Наталия Еллис: Путин няма да спре, дори и да получи целия До...
Наталия Еллис е родена в Украйна, в град Днепър. Завършила е висше обучение в Днепропетровския университет, инженер икономист. Заедно със брачна половинка <210> работят в IT сферата. През 2015 година идва в България дружно с оранжерията си за цветя и котките си. През 2014 година заедно със сънародниците си основава в Украйна фондация за поддръжка на фронта в Одеса. От 2022 година в България управлява фондация за поддръжка на украинците - Ukraine Support and Renovation Foundation (ЮСРФ). От 2009 година е патрон на Физико-математическото учебно заведение в Одеса.
- Г-жо Еллис, през днешния ден се навършват 4 години, откогато стартира войната в Украйна. И украинците, и българите желаят мир. Каква е Вашата прогноза - дали през юни ще се стигне до подписването на съглашение сред Киев и Москва, какъвто период е набелязан от Доналд Тръмп?
- Искам да се върна към Минските съглашения, подписани през 2015 година за да бъдат прекъснати военните дейности в Донбас. Всички се надявахме, че войната ще бъде прекъсната и ще можем още веднъж да живеем спокойно и умерено. За страдание, това не се случи. Подписаните съглашения бяха нарушени, а виновността беше трансферирана върху Украйна.
Още от 2014 година посредством неправителствени организации подпомагахме нашите бойци и добре познаваме действителната обстановка на място. Днес доверието към съветското управление е мощно разтърсено. Лично аз нямам доверие, че ще бъде реализирано стабилно съглашение, а даже и да се подпише документ, се колебая, че това автоматизирано ще докара до завършек на войната. Не имам вяра, че съветското управление би разрешило толкоз огромен брой мобилизирани бойци просто да се върнат по домовете си. По-скоро те биха останали наоколо до линията на спора и напрежението би траяло. Опитът след Минските съглашения сподели, че макар подписаните документи действително помирение не настъпи - години наред имаше жертви и интервалът беше употребен за прегрупиране и подсилване на военния капацитет. Затова считам, че даже да има нови договаряния и подписани договорености, това единствено по себе си не подсигурява същински и дълготраен мир.
- Далеч не всички българи поддържат Украйна, имат вяра на Путин и приканват за излизане от Европейския съюз. Как ще коментирате тези настроения?
- Призивите за излизане на България от Европейски Съюз ми припомнят процесите, които следих в Украйна преди години -
постепенно делене на обществото, даже на цели фамилии,
поради езиковия въпрос и евроинтеграцията. Информационната среда и обществените мрежи постоянно ускоряват напрежението и объркват хората, изключително младите. И Украйна беше разграничена много мощно, което докара до тежки последствия. Виждам сходни линии на опълчване и тук. Живея в България от 2015 година и не помня толкоз мощно отрицателно отношение към украинците и Европейски Съюз в медиите и в обществените мрежи, каквото се появи след 2022 г.
- Не е ли по-добре Украйна да отстъпи целия Донбас на Русия и повече да не се пролива кръв?
- Войната няма да завърши, даже и Путин да получи територии. Военните дейности може да се отсрочат за няколко години, само че по-късно ще се възобновят. През 2022 година, когато руснаците започнаха да ни бомбардират, написах в мой пост, че
тази война е най-малко за 5 - 10 година
Мнозина бежанци възразяваха, че ще се върнат у дома след 2 - 3 месеца. Сега, четири години след началото, схващат за какво приказвах по този начин. За страдание, тази бездна, която се е отворила сред Украйна и Русия, е вечно.
- Намразихте ли руснаците?
- Сред тях има хора, които намерено ни помагаха, само че те към този момент са в пандиза. Има руснаци, които емигрираха в други страни, само че те са 1 - 2%. За страдание, 99% са други и желаят гибелта ни, в това число на почтени деца. Познавам фамилии с родители в Русия и деца, останали в Украйна, и е доста ужасно, когато един татко поддържа бомбардировките.
Има много братя и сестри, които не си приказват към този момент 11 години
Като майка на две деца, не мога да си показва по какъв начин те имат сърце да се радват, когато в Украйна умират деца.
