Сърцето ми се сви от мъка, когато видях как възрастната ми съседка умоляваше да й дадат хляб на версия
Наскоро станах очевидец на доста противен случай, който надълбоко ме потресе. Живея в съседство с стара жена. Леля Мима е приятна, приветлива, добра, дружелюбна. Съвсем не наподобява на мрачните баби, които седят на пейките пред входа и по през целия ден разискват злословия. За страдание старицата е самотна, тъй като синът й от дълго време живее в чужбина. От съседите знаех, че понякога изпраща пари на остарялата си майка. Преди няколко дни с приятелката ми пазарувахме в кварталния магазин, където станах очевидец на отвратителна сцена.
Възрастната ми съседка стоеше с разтреперани ръце пред продавача и разплакана го умоляваше да й даде самун на версия. Чух я да дава обещание, че ще си заплати дълга, незабавно щом вземе пенсията. Вместо да прояви съчувствие, мъжът жестоко отхвърли и я изгони от магазина. Преди да тръшне вратата зад тила й, продавачът сподели, че е по-добре да потърси помощ от сина си, а не да проси от непознати хора. Господи! Останах безгласен от нечовешката завист, която се изля пред очите ми. Старицата не искаше алкохол или цигари, а самун!
Разбира се, не си спестих мнението и ясно заявих на грубиянина какво мисля за него. По-късно заведох вуйна Мима в различен магазин и й купих всичко, от което имаше потребност. Трогната от жеста, тя ми описа, че от доста време синът й не се сещал за нея. Не я търси, не се обажда, не й изпраща пари.
Този месец съседката си взела медикаменти, платила повече ток и вода, и пенсията й свършила. Ще ви спестя другите несгоди на вуйна Мима. Пиша ви всичко това, с цел да ви помоля да не си затваряте очите пред болката на старите хора. Ако видите уединен, възрастен човек, купете му самун. За вас е нищо, само че за тях е доста.
Инфо: lichna