Осъждаме Германия за Холокоста, а безсрамно мълчим за престъпленията на СССР - Гладомора в Украйна
Нася Кралевска*
Все още ни побиват тръпки на смут, когато гледаме безбройните документални и игрални филми или четем безчетните книги, в които са запечатани кошмарните картини на Холокоста. Садизмът и зверствата на националсоциалистите изпълват душите ни с гадност и отвращение. И през разум не ни минава да кажем – стига толкоз, от дълго време сме научили за всичко това, ненужно е да се ровим в предишното.
Не си даваме труда да се сетим, че не е редно да наскърбяваме Германия – в днешни дни една от най-демократичните страни, която на всичкото от горната страна гледа с положително око на нашата измъчена татковина. Напротив – безжалостно припомняме на разкаялите се още преди десетилетия за греховете си немци злините, които от дълго време мъртви техни сънародници са предизвикали на човечеството.
Така ли се отнасяме обаче към неизброимите закононарушения на комунистическия Съветски съюз, лишили живота на още повече почтени хора? И ще раздрусат ли съвестта ни и ще ни изплашен ли сведенията от всеобщото целеустремено изтребване на човешки същества, известно като Големият апетит?
Заповедта на Йосиф Сталин да провокира насилствена гибел на големи маси от хора посредством цялостен апетит за улеснение на колективизацията и основаване на нов руския човек лиши живота на милиона души. Пъклената акция бе ориентирана основно към Украйна - най-плодородната земя на многонационалния Съветски съюз. Но Големият апетит, прочут и като Гладомор, засегна и Казахстан, Молдова, Беларус, зърненопроизводителните терени на Средното и Долното Поволжие, Северен Кавказ, Централния чернозем, Южен Урал, Западен Сибир.
През декември 2009 година тридесет и осем български неправителствени организации се обърнаха към Председателя на Народното събрание Цецка Цанева, министър-председателя Бойко Борисов, министъра на външните работи Румяна Желева и министъра за българите в чужбина Божидар Димитров с гледище българският законодателен орган да разиска и одобри
декларация, осъждаща Гладомора в Украйна през 1932-1933 година като геноцид над украинския народ
Те се позоваваха на обстоятелството, че по този начин са постъпили десетки парламенти по света. Обществените организации категорично подчертаха, че в два Гладомора – 1921-1923 година и 1932-1933 година - на украинска земя са умрели 30 000 таврийски българи. А през последния Гладомор на сталинската власт през 1946-1947 година са починали 70 000 бесарабски българи. Общата цифра на убитите ни посредством апетит от комунистическия режим сънародници е 100 000 души, което съставлява към една трета от живеещите по това време българи в Украйна.
В писмото си неправителствените организации показаха религия, че политическият морал и съвест на депутатите ни ще е причина те да поддържат настойчивото им искане.
През ноември 2010 година националният представител от ПГ на Синята коалиция Лъчезар Тошев се обърна към министър-председателя Бойко Борисов с искане да бъдат обнародвани в “Държавен вестник ” две от основните конвенции на Организация на обединените нации в региона на човешките права, утвърдени от България. Това бяха: Конвенцията за неприлагане на отминалост във връзка с военните закононарушения и закононарушенията срещу човечеството и Конвенцията за попречване и наказване на закононарушението геноцид. Правителството взе ограничения. На 17 декември 2010 година документите бяха оповестени в брой 99 на “Държавен вестник ”. Така според конституцията ни те станаха част от вътрешното законодателство на страната.
На 13 януари 2011 година сините депутати Лъчезар Тошев и Иван Иванов внесоха в Четиридесет и първото национално заседание на Република България план за декларация с претекстове към нея с молба тя да бъде прегледана и призната.
Същността на документа бе да осъди съзнателно провокирания апетит в Украйна - прочут като Гладомор - и в другите републики от някогашния Съветски съюз през 1932-1933 година като едно от най-мащабните закононарушения против човечеството. И да изрази респект към милионите почтени жертви на аления гнет, измежду които са и десетки хиляди български земеделци и скотовъди. Декларацията беше формирана в поддръжка на Резолюцията на ЮНЕСКО от 1 ноември 2007 година за “Възпоменание на жертвите на Големия град (Гладомор) в Украйна през 1932-1933 година ”. Тя бе и в сходство с осъждането на Гладомора от Образователната и научна организация на Обединените народи и с решението на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа за “Необходимостта от интернационално наказание на закононарушенията на тоталитарните комунистически режими ”. Към нея бяха приложени две резолюции: на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и съдействие в Европа от 3 юли 2008 година и на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа от 28 април 2010 година.
