Насоки и препоръки за това кога и как правата на

Насоки и рекомендации за това по кое време и по какъв начин правата на индивида могат да бъдат лимитирани, с цел да се предотврати разпространяването на инфекциозна болест, се намират в „ Принципите на Сиракуза “, необвързващ документ, създаден от Международния институт за наказателно правораздаване и права на индивида в Сиракуза и признат от Съвета на Организация на обединените нации през 1984 г. Какво е вашето мнение, спазени ли условията към управляващите в този интернационален документ у нас?
„ Принципите на Сиракуза " показват, че рестриктивните мерки на правата на индивида според Международния пакт за цивилен и политически права би трябвало да дават отговор на стандартите за правда, нужда, пропорция и последователност, основаващи се на доказателства. Подчертава се, че публичното здраве може да бъде употребявано като съображение за ограничение на избрани права, в случай че страната би трябвало да предприеме ограничения, „ ориентирани към попречване на заболяване или пострадване или обезпечаване на грижи за заболели и ранени “. 
Ограниченията на правата (като карантина) би трябвало да бъдат „ строго нужни “, което значи, че те би трябвало:да са в отговори на належаща социална или обществена нужда (здравеопазване);пропорционално да преследват законна цел (предотвратяване на разпространяването на инфекциозно заболяване);да бъдат най- малко ограничаващите средства, нужни за реализиране задачата на ограничението;да бъдат планувани и осъществени в сходство със закона;да не са нито случайни, нито дискриминационни;да са единствено ограничаващи права, които са под юрисдикцията на страната, която желае да наложи ограничаването.

Освен това, когато се постанова карантина, етиката за публичното здраве прецизира, че:
всички ограничаващи дейности би трябвало да бъдат добре подкрепени от данни и научни доказателства;цялата информация би трябвало да бъде предоставена на обществеността;всички дейности би трябвало да бъдат обяснени ясно на тези, чиито права са лимитирани и на обществеността;всички дейности би трябвало да подлежат на постоянен обзор и преразглеждане.

И най-после, страната е етично задължена да предлага избрани гаранции:Заразените хора няма да бъдат заплашвани или измъчвани.Ще бъдат обезпечени съществени потребности като храна, вода, медицински грижи и превантивна грижа.Комуникацията на близки с грижещи се за тях лица ще бъде позволена.Ограниченията на свободата ще се ползват еднообразно, без значение от обществените съображения.Пациентите ще бъдат обезщетени заслужено за стопански и материални загуби, в това число със заплата.