Наслагване на войни. Как Русия се възползва от изострянето на

Наслагване на войни. Как Русия се възползва от изострянето на спора в Близкия изток? След атентатите от 11 септември 2001 година Владимир Путин беше първият задграничен водач, който се обади на президента на Съединени американски щати Буш,
с цел да изрази съболезнованията си.
Двадесет и две години по-късно, след ислямисткото нахлуване против Израел, най-жестокото и с най-вече жертви в историята на тази страна, Путин изрази съболезнованията си едвам след забележима пауза и такива изрази, че да не бъдат признати за поддръжка. Всичко това макар обстоятелството, че Израел не се причисли към глобите против Русия и беше доста внимателен
във връзка с помощта за Украйна.
Причината за такава друга реакция е освен в сложността на многоактната израелско-палестинска борба, само че в това, че личната ѝ война промени Русия дотам, че се промени и позицията ѝ както във връзка с арабско-израелския спор, по този начин и във връзка с актовете на политическо и религиозно принуждение в западните страни.

Краят на Студената война се отрази по друг метод върху политиката на Съединени американски щати и Русия в Близкия изток. Победителят се трансформира по-малко от победения, защото предходният курс е довел до победа. Съединени американски щати останаха правилен съдружник на Израел, макар някои нюанси, дължащи се на
по-многостранната политика на Демократическата партия.
С разпадането на руския лагер обаче Русия престана да бъде еднопосочен съдружник на арабите. Особено откакто мюсюлманският свят не ѝ съчувстваше в чеченските войни, а Израел, в противен случай, изглеждаше като скъп сътрудник в битката против ислямистите. Въпреки това връзките с арабския свят не бяха изцяло охладени.
Сравнително сполучливата от позиция
на поставените цели интервенция в гражданската война в Сирия, обратно на прогнозите, сближи Москва даже с консервативните арабски режими от Персийския залив, които бяха враждебно настроени към Съюз на съветските социалистически републики. Новата дружба бе подсилена от общите картелни ползи на съветския петролен и газов бранш.
В същото време връзките на Русия с Иран
доближиха равнището на съюзнически. Москва изглеждаше равноотдалечена, или по-скоро, поради интереса ѝ към близкоизточните каузи, равноприближена мощ в раздирания от спорове район и даже извличаше дипломатически изгоди от това.
Нахлуването в Украйна навсякъде унищожи
предходната, релативно уравновесена позиция на Русия в света. Би било изненадващо, в случай че салдото ѝ в Близкия изток не беше потърпевш. Кратката загуба на властта на премиера Нетаняху, чийто властнически вид политическо водачество импонира на Путин, подсети на Москва,
че персоналният „ съюз на властители “
с Израел може да не продължи постоянно. Нетаняху предложения свои съперници в ръководения от военните кабинет на националното единение на Израел и позволеният удар от страна на Хамас или една не изключително сполучлива, продължителна военна интервенция в Газа може в последна
сметка да му коства властта.
Но процесите в самата Русия са още по-разрушителни за предходния баланс. Когато Русия оспорва интернационално приетите граници на Украйна или даже самото ѝ право на битие, тя го прави от името
на единствен страж и разпоредник
както на руското, по този начин и дореволюционното имперско завещание. Важни елементи от това завещание са както дружбата ѝ с арабите против Израел и Запада, по този начин и вътрешният ѝ „ кротичък “ антисемитизъм, който ѝ разрешава да дефинира несъгласните
като етнически и културно непознати.
Усвояване на това завещание се вижда, когато управляващите се пробват да укрепят съюза си с елементарните хора освен посредством гонене на ЛГБТ, само че и под формата на немислими до неотдавна смешки на високо ниво по еврейски въпроси и нападателни прояви на по-ниски равнища, които внезапно
към този момент не се считат за неприемливи.
Във външната политика този съюз с елементарния човек в неприятния смисъл на думата подхожда на опита да се съюзим „ с елементарните хора “ против несправедливия международен ред под антизападни, антиколониални и антиимпериалистически лозунги.
В този световен „ елементарен човек “
Кремъл съзира естествена, съвсем вродена злост към либералите, гейовете, интелектуалния, политическия, артистичния и финансовия хайлайф и, несъмнено, прочут фолклорен антисемитизъм.
Путин, дружно с елементарните хора,
се бунтува против безчувствените елити вкъщи и по целия свят. В опаковката от антиимпериалистически лозунги експанзията на Русия против по-слабата Украйна се показва като смела офанзива от обсадена цитадела към личните ѝ земи, окупирани от всесилен зложелател – Запада. Но не е ли тъкмо това, което прави Хамас
в съзнанието на своите поддръжници?
Глобалният протест против открития от Запада ред на нещата до известна степен прави Русия и Хамас естествени съдружници и сигурно не им дама да се трансфорат в съперници, както това до наскоро се случваше
с другите световни бунтовници – ИДИЛ.
Тогава Русия се опитваше да употребява войната на страната на Асад против ИДИЛ и други ислямисти в Сирия, с цел да се опита да се сближи със Запада след Крим, Донбас и сваления Боинг. Не беше реализирано същинско доближаване, само че тогава
Русия въпреки всичко съумя да обърне украинската страница.
Ако преди Русия се опитваше да се възползва от общочовешкото омерзение от ИДИЛ или от западното отвращение от терористите, които разстреляха редакцията на „ Шарли Ебдо “, то новият подтекст не оставя на Москва подобен избор.
Израел и Украйна имат едни и същи
основни съдружници в актуалната си война, а хората от Глобалния юг, от чието име Русия се пробва да приказва, симпатизират на палестинците, макар бруталността на Хамас.