- Украйна не наруши ли постигнатото споразумение да няма искания за влизане в Европейския съюз и НАТО?
- Тази война беше планувана още през 2008 година, без да се визира въпросът за Европейски Съюз и НАТО. Причината е в това, че ние живеехме по-добре от нашите съседи, а Путин се опасява, че демокрацията в Украйна ще провокира руснаците за смяна на тоталитарното ръководство. Ние избрахме петима президенти, до момента в който Русия продължава да има единствено един. За разлика от тях, ние пътуваме свободно, без визи, отвън страната и започнахме да излизаме от тяхното въздействие.
- Вие сте една от създателките на бежанския център в Пловдив, ръководите го и до момента. Колко украинци откриха заслон в България за тези четири години?
- Центърът е основан взаимно с българи, украинци, с Община Пловдив и Общинския съвет, с доброволци и страната. Помогнаха ни и български, и интернационалните фондации, които не престават да ни поддържат. По държавната стратегия за настаняване на бежанците от 18 месеца не се заплащат средства и Община Пловдив устоя Центъра за сметка на своя бюджет - обезпечава храна, защита, отопление. Това е голяма помощ, за която сме признателни. От предходната година при нас в някогашната Белодробна болница живеят възрастни хора, тъй като Домът им на Коматевско шосе е в ремонт. Те станаха част от фамилията ни. Доста дами завързаха другарски връзки, връзката оказва помощ на бежанците да учат по-бързо български език, има възрастни хора, които образоват децата ни да рисуват и да работят с дърво. От нашите дарения даваме и на тях, тъй като доста от тях нямат родственици. За четири години
в Центъра на Цариградско шосе е оказана поддръжка на повече от 2500 бежанци.
Досега през България минаха над 1,3 млн. украинци. Част от тях са отпътували в други страни, множеството се върнаха назад в Украйна поради родители или работа. В България живеят към 89 000 украинци с непрекъснато престояване и краткотрайна протекция, от тях близо 11 000 са в Пловдив и региона.
- Как съумяват да се устоят, излизайки на квартира?
- С огромна воля. Наскоро майка с четири деца откри апартамент чартърен в Асеновград, в който позволяват животни, защото тя има котка. Когато я попитах за какво е взела котка, ми отговори: „ Искам моите деца да са прочувствено живи хора, да са положителни и отговорни след всичко, което претърпяха ”. За страдание, след повишението на цените е доста мъчно да се издържаш. Затова постоянно събираме средства и изпращаме пакети с храна на многодетни фамилии, инвалиди, възрастни хора, с цел да не гладуват. Благодарни сме на донорите, които ни оказват помощ с пари, храна и медикаменти.
Усещаме голяма поддръжка в цяла България
и от страна на институции, на политици, на разнообразни Неправителствени организации, която ни дава чувство, че не сме сами. Сред българите има възрастни хора, които от скромните си пенсии отделят по 10 евро всеки месец, с цел да ни поддържат. В първите месеци държавната стратегия за настаняване позволяваше на бежанците да живеят в разкритите центрове безсрочно, като от май 2025 година се одобри ограничаване до два месеца. От първите дни на войната обаче вкарах предписание за настаняване в Центъра на Цариградско шосе за три-четири месеца, най-много пет, защото знаех, че войната няма да завърши скоро и че в случай че носиш индивида на гърба си, той ще вдигне ръце и няма да си търси работа. Хората с увреждания остават при нас.
- Как се приспособяват децата и къде работят възрастните?
- Всички посещават детски и образователни заведения, като се изключи гимназистите, които приключват онлайн в Украйна. Бързо, за един-два месеца, научават български и елементарно привикват. Родителите работят като чистачки, миячки, масажисти, фризьорки, защото множеството са дами, в фабрики. Някои стартират собствен бизнес и до този миг в Пловдивска област има много компании с присъединяване на украинци. Те наемат 50 на 50% украинци и българи, само че доста от тях са на ръба на оцеляването и не могат да ни оказват помощ. Ние им оказваме помощ.
