Настъпиха тежки дни за подкрепеното от почти всички световни корпорации,

Настъпиха тежки дни за подкрепеното от съвсем всички международни корпорации, медии, университети и държавни управления придвижване #BlackLivesMatter и за цялата идеологическа каша, в която е потопено.  Два случая от последната седмица откроиха още по-ясно парадоксалната – и почтено казано пародийна - природа на господстващия роман за „ неприятните бели и положителните малцинства “. Драматичният бракоразвод с действителността на властващата в общественото пространство система от хрумвания, позната още и като „ сериозна расова доктрина “, се очерта релефно след една престрелка в Лондон и една кметска издънка в Чикаго.  Първо към престрелката. В симулираната от прогресивните медии контра действителност се появиха задъхани заглавия за Саша Джонсън – активистка за равни права на чернокожите с тапия от Оксфорд, която е била простреляна в главата и е в сериозно положение. Почти на всички места Джонсън бе разказана меко казано позитивно и героично с фокус върху нейната работа за равни права и срещу дискриминирането.  Без доказателства се пласираха хипотези, че тя може би е убита поради анти-расисткия си активизъм. Дали не става въпрос за политически стимулирано нападение? Печално прочулата се с изявлението си че, „ Мао е направил повече положително, в сравнение с неприятно “, представителка на лейбъристката партия в Британския парламент Даян Абът незабавно упрекна расизма за случилото се с Джонсън.  За един къс интервал от време демократични медии и представители дишаха тежко в трепетното очакване да схванат дали някой „ неприятен бял расист “ не е нападнал „ чернокожа активистка за равни права “.  Съвсем скоро се разбра, че истината е напълно друга и напълно прозаична, както в съвсем всеки сходен случай. Саша Джонсън е била на празненство в южен Лондон и е станала инцидентна жертва на патрони, изстреляни от група чернокожи мъже.  Сега нейните близки попаднаха в неуместна обстановка. Първо тя е убита от чернокожи нарушители и второ те бяха търсени от полицията. Същата полиция, която Джонсън и нейното обграждане желаеха да бъде отстранена и неразрешена.  Но най-показателно и прочувствено е разминаването сред пропагандния медиен портрет на Саша Джонсън и отвратителната реалност. Самата тя се дефинира като „ Черна пантера “ и черпи ентусиазъм от едноименната терористична организация. Шеговито я назоваха „ Черната пантера от Оксфорд “, което пък припомня за великия язвителен шедьовър „ Радикален изискан “ на починалия Том Улф, в който още през 1970-а разобличава лицемерието и парадоксите на демократичните елити, които ритуално прегръщат екстремистки групи и хрумвания.  Самата Джонсън е образец за пародиен капиталистически фанатизъм. Нито една медия не напомни, че „ активистката от Оксфорд “ обществено е написала: „ Белият човек няма да ни бъде еднакъв, а ще бъде наш плебей. Историята се трансформира. Без правдивост няма да има мир. Black LivesMatter! “ В нито един неуместно героизиран журналистически памфлет не се загатна по какъв начин тя прикани членовете на „ Комисията за расови и етнически въпроси “ да бъдат „ обесени “, поради отчет, в който Велкобритания се дава като добър модел за расови връзки в страна с бяло болшинство.  В прогресивната медийна симулация тази откровена и действителна расистка се трансформира в смела активистка за равни права.  Иронията е, че даже нейният политически екстремизъм няма нищо общо с престъпната преживелица. В последна сметка тази жена, която напълно действително работи за определяне на черно предимство беше инцидентно убита от чернокожи бандити, които даже не са знаели, че тя им мисли положителното и желае да станат формалната висша раса във Англия.  Огромна виновност за лъжата, че фанатици като Джонсън са образец за подражателство носят белите публицисти, изключително в Съединени американски щати и Англия. Почти всички са либерали, които падат на коляно за идеята на „ сериозната расова доктрина “. И за признателност чернокожата кметица на Чикаго Лори Лайтфут... им забрани да я интервюират. Да, това е втората неприятна преживелица за преобладаващия разказ. Официалната власт в Съединени американски щати, в лицето на определен от Демократическата партия властник, наложи расова дискриминация през 2021-а. Лайтфут разгласи, че ще дава изявленията единствено и само на „ цветнокожи публицисти “ и забрани достъпа на всички бели представители на медиите.  Същите бели публицисти, които премълчаваха или лъжеха за всяка нейна радикална изцепка през последните години. Убийствата в Чикаго не престават да се усилват, само че кмета има по-важни проблеми. Да в профил белите публицисти, които така и така – в огромната си част – бяха и не престават да бъдат сервилни преносители на агитация.  Това беше и един от дребното кавги, в които „ верен “ политик от „ вярната “ американска партия попада в интернационалните вести на български огромни медии в отрицателна светлина.  Подобно нещо се случва доста рядко. Постоянните расистки, анти-бели дейности на Демократическата партия постоянно като че ли се губят в превода за нашите международници. Случва се.  Но като цяло им пристигна доста на „ сериозните расови деятели “ тези дни. От простреляната „ Черна пантера на „ Оксфорд “ до неразрешените бели публицисти. Дали не наближава финалната фаза на целия този фарс? Eдва ли.