Скулпторът Георги Чапкънов-Чапа пред „Труд“: У нас трябва да си шебек, за да вървиш напред
Настъпи известна неизясненост в публичната мисъл – балерина ли е, гимнастичка ли е изящната железна мома, която опиянен малчуган катурна в опразнения фонтан пред Народния спектакъл. „Беше гимнастичка, само че стана балерина“, изясни самият й основател Георги Чапкънов-Чапа , и с това разсея мъглата.
В момента бронзовата хубавица зъзне в Столичната градска изложба, до момента в който бъде поправена и инсталирана още веднъж на мястото си. А известният ваятел, създател на емблематичната скулптура „Света София“ и на най-новия монумент на братя Прошек на ул. „Сан Стефано“, изясни за читателите на „Труд“ какво е положението на изумената статуя и дали ще бъде елементарно да се поправи. Покрай това показа и размислите си за нещата от живота.
– Г-н Чапкънов, момчето, което събори статуята на балерината пред Народния спектакъл, беше освободено след 24 часа в ареста, без да бъде осъдено. Според вас това заслужено ли е?
– Не бива да ги съдим прекомерно строго. Какво да създадем, стават такива бели. Младите се дрогират, правят нелепости.
– Не би трябвало ли да си понесе следствията, въпреки всичко?
– Не, да ги съдим, може, но грубо – не трябва. Какво да създадем, такова е времето.
– Казахте, че съгласно вас е бил дрогиран, само че беше обявено, че е бил пийнал.
– Като са дрогирани добиват много повече мощ. Младежка простотия.
– Статуята е била инсталирана преди 20 година, допустимо ли е нещо да се е разхлабило и той в действителност инцидентно да я е съборил, както беше обявено, до момента в който си е правил селфи?
– Не, изключено е, няма по какъв начин да стане това. Бутнал я е – набрал е сили и я е съборил.
– Големи ли са повредите?
– За благополучие няма неприятни последствия. Само е паднала на дясната си гърда и там е леко хлътнало. Но това нищо не е, ще се поправи и през пролетта ще се инсталира от този, който я е инсталирал към този момент два пъти. Един сътрудник, Марин Марков от Требич, който има огромна бронзолеярна с доста прекрасен екип. От цяла Европа идват при него да му поръчват да прави отливки.
– Колко ще коства да се поправи?
– Нищо работа – две-три хиляди лв..
– Кой ще заплати за ремонта, имаше известия че Софийската градска изложба, чиято благосъстоятелност е статуята, ще заплати за поправката.
– Не, няма такова нещо. Общината по този начин или другояче няма да остави това без последици и ще го накарат да заплати вредите.
– Наричат статуята балерина, а се разбра, че в началото била гимнастичка. Бихте ли прецизирали каква е? Гимнастичка ли е?
– Да, но в този момент е балерина, тъй като гимнастичка беше, когато я подарихме дружно с Иван Славков и Георги Йорданов в Лозана на Самаранч, шефа на Олимпийския комитет. Тя стана първата скулптура, която беше сложена в новия музей на Олимпийския комитет. И тъй като стана доста красива, направихме и едно копие за България, само че без обръча. И по този начин стана балерина.
– Как попадна във фонтана пред Народния спектакъл?
– Когато се правеше преустройството на градинката пред театъра, по това времче имаше, господ да го елементарни, един доста тънък човек – проектант Атанас Агура. Тъкмо бяха създали шадравана и той се присети за тази скулптура. И сподели: „Защо да седи в галерията, хайде да я сложим тук.“
– Последната ви работа е паметника на братя Прошек на ул. „Сан Стефано“. Легендарните пивовари седят на маса, а човек може да приседне до тях и да се снима. Петко и Пенчо Славейкови седят на скамейка – до тях също може да се седне. Това някаква вълна ли е в творчеството ви?
– Да, щеше да има и още една такава на „Витошка“ – на Алеко Константинов и Бай Ганьо. Но се надигнаха митинги: Защо този най-отрицателен български воин ще бъде овековечен. Имаше конкурс, аз го завоювах и тогава се намесиха… На това място на края на „Витошка до един дирек има един изправен Алеко с два куфара и едни стрелки.
– Редно ли е при извоюван конкурс да се анулира план?
– Е, не е редно. Но има мизерници, които не ме обичат, не обичат и моя проектант. Те са малко на брой, само че какво да ги правиш. Почват да ровичкат и до момента в който не скапват работата.