Подкрепата за палестинците в спора им с Израел в световния Юг е доста по-широка, в сравнение с поддръжката за Русия в спора ѝ с Украйна,
а самите палестинци са доста по-автентични,
сполучливи и дълготрайни жертви на световната неправда и в авангарда на битката против нея, в сравнение с Русия. Москва, която претендира за същата роля, би трябвало да намерения по какъв начин най-добре да се присламчи към тези доста по-широко приети жертви, защото личната ѝ изкуствено подклаждана антиимпериалистическа изразителност ѝ пречи да се причисли
към редиците на съдружниците на Израел.
Малко евентуално е Путин внезапно да скапе връзките си с Израел по сходство на Съюз на съветските социалистически републики. Малко евентуално е и Израел да направи това по своя самодейност. Но изкушението да се яхне вълната на поддръжка за палестинците е мощно
и тласка Русия в посока на доближаване
с съперниците на Израел. В същата посока я тласкат и околните ѝ връзки с Иран – един от дребното открити съдружници във войната против Украйна и снабдител на военно съоръжение.

върху спора в Близкия изток в този момент също се проектират вътрешните обиди и свади – държание, което може да се назова геополитика през ключалката. На експанзията против Украйна в рамките на Русия подхожда експанзия против всяко противоречие с тази война. Някои от съперниците на войната отпътуваха за страни със свои лични незавършени спорове – от Армения
и Грузия до Сърбия, Израел и Кипър.
Изострянето на споровете там се показва от професионалната и доброволната агитация като справедливо наказване, застигнало предателите: не искахте да участвате във войната на личната си татковина, в този момент ви е застигнала непознатата. И даже като един тип мистична виновност на преселниците:
те водят войната след себе си.
Мнозина поддръжници на същинската война основават позицията си във връзка с остарелия и многоактен близкоизточен спор на моментна културна отмъстителност. Те избират страна в този спор въз основа на това,
че някой персонално противен за тях актьор,
публицист или просто група съграждани са се озовали в Израел. Искахте да избягате от грубите мужици с оръжия и мръсни камуфлажи в света на музикалните фестивали с шарени коси? Няма ужасно, в нашия нов свят мъжете с мръсни камуфлажи ще ви преследват,
където и да бягате от тях.
Това прекарване е разобличително в два смисъла. Първо, то демонстрира облика на този нов свят и методите за битка за него против неугодния международен ред – и едното, и другото са извънредно аматьорски. Второ, той разкрива механизма на взимане на огромни политически решения,
заемане на дипломатически позиции,
сформиране на програмни текстове, където най-важната мотивация се оказва дребнавото възмездие към един противен актьор, създател, политик, към група непослушни жители, които не са се обадили, не са оценили, не са отвърнали с реципрочност,
отнесли са се без почитание –
та там службата им да не е като мед, животът да не е сладостен, да не не помнят от кого се канели да се махнат.

