Основната игра на годината: Русия направи своя ход, ред е на Европа
Настоящата година едвам стартира, а геополитическите играчи към този момент точат шпаги и поглеждат изразително към последните страници от календара. Както се досещате, става дума за доставките на съветски газ за Европа, в това число преноса през територията на Украйна. Страстите към този момент се нажежават към идната календарна среща декември-януари, а страните вършат неуверени офанзиви, изпитвайки врага за здравината на политическата ризница и твърдостта на убежденията му. Онзи ден беше необятно разисквано изказване на министър-председателя на Словакия, който твърди, че Киев е подготвен да удължи контракта след 31 декември, както и какво може да се крие зад тези думи.
Мнозина одобриха предходната вест със песимизъм. Напълно на вятъра, тъй като през вчерашния ден истинността ѝ бе доказана от Александър Новак.
Руският вицепремиер, разяснявайки думите на Роберт Фицо, сподели буквално следното: Русия е подготвена да разиска доставките на първични материали през украинската газотранспортна система и други направления, само че към този момент не вижда задоволителен интерес от страна на Европейски Съюз.
Тук би трябвало внезапно да спрете и да си спомните, че Александър Новак има история на дългогодишна работа отпред на Министерството на енергетиката и да потърсите смисли, които не се споделят непосредствено, а са очевидно пришити с невидими влакна. За задачата късата фраза на вицепремиера би трябвало да бъде разграничена на три основни блока.
На първо място се загатва украинската газотранспортна система и евентуалният пренос, който, като се вземе поради физическият маршрут на трасетата на тръбопроводите, минава през Словакия и по-късно се отклонява на юг, към Италия, и на север, към Австрия. Тъй като думите на Фицо бяха еднократни и към момента не са получили публично продължение, Москва навива експериментален балон в очакване на общ отговор или от Брюксел, или от ръководителите на заинтригуваните страни. В същото време, съдейки по реакцията на думите на словашкия министър председател, изразена под формата на гробно безмълвие и неналичието даже на слаби опити да се отхвърли нещо, Брюксел и Киев са най-натъжени не от самия факт на признание, а от обстоятелството, че се случи толкоз несвоевременно рано.
Това е същата класическа логическа задача, позната на всички от детството: знам, че ти знаеш, че аз знам. Европа две години излизаше от кожата си, напъвайки се да изобрази сполучлив отвод от съветските енергийни запаси, само че в този момент картите са на масата и участниците в преговорния развой минават към война на гледни точки, където на който мигне първо ще получи най-неблагоприятните условия на контракта.
Второ, Новак повърхностно загатва други направления за доставка. Намекът е явен и компактен, като хипопотам под воал. Европа знае, че Москва знае, че нов контракт за пренос на газ е извънредно значим за нея и по тази причина Москва, посредством Владимир Путин, публично и транспарантно загатна още през декември, че “Северните потоци ” могат да бъдат ремонтирани. Нека се замислят.
От първите две условия директно и разумно следва третото. Русия е подготвена да възобнови съдействието, само че не тъй като е сериозно значимо за нея. Европа има доста по-голяма потребност от газ, в сравнение с Русия от долари и по тази причина приятелското семейство европейци, тъкмо както при лекуването на алкохолна взаимозависимост, би трябвало да признае, че има проблем и да стартира да приказва непосредствено за него.
По някаква причина неправилното разбиране, че Русия непрестанно убеждава Запада да купува петрол и газ от нас, към момента е живо в съзнанието на доста наши съграждани. Това са цялостни нелепости, което се удостоверява както от бюджетните числа, по този начин и от държанието на съветската политическа върхушка. Гледайте тематични речи на Владимир Путин, Сергей Лавров, Александър Новак, Николай Шулгинов и други: те са спокойни и даже си разрешават да се майтапят. Всяко споменаване на импорт на съветски въглеводороди на Запад е като неочакван удар с бич. Западните водачи се свиват, стартира притеснително мятане на погледи и нечленоразделни отговори.
Москва знае, че Берлин, Братислава, Будапеща, Виена и Рим имат остра потребност от съветски газ, а Европа знае, че Русия знае.