– Кои са тези хора?
– И сътрудници, и архитекти. Не е имало нещо, което да съм направил, и да не е имало съперници.
– Статуята „Света София“ надигна митинги от страна на Православната черква. Обявиха я за езическа скулптура с объркана символика, даже и за сатанинска. Цитирано беше, че в едната си ръка държи пари и сова – птица на гибелта, в другата траурен венец и имала златна погребална маска на лицето.
– Глупости, цялостни нелепости. Това не е храм, в който да съм поставил нещо езическо. Статуята е сложена на обществено място. Тя е знак на града и е статуя, а не религиозна движимост. Още като започнах да я върша, от първия момент стартира едно недоволство против мен. Имаше един левент, с който сме съименници – Георги Тодоров – и аз съм Георги Тодоров Чапкънов, тогава беше младеж (през 2000 година – бел. ред.) и се изживяваше като теолог. Умен, само че деструктивен човек. Не би трябвало по този начин – като знаеш нещо, оползотвори го за мирни цели. Та той ме захвана, освен това, само че и съумя да настрои целия синод. Всички се подвигнаха срещу мене, а още не знаят какво съм направил.
– Самият Георги Тодоров знаеше ли?
– Показвал му бях плана. Оказа се неточност, само че тогава бяхме доста близки и той ми заби нож в гърба. По радио, по малките екрани, по вестници – всички ме хулят, без да знаят по какъв начин наподобява това нещо, никой не го е виждал. Но го хулят този езически гнусен знак, който аз съм тръгнал да създавам. За благополучие не обръщам внимание на такива неща, те не могат да ме обиден. Вече като я монтирахме, отначало се стартира. Нали наоколо е Духовната академия. Спомням си в едно утринно предаване бяха поканени трима души от Светия синод и духовната академия и аз. И тези тримата като ме захапаха… Аз бях квалифициран и чаках да ме изядат с парцалите. Но им споделих: Вие знаете ли паметника на Цар Освободител? А знаете ли какво има най-отпред на този монумент на православието, един от най-хубавите в Европа? Най-отпред е езическата богиня Нике. И не държи никакъв венец, както аз съм я изобразил, а меч! Това също не е православно, а нашите баби и дядовци по какъв начин са го приели?
– Има ли случай, когато завистници са съумели да ви спрат в нещо значимо?
– Ами то стига, че ми крадат и обругават работите. Последният случай с „Балерината“ е най-невинният. Първият беше като направих на стълбището на Клуба на писателите една колона – Дървото на живота. С лавър и бръшлян, цялостен с птички, гущерчета. Много красиво беше. Докато не я унищожиха, не стопираха. Всеки ходил, кършил там по нещо. Свърши се, това е. Накрая остана една гола тръба с малко шума и аз я махнах.
След време – постоянно работя с моя проектант Станислав Константинов, с който имаме над 30 неща дружно, та с него направихме една чешмичка против „Св. Седмочисленици“, която отстои на 50 м най-много от Министерството на вътрешните работи. Имаше едно гнездо с птички. Е, до момента в който не я откраднаха, не мирясаха. След това „Отвличането на Европа“ – отново в градинката на „Ангел Кънчев“, и нея откраднаха! Зад Банята, където е минералната вода, там направих един Аполон Медикус. Имаше до него будка с непрекъснато изравен служител на реда. Но по едно време махнаха служителя на реда и незабавно се пробваха да откраднат статуята. Голям шанс! Съборили го и въпреки всичко тежичък, не могат да го сложат в джоба си, та го оставили, до момента в който пристигна кола да го вземе. През това време, популярност Богу, са го видели и се предотврати тази кражба.
– Кой ги краде съгласно вас? Дали има някаква мафия, която краде творби по поръчка?
– Има, има.
– Не е ли по-лесно един колекционер да си изиска да му извършите, вместо да поръчва да му я крадат?
– Това е готово, какво ще се свързва, да чака да му направят…
– Наистина ли смятате, че България няма бъдеще, както казахте неотдавна в едно изявление?
