Това изобщо не са българи – на два пъти предлагаха България да стане съветска република
Нася Кралевска, Съединени американски щати, особено за Faktor.bg
Септември е месецът на двете най-съдбоносни събития в новата ни история. Първото е наситено с национализъм, с любов към недоосвободените братя, с мъжество и със мъжество. Второто е образец за национално изменничество. Опетнено е от кръвта на хиляди почтени сънародници.
Крещи от измама и самомнителност
На 6 септември 1885 година неколцина почтени българи, насърчени от всенародната поддръжка, реализираха безкръвно Съединението на Княжество България с Източна Румелия и сложиха началото на просперитета на страната ни. Великото дело бе осъществено против волята на Русия, която опита всичко, което бе по силите й, с цел да го провали и злепостави.
На 9 септември 1944 година тайфа антибългари се възползва от окупацията на страната ни от руската войска, с цел да заграби властта и провокира падението на България. За позор на народа ни, партията-узурпаторка с по-малко от 10 000 члена за месеци набъбна по многобройност като гъба. Към убийците и предателите за облаги и привилегии се причислиха дребни души, кариеристи, негодници. Година след година – съумели да обезглавят нацията ни, комунистите превръщаха огромна част от нея в сива маса, изгубила визия за морал и героизъм. Днес, когато надали има милионер в страната, който да не е обвързван с алената партия, редниците й - вместо да стачкуват против присвояването на държавни средства, беззаконието и корупцията - честват с наслада 9 септември и пеят по първомайските манифестации: “На крайник, о парии презрени! На крайник, о, плебеи на труда. Потиснати и унизени, ставайте против врага. ”
Нима има по-ярки образци за
цялостно обезумяване
Деветият ден на месец септември и през 1885 година, и през 1944 година, приказва за “братската обич ” на Русия и на Съветския съюз към България. В първия случай точно на 9 Петербург изтегли съветското офицерство от територията на младото княжество, с цел да го накаже, че се е одързостило да наруши ползите му. Целта му бе ясна и елементарна - да остави българите беззащитни при предстоящото военно нахлуване от страна на Турция или на някоя от зависливите ни съседки. Ще рече – Русия се опита да унищожи България.
Петдесет и девет години по-късно това й се отдаде. Съветска Москва окупира страната ни. И с помощта на наличието на 200 000 чуждоземна войска на 9 септември невоюващата ни татковина попадна в пъкъла на разрушителния комунизъм.
Пред мен са два отворени сборника. Единият е със мемоари на дейците на Съединението, които будят в душата ми екстаз и горделивост. Та тези хора са очаквали, че ще заплатят с живота си героичния си акт и без съмнение са били подготвени да се принесят в жертва на жанр и татковина!
Другият алманах е с черни корици. Издаден е от “Работилница за книжнина – Васил Станилов ” със заглавие “Памет за на следващия ден – Международното наказание на комунизма – Българската позиция ”. В него проверяващият публицист Христо Христов е разгласил най-срамните страници от националната ни история – извадки от стенограмите от пленумите на Централен комитет на Българска комунистическа партия през ноември 1963 година и през юли 1973 година. На тях ръководителите на тринадесетвековната ни страна единомислещо поддържат предлагането на Тодор Живков да я подарят на руската империя като шестнадесета нейна република!
Заслужава си да напомним изявленията им.