- Какво обръщение ще отправите на молебена в Пловдив през днешния ден?
- Да издържим. Да помним, че доста хора дадоха живота си да живеем умерено, още повече изгубиха всичко заради ползи на група с власт и оръжие. Ще се молим за починалите деца - ангелчета, и за това, че светът ще оцелее, ако застанем против насилието дружно.
- Г-жо Еллис, през днешния ден се навършват 4 години, откогато стартира войната в Украйна. И украинците, и българите желаят мир. Каква е Вашата прогноза - дали през юни ще се стигне до подписването на съглашение сред Киев и Москва, какъвто период е набелязан от Доналд Тръмп?
- Искам да се върна към Минските съглашения, подписани през 2015 година за да бъдат прекъснати военните дейности в Донбас. Всички се надявахме, че войната ще бъде прекъсната и ще можем още веднъж да живеем спокойно и умерено. За страдание, това не се случи. Подписаните съглашения бяха нарушени, а виновността беше трансферирана върху Украйна.
Още от 2014 година посредством неправителствени организации подпомагахме нашите бойци и добре познаваме действителната обстановка на място. Днес доверието към съветското управление е мощно разтърсено. Лично аз нямам доверие, че ще бъде реализирано стабилно съглашение, а даже и да се подпише документ, се колебая, че това автоматизирано ще докара до завършек на войната. Не имам вяра, че съветското управление би разрешило толкоз огромен брой мобилизирани бойци просто да се върнат по домовете си. По-скоро те биха останали наоколо до линията на спора и напрежението би траяло. Опитът след Минските съглашения сподели, че макар подписаните документи действително помирение не настъпи - години наред имаше жертви и интервалът беше употребен за прегрупиране и подсилване на военния капацитет. Затова считам, че даже да има нови договаряния и подписани договорености, това единствено по себе си не подсигурява същински и дълготраен мир.
- Далеч не всички българи поддържат Украйна, имат вяра на Путин и приканват за излизане от Европейския съюз. Как ще коментирате тези настроения?
- Призивите за излизане на България от Европейски Съюз ми припомнят процесите, които следих в Украйна преди години -
постепенно делене на обществото, даже на цели фамилии,
поради езиковия въпрос и евроинтеграцията. Информационната среда и обществените мрежи постоянно ускоряват напрежението и объркват хората, изключително младите. И Украйна беше разграничена много мощно, което докара до тежки последствия. Виждам сходни линии на опълчване и тук. Живея в България от 2015 година и не помня толкоз мощно отрицателно отношение към украинците и Европейски Съюз в медиите и в обществените мрежи, каквото се появи след 2022 г.
- Не е ли по-добре Украйна да отстъпи целия Донбас на Русия и повече да не се пролива кръв?
- Войната няма да завърши, даже и Путин да получи територии. Военните дейности може да се отсрочат за няколко години, само че по-късно ще се възобновят. През 2022 година, когато руснаците започнаха да ни бомбардират, написах в мой пост, че
тази война е най-малко за 5 - 10 година
Мнозина бежанци възразяваха, че ще се върнат у дома след 2 - 3 месеца. Сега, четири години след началото, схващат за какво приказвах по този начин. За страдание, тази бездна, която се е отворила сред Украйна и Русия, е вечно.
- Намразихте ли руснаците?
- Сред тях има хора, които намерено ни помагаха, само че те към този момент са в пандиза. Има руснаци, които емигрираха в други страни, само че те са 1 - 2%. За страдание, 99% са други и желаят гибелта ни, в това число на почтени деца. Познавам фамилии с родители в Русия и деца, останали в Украйна, и е доста ужасно, когато един татко поддържа бомбардировките.
Има много братя и сестри, които не си приказват към този момент 11 години
Като майка на две деца, не мога да си показва по какъв начин те имат сърце да се радват, когато в Украйна умират деца.
- Украйна не наруши ли постигнатото споразумение да няма искания за влизане в Европейския съюз и НАТО?