В един от последните ни диалози, когато стана дума за неочакваното признание на Роберт Фицо, ние казахме, че в границите на Европейски Съюз, зад кулисите на публичното схващане, към този момент са почнали процеси на подготовка за договаряния с Москва. Много читатели подлагаха на критика тези открития, като се съмняваха в тази опция. Е, в случай че думите на Александър Новак не са задоволителни, дано се обърнем към уважаваните западни източници.
“Ройтерс ” написа, че Европейската комисия е изпратила искане до Агенцията за съдействие сред енергийните регулатори с искане за незабавна оценка на дейностите на Германия. Изведнъж се разкри една от най-важните мистерии за последните две години, а точно: по какъв начин в границите на Европейски Съюз обособените страни компенсират ценовите пикове, когато природният газ се купуваше по 500 $ за хиляда кубически метра, а в този момент се продава по 300 $.
Оказа се, че Германия, на чиято територия са ситуирани подземни складове, представляващи една четвърт от всички европейски мощности, измисли и тихомълком вкара специфична цена, наречена „ такса (климатична) индиферентност “. През лятото-есента на 2022 година немските енергийни компании изкупиха като луди всички налични количества газ. За запълването на подземното газово вместилище бяха изхарчени 10 милиарда евро, за което цялата западна преса разтръби в призмата на „ отлично се схванаха и без Русия “. Зимата се оказа топла, а цените на газа паднаха, за което пресата също не пропусна да отрази бодро. Вярно, самите енергетици не изпитаха доста наслада, защото вместо това имаше големи загуби, които трябваше да бъдат обезщетени по някакъв метод.
И се откри решение.
Всички купувачи, с изключение на главната цена, таксуваха и екологична такса, като инцидентно не помниха да ги уведомят за това. Основните донори на немското бързане бяха Австрия и Италия - да, същите, чийто рупор беше упоменатият Фицо. Виена и Рим, за своя изненада, научиха, че единствено предходната година непринудено са компенсирали германците за повече от милиард евро, а в този момент изискват Агенцията за съдействие да затвори лавката.
Русия авансово приканва европейските страни да преброят загубите си, да си спомнят, че в миналото са били самостоятелни от заповедите на Вашингтон, да отстранен неспособната на договаряне Украйна от схемата, в случай че желаят, да стартират възобновяване на “Северните потоци ” и да се върнат към практиката на дълготрайни контракти, защото Американците с техния ВПГ изискват същото.
Основната игра за 2024 година стартира.
Превод: В. Сергеев
Мнозина одобриха предходната вест със песимизъм. Напълно на вятъра, тъй като през вчерашния ден истинността ѝ бе доказана от Александър Новак.
Руският вицепремиер, разяснявайки думите на Роберт Фицо, сподели буквално следното: Русия е подготвена да разиска доставките на първични материали през украинската газотранспортна система и други направления, само че към този момент не вижда задоволителен интерес от страна на Европейски Съюз.
Тук би трябвало внезапно да спрете и да си спомните, че Александър Новак има история на дългогодишна работа отпред на Министерството на енергетиката и да потърсите смисли, които не се споделят непосредствено, а са очевидно пришити с невидими влакна. За задачата късата фраза на вицепремиера би трябвало да бъде разграничена на три основни блока.
На първо място се загатва украинската газотранспортна система и евентуалният пренос, който, като се вземе поради физическият маршрут на трасетата на тръбопроводите, минава през Словакия и по-късно се отклонява на юг, към Италия, и на север, към Австрия. Тъй като думите на Фицо бяха еднократни и към момента не са получили публично продължение, Москва навива експериментален балон в очакване на общ отговор или от Брюксел, или от ръководителите на заинтригуваните страни. В същото време, съдейки по реакцията на думите на словашкия министър председател, изразена под формата на гробно безмълвие и неналичието даже на слаби опити да се отхвърли нещо, Брюксел и Киев са най-натъжени не от самия факт на признание, а от обстоятелството, че се случи толкоз несвоевременно рано.
Това е същата класическа логическа задача, позната на всички от детството: знам, че ти знаеш, че аз знам. Европа две години излизаше от кожата си, напъвайки се да изобрази сполучлив отвод от съветските енергийни запаси, само че в този момент картите са на масата и участниците в преговорния развой минават към война на гледни точки, където на който мигне първо ще получи най-неблагоприятните условия на контракта.