Раденко Видински, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия: “Може би надали ще има по-голяма наслада от това да видя своя народ във великото семейство на руските нации. Поради това не с една, не с две, а с пет ръце, в случай че имам, ще поддържа предлагането час по-скоро да се влеем във великото семейство на руските нации. ”
Цола Драгойчева, член на Централен комитет и ръководител на Общонародния комитет за българо-съветска дружба: “Още един път споделям възторга и насладата да работя като болшевик, където ме изпрати партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз. ”
Лъчезар Аврамов, кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия: “Всички генерации български комунисти, както нашите предци и татковци, по този начин и ние самите, сме лелеели в гърдите си фантазията да превърнем нашата страна в парченце от великия Съветски съюз. ”
Димитър Димов, кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия: “При един диалог с Георги Димитров във Варна Георги Димитров се изрази, че неговият блян е България да стане член на фамилията на великия Съветски съюз. С предлагането на Политбюро, изнесено от другаря Тодор Живков, ние започваме в действителност да реализираме тази фантазия. ”
Академик Тодор Павлов, член на Централен комитет и на Политбюро, демонстрира мъдростта си на мъдрец. Той поучава съпартийците си: “Да се организира по този въпрос референдум няма смисъл, само че ние би трябвало да проведем такава акция, по този начин да разясним целия въпрос, че да няма никакво съмнение измежду националните маси и решението да бъде признато единомислещо. ”
Както му е редът, още по-мъдър от него се оказва първият секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Министерския съвет Тодор Живков: “Политбюро счита, че след този пленум не следва под никаква форма да се приказва на който и да било и където и да било. Да не забравяме, че великобългарският национализъм е доста надълбоко затвърден в някои среди и хора в нашата страна. Аз не приказвам за някогашните хора. Имам поради членове на партията, изключително в средите на интелигенцията и в некои среди на младежта. Ние би трябвало да държим сметка за това. Ние няма да вършим обединение от ден до пладне, а завинаги, което ще бъде пример за всички страни. Ето за какво би трябвало да се подготвим. ”
Комунистическата ни върхушка през 1963 година удари на камък
Никита Хрушчов отхвърли решението на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия да ни приобщи към Съветския съюз. Но другарите ни не се обезсърчиха. След 10 години те раболепно помолиха Леонид Брежнев да постави завършек на самостоятелната ни страна.
Възторгът им от националното им изменничество ни минимум не бе сподавен.
Милко Тарабанов, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и непрекъснат представител на България в Организация на обединените нации: “Това предложение е повратен миг в историческия път на българския народ, бележи нова епоха в историческото развиване, основава нови изключителни благоприятни условия за бързо създаване на развито социалистическо общество у нас. Идните генерации ще се гордеят с това дело, ще ни бъдат признателни, изключително на първия секретар на Българска комунистическа партия, другаря Тодор Живков. Нищо друго да не беше направил другарят Тодор Живков с изключение на предлагането и обосноваването на този документ, името му щеше да остане в най-новата история на българския народ, наред с имената на най-заслужилите – Благоев и Димитров, ще влезе в историята наред с творителите на българската страна. ”
Димо Дичев, член на Централен комитет и ръководител на Съюза на дейните борци срещу фашизма и капитализма: “В предишното комунистите не са мислили да основават обособени националистически страни. Не е било допустимо да се мисли тогава, че ние няма да бъдем една шестнадесета или седемнадесета страна. ”
Дядото на някогашния основен прокурор на Република България, също с името Борис Велчев, член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, с подготвеност дава благословията си за присъединение на родината ни към Съветския съюз: “Единодушното утвърждение и поддръжка на “Основните насоки ” от Централен комитет, изразено с бурни овации, са ослепителен израз на огромната наслада и законна горделивост, които ни вълнуват в този миг. Всеки един от нас надълбоко осъзнава, че е осъществено едно историческо дело за бъдещето на нашата социалистическа татковина – Народна република България. ”
Другарите ни са още веднъж разочаровани. Оказва се, че и Леонид Брежнев не ни ще…
Как щяха да се почувстват дейците на гордото ни Съединение – Захари Стоянов, Иван Стоянович, Иван Андонов, Димитър Ризов, Петко Каравелов, Данаил Николаев, Стефан Стамболов, Никола Генадиев, Иван Гешов, Стефан Бобчев, Михаил Маджаров, Михаил Греков, Григор Начович, Чардафон Велики, Иван Атанасов Абаджията, германецът-княз Александър Батенберг, та даже и назначеният от Турция губернатор на Източна Румелия Гаврил Кръстевич - в случай че можеха да прочетат тези редове?!