Припомняйки, че парламентарните институции съставляват волята на народите на участващите в тях страни и дефинират значително филантропичната политика и законодателство, текстовете на двата документа афишират Големия апетит за едно от тежките закононарушения против човечеството. Те окуражават парламентите на всички страни да одобряват закони по отношение на признание и наказание на всеобщото невиждано ликвидиране, осъществено от руската власт.
Като членка на Европейския съюз и на гореспоменатите организации от Република България се очакваше да поддържа резолюциите без всевъзможни проблеми. Разбира се, всичко трябваше да мине по открития ред. А съгласно правилника на нашия парламент декларацията, стимулирана чудесно от Тошев и Иванов, първо трябваше да бъде утвърдена от Комисията по правата на индивида, вероизповеданията, жалбите и петициите на жителите и по-късно да влезе в пленарната зала на Народното събрание за гласоподаване.
Колкото и да е необикновено, последното не се случи. От деветимата депутати в Комисията по правата на индивида, вероизповеданията, жалбите и петициите на жителите, която заседава на 27 януари 2011 година, единствено двама български народни представители дефинираха Големия апетит като закононарушение против човечеството. Това бяха Йордан Бакалов от Съюз на демократичните сили и Тунчер Кърджалиев от Движение за права и свободи. Други двама национални избраника с гласа си отхвърлят декларацията - ще рече за тях убийството на милиони човешки същества не заслужаваше да бъде жигосано, а седмина въобще нямаха отношение по въпроса.
На съвещанието участва представител от Министерството на външните работи - Георги Карастаматов, акредитиран да изрази пред комисията мнението на своето ведомство по разисквания въпрос. Оказва се, че то се дефинира от мнението на настоящия проруски президент на Украйна Виктор Янукович, съгласно който Гладомора не е геноцид. И от желанието на външното ни министерство “по никакъв метод да не падне сянка ” на двустранните връзки на България с Руската федерация и Украйна.
Изказването на народния представител от Коалиция за България Александър Радославов се открои с безскрупулност и цинизъм. Не за първи път определилият се като социалдемократ политик
потвърди комунистическа психика и робска обвързаност към “големия славянски брат ”
Радославов изрично се разгласи против предлаганата декларация, защото съгласно него тя “нагнетява един негативизъм към Русия и Руската федерация ”. Според аления народен представител – макар че в разисквания документ няма и намек за такова нещо - посредством него прегрешенията на Съветския съюз се трансферират на днешна Русия. Александър Радославов акцентира убеждението си, че не трябва да се ровим в предишното, защото това не е в полза на съвремието ни. Но там, където му е угодно, той самичък се базира на отдавнашни събития, като напомни ролята на Русия в освобождението ни от турско иго и доближи до неотговарящото на истината изказване, че Русия постоянно е била защитница на българските ползи. Изказването му приключи с аморалното самопризнание, че не го интересува какво е било преди десетилетия.
Всички тези приказки са в цялостно несъгласие със мнението на международни демократични организации и конгреси, съгласно които закононарушенията от историята би трябвало да се знаят и помнят, с цел да не се повторят в бъдеще. Че за тях няма отминалост и че те би трябвало да бъдат уверено осъждани.
За благополучие такова е разбирането на 54,3 % от българските жители, които в проучване на публичното мнение, провокирано от Лъчезар Тошев и извършено от 3 до 9 декември 2010 година, обявиха, че не би трябвало да има отминалост за закононарушения по отношение на човечеството.
Така че, борбата надалеч не е извоювана от националните ни представители без съвест.
Борбата посред положителното и злото продължава.
*Статията е оповестена в сборника с журналистика и изявленията на Нася Кралевска “По кривите пътеки на българския преход (и още) ”, ИК РИВА, 2022 година, Faktor.bg я разгласява със единодушието на създателя.