– Ми няма! Не го изобретявам аз, един европейски комисар, той си го споделя в отчета. Всяка запетайка е истина в този отчет. Той по този начин добре е изследвал всичко. Написано с болежка – по какъв начин това, което се случва в страната, е неизмеримо и доста неприятно за България. Заради това, че властниците имат доста мощна роля, всичко се наглася отвисоко, посредством партии, посредством вождове. Всеки желае да стане народен представител и милионер. И става. Което значи, че се краде извънредно. Навсякъде се краде, само че както тук в България, толкоз доста, рядко се случва. Което значи че няма късмет за младите. Затова те изчезват от България. Тук нито някой им обръща внимание, нито нищо. Тук би трябвало да си някакъв шебек, лоялен на партия, и тогава вървиш напред.
И ето, младите изчезват, такива дъртаци като мен ще си отидат и остават единствено роми и негодници. До 2040 година България ще изчезне.
– На вас три пъти са ви предложили да станете народен представител. Не би трябвало ли в ръководството да има повече честни, естествени хора като вас?
– Ами, честни, естествени хора бяха Радичков, Борис Димовски… Напуснаха Народното събрание. То там очевидно не се живее. Ето последните избори – този, който най-вече се блъскаше в гърдите, Волен Сидеров, и той се подреди на опашката там и млъкна и край. Какво значи това? Заради пуста власт и пари…
– Как я карате в последно време?
– Дъртоза! По едно време щях да си отида. Паднах и си счупих ребрата, а костите пробиха белия дроб. Приеха ме по неотложност в „Пирогов“, където претърпях тежки интервенции. Всичко беше наред и за какво не си отидох тогава… Бях подготвен. Яд ме е напряко. Отложи се малко.
– Защо бързате да си ходите от този свят?
– Ох, не ми се живее, бе, блага.
– А работата?
– Без нея за нищо не ставам. Без работата и в случай че ги няма внучетата – осем внучета имам и всичките ги обичам, само че и те мен.
Аз си изгубих дамата преди четири години. И това е… Да вървя час по-скоро при нея. Жена ми беше страховит човек, Бог да я елементарни. Толкова добър. Гледаше ни всички, та и мене. Защото аз съм издевателствал: имам работа, не се прибирам, пия – това ми е останало, други съществени проблеми нямам. И ме търпеше благата, и ме пазеше и… Е, като я няма, стават бели. Та да вървя час по-скоро там, да се свършва.
– Кое е главното нещо, към което би трябвало да се стреми човек в живота си?
– Всичко е предопределено. Сигурен съм в това, толкоз съм сигурен, че няма накъде повече. Затова пет пари не давам какво ще се случи с мен. Е, съществено се надявам, че ще се случи най-хубавото – да отида при Снежа.
– Вярвате ли в Господ?
– Да.
– А ходите ли на черква?
– Ходя, не съм от тия, ревностните, дето всеки ден са в църквата. Но, когато би трябвало – вървя. Аз съм кръстник на сума ти деца и освен деца. Кум съм на сума ти хора. Всичко това единствено в църквата е ставало. А тук в тая черква, в „Света София“, са ми другари отчетта – те доста ме обичат, но и аз тях. Там съм бракувал, кръщавал, какво ли не. И там съм споделил на децата да ме опеят. Там желая.
Нашият посетител
Георги Чапкънов е роден на 24 януари 1943 година във Вълчи дол. Средното си обучение получава в художествената гимназия в София, компетентност “Скулптура ” с учител Петър Рамаданов. През 1969 година приключва Художествената академия в София, компетентност “Скулптура ” при проф. Иван Мандов и доцент Илия Илиев. Специализирал е в Париж. Първите му независими изложения са: 1975 – в София; 1976 – в Пловдив. Имал е присъединяване в съвсем всички представителни изложения на Съюза на българските художници в чужбина.
Малките му пластики се намират в многочислени частни сбирки, а огромните му статуи са на публични места и музеи по целия свят. Сред музеите, които имат негови творби са Националната художествена изложба в София, Ермитажа в Санкт Петербург, музея “Пушкин ” в Москва, “Оцокуши-Га-Хара Музей ” – Япония, академията “Лалит Кала ” в Ню Делхи, музея навън “Моран ” – Южна Корея, La Blade de Seprai в Швейцария, сбирка “Петер Лудвиг ” – Германия, Музей Moutier – Швейцария.
Чапкънов е съавтор на герба на Република България (1997 г.), създател е на статуята “Св. София ” в столицата (2000 г.); монумент на Висоцки във Вършец (2007); монумент на независимостта в София (2007); “Орфей и Евридика ” в Смолян (2007); на скулптурата на татко и наследник Славейкови на едноименния площад в София, на Чарли Чаплин, Хитър Петър и Дон Кихот в Габрово и доста други.
В момента бронзовата хубавица зъзне в Столичната градска изложба, до момента в който бъде поправена и инсталирана още веднъж на мястото си. А известният ваятел, създател на емблематичната скулптура „Света София“ и на най-новия монумент на братя Прошек на ул. „Сан Стефано“, изясни за читателите на „Труд“ какво е положението на изумената статуя и дали ще бъде елементарно да се поправи. Покрай това показа и размислите си за нещата от живота.
– Г-н Чапкънов, момчето, което събори статуята на балерината пред Народния спектакъл, беше освободено след 24 часа в ареста, без да бъде осъдено. Според вас това заслужено ли е?
– Не бива да ги съдим прекомерно строго. Какво да създадем, стават такива бели. Младите се дрогират, правят нелепости.
– Не би трябвало ли да си понесе следствията, въпреки всичко?
– Не, да ги съдим, може, но грубо – не трябва. Какво да създадем, такова е времето.
– Казахте, че съгласно вас е бил дрогиран, само че беше обявено, че е бил пийнал.
– Като са дрогирани добиват много повече мощ. Младежка простотия.
– Статуята е била инсталирана преди 20 година, допустимо ли е нещо да се е разхлабило и той в действителност инцидентно да я е съборил, както беше обявено, до момента в който си е правил селфи?
– Не, изключено е, няма по какъв начин да стане това. Бутнал я е – набрал е сили и я е съборил.
– Големи ли са повредите?
– За благополучие няма неприятни последствия. Само е паднала на дясната си гърда и там е леко хлътнало. Но това нищо не е, ще се поправи и през пролетта ще се инсталира от този, който я е инсталирал към този момент два пъти. Един сътрудник, Марин Марков от Требич, който има огромна бронзолеярна с доста прекрасен екип. От цяла Европа идват при него да му поръчват да прави отливки.
– Колко ще коства да се поправи?
– Нищо работа – две-три хиляди лв..
– Кой ще заплати за ремонта, имаше известия че Софийската градска изложба, чиято благосъстоятелност е статуята, ще заплати за поправката.
– Не, няма такова нещо. Общината по този начин или другояче няма да остави това без последици и ще го накарат да заплати вредите.
– Наричат статуята балерина, а се разбра, че в началото била гимнастичка. Бихте ли прецизирали каква е? Гимнастичка ли е?
– Да, но в този момент е балерина, тъй като гимнастичка беше, когато я подарихме дружно с Иван Славков и Георги Йорданов в Лозана на Самаранч, шефа на Олимпийския комитет. Тя стана първата скулптура, която беше сложена в новия музей на Олимпийския комитет. И тъй като стана доста красива, направихме и едно копие за България, само че без обръча. И по този начин стана балерина.
– Как попадна във фонтана пред Народния спектакъл?
– Когато се правеше преустройството на градинката пред театъра, по това времче имаше, господ да го елементарни, един доста тънък човек – проектант Атанас Агура. Тъкмо бяха създали шадравана и той се присети за тази скулптура. И сподели: „Защо да седи в галерията, хайде да я сложим тук.“
– Последната ви работа е паметника на братя Прошек на ул. „Сан Стефано“. Легендарните пивовари седят на маса, а човек може да приседне до тях и да се снима. Петко и Пенчо Славейкови седят на скамейка – до тях също може да се седне. Това някаква вълна ли е в творчеството ви?
– Да, щеше да има и още една такава на „Витошка“ – на Алеко Константинов и Бай Ганьо. Но се надигнаха митинги: Защо този най-отрицателен български воин ще бъде овековечен. Имаше конкурс, аз го завоювах и тогава се намесиха… На това място на края на „Витошка до един дирек има един изправен Алеко с два куфара и едни стрелки.
– Редно ли е при извоюван конкурс да се анулира план?
– Е, не е редно. Но има мизерници, които не ме обичат, не обичат и моя проектант. Те са малко на брой, само че какво да ги правиш. Почват да ровичкат и до момента в който не скапват работата.
– Кои са тези хора?
– И сътрудници, и архитекти. Не е имало нещо, което да съм направил, и да не е имало съперници.
