Зелена комета минава покрай Земята за първи път от 50 000 години
Наскоро открита комета ще се появи в нощното небе над нас за първи път от 50 000 години.
Тя е видяна от астрономите на 2 март 2022 година Това се е случило с камера за широкообхватно проучване в обсерваторията Паломар в Сан Диего, Калифорния, предава бТВ.
Най-близо до Слънцето
Според НАСА кометата C/2022 E3 (ZTF) ще се приближи най-близо до Слънцето на 12 януари.
Орбитата ѝ е към огромната звезда, само че минава през външните елементи на нашата Слънчева система. Поради това са били нужни десетки хиляди години кометата още веднъж да се " залюлее " около Земята.
На 12 януари тя може да бъде видяна от Северното полукълбо с телескоп и бинокъл. Любителите на небесното пространство би трябвало да гледат ниско към североизточния небосвод тъкмо преди среднощ.
Най-близо до Земята
Леденият небесен обект, който непрекъснато свети, до момента в който се доближава към Слънцето, ще премине най-близо до Земята сред 1 и 2 февруари. Тогава C/2022 E3 (ZTF) ще бъде на разстояние от към 42 милиона километра, показва EarthSky.
Докато кометата се доближава до Земята, тя ще може да се забележи покрай ярката звезда Поларис, наричана още Полярна звезда или Северна звезда - най-ярката в съзвездието Малка мечка.
Тогава кометата ще може да бъде забелязана в небето на Северното полукълбо през по-голямата част от януари, а в Южното полукълбо - при започване на февруари, показва НАСА.
В взаимозависимост от това какъв брой ще нараства нейната бляскавост, към края на януари при мрачно небе тя може да стане забележима даже с невъоръжено око.
Яркостта на кометите нормално е непредсказуема, само че настоящето държание на C/2022 E3 (ZTF) е обещаващо, разяснява академик от американската галактическа организация.
Кометата се разграничава от звездите по ивичестите опашки от прахуляк и енергизирани частици, както и по своята зелена кома - облак от космически прахуляк, лед и газове, които обгръщат ядрото ѝ. Комата и ядрото образуват главата на кометата.
С доближаване към Слънцето главата се усилва, летливите субстанции се затоплят и се изхвърхлят под формата на опашка.
Поради тези процеси кометата наподобява размита, когато се следи през телескоп.
Астрономите съветват всеки, който се надява да я види, да избере място без изкуствени светлини и да планува към 30 минути, с цел да се приспособят очите към тъмнината.
Кои другите забавни събития ще следим на небосклона през 2023 година?
Две пълнолуния за месец
През множеството земни години се радваме на 12 пълнолуния - по едно всеки месец. През 2023 година те ще бъдат 13, като две от тях ще следим през август.
Второто пълнолуние за един месец е известно като синя луна. Обикновено пълнолунието се случва на всеки 29 дни, до момента в който множеството месеци в нашия календар не престават 30 или 31 дни. Затова на всеки 2,5 години следим синя луна.
Лунни и слънчеви затъмнения
През 2023 година ще има две слънчеви и две лунни затъмнения.
Пълно слънчево затъмнение чакаме на 20 април. То ще бъде очевидно от Австралия, Югоизточна Азия и Антарктика. Слънчеви затъмнения има, когато Луната се движи сред Слънцето и Земята и естественият ни сателит блокира огромната звезда.
На 14 октомври пък ще има пръстеновидно слънчево затъмнение за Западното полукълбо. То ще може да се следи в Северна, Централна и Южна Америка.
При тези феномени Луната още веднъж минава сред Слънцето и Земята, само че тогава естественият ни сателит е покрай най-отдалечената си точка от Земята. Тогава Луната наподобява по-малка от Слънцето, без да го блокира напълно. Междувременно Слънцето основава светещ пръстен към нея.
Плусенково лунно затъмнение ще има на 5 май. То ще може да се следи от Африка, Азия и Австралия. Това събитие се случва, когато луната се движи през сянката на Земята.
Частично лунно затъмнение ще може да се види и от жителите на Европа, Азия, Австралия, Африка, елементи от Северна Америка и огромна част от Южна Америка на 28 октомври. Частичните затъмнения се случват, когато Слънцето, Земята и Луната не се изравнят изцяло и единствено част от Луната минава в сянка.
Метеорни дъждове
Новата година стартира с метеорния поток Квадрантиди, който доближи пика си през 4 януари. Той беше първият от 12-те метеорни потока, които се чакат през 2023 година
Следващи ще бъдат Лиридите, които ще доближат своя пик на 22-23 април. Те са един от най-старите известни на човечеството " звездопади ".
