Наскоро няколко души се опитаха да използват ИИ (изкуствен интелект),

Наскоро няколко души се пробваха да употребяват ИИ (изкуствен интелект), с цел да споделят с умряли родственици. Изкуственият разсъдък възпроизвежда гласове на мъртви хора, генерирани от същинско аудио. Това провокира необятна полемика, както в публичната, по този начин и в професионалната сфера, защото сходно възпроизвеждане освен имитира гласовете на към този момент умряли хора, само че и провокира остри прочувствени реакции.

Трябва ли да използваме ИИ за връзка с мъртви родственици и по какъв начин това може да навреди, разкрива The Conversation.

Цифрово възкресение

Феноменът, който благодарение на ИИ прави допустимо общуването с мъртви родственици, е наименуван " цифрово възкресение ". Това включва потреблението на технологии с изкуствен интелект за възпроизвеждане на избрани аспекти на умряли хора, като техния глас или външен тип. Това може да обезпечи краткотрайно облекчение на болката, само че също по този начин отваря дълбоки диалози на етични, метафизичен и правни фронтове.

Според учените, възпроизвеждайки външния тип или гласа на обичан човек, който е умрял, можем да имаме вяра, че по някакъв метод продължаваме неговото битие или сътворяваме неговата сянка, лишена от смисъл.

Същността на човек безспорно е освен това от набор от програмирани реакции или изображение на екрана и наподобява малко евентуално една цифрова симулация да улови дълбочината и уникалността на житейския опит, страстите и мислите на индивида.

Тук паметта играе значима роля. Дигиталното възкресение може да се преглежда като опит да запазим паметта, да запазим наличието на тези, които сме изгубили.

Създаване на нови мемоари

Но човешката памет не е статична - тя избира, трансформира, измества и приспособява, и пресъздавайки човек цифрово, рискуваме да променим личните си достоверни мемоари за него.

Всъщност, съгласно учените, рискуваме да създадем подправени мемоари. Които ще са свързани с умрял човек, само че в действителност – ще са измислени.

Човешката еднаквост е комплицирана мрежа от прекарвания и взаимоотношения. Когато се опитваме да пресъздадем някого, ще се опитаме да осезаем тази персона. Ние обаче по-скоро ще създадем идеализирана версия, която ще отговори на личните ни упования и стремежи.

Смъртта е естествена част от живота и траурът е нужен, с цел да се примирим с тази загуба. И като се опитваме да поддържаме контакт с умрелия посредством технология, ние се намесваме в този жизненоважен развой. Това може да ни попречи да продължим напред и да намерим мир в приемането на загубата.

В последна сметка цифровото възкресение повдига други въпроси, към този момент в правната сфера – кой има право да взема решение дали е належащо цифрово възпроизвеждане на умрял човек? Кой ще даде позволение за това? Как да получите единодушието на човек, който към този момент не може да изрази желанията си?

Скръбта - като метод за облага

Технологията постоянно е бизнес и вероятността фирмите да печелят, като се намесват в нещо толкоз надълбоко човешко и мъчително като загубата на обичан човек, повдига спомагателни метафизичен, етични и морални въпроси.

От етична позиция подобен бизнес нарушава главните правила на почитание и достолепие, които би трябвало да управляват нашите човешки взаимоотношения. Скръбта е съкровен и заветен развой, пътешестване към приемане и вътрешен мир след забележителна загуба.

Следователно комерсиалната интервенция в този развой може да се преглежда като форма на прочувствена употреба, която употребява хората в един от най-уязвимите моменти от живота им. Такъв бизнес може да изкриви процеса на тъга.

Не единствено това, учените имат вяра, че в основата на цифровото възкресение се крие бездънен и объркващ абсурд. В опита си да ни приближи до тези, които сме изгубили, технологията ни изправя пред неизбежната действителност на тяхното неявяване, принуждавайки ни да сложим под въпрос освен природата на съществуването, само че и същността на това какво значи да си човек.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в