Все още ни побиват тръпки на смут, когато гледаме безбройните документални и игрални филми или четем безчетните книги, в които са запечатани кошмарните картини на Холокоста. Садизмът и зверствата на националсоциалистите изпълват душите ни с гадност и отвращение. И през разум не ни минава да кажем – стига толкоз, от дълго време сме научили за всичко това, ненужно е да се ровим в предишното.
Не си даваме труда да се сетим, че не е редно да наскърбяваме Германия – в днешни дни една от най-демократичните страни, която на всичкото от горната страна гледа с положително око на нашата измъчена татковина. Напротив – безжалостно припомняме на разкаялите се още преди десетилетия за греховете си немци злините, които от дълго време мъртви техни сънародници са предизвикали на човечеството.
Така ли се отнасяме обаче към неизброимите закононарушения на комунистическия Съветски съюз, лишили живота на още повече почтени хора? И ще раздрусат ли съвестта ни и ще ни изплашен ли сведенията от всеобщото целеустремено изтребване на човешки същества, известно като Големият апетит?
Заповедта на Йосиф Сталин да провокира насилствена гибел на големи маси от хора посредством цялостен апетит за улеснение на колективизацията и основаване на нов руския човек лиши живота на милиона души. Пъклената акция бе ориентирана основно към Украйна - най-плодородната земя на многонационалния Съветски съюз. Но Големият апетит, прочут и като Гладомор, засегна и Казахстан, Молдова, Беларус, зърненопроизводителните терени на Средното и Долното Поволжие, Северен Кавказ, Централния чернозем, Южен Урал, Западен Сибир.
През декември 2009 година тридесет и осем български неправителствени организации се обърнаха към Председателя на Народното събрание Цецка Цанева, министър-председателя Бойко Борисов, министъра на външните работи Румяна Желева и министъра за българите в чужбина Божидар Димитров с гледище българският законодателен орган да разиска и одобри
декларация, осъждаща Гладомора в Украйна през 1932-1933 година като геноцид над украинския народ
Те се позоваваха на обстоятелството, че по този начин са постъпили десетки парламенти по света. Обществените организации категорично подчертаха, че в два Гладомора – 1921-1923 година и 1932-1933 година - на украинска земя са умрели 30 000 таврийски българи. А през последния Гладомор на сталинската власт през 1946-1947 година са починали 70 000 бесарабски българи. Общата цифра на убитите ни посредством апетит от комунистическия режим сънародници е 100 000 души, което съставлява към една трета от живеещите по това време българи в Украйна.
В писмото си неправителствените организации показаха религия, че политическият морал и съвест на депутатите ни ще е причина те да поддържат настойчивото им искане.
През ноември 2010 година националният представител от ПГ на Синята коалиция Лъчезар Тошев се обърна към министър-председателя Бойко Борисов с искане да бъдат обнародвани в “Държавен вестник ” две от основните конвенции на Организация на обединените нации в региона на човешките права, утвърдени от България. Това бяха: Конвенцията за неприлагане на отминалост във връзка с военните закононарушения и закононарушенията срещу човечеството и Конвенцията за попречване и наказване на закононарушението геноцид. Правителството взе ограничения. На 17 декември 2010 година документите бяха оповестени в брой 99 на “Държавен вестник ”. Така според конституцията ни те станаха част от вътрешното законодателство на страната.
На 13 януари 2011 година сините депутати Лъчезар Тошев и Иван Иванов внесоха в Четиридесет и първото национално заседание на Република България план за декларация с претекстове към нея с молба тя да бъде прегледана и призната.
Същността на документа бе да осъди съзнателно провокирания апетит в Украйна - прочут като Гладомор - и в другите републики от някогашния Съветски съюз през 1932-1933 година като едно от най-мащабните закононарушения против човечеството. И да изрази респект към милионите почтени жертви на аления гнет, измежду които са и десетки хиляди български земеделци и скотовъди. Декларацията беше формирана в поддръжка на Резолюцията на ЮНЕСКО от 1 ноември 2007 година за “Възпоменание на жертвите на Големия град (Гладомор) в Украйна през 1932-1933 година ”. Тя бе и в сходство с осъждането на Гладомора от Образователната и научна организация на Обединените народи и с решението на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа за “Необходимостта от интернационално наказание на закононарушенията на тоталитарните комунистически режими ”. Към нея бяха приложени две резолюции: на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и съдействие в Европа от 3 юли 2008 година и на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа от 28 април 2010 година.