Метеорни дъждове ще има още на 5 и 6 май, 30 и 31 юли (два потока), на 12 и 13 август, 20 и 21 октомври, 4 и 5 ноември, 11 и 12 ноември, 17 и 18 ноември, 13 и 14 декември и 21 и 22 декември.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Тя е видяна от астрономите на 2 март 2022 година Това се е случило с камера за широкообхватно проучване в обсерваторията Паломар в Сан Диего, Калифорния, предава бТВ.
Най-близо до Слънцето
Според НАСА кометата C/2022 E3 (ZTF) ще се приближи най-близо до Слънцето на 12 януари.
Орбитата ѝ е към огромната звезда, само че минава през външните елементи на нашата Слънчева система. Поради това са били нужни десетки хиляди години кометата още веднъж да се " залюлее " около Земята.
На 12 януари тя може да бъде видяна от Северното полукълбо с телескоп и бинокъл. Любителите на небесното пространство би трябвало да гледат ниско към североизточния небосвод тъкмо преди среднощ.
Най-близо до Земята
Леденият небесен обект, който непрекъснато свети, до момента в който се доближава към Слънцето, ще премине най-близо до Земята сред 1 и 2 февруари. Тогава C/2022 E3 (ZTF) ще бъде на разстояние от към 42 милиона километра, показва EarthSky.
Докато кометата се доближава до Земята, тя ще може да се забележи покрай ярката звезда Поларис, наричана още Полярна звезда или Северна звезда - най-ярката в съзвездието Малка мечка.
Тогава кометата ще може да бъде забелязана в небето на Северното полукълбо през по-голямата част от януари, а в Южното полукълбо - при започване на февруари, показва НАСА.
В взаимозависимост от това какъв брой ще нараства нейната бляскавост, към края на януари при мрачно небе тя може да стане забележима даже с невъоръжено око.
Яркостта на кометите нормално е непредсказуема, само че настоящето държание на C/2022 E3 (ZTF) е обещаващо, разяснява академик от американската галактическа организация.
Кометата се разграничава от звездите по ивичестите опашки от прахуляк и енергизирани частици, както и по своята зелена кома - облак от космически прахуляк, лед и газове, които обгръщат ядрото ѝ. Комата и ядрото образуват главата на кометата.
С доближаване към Слънцето главата се усилва, летливите субстанции се затоплят и се изхвърхлят под формата на опашка.
Поради тези процеси кометата наподобява размита, когато се следи през телескоп.
Астрономите съветват всеки, който се надява да я види, да избере място без изкуствени светлини и да планува към 30 минути, с цел да се приспособят очите към тъмнината.
Кои другите забавни събития ще следим на небосклона през 2023 година?
Две пълнолуния за месец
През множеството земни години се радваме на 12 пълнолуния - по едно всеки месец. През 2023 година те ще бъдат 13, като две от тях ще следим през август.
Второто пълнолуние за един месец е известно като синя луна. Обикновено пълнолунието се случва на всеки 29 дни, до момента в който множеството месеци в нашия календар не престават 30 или 31 дни. Затова на всеки 2,5 години следим синя луна.
Лунни и слънчеви затъмнения
През 2023 година ще има две слънчеви и две лунни затъмнения.
Пълно слънчево затъмнение чакаме на 20 април. То ще бъде очевидно от Австралия, Югоизточна Азия и Антарктика. Слънчеви затъмнения има, когато Луната се движи сред Слънцето и Земята и естественият ни сателит блокира огромната звезда.
На 14 октомври пък ще има пръстеновидно слънчево затъмнение за Западното полукълбо. То ще може да се следи в Северна, Централна и Южна Америка.
При тези феномени Луната още веднъж минава сред Слънцето и Земята, само че тогава естественият ни сателит е покрай най-отдалечената си точка от Земята. Тогава Луната наподобява по-малка от Слънцето, без да го блокира напълно. Междувременно Слънцето основава светещ пръстен към нея.
Плусенково лунно затъмнение ще има на 5 май. То ще може да се следи от Африка, Азия и Австралия. Това събитие се случва, когато луната се движи през сянката на Земята.
Частично лунно затъмнение ще може да се види и от жителите на Европа, Азия, Австралия, Африка, елементи от Северна Америка и огромна част от Южна Америка на 28 октомври. Частичните затъмнения се случват, когато Слънцето, Земята и Луната не се изравнят изцяло и единствено част от Луната минава в сянка.
Метеорни дъждове
Новата година стартира с метеорния поток Квадрантиди, който доближи пика си през 4 януари. Той беше първият от 12-те метеорни потока, които се чакат през 2023 година
Следващи ще бъдат Лиридите, които ще доближат своя пик на 22-23 април. Те са един от най-старите известни на човечеството " звездопади ".
Метеорни дъждове ще има още на 5 и 6 май, 30 и 31 юли (два потока), на 12 и 13 август, 20 и 21 октомври, 4 и 5 ноември, 11 и 12 ноември, 17 и 18 ноември, 13 и 14 декември и 21 и 22 декември.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