Вероятно щяха да си кажат, че това въобще не са българи.
Септември е месецът на двете най-съдбоносни събития в новата ни история. Първото е наситено с национализъм, с любов към недоосвободените братя, с мъжество и със мъжество. Второто е образец за национално изменничество. Опетнено е от кръвта на хиляди почтени сънародници.
Крещи от измама и самомнителност
На 6 септември 1885 година неколцина почтени българи, насърчени от всенародната поддръжка, реализираха безкръвно Съединението на Княжество България с Източна Румелия и сложиха началото на просперитета на страната ни. Великото дело бе осъществено против волята на Русия, която опита всичко, което бе по силите й, с цел да го провали и злепостави.
На 9 септември 1944 година тайфа антибългари се възползва от окупацията на страната ни от руската войска, с цел да заграби властта и провокира падението на България. За позор на народа ни, партията-узурпаторка с по-малко от 10 000 члена за месеци набъбна по многобройност като гъба. Към убийците и предателите за облаги и привилегии се причислиха дребни души, кариеристи, негодници. Година след година – съумели да обезглавят нацията ни, комунистите превръщаха огромна част от нея в сива маса, изгубила визия за морал и героизъм. Днес, когато надали има милионер в страната, който да не е обвързван с алената партия, редниците й - вместо да стачкуват против присвояването на държавни средства, беззаконието и корупцията - честват с наслада 9 септември и пеят по първомайските манифестации: “На крайник, о парии презрени! На крайник, о, плебеи на труда. Потиснати и унизени, ставайте против врага. ”
Нима има по-ярки образци за
цялостно обезумяване
Деветият ден на месец септември и през 1885 година, и през 1944 година, приказва за “братската обич ” на Русия и на Съветския съюз към България. В първия случай точно на 9 Петербург изтегли съветското офицерство от територията на младото княжество, с цел да го накаже, че се е одързостило да наруши ползите му. Целта му бе ясна и елементарна - да остави българите беззащитни при предстоящото военно нахлуване от страна на Турция или на някоя от зависливите ни съседки. Ще рече – Русия се опита да унищожи България.
Петдесет и девет години по-късно това й се отдаде. Съветска Москва окупира страната ни. И с помощта на наличието на 200 000 чуждоземна войска на 9 септември невоюващата ни татковина попадна в пъкъла на разрушителния комунизъм.
Пред мен са два отворени сборника. Единият е със мемоари на дейците на Съединението, които будят в душата ми екстаз и горделивост. Та тези хора са очаквали, че ще заплатят с живота си героичния си акт и без съмнение са били подготвени да се принесят в жертва на жанр и татковина!
Другият алманах е с черни корици. Издаден е от “Работилница за книжнина – Васил Станилов ” със заглавие “Памет за на следващия ден – Международното наказание на комунизма – Българската позиция ”. В него проверяващият публицист Христо Христов е разгласил най-срамните страници от националната ни история – извадки от стенограмите от пленумите на Централен комитет на Българска комунистическа партия през ноември 1963 година и през юли 1973 година. На тях ръководителите на тринадесетвековната ни страна единомислещо поддържат предлагането на Тодор Живков да я подарят на руската империя като шестнадесета нейна република!
Заслужава си да напомним изявленията им.