– Статуята „Света София“ надигна митинги от страна на Православната черква. Обявиха я за езическа скулптура с объркана символика, даже и за сатанинска. Цитирано беше, че в едната си ръка държи пари и сова – птица на гибелта, в другата траурен венец и имала златна погребална маска на лицето.
– Глупости, цялостни нелепости. Това не е храм, в който да съм поставил нещо езическо. Статуята е сложена на обществено място. Тя е знак на града и е статуя, а не религиозна движимост. Още като започнах да я върша, от първия момент стартира едно недоволство против мен. Имаше един левент, с който сме съименници – Георги Тодоров – и аз съм Георги Тодоров Чапкънов, тогава беше младеж (през 2000 година – бел. ред.) и се изживяваше като теолог. Умен, само че деструктивен човек. Не би трябвало по този начин – като знаеш нещо, оползотвори го за мирни цели. Та той ме захвана, освен това, само че и съумя да настрои целия синод. Всички се подвигнаха срещу мене, а още не знаят какво съм направил.
– Самият Георги Тодоров знаеше ли?
– Показвал му бях плана. Оказа се неточност, само че тогава бяхме доста близки и той ми заби нож в гърба. По радио, по малките екрани, по вестници – всички ме хулят, без да знаят по какъв начин наподобява това нещо, никой не го е виждал. Но го хулят този езически гнусен знак, който аз съм тръгнал да създавам. За благополучие не обръщам внимание на такива неща, те не могат да ме обиден. Вече като я монтирахме, отначало се стартира. Нали наоколо е Духовната академия. Спомням си в едно утринно предаване бяха поканени трима души от Светия синод и духовната академия и аз. И тези тримата като ме захапаха… Аз бях квалифициран и чаках да ме изядат с парцалите. Но им споделих: Вие знаете ли паметника на Цар Освободител? А знаете ли какво има най-отпред на този монумент на православието, един от най-хубавите в Европа? Най-отпред е езическата богиня Нике. И не държи никакъв венец, както аз съм я изобразил, а меч! Това също не е православно, а нашите баби и дядовци по какъв начин са го приели?
– Има ли случай, когато завистници са съумели да ви спрат в нещо значимо?
– Ами то стига, че ми крадат и обругават работите. Последният случай с „Балерината“ е най-невинният. Първият беше като направих на стълбището на Клуба на писателите една колона – Дървото на живота. С лавър и бръшлян, цялостен с птички, гущерчета. Много красиво беше. Докато не я унищожиха, не стопираха. Всеки ходил, кършил там по нещо. Свърши се, това е. Накрая остана една гола тръба с малко шума и аз я махнах.
След време – постоянно работя с моя проектант Станислав Константинов, с който имаме над 30 неща дружно, та с него направихме една чешмичка против „Св. Седмочисленици“, която отстои на 50 м най-много от Министерството на вътрешните работи. Имаше едно гнездо с птички. Е, до момента в който не я откраднаха, не мирясаха. След това „Отвличането на Европа“ – отново в градинката на „Ангел Кънчев“, и нея откраднаха! Зад Банята, където е минералната вода, там направих един Аполон Медикус. Имаше до него будка с непрекъснато изравен служител на реда. Но по едно време махнаха служителя на реда и незабавно се пробваха да откраднат статуята. Голям шанс! Съборили го и въпреки всичко тежичък, не могат да го сложат в джоба си, та го оставили, до момента в който пристигна кола да го вземе. През това време, популярност Богу, са го видели и се предотврати тази кражба.
– Кой ги краде съгласно вас? Дали има някаква мафия, която краде творби по поръчка?
– Има, има.
– Не е ли по-лесно един колекционер да си изиска да му извършите, вместо да поръчва да му я крадат?
– Това е готово, какво ще се свързва, да чака да му направят…
– Наистина ли смятате, че България няма бъдеще, както казахте неотдавна в едно изявление?
– Ми няма! Не го изобретявам аз, един европейски комисар, той си го споделя в отчета. Всяка запетайка е истина в този отчет. Той по този начин добре е изследвал всичко. Написано с болежка – по какъв начин това, което се случва в страната, е неизмеримо и доста неприятно за България. Заради това, че властниците имат доста мощна роля, всичко се наглася отвисоко, посредством партии, посредством вождове. Всеки желае да стане народен представител и милионер. И става. Което значи, че се краде извънредно. Навсякъде се краде, само че както тук в България, толкоз доста, рядко се случва. Което значи че няма късмет за младите. Затова те изчезват от България. Тук нито някой им обръща внимание, нито нищо. Тук би трябвало да си някакъв шебек, лоялен на партия, и тогава вървиш напред.
