Светът се разпада на Запада срещу останалите, а това е опасно за всички
Натали Тучи, „ Гардиън “
Глобалните проблеми са свързани - от Газа и Украйна до продоволствената неустановеност. Но още веднъж на мода е методът, по който страните ръководят своята сигурност и защита против интернационалните закани в най-основен проект - война и мир, с други думи. Нахлуването на Русия в Украйна, войната в Газа, превратите и гражданските войни в редица африкански страни и опасността от военна ескалация в Източна Азия, без значение дали става въпрос за Тайван, Южнокитайско море или Корейския полуостров, потвърдиха това.
Досега обаче никой не оспорва, че външната политика е доста повече от дипломация, разузнаване, стратегически съюзи или оръжейни ресурси. Тя би трябвало да включва да вземем за пример и климатичната рецесия, продоволствената сигурност и изкуствения разсъдък. Предстои ни още дълъг път, само че признаването на тази комплицирана и припокриваща се проблематика беше демонстрирано на неотдавнашната Мюнхенска конференция по сигурността - годишната среща, известна като " Давос на защитата ".
За първи път започнах да навестявам събитието в Мюнхен преди повече от десетилетие. Тогава се усещах като риба на изсъхнало. На конференцията участваха единствено няколко дами, а преобладаващата част от участниците бяха възрастни бели мъже в костюми или военни в униформи.
Промените през годините са впечатляващи и в доста връзки вдъхновяващи. Участието на дамите се е нараснало доста, както и географското посланичество. От десетките присъстващи държавни глави и министри доста от тях към този момент идват от страни от световния юг. Участниците са доста по-разнообразни - президенти, министри, генерали и топ разузнавачи споделят пространството с борци за климата, софтуерни магове, деятели за човешки права и други
Климатичната рецесия, енергетиката, продоволствената сигурност, изкуственият разсъдък, миграцията, мултилатерализмът и световните вериги за доставки към този момент заемат значимо място в програмата. Ако приемем конференцията като микрокосмос на интернационалната сцена на сигурността, всичко това е добра вест.
Въпреки това доста от полемиките към момента се организират в обособени пространства. Имаше обособен и доста тъмен диалог за нахлуването на Русия в Украйна, засенчен в допълнение от гибелта на съветския опозиционен водач Алексей Навални, загубата на град Авдиевка от Украйна в интерес на съветските сили, забавянето на военната помощ за Украйна от страна на Конгреса на Съединени американски щати и призрака на Доналд Тръмп, който се задава на хоризонта.
Налице беше изцяло депресираща полемика за Близкия изток, като израелското държавно управление не сподели никакви признаци на въздържаност, катарският, египетският и саудитският режими нямаха какво да предложат, а администрацията на Байдън, въпреки и да изрази на думи противоречие с израелското нахлуване над Рафах, не пожела да употребява лостовете, с които разполага, с цел да спре Израел.
Тъй като тези полемики се организират поотделно, трагичната подигравка, която ги свързва, се пропуща. Спирането на военната помощ за Украйна заради протакането от страна на Конгреса на Съединени американски щати обезпечава на Русия военно преимущество, до момента в който в Близкия изток нежеланието на Джо Байдън даже да намекне за прекъсване на военната помощ за Израел е в основата на филантропичната злополука в Газа.
Не единствено дебатите за войните в Европа и Близкия изток са несвързани и паралелни. Това важи в още по-голяма степен за други тематики, които са преди всичко в международния дневен ред. Страните от световния север са погълнати от войната в Украйна. Тези от световния юг са доста по-загрижени за изключителната обстановка с климата, продоволствената сигурност и всеобщото разселване.
И макар очевидните връзки сред тях, като връзката сред войната и продоволствената сигурност е най-очевидната, диалозите постоянно се организират в разнообразни пространства и включват разнообразни хора.
Още по-лошото е, че до момента в който през първата година след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна Западът полагаше съзнателни старания да ангажира световния юг по въпроса, тези плахи опити останаха нечути. Повдигането на въпроса за Украйна през днешния ден не провокира никакво състрадание, като се има поради ужасяващите двойни стандарти на Запада, в случай че не и съучастничество във войната на Израел в Газа.
Светът е все по-свързан. Никъде това не е по-ясно, в сравнение с в споровете, които се разпростират в този момент - от световната продоволствена и енергийна рецесия, провокирана от въздействието на съветското нахлуване против Украйна, до делото за геноцид против Израел, заведено от Южна Африка в Международния съд, или нарушаването на международните търговски пътища от хутите посредством набези над кораби, преминаващи през Червено море.
Въпреки това светът е все по-разделен и фрагментиран, а пространството за същински разговор, съдействие и съгласие се стеснява с всеки минал ден.
Бях изумена да вземем за пример от това по какъв начин съставът на публиката в основната зала в Мюнхен очевидно се промени по време на два поредни панела, единият от които беше отдаден на европейската защита, а другият - на Близкия изток. Останах в залата от самото начало и видях по какъв начин (предимно) бялата публика си потегли след първата сесия, когато влезе по-разнообразна група от хора. Разбира се, участниците бяха заети с двустранни срещи и се върнаха, когато тематиката в залата беше по-близка до сърцата им. И въпреки всичко считам, че на хората им е по-удобно да останат в своите лимитирани пространства на политически ползи.