Тази абюзна, както биха споделили през днешния ден, основа на външната политика, гражданския възторг и международния ред – стой, къде потегли,
ти за какво се закачаш с нашите девойки,
ти от кой квартал си – се среща и у формалните съветски представители. От стилистична позиция това е напълно в сходство с тава по какъв начин съветският режим залага на популизма и антиелитаризма във вътрешната и външната политика.
Въпреки това международният хайлайф като получател
не остава отвън полезрението. Владимир Путин обича да повтаря сполучливи ходове. Това е видно от историята на преизбиранията му, военните случки, конституционните операции и опитите му да стабилизира връзките със Запада против общия зложелател,
като обърне една неприятна страница.
Преди осем години спорът в Близкия изток му оказа помощ да фиксира облагите и загубите от тогавашната си политика по отношение на Украйна. Сега той може да се надява да повтори триумфа. Предложението да се сплоти със Запада против Хамас,
както в миналото против ИДИЛ, е невероятно,
само че Русия може да се опита да продаде посредническите си услуги, идентичната непосредственост до страните в спора.

Ако спорът се проточи или има тежки имиджови последствия за съюза сред Запада и Израел, Москва може да се опита да работи по метод,
който да постави точка на следващия гибелен
опит с украинската самостоятелност. Шансовете за сходна роля на Русия обаче са минимални: воюващата страна може да бъде боен съдружник, както в Сирия, само че надали ще бъде сполучлив кротичък медиатор, а и даже и в Кремъл не биха посмели да вземат участие в спора сред Израел и Хамас в не миротворчески формат.

Независимо от това дали този път Москва ще успее да играе най-малко някаква игра в Близкия изток, обръщането на украинската страница частично към този момент е в ход. Руската партия на войната непрекъснато се оплаква, че губи на осведомителния фронт.
В реалност след прекосяването
към позиционна война на действителния фронт и на осведомителния фронт се следи известно мъртвило. Новият неочакван спор, чието протичане и мащаби още не са предрешени, измести украинските вести от напред във времето по целия свят. По същия метод вниманието на политиците е разпръснато, а съчувствието на
публичното мнение се раздира сред няколко жертви.
Трагедиите в палестинските територии дават на Москва опция за сполучлива релативизация: Русия е упрекната в същите закононарушения, които прави съдружникът на Запада, правилото за състрадание към цивилните жертви от двете страни на
израелско-палестинския спор би трябвало да се разпростре
и върху руско-украинския спор. Ако там не се отхвърлят още на прага версиите за гибелта на цивилни жители, породена от огъня на личните им бойци, би трябвало да се чуят и анабогичните съветски версии – в противоположен случай ще има двойни стандарти.
Изострилият се близкоизточен спор,
натрапен в международното публично мнение върху руско-украинския спор, дава много комфортен за Русия резултат: Съединени американски щати, НАТО, Израел и Украйна се оказват от едната страна на международния ред, а надлежно Русия, палестинците,
арабите и развиващият се свят – от другата.
Това неправилно отъждествяване дава на Москва по-голяма степен на яснота, когато ще моли за поддръжката на Глобалния юг и ще разчита на разбирането на антиамериканските и антизападните сегменти на международното публично мнение.

От момента, в който стана ясно, че блицкригът против Украйна се е провалил, Русия лелееше концепцията за втори фронт, който да постави завършек на войната при допустими за нея условия. Изпробваха енергийни и зърнени разновидности, мечтаеха за нова
мигрантска рецесия и изостряне на ситуацията
към Тайван, за вътрешнополитическа рецесия в Съединени американски щати и така нататък А в този момент вторият фронт се отвори и той в действителност дава на Русия избрани преимущества под формата на разпръскване на вниманието на пазителите на международния ред и вяра за замяна по формулата „ ние ви оказваме помощ да се измъкнете от Палестина,
а вие ни помагате в тази ситуация с Украйна “.
За разлика от предходни години обаче деструктивните процеси в ръководството на външната и вътрешната политика наподобява са отишли прекомерно надалеч, с цел да може съветското управление да се възползва от сходни благоприятни условия.
Вместо да търси в едни рецесии излаз от други,
както е правил в предишното, съветският режим, зависим на разрушителни страсти, попаднал в плен на личната си засегнатост, която в този момент пронизва безусловно всяка дума на неговите водачи, на самобитно разбираното възприятие за правдивост, трансформирало се в жадност за възмездие, и в бунтарската логичност на международната гражданска война, надали ще може да играе градивна
роля даже в отровения от омраза район.
Собствените достижения ще бъдат сменени от следващия поток от гръмки осъждания на Америка. Ако в миналото всяка рецесия е била опция за Русия, то в този момент по-скоро Русия наподобява като материал за рецесия.
Източник: Dir.bg