Какво казаха експертите за оставката на Румен Радев и отражението ѝ върху политическия пейзаж
След като президентът Румен Радев подаде оставка преди приключването на мандата си, политолози и социолози проучват въздействието на този ход върху политическата картина в България. Според специалистите оставката не е инцидентен жест, а стратегически избор с разнообразни политически последици.
Политологът Атанас Радев разяснява, че Радев е избрал „ подобаващ за себе си миг “ да подаде оставка, като това решение е подбудено от идните предварителни парламентарни избори и от силата, насъбрана след митингите. Думите му бяха:
„ Оставката на президента съставлява казус в историята. “ и че Радев употребява „ ореола, който дава институцията “.
Социологът Евелина Славкова изрази мнение, че не може да се приказва за „ верен “ или „ погрешен “ миг в безспорен смисъл, само че означи, че този ход може да бъде употребен като метод оптимално да се капитализира институционалната легитимност и обществена видимост на Радев.
Според Борис Попиванов , различен анализатор, Радев следва траектория, която прилича предходните му политически поръчки — първо кандидатура за втори мандат, а в този момент допустимо нахлуване в дейна политическа роля преди края на мандата. Попиванов сподели, че актуалният политически миг е „ удобен за нахлуване на нов политически план “ заради изчерпването на остарелия политически цикъл, почнал с митингите през лятото на 2020 година
Експертът добави, че очакванията, свързани с проевропейските демократични партии , както и тези на сили с националистичен профил, са били „ мощно компрометирани “, което отваря опция за нов център на политическа тежест.
По оценка на социолога Боряна Димитрова , оставката на Радев основава условия за „ летящ старт “ на нов политически план заради три съществени аргументи: по-високият рейтинг на президента спрямо останалите партийни водачи, силата, генерирана от последните улични митинги и опцията да се избегне изострен фокус върху основни геополитически въпроси, които биха могли да лимитират политическия му капацитет.
Димитрова акцентира, че сходна динамичност може да докара до промени в парламентарното посланичество и да ускори наклонността към персонализация на политиката, при която персоналният рейтинг и обществената известност имат по-голямо въздействие от обичайните партийни стратегии.
Според Попиванов, в случай че Радев показа политически план, това ще упражни напън върху по-малки партии като „ ИТН “ (ИТН) и други, които до момента са представлявали значими опонентски групи на статуквото. Той акцентира, че в случай че резултатът от бъдещото присъединяване на Радев не подхожда на високи упования, това може да се схване като политически крах.
Димитрова предвижда, че националистическият, носталгичен и русофилски избор също може да бъде притеглен от възможен план на Радев, като това ще изисква основаване на нови съдружни конфигурации.
Експертите са единни, че оставката на Радев не е просто административен ход , а стратегически политически акт с капацитет да промени конфигурацията на българската политическа сцена, както във връзка с партийното водачество, по този начин и по отношение на публичните настроения преди идващите избори.
Политологът Атанас Радев разяснява, че Радев е избрал „ подобаващ за себе си миг “ да подаде оставка, като това решение е подбудено от идните предварителни парламентарни избори и от силата, насъбрана след митингите. Думите му бяха:
„ Оставката на президента съставлява казус в историята. “ и че Радев употребява „ ореола, който дава институцията “.
Социологът Евелина Славкова изрази мнение, че не може да се приказва за „ верен “ или „ погрешен “ миг в безспорен смисъл, само че означи, че този ход може да бъде употребен като метод оптимално да се капитализира институционалната легитимност и обществена видимост на Радев.
Според Борис Попиванов , различен анализатор, Радев следва траектория, която прилича предходните му политически поръчки — първо кандидатура за втори мандат, а в този момент допустимо нахлуване в дейна политическа роля преди края на мандата. Попиванов сподели, че актуалният политически миг е „ удобен за нахлуване на нов политически план “ заради изчерпването на остарелия политически цикъл, почнал с митингите през лятото на 2020 година
Експертът добави, че очакванията, свързани с проевропейските демократични партии , както и тези на сили с националистичен профил, са били „ мощно компрометирани “, което отваря опция за нов център на политическа тежест.
По оценка на социолога Боряна Димитрова , оставката на Радев основава условия за „ летящ старт “ на нов политически план заради три съществени аргументи: по-високият рейтинг на президента спрямо останалите партийни водачи, силата, генерирана от последните улични митинги и опцията да се избегне изострен фокус върху основни геополитически въпроси, които биха могли да лимитират политическия му капацитет.
Димитрова акцентира, че сходна динамичност може да докара до промени в парламентарното посланичество и да ускори наклонността към персонализация на политиката, при която персоналният рейтинг и обществената известност имат по-голямо въздействие от обичайните партийни стратегии.
Според Попиванов, в случай че Радев показа политически план, това ще упражни напън върху по-малки партии като „ ИТН “ (ИТН) и други, които до момента са представлявали значими опонентски групи на статуквото. Той акцентира, че