Войните, които се развиват сега, въпреки и районни, имат световни последствия, подхранват недоверието, неразбирането и разказа " Западът против останалите " в целия свят. Това от своя страна усложнява търсенето на решения на главните транснационални провокации на нашето време. Гласовете от всички краища на света могат сполучливо да бъдат събрани и обединени. Но световното разминаване сред тях сега се задълбочава./БГНЕС
Глобалните проблеми са свързани - от Газа и Украйна до продоволствената неустановеност. Но още веднъж на мода е методът, по който страните ръководят своята сигурност и защита против интернационалните закани в най-основен проект - война и мир, с други думи. Нахлуването на Русия в Украйна, войната в Газа, превратите и гражданските войни в редица африкански страни и опасността от военна ескалация в Източна Азия, без значение дали става въпрос за Тайван, Южнокитайско море или Корейския полуостров, потвърдиха това.
Досега обаче никой не оспорва, че външната политика е доста повече от дипломация, разузнаване, стратегически съюзи или оръжейни ресурси. Тя би трябвало да включва да вземем за пример и климатичната рецесия, продоволствената сигурност и изкуствения разсъдък. Предстои ни още дълъг път, само че признаването на тази комплицирана и припокриваща се проблематика беше демонстрирано на неотдавнашната Мюнхенска конференция по сигурността - годишната среща, известна като " Давос на защитата ".
За първи път започнах да навестявам събитието в Мюнхен преди повече от десетилетие. Тогава се усещах като риба на изсъхнало. На конференцията участваха единствено няколко дами, а преобладаващата част от участниците бяха възрастни бели мъже в костюми или военни в униформи.
Промените през годините са впечатляващи и в доста връзки вдъхновяващи. Участието на дамите се е нараснало доста, както и географското посланичество. От десетките присъстващи държавни глави и министри доста от тях към този момент идват от страни от световния юг. Участниците са доста по-разнообразни - президенти, министри, генерали и топ разузнавачи споделят пространството с борци за климата, софтуерни магове, деятели за човешки права и други
Климатичната рецесия, енергетиката, продоволствената сигурност, изкуственият разсъдък, миграцията, мултилатерализмът и световните вериги за доставки към този момент заемат значимо място в програмата. Ако приемем конференцията като микрокосмос на интернационалната сцена на сигурността, всичко това е добра вест.
Въпреки това доста от полемиките към момента се организират в обособени пространства. Имаше обособен и доста тъмен диалог за нахлуването на Русия в Украйна, засенчен в допълнение от гибелта на съветския опозиционен водач Алексей Навални, загубата на град Авдиевка от Украйна в интерес на съветските сили, забавянето на военната помощ за Украйна от страна на Конгреса на Съединени американски щати и призрака на Доналд Тръмп, който се задава на хоризонта.
Налице беше изцяло депресираща полемика за Близкия изток, като израелското държавно управление не сподели никакви признаци на въздържаност, катарският, египетският и саудитският режими нямаха какво да предложат, а администрацията на Байдън, въпреки и да изрази на думи противоречие с израелското нахлуване над Рафах, не пожела да употребява лостовете, с които разполага, с цел да спре Израел.
Тъй като тези полемики се организират поотделно, трагичната подигравка, която ги свързва, се пропуща. Спирането на военната помощ за Украйна заради протакането от страна на Конгреса на Съединени американски щати обезпечава на Русия военно преимущество, до момента в който в Близкия изток нежеланието на Джо Байдън даже да намекне за прекъсване на военната помощ за Израел е в основата на филантропичната злополука в Газа.
Не единствено дебатите за войните в Европа и Близкия изток са несвързани и паралелни. Това важи в още по-голяма степен за други тематики, които са преди всичко в международния дневен ред. Страните от световния север са погълнати от войната в Украйна. Тези от световния юг са доста по-загрижени за изключителната обстановка с климата, продоволствената сигурност и всеобщото разселване.
И макар очевидните връзки сред тях, като връзката сред войната и продоволствената сигурност е най-очевидната, диалозите постоянно се организират в разнообразни пространства и включват разнообразни хора.
Още по-лошото е, че до момента в който през първата година след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна Западът полагаше съзнателни старания да ангажира световния юг по въпроса, тези плахи опити останаха нечути. Повдигането на въпроса за Украйна през днешния ден не провокира никакво състрадание, като се има поради ужасяващите двойни стандарти на Запада, в случай че не и съучастничество във войната на Израел в Газа.
Светът е все по-свързан. Никъде това не е по-ясно, в сравнение с в споровете, които се разпростират в този момент - от световната продоволствена и енергийна рецесия, провокирана от въздействието на съветското нахлуване против Украйна, до делото за геноцид против Израел, заведено от Южна Африка в Международния съд, или нарушаването на международните търговски пътища от хутите посредством набези над кораби, преминаващи през Червено море.
Въпреки това светът е все по-разделен и фрагментиран, а пространството за същински разговор, съдействие и съгласие се стеснява с всеки минал ден.
Бях изумена да вземем за пример от това по какъв начин съставът на публиката в основната зала в Мюнхен очевидно се промени по време на два поредни панела, единият от които беше отдаден на европейската защита, а другият - на Близкия изток. Останах в залата от самото начало и видях по какъв начин (предимно) бялата публика си потегли след първата сесия, когато влезе по-разнообразна група от хора. Разбира се, участниците бяха заети с двустранни срещи и се върнаха, когато тематиката в залата беше по-близка до сърцата им. И въпреки всичко считам, че на хората им е по-удобно да останат в своите лимитирани пространства на политически ползи.
Войните, които се развиват сега, въпреки и районни, имат световни последствия, подхранват недоверието, неразбирането и разказа " Западът против останалите " в целия свят. Това от своя страна усложнява търсенето на решения на главните транснационални провокации на нашето време. Гласовете от всички краища на света могат сполучливо да бъдат събрани и обединени. Но световното разминаване сред тях сега се задълбочава./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ




