EMI: Мерки за подкрепа към небитовите потребители трябва да се фокусират само върху нуждаещите се предприятия
Настоящата енергийна рецесия стартира като потрес в цената на природния газ. С икономическото възобновяване през 2021 година световното търсене на суровината се връща до равнищата отпреди пандемията и изпреварва растежа в предлагането ѝ. През 2022 година вносът на природен газ за Европейския съюз е съществено обиден от последствията от войната в Украйна, а точно – внезапно понижаване на доставките на съветски тръбопроводен газ. Тъй като редица страни в Европейски Съюз разчитат в огромна степен на природния газ при производството на електрическа сила, високите му цени се трансформират и във високи цени на едро на електрическата сила. В резултат на повишаващите се цени държавните управления в Европа вкарват разнообразни ограничения за намаляване на отрицателните последствия от тях. От началото на енергийната рецесия през септември 2021 година до октомври 2022 година обществени средства в размер на 674 милиарда евро са планувани и разпределени, с цел да предпазят потребителите от възходящите разноски за енергия[1]: - 573 милиарда евро в Европейски Съюз, от които 264 милиарда евро са заделени единствено от Германия;
- 97 милиарда евро във Англия, след противоположен завой от държавното управление, което понижи интервала на заледяване на цените на силата от 2 години на 6 месеца;
- 4,6 милиарда евро в Норвегия. Към юли 2022 година 58% от европейските пазари на електрическа енергия са въвели ограничения за компенсиране на отрицателните резултати от растежа на енергийните цени (от 33 изследвани пазара). Първите страни, които вършат това, са Италия и Испания, започвайки от юли 2021 година, последвани от Гърция през септември 2021 година, а в България се вкарват от октомври 2021 г. Според Международния валутен фонд[2] в идеалния случай поддръжката следва да бъде под формата на краткотрайна помощ за обезпечаване на ликвидност и да бъде обвързана с хеджиране на рисковете, провокирани от експозиция към растеж на енергийните цени в бъдеще и, когато е допустимо, с повишение на енергийната успеваемост и понижаване на излъчванията на парникови газове. В случаите, когато държавните управления решат да дават безплатни средства или дотации, те не би трябвало да бъдат пропорционални на потреблението на сила, а би трябвало да се оферират под формата на еднократна сума (или да са свързани с минали равнища на потребление), с цел да се подтикват енергийните спестявания. Изключително значимо е поддръжката за компаниите да бъде с стеснен интервал на използване, който да може да се удължава единствено в изключителни случаи, с отчитане на практическите и политически компликации за вярно ориентиране на поддръжката и непредвидимите странични резултати от ограничение на естествената реакция на търсенето (т.нар. demand response) в резултат на високите цени на силата. Голяма част от фискалните ограничения са ориентирани към семействата, в това число понижаване на потребителски налози, както и прехвърляния към уязвими консуматори като лечебни заведения, образователни заведения и други, само че друга забележителна част от ограниченията е ориентирана към поддръжка на бизнеса и енергийните компании. Във втората група попадат ограничения, ориентирани към опазване на трудовата претовареност, като задачата е увеличение на разполагаемия приход на заетите лица, а оттова – понижаване на натиска върху работодателите за нарастване на заплати за компенсиране на по-високите потребителски цени през последните две години. Подобни ограничения включват понижаване на налози върху разноските за труд и обществените осигуровки, увеличение на подоходните прагове за обособените данъчни групи (в страни с прогресивно подоходно облагане), увеличение на размера на необлагаемия най-малко за бонуси отвън работната заплата и спомагателни помощи за транспортни разноски (Австрия, Белгия, Италия, Нидерландия, Полша и Португалия). Друга огромна група ограничения обгръща понижаване на налози – главно Данък добавена стойност, акцизи и добавки към сметките за електрическа сила като заплащания за зелена сила, високоефективна когенерация и други, както и даване на данъчни заеми или отсрочване на заплащането на дължими налози (подобни ограничения бяха въведени през 2020 година вследствие на Коронавирус пандемията). Прилаганите ограничения мощно се разграничават както във връзка с продължителността си (месец, тримесечие, до края на 2023 г.), по този начин и във връзка с размера и обсега на ограниченията. Най-голямата група от ограничения включва отпущането на дотации за бизнеса под разнообразни форми – закрепени обезщетения за потребените електрическа сила и природен газ, плаващи обезщетения (дял от цените), понижаване на дължимите заплащания за мрежови услуги, заеми, грантове и други Отново се следи огромно многообразие в прилаганите ограничения, като те най-често са ориентирани към лечебни заведения, образователни заведения, дребни и междинни предприятия. Прави усещане обаче, че множеството ограничения за поддръжка покриват единствено част от енергийното ползване (когато има натрапен таван на цените) или част от растежа на цените (когато обгръща цялото потребление). Нещо повече – ограниченията се вкарват последователно и са с краткотраен темперамент, а едвам след това се уголемяват действието и обсегът им. Вторият най-популярен вид ограничения е обвързван с въвеждане на плаваща дотация, изчислена като дял от енергийните цени или от нарастването им. Този механизъм се ползва в България, Латвия, Люксембург, Норвегия, Полша и Словения, само че единствено в България той обгръща всички небитови консуматори, до момента в който в останалите страни е запазен единствено за енергийно интензивни компании – нормално такива с дял на енергийните разноски от най-малко 3% от оборота им. Полша е изключение от това предписание, само че там помощта влиза в действие от началото на 2023 година и е обвързана с реализиране на 10% енергийни спестявания спрямо 2018-2022 г. Следващата най-популярна мярка е понижаване или унищожаване на разноски за мрежови услуги. Тя се ползва в Естония, Испания, Италия, Латвия и Словакия, като механизмите се разграничават в обособените страни, а разликата сред действителните и понижените разноски се финансира от държавните бюджети. Страни като Люксембург, Испания и Чехия поддържат промишлеността и по други способи, като покриват част от растежа на цените на електрическата сила, провокиран от увеличени разноски за въглеродни квоти. Механизми за покриване на част от така наречен непреки разноски за излъчвания от дълго време работят в разнообразни страни в Европейски Съюз. През последните години сходен механизъм се разисква и в България, само че не се стига до въвеждането му. Предвид внезапното нарастване на цените на квотите през предходната година, задържането им на високи равнища през 2022 година и предстоящо бъдещо нарастване, наподобява рационално да се изготви оценка на изгодите и рисковете от въвеждането на сходна мярка в България. На последно място, само че не и по значение, е даване на държавни гаранции и/или ликвидна поддръжка за енергийни компании. Такива ограничения са въведени в Австрия, Германия, Англия, Дания, Италия, Люксембург, Словения, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия, Швейцария и Швеция. Мерките са нужни, защото енергийните компании са изправени пред нови опасности през последните две години като волатилни цени, нужда от обезпечаване на спомагателни оборотни средства, в това число заради дългите периоди за заплащане от потребителите, увеличение на размера на гаранциите по покупко-продажбите, спомагателни разноски за администриране на механизмите за държавни помощи и др. От направения обзор се вижда, че прилаганите ограничения в обсъжданите страни са разнородни и пригодени по отношение на съответните местни провокации пред бизнеса. В множеството случаи се ползват повече от една мярка за поддръжка, което разрешава и по-голяма еластичност на политиката за подкрепяне, а оттова – по-висока успеваемост при поддръжката за бизнеса. В общия случай ограниченията се вкарват последователно и са лимитирани както във връзка с обсега на фирмите с достъп до тях, по този начин и във връзка с размера на предоставената помощ. С течение на времето и утежняването на енергийната рецесия, в това число след началото на войната в Украйна, обсегът се уголемява, размерът на помощта се усилва, а от време на време се вкарват и спомагателни ограничения. Прави усещане, че ограниченията нормално са ориентирани към уязвими консуматори, като микро- и дребни предприятия, лечебни заведения, образователни заведения, а помощта се показва като % от цената и/или се дава за лимитирано количество потребена сила. Въвеждат се и спомагателни ограничения, които са ориентирани настрана към дребни и междинни предприятия, както и към енергийно интензивни компании. Подходът в България е съвсем диаметрално противопоставен. България е една от първите страни, които вкарват ограничения за подкрепяне на бизнеса, до момента в който първичните ограничения в останалите обсъждани страни нормално са ориентирани към семейства, лечебни заведения, образователни заведения, микропредприятия и други Заедно с това, обсегът на помощта от самото ѝ начало е прекомерно необятен, защото е налична за всички небитови консуматори, а не е таргетирана и/или диференцирана към най-нуждаещите се консуматори. Първоначално помощта е закрепена – 110 лева./МВтч, само че два месеца по-късно се усилва до 75% от разликата сред пазарната цена и 185,59 лева./МВтч, а от юли 2022 година към този момент е под формата на таван (своеобразна контролирана цена) от 250 лева./МВтч. Предизвикателствата пред държавното управление през идната година ще бъдат фокусиране на дотациите за ползване на електрическа сила за небитови консуматори единствено върху тези, които се нуждаят от тях и диференциране на размера на помощта. Това по едно и също време ще освободи обществен запас и ще увеличи успеваемостта на помощите. Заедно с това следва да се намерения за въвеждане на спомагателни ограничения, финансирани от държавния бюджет, като такива могат да включват понижаване на мрежови цени, енергийна успеваемост, схеми за ликвидна поддръжка както за енергийни компании, по този начин и за небитови консуматори, стимулиране на вложения във ВЕИ за лично ползване, компенсиране на косвени разноски за въглеродни излъчвания и др. Пълния текст на отчета можете да свалите от следния линк.
- 97 милиарда евро във Англия, след противоположен завой от държавното управление, което понижи интервала на заледяване на цените на силата от 2 години на 6 месеца;
- 4,6 милиарда евро в Норвегия. Към юли 2022 година 58% от европейските пазари на електрическа енергия са въвели ограничения за компенсиране на отрицателните резултати от растежа на енергийните цени (от 33 изследвани пазара). Първите страни, които вършат това, са Италия и Испания, започвайки от юли 2021 година, последвани от Гърция през септември 2021 година, а в България се вкарват от октомври 2021 г. Според Международния валутен фонд[2] в идеалния случай поддръжката следва да бъде под формата на краткотрайна помощ за обезпечаване на ликвидност и да бъде обвързана с хеджиране на рисковете, провокирани от експозиция към растеж на енергийните цени в бъдеще и, когато е допустимо, с повишение на енергийната успеваемост и понижаване на излъчванията на парникови газове. В случаите, когато държавните управления решат да дават безплатни средства или дотации, те не би трябвало да бъдат пропорционални на потреблението на сила, а би трябвало да се оферират под формата на еднократна сума (или да са свързани с минали равнища на потребление), с цел да се подтикват енергийните спестявания. Изключително значимо е поддръжката за компаниите да бъде с стеснен интервал на използване, който да може да се удължава единствено в изключителни случаи, с отчитане на практическите и политически компликации за вярно ориентиране на поддръжката и непредвидимите странични резултати от ограничение на естествената реакция на търсенето (т.нар. demand response) в резултат на високите цени на силата. Голяма част от фискалните ограничения са ориентирани към семействата, в това число понижаване на потребителски налози, както и прехвърляния към уязвими консуматори като лечебни заведения, образователни заведения и други, само че друга забележителна част от ограниченията е ориентирана към поддръжка на бизнеса и енергийните компании. Във втората група попадат ограничения, ориентирани към опазване на трудовата претовареност, като задачата е увеличение на разполагаемия приход на заетите лица, а оттова – понижаване на натиска върху работодателите за нарастване на заплати за компенсиране на по-високите потребителски цени през последните две години. Подобни ограничения включват понижаване на налози върху разноските за труд и обществените осигуровки, увеличение на подоходните прагове за обособените данъчни групи (в страни с прогресивно подоходно облагане), увеличение на размера на необлагаемия най-малко за бонуси отвън работната заплата и спомагателни помощи за транспортни разноски (Австрия, Белгия, Италия, Нидерландия, Полша и Португалия). Друга огромна група ограничения обгръща понижаване на налози – главно Данък добавена стойност, акцизи и добавки към сметките за електрическа сила като заплащания за зелена сила, високоефективна когенерация и други, както и даване на данъчни заеми или отсрочване на заплащането на дължими налози (подобни ограничения бяха въведени през 2020 година вследствие на Коронавирус пандемията). Прилаганите ограничения мощно се разграничават както във връзка с продължителността си (месец, тримесечие, до края на 2023 г.), по този начин и във връзка с размера и обсега на ограниченията. Най-голямата група от ограничения включва отпущането на дотации за бизнеса под разнообразни форми – закрепени обезщетения за потребените електрическа сила и природен газ, плаващи обезщетения (дял от цените), понижаване на дължимите заплащания за мрежови услуги, заеми, грантове и други Отново се следи огромно многообразие в прилаганите ограничения, като те най-често са ориентирани към лечебни заведения, образователни заведения, дребни и междинни предприятия. Прави усещане обаче, че множеството ограничения за поддръжка покриват единствено част от енергийното ползване (когато има натрапен таван на цените) или част от растежа на цените (когато обгръща цялото потребление). Нещо повече – ограниченията се вкарват последователно и са с краткотраен темперамент, а едвам след това се уголемяват действието и обсегът им. Вторият най-популярен вид ограничения е обвързван с въвеждане на плаваща дотация, изчислена като дял от енергийните цени или от нарастването им. Този механизъм се ползва в България, Латвия, Люксембург, Норвегия, Полша и Словения, само че единствено в България той обгръща всички небитови консуматори, до момента в който в останалите страни е запазен единствено за енергийно интензивни компании – нормално такива с дял на енергийните разноски от най-малко 3% от оборота им. Полша е изключение от това предписание, само че там помощта