- Тази война беше планувана още през 2008 година, без да се визира въпросът за Европейски Съюз и НАТО. Причината е в това, че ние живеехме по-добре от нашите съседи, а Путин се опасява, че демокрацията в Украйна ще провокира руснаците за смяна на тоталитарното ръководство. Ние избрахме петима президенти, до момента в който Русия продължава да има единствено един. За разлика от тях, ние пътуваме свободно, без визи, отвън страната и започнахме да излизаме от тяхното въздействие.
- Вие сте една от създателките на бежанския център в Пловдив, ръководите го и до момента. Колко украинци откриха заслон в България за тези четири години?
- Центърът е основан взаимно с българи, украинци, с Община Пловдив и Общинския съвет, с доброволци и страната. Помогнаха ни и български, и интернационалните фондации, които не престават да ни поддържат. По държавната стратегия за настаняване на бежанците от 18 месеца не се заплащат средства и Община Пловдив устоя Центъра за сметка на своя бюджет - обезпечава храна, защита, отопление. Това е голяма помощ, за която сме признателни. От предходната година при нас в някогашната Белодробна болница живеят възрастни хора, тъй като Домът им на Коматевско шосе е в ремонт. Те станаха част от фамилията ни. Доста дами завързаха другарски връзки, връзката оказва помощ на бежанците да учат по-бързо български език, има възрастни хора, които образоват децата ни да рисуват и да работят с дърво. От нашите дарения даваме и на тях, тъй като доста от тях нямат родственици. За четири години
в Центъра на Цариградско шосе е оказана поддръжка на повече от 2500 бежанци.
Досега през България минаха над 1,3 млн. украинци. Част от тях са отпътували в други страни, множеството се върнаха назад в Украйна поради родители или работа. В България живеят към 89 000 украинци с непрекъснато престояване и краткотрайна протекция, от тях близо 11 000 са в Пловдив и региона.
- Как съумяват да се устоят, излизайки на квартира?
- С огромна воля. Наскоро майка с четири деца откри апартамент чартърен в Асеновград, в който позволяват животни, защото тя има котка. Когато я попитах за какво е взела котка, ми отговори: „ Искам моите деца да са прочувствено живи хора, да са положителни и отговорни след всичко, което претърпяха ”. За страдание, след повишението на цените е доста мъчно да се издържаш. Затова постоянно събираме средства и изпращаме пакети с храна на многодетни фамилии, инвалиди, възрастни хора, с цел да не гладуват. Благодарни сме на донорите, които ни оказват помощ с пари, храна и медикаменти.
Усещаме голяма поддръжка в цяла България
и от страна на институции, на политици, на разнообразни Неправителствени организации, която ни дава чувство, че не сме сами. Сред българите има възрастни хора, които от скромните си пенсии отделят по 10 евро всеки месец, с цел да ни поддържат. В първите месеци държавната стратегия за настаняване позволяваше на бежанците да живеят в разкритите центрове безсрочно, като от май 2025 година се одобри ограничаване до два месеца. От първите дни на войната обаче вкарах предписание за настаняване в Центъра на Цариградско шосе за три-четири месеца, най-много пет, защото знаех, че войната няма да завърши скоро и че в случай че носиш индивида на гърба си, той ще вдигне ръце и няма да си търси работа. Хората с увреждания остават при нас.
- Как се приспособяват децата и къде работят възрастните?
- Всички посещават детски и образователни заведения, като се изключи гимназистите, които приключват онлайн в Украйна. Бързо, за един-два месеца, научават български и елементарно привикват. Родителите работят като чистачки, миячки, масажисти, фризьорки, защото множеството са дами, в фабрики. Някои стартират собствен бизнес и до този миг в Пловдивска област има много компании с присъединяване на украинци. Те наемат 50 на 50% украинци и българи, само че доста от тях са на ръба на оцеляването и не могат да ни оказват помощ. Ние им оказваме помощ.
- Какво обръщение ще отправите на молебена в Пловдив през днешния ден?
- Да издържим. Да помним, че доста хора дадоха живота си да живеем умерено, още повече изгубиха всичко заради ползи на група с власт и оръжие. Ще се молим за починалите деца - ангелчета, и за това, че светът ще оцелее, ако застанем против насилието дружно.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