Раденко Видински, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия: “Може би надали ще има по-голяма наслада от това да видя своя народ във великото семейство на руските нации. Поради това не с една, не с две, а с пет ръце, в случай че имам, ще поддържа предлагането час по-скоро да се влеем във великото семейство на руските нации. ”
Цола Драгойчева, член на Централен комитет и ръководител на Общонародния комитет за българо-съветска дружба: “Още един път споделям възторга и насладата да работя като болшевик, където ме изпрати партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз. ”
Лъчезар Аврамов, кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия: “Всички генерации български комунисти, както нашите предци и татковци, по този начин и ние самите, сме лелеели в гърдите си фантазията да превърнем нашата страна в парченце от великия Съветски съюз. ”
Димитър Димов, кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия: “При един диалог с Георги Димитров във Варна Георги Димитров се изрази, че неговият блян е България да стане член на фамилията на великия Съветски съюз. С предлагането на Политбюро, изнесено от другаря Тодор Живков, ние започваме в действителност да реализираме тази фантазия. ”
Академик Тодор Павлов, член на Централен комитет и на Политбюро, демонстрира мъдростта си на мъдрец. Той поучава съпартийците си: “Да се организира по този въпрос референдум няма смисъл, само че ние би трябвало да проведем такава акция, по този начин да разясним целия въпрос, че да няма никакво съмнение измежду националните маси и решението да бъде признато единомислещо. ”
Както му е редът, още по-мъдър от него се оказва първият секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Министерския съвет Тодор Живков: “Политбюро счита, че след този пленум не следва под никаква форма да се приказва на който и да било и където и да било. Да не забравяме, че великобългарският национализъм е доста надълбоко затвърден в някои среди и хора в нашата страна. Аз не приказвам за някогашните хора. Имам поради членове на партията, изключително в средите на интелигенцията и в некои среди на младежта. Ние би трябвало да държим сметка за това. Ние няма да вършим обединение от ден до пладне, а завинаги, което ще бъде пример за всички страни. Ето за какво би трябвало да се подготвим. ”
Комунистическата ни върхушка през 1963 година удари на камък
Никита Хрушчов отхвърли решението на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия да ни приобщи към Съветския съюз. Но другарите ни не се обезсърчиха. След 10 години те раболепно помолиха Леонид Брежнев да постави завършек на самостоятелната ни страна.
Възторгът им от националното им изменничество ни минимум не бе сподавен.
Милко Тарабанов, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и непрекъснат представител на България в Организация на обединените нации: “Това предложение е повратен миг в историческия път на българския народ, бележи нова епоха в историческото развиване, основава нови изключителни благоприятни условия за бързо създаване на развито социалистическо общество у нас. Идните генерации ще се гордеят с това дело, ще ни бъдат признателни, изключително на първия секретар на Българска комунистическа партия, другаря Тодор Живков. Нищо друго да не беше направил другарят Тодор Живков с изключение на предлагането и обосноваването на този документ, името му щеше да остане в най-новата история на българския народ, наред с имената на най-заслужилите – Благоев и Димитров, ще влезе в историята наред с творителите на българската страна. ”
Димо Дичев, член на Централен комитет и ръководител на Съюза на дейните борци срещу фашизма и капитализма: “В предишното комунистите не са мислили да основават обособени националистически страни. Не е било допустимо да се мисли тогава, че ние няма да бъдем една шестнадесета или седемнадесета страна. ”
Дядото на някогашния основен прокурор на Република България, също с името Борис Велчев, член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, с подготвеност дава благословията си за присъединение на родината ни към Съветския съюз: “Единодушното утвърждение и поддръжка на “Основните насоки ” от Централен комитет, изразено с бурни овации, са ослепителен израз на огромната наслада и законна горделивост, които ни вълнуват в този миг. Всеки един от нас надълбоко осъзнава, че е осъществено едно историческо дело за бъдещето на нашата социалистическа татковина – Народна република България. ”
Другарите ни са още веднъж разочаровани. Оказва се, че и Леонид Брежнев не ни ще…
Как щяха да се почувстват дейците на гордото ни Съединение – Захари Стоянов, Иван Стоянович, Иван Андонов, Димитър Ризов, Петко Каравелов, Данаил Николаев, Стефан Стамболов, Никола Генадиев, Иван Гешов, Стефан Бобчев, Михаил Маджаров, Михаил Греков, Григор Начович, Чардафон Велики, Иван Атанасов Абаджията, германецът-княз Александър Батенберг, та даже и назначеният от Турция губернатор на Източна Румелия Гаврил Кръстевич - в случай че можеха да прочетат тези редове?!
Вероятно щяха да си кажат, че това въобще не са българи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