по-надалеч от Воркута, макар че това е родният ѝ град. Синът ѝ скоро приключва образованието си и тя счита някой ден да открие салон и в Москва. " На арктическите планове към този момент не може да се разчита ", споделя тя. " Още е мъчно да кажем каквото и да било за тях, тъй като всичко е в самото начало. Много ни се желае да имаме вяра, че скоро тук ще усетим пресен лъх. И тогава може би хората няма да желаят да изоставен града. "
Арктическите планове може и да се окажат сполучливи. Но множеството хора не желаят да чакат - който може, напуща Воркута.
***
Воркута е прочут с мрачната си история. От 1938 до 1962 тук е имало поправителен трудов лагер - един от най-големите и ужасяващи трудови лагери от мрежата на ГУЛАГ. Едновременно там е имало до 73 000 пандизчии. А общо през годините в лагера са били арестувани над един милион мъже и дами от разнообразни националности. 250 000 от тях са издъхнали в трудовия лагер - по най-различни способи.
Текстът е оповестен
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