Ако няма промяна? Отново излизаме на площада!
Наскоро мои другари, които стоят настрана от политическия живот, може би и по тази причина са по-щастливи от мен, ме питат: " И в този момент какво? Кой ще ръководи? " И тъй като не знам, споделям: " Ми, не знам, в случай че не се схванат всички против Бойко, отиваме отново на избори през лятото ". Отсреща ми се възкликва: " Е, това е дивотия. Нали отново ще са същите! ".
На прибиране към у дома се замислих, че съм дал отговор изцяло неправилно. По-правилно бе да обясня на хората, че в случай че обещанията за смяна не се случат в действителност, още веднъж би трябвало да отидем на площадите. И още веднъж да се опитаме да си извоюваме смяна. А тези " същите ", които не изпълнят обещанията си за смяна, да им бъде търсена отговорност.
Тоест докато политиците си вършат тънки сметки какъв брой ще " изкарат " на предварителни избори, жителите да си създадат сметката по какъв начин да задължат същите тези политици да изпълнят настояванията им - по-прозрачно ръководство, повишение на приходите, господство на закона, съблюдаване на разпоредбите. Изобщо няколко хрумвания по-нормална страна, в която да живееш, да работиш и да се развиваш, без да ти вършат изключително впечатление боричканията " за кокала ", медийните интриги, подмолните игри. И да не ти пречат на здравето и щастието. Изобщо, да не ти взимат от въздуха!
Така че до момента в който не си извоюваме всичко това, което към днешна дата звучи като химера - митинги до дупка...
За обезверените и за тези, на които им липсва тази протестна сила, при цялото ми почитание: Наивници сте! Да не би да сте мислили, че ще е толкоз елементарно да се отървем от Борисов, Доган, Пеевски, алените милионери, предприемачите от престъпния преход и всичките им икономически, прокурорски и медийни кръгове. А и техните аватари в службите.
Вижда се по какъв начин са се окопали, пуснали са корени и изсмукват целия запас - от бюджета, от еврофондовете, а когато " програмният интервал " и " финансовата година " са към края си, безскрупулно посягат към непознати бизнеси. Тъпчат в чекмеджета, в задгранични сметки, в офшорки, само че като им запари под подметките, пушек да ги няма - към по-далечна или по-близка дестинация, или непосредствено към забравата.
Нека не се лъжем, това е дълга борба. Не става изведнъж. Може да се наложи години наред да сме по площадите. И в новите избори няма нищо ужасно. Демокрацията изисква време и старания, за да бъдем в последна сметка по-свободно, по-образовано и сериозно мислещо общество.
Затова ще се явяваме на този либерален тест, до момента в който ние, а и тези " същите политици ", не се научат що е то народна власт и естествена страна. Ако не се научат, отново ще се наложи да ги изгоним. И да дойдат идващите, само че към този момент с едно на разум.
На прибиране към у дома се замислих, че съм дал отговор изцяло неправилно. По-правилно бе да обясня на хората, че в случай че обещанията за смяна не се случат в действителност, още веднъж би трябвало да отидем на площадите. И още веднъж да се опитаме да си извоюваме смяна. А тези " същите ", които не изпълнят обещанията си за смяна, да им бъде търсена отговорност.
Тоест докато политиците си вършат тънки сметки какъв брой ще " изкарат " на предварителни избори, жителите да си създадат сметката по какъв начин да задължат същите тези политици да изпълнят настояванията им - по-прозрачно ръководство, повишение на приходите, господство на закона, съблюдаване на разпоредбите. Изобщо няколко хрумвания по-нормална страна, в която да живееш, да работиш и да се развиваш, без да ти вършат изключително впечатление боричканията " за кокала ", медийните интриги, подмолните игри. И да не ти пречат на здравето и щастието. Изобщо, да не ти взимат от въздуха!
Така че до момента в който не си извоюваме всичко това, което към днешна дата звучи като химера - митинги до дупка...
За обезверените и за тези, на които им липсва тази протестна сила, при цялото ми почитание: Наивници сте! Да не би да сте мислили, че ще е толкоз елементарно да се отървем от Борисов, Доган, Пеевски, алените милионери, предприемачите от престъпния преход и всичките им икономически, прокурорски и медийни кръгове. А и техните аватари в службите.
Вижда се по какъв начин са се окопали, пуснали са корени и изсмукват целия запас - от бюджета, от еврофондовете, а когато " програмният интервал " и " финансовата година " са към края си, безскрупулно посягат към непознати бизнеси. Тъпчат в чекмеджета, в задгранични сметки, в офшорки, само че като им запари под подметките, пушек да ги няма - към по-далечна или по-близка дестинация, или непосредствено към забравата.
Нека не се лъжем, това е дълга борба. Не става изведнъж. Може да се наложи години наред да сме по площадите. И в новите избори няма нищо ужасно. Демокрацията изисква време и старания, за да бъдем в последна сметка по-свободно, по-образовано и сериозно мислещо общество.
Затова ще се явяваме на този либерален тест, до момента в който ние, а и тези " същите политици ", не се научат що е то народна власт и естествена страна. Ако не се научат, отново ще се наложи да ги изгоним. И да дойдат идващите, само че към този момент с едно на разум.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