влиза в действие от началото на 2023 година и е обвързана с реализиране на 10% енергийни спестявания спрямо 2018-2022 г. Следващата най-популярна мярка е понижаване или унищожаване на разноски за мрежови услуги. Тя се ползва в Естония, Испания, Италия, Латвия и Словакия, като механизмите се разграничават в обособените страни, а разликата сред действителните и понижените разноски се финансира от държавните бюджети. Страни като Люксембург, Испания и Чехия поддържат промишлеността и по други способи, като покриват част от растежа на цените на електрическата сила, провокиран от увеличени разноски за въглеродни квоти. Механизми за покриване на част от така наречен непреки разноски за излъчвания от дълго време работят в разнообразни страни в Европейски Съюз. През последните години сходен механизъм се разисква и в България, само че не се стига до въвеждането му. Предвид внезапното нарастване на цените на квотите през предходната година, задържането им на високи равнища през 2022 година и предстоящо бъдещо нарастване, наподобява рационално да се изготви оценка на изгодите и рисковете от въвеждането на сходна мярка в България. На последно място, само че не и по значение, е даване на държавни гаранции и/или ликвидна поддръжка за енергийни компании. Такива ограничения са въведени в Австрия, Германия, Англия, Дания, Италия, Люксембург, Словения, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия, Швейцария и Швеция. Мерките са нужни, защото енергийните компании са изправени пред нови опасности през последните две години като волатилни цени, нужда от обезпечаване на спомагателни оборотни средства, в това число заради дългите периоди за заплащане от потребителите, увеличение на размера на гаранциите по покупко-продажбите, спомагателни разноски за администриране на механизмите за държавни помощи и др. От направения обзор се вижда, че прилаганите ограничения в обсъжданите страни са разнородни и пригодени по отношение на съответните местни провокации пред бизнеса. В множеството случаи се ползват повече от една мярка за поддръжка, което разрешава и по-голяма еластичност на политиката за подкрепяне, а оттова – по-висока успеваемост при поддръжката за бизнеса. В общия случай ограниченията се вкарват последователно и са лимитирани както във връзка с обсега на фирмите с достъп до тях, по този начин и във връзка с размера на предоставената помощ. С течение на времето и утежняването на енергийната рецесия, в това число след началото на войната в Украйна, обсегът се уголемява, размерът на помощта се усилва, а от време на време се вкарват и спомагателни ограничения. Прави усещане, че ограниченията нормално са ориентирани към уязвими консуматори, като микро- и дребни предприятия, лечебни заведения, образователни заведения, а помощта се показва като % от цената и/или се дава за лимитирано количество потребена сила. Въвеждат се и спомагателни ограничения, които са ориентирани настрана към дребни и междинни предприятия, както и към енергийно интензивни компании. Подходът в България е съвсем диаметрално противопоставен. България е една от първите страни, които вкарват ограничения за подкрепяне на бизнеса, до момента в който първичните ограничения в останалите обсъждани страни нормално са ориентирани към семейства, лечебни заведения, образователни заведения, микропредприятия и други Заедно с това, обсегът на помощта от самото ѝ начало е прекомерно необятен, защото е налична за всички небитови консуматори, а не е таргетирана и/или диференцирана към най-нуждаещите се консуматори. Първоначално помощта е закрепена – 110 лева./МВтч, само че два месеца по-късно се усилва до 75% от разликата сред пазарната цена и 185,59 лева./МВтч, а от юли 2022 година към този момент е под формата на таван (своеобразна контролирана цена) от 250 лева./МВтч. Предизвикателствата пред държавното управление през идната година ще бъдат фокусиране на дотациите за ползване на електрическа сила за небитови консуматори единствено върху тези, които се нуждаят от тях и диференциране на размера на помощта. Това по едно и също време ще освободи обществен запас и ще увеличи успеваемостта на помощите. Заедно с това следва да се намерения за въвеждане на спомагателни ограничения, финансирани от държавния бюджет, като такива могат да включват понижаване на мрежови цени, енергийна успеваемост, схеми за ликвидна поддръжка както за енергийни компании, по този начин и за небитови консуматори, стимулиране на вложения във ВЕИ за лично ползване, компенсиране на косвени разноски за въглеродни излъчвания и др. Пълния текст на отчета можете да свалите от следния линк.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