Припомняйки, че парламентарните институции съставляват волята на народите на участващите в тях страни и дефинират значително филантропичната политика и законодателство, текстовете на двата документа афишират Големия апетит за едно от тежките закононарушения против човечеството. Те окуражават парламентите на всички страни да одобряват закони по отношение на признание и наказание на всеобщото невиждано ликвидиране, осъществено от руската власт.
Като членка на Европейския съюз и на гореспоменатите организации от Република България се очакваше да поддържа резолюциите без всевъзможни проблеми. Разбира се, всичко трябваше да мине по открития ред. А съгласно правилника на нашия парламент декларацията, стимулирана чудесно от Тошев и Иванов, първо трябваше да бъде утвърдена от Комисията по правата на индивида, вероизповеданията, жалбите и петициите на жителите и по-късно да влезе в пленарната зала на Народното събрание за гласоподаване.
Колкото и да е необикновено, последното не се случи. От деветимата депутати в Комисията по правата на индивида, вероизповеданията, жалбите и петициите на жителите, която заседава на 27 януари 2011 година, единствено двама български народни представители дефинираха Големия апетит като закононарушение против човечеството. Това бяха Йордан Бакалов от Съюз на демократичните сили и Тунчер Кърджалиев от Движение за права и свободи. Други двама национални избраника с гласа си отхвърлят декларацията - ще рече за тях убийството на милиони човешки същества не заслужаваше да бъде жигосано, а седмина въобще нямаха отношение по въпроса.
На съвещанието участва представител от Министерството на външните работи - Георги Карастаматов, акредитиран да изрази пред комисията мнението на своето ведомство по разисквания въпрос. Оказва се, че то се дефинира от мнението на настоящия проруски президент на Украйна Виктор Янукович, съгласно който Гладомора не е геноцид. И от желанието на външното ни министерство “по никакъв метод да не падне сянка ” на двустранните връзки на България с Руската федерация и Украйна.
Изказването на народния представител от Коалиция за България Александър Радославов се открои с безскрупулност и цинизъм. Не за първи път определилият се като социалдемократ политик
потвърди комунистическа психика и робска обвързаност към “големия славянски брат ”
Радославов изрично се разгласи против предлаганата декларация, защото съгласно него тя “нагнетява един негативизъм към Русия и Руската федерация ”. Според аления народен представител – макар че в разисквания документ няма и намек за такова нещо - посредством него прегрешенията на Съветския съюз се трансферират на днешна Русия. Александър Радославов акцентира убеждението си, че не трябва да се ровим в предишното, защото това не е в полза на съвремието ни. Но там, където му е угодно, той самичък се базира на отдавнашни събития, като напомни ролята на Русия в освобождението ни от турско иго и доближи до неотговарящото на истината изказване, че Русия постоянно е била защитница на българските ползи. Изказването му приключи с аморалното самопризнание, че не го интересува какво е било преди десетилетия.
Всички тези приказки са в цялостно несъгласие със мнението на международни демократични организации и конгреси, съгласно които закононарушенията от историята би трябвало да се знаят и помнят, с цел да не се повторят в бъдеще. Че за тях няма отминалост и че те би трябвало да бъдат уверено осъждани.
За благополучие такова е разбирането на 54,3 % от българските жители, които в проучване на публичното мнение, провокирано от Лъчезар Тошев и извършено от 3 до 9 декември 2010 година, обявиха, че не би трябвало да има отминалост за закононарушения по отношение на човечеството.
Така че, борбата надалеч не е извоювана от националните ни представители без съвест.
Борбата посред положителното и злото продължава.
*Статията е оповестена в сборника с журналистика и изявленията на Нася Кралевска “По кривите пътеки на българския преход (и още) ”, ИК РИВА, 2022 година, Faktor.bg я разгласява със единодушието на създателя.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