И ето, младите изчезват, такива дъртаци като мен ще си отидат и остават единствено роми и негодници. До 2040 година България ще изчезне.
– На вас три пъти са ви предложили да станете народен представител. Не би трябвало ли в ръководството да има повече честни, естествени хора като вас?
– Ами, честни, естествени хора бяха Радичков, Борис Димовски… Напуснаха Народното събрание. То там очевидно не се живее. Ето последните избори – този, който най-вече се блъскаше в гърдите, Волен Сидеров, и той се подреди на опашката там и млъкна и край. Какво значи това? Заради пуста власт и пари…
– Как я карате в последно време?
– Дъртоза! По едно време щях да си отида. Паднах и си счупих ребрата, а костите пробиха белия дроб. Приеха ме по неотложност в „Пирогов“, където претърпях тежки интервенции. Всичко беше наред и за какво не си отидох тогава… Бях подготвен. Яд ме е напряко. Отложи се малко.
– Защо бързате да си ходите от този свят?
– Ох, не ми се живее, бе, блага.
– А работата?
– Без нея за нищо не ставам. Без работата и в случай че ги няма внучетата – осем внучета имам и всичките ги обичам, само че и те мен.
Аз си изгубих дамата преди четири години. И това е… Да вървя час по-скоро при нея. Жена ми беше страховит човек, Бог да я елементарни. Толкова добър. Гледаше ни всички, та и мене. Защото аз съм издевателствал: имам работа, не се прибирам, пия – това ми е останало, други съществени проблеми нямам. И ме търпеше благата, и ме пазеше и… Е, като я няма, стават бели. Та да вървя час по-скоро там, да се свършва.
– Кое е главното нещо, към което би трябвало да се стреми човек в живота си?
– Всичко е предопределено. Сигурен съм в това, толкоз съм сигурен, че няма накъде повече. Затова пет пари не давам какво ще се случи с мен. Е, съществено се надявам, че ще се случи най-хубавото – да отида при Снежа.
– Вярвате ли в Господ?
– Да.
– А ходите ли на черква?
– Ходя, не съм от тия, ревностните, дето всеки ден са в църквата. Но, когато би трябвало – вървя. Аз съм кръстник на сума ти деца и освен деца. Кум съм на сума ти хора. Всичко това единствено в църквата е ставало. А тук в тая черква, в „Света София“, са ми другари отчетта – те доста ме обичат, но и аз тях. Там съм бракувал, кръщавал, какво ли не. И там съм споделил на децата да ме опеят. Там желая.
Нашият посетител
Георги Чапкънов е роден на 24 януари 1943 година във Вълчи дол. Средното си обучение получава в художествената гимназия в София, компетентност “Скулптура ” с учител Петър Рамаданов. През 1969 година приключва Художествената академия в София, компетентност “Скулптура ” при проф. Иван Мандов и доцент Илия Илиев. Специализирал е в Париж. Първите му независими изложения са: 1975 – в София; 1976 – в Пловдив. Имал е присъединяване в съвсем всички представителни изложения на Съюза на българските художници в чужбина.
Малките му пластики се намират в многочислени частни сбирки, а огромните му статуи са на публични места и музеи по целия свят. Сред музеите, които имат негови творби са Националната художествена изложба в София, Ермитажа в Санкт Петербург, музея “Пушкин ” в Москва, “Оцокуши-Га-Хара Музей ” – Япония, академията “Лалит Кала ” в Ню Делхи, музея навън “Моран ” – Южна Корея, La Blade de Seprai в Швейцария, сбирка “Петер Лудвиг ” – Германия, Музей Moutier – Швейцария.
Чапкънов е съавтор на герба на Република България (1997 г.), създател е на статуята “Св. София ” в столицата (2000 г.); монумент на Висоцки във Вършец (2007); монумент на независимостта в София (2007); “Орфей и Евридика ” в Смолян (2007); на скулптурата на татко и наследник Славейкови на едноименния площад в София, на Чарли Чаплин, Хитър Петър и Дон Кихот в Габрово и доста други.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