Второ, Новак повърхностно загатва други направления за доставка. Намекът е явен и компактен, като хипопотам под воал. Европа знае, че Москва знае, че нов контракт за пренос на газ е извънредно значим за нея и по тази причина Москва, посредством Владимир Путин, публично и транспарантно загатна още през декември, че “Северните потоци ” могат да бъдат ремонтирани. Нека се замислят.
От първите две условия директно и разумно следва третото. Русия е подготвена да възобнови съдействието, само че не тъй като е сериозно значимо за нея. Европа има доста по-голяма потребност от газ, в сравнение с Русия от долари и по тази причина приятелското семейство европейци, тъкмо както при лекуването на алкохолна взаимозависимост, би трябвало да признае, че има проблем и да стартира да приказва непосредствено за него.
По някаква причина неправилното разбиране, че Русия непрестанно убеждава Запада да купува петрол и газ от нас, към момента е живо в съзнанието на доста наши съграждани. Това са цялостни нелепости, което се удостоверява както от бюджетните числа, по този начин и от държанието на съветската политическа върхушка. Гледайте тематични речи на Владимир Путин, Сергей Лавров, Александър Новак, Николай Шулгинов и други: те са спокойни и даже си разрешават да се майтапят. Всяко споменаване на импорт на съветски въглеводороди на Запад е като неочакван удар с бич. Западните водачи се свиват, стартира притеснително мятане на погледи и нечленоразделни отговори.
Москва знае, че Берлин, Братислава, Будапеща, Виена и Рим имат остра потребност от съветски газ, а Европа знае, че Русия знае.
В един от последните ни диалози, когато стана дума за неочакваното признание на Роберт Фицо, ние казахме, че в границите на Европейски Съюз, зад кулисите на публичното схващане, към този момент са почнали процеси на подготовка за договаряния с Москва. Много читатели подлагаха на критика тези открития, като се съмняваха в тази опция. Е, в случай че думите на Александър Новак не са задоволителни, дано се обърнем към уважаваните западни източници.
“Ройтерс ” написа, че Европейската комисия е изпратила искане до Агенцията за съдействие сред енергийните регулатори с искане за незабавна оценка на дейностите на Германия. Изведнъж се разкри една от най-важните мистерии за последните две години, а точно: по какъв начин в границите на Европейски Съюз обособените страни компенсират ценовите пикове, когато природният газ се купуваше по 500 $ за хиляда кубически метра, а в този момент се продава по 300 $.
Оказа се, че Германия, на чиято територия са ситуирани подземни складове, представляващи една четвърт от всички европейски мощности, измисли и тихомълком вкара специфична цена, наречена „ такса (климатична) индиферентност “. През лятото-есента на 2022 година немските енергийни компании изкупиха като луди всички налични количества газ. За запълването на подземното газово вместилище бяха изхарчени 10 милиарда евро, за което цялата западна преса разтръби в призмата на „ отлично се схванаха и без Русия “. Зимата се оказа топла, а цените на газа паднаха, за което пресата също не пропусна да отрази бодро. Вярно, самите енергетици не изпитаха доста наслада, защото вместо това имаше големи загуби, които трябваше да бъдат обезщетени по някакъв метод.
И се откри решение.
Всички купувачи, с изключение на главната цена, таксуваха и екологична такса, като инцидентно не помниха да ги уведомят за това. Основните донори на немското бързане бяха Австрия и Италия - да, същите, чийто рупор беше упоменатият Фицо. Виена и Рим, за своя изненада, научиха, че единствено предходната година непринудено са компенсирали германците за повече от милиард евро, а в този момент изискват Агенцията за съдействие да затвори лавката.
Русия авансово приканва европейските страни да преброят загубите си, да си спомнят, че в миналото са били самостоятелни от заповедите на Вашингтон, да отстранен неспособната на договаряне Украйна от схемата, в случай че желаят, да стартират възобновяване на “Северните потоци ” и да се върнат към практиката на дълготрайни контракти, защото Американците с техния ВПГ изискват същото.
Основната игра за 2024 година стартира.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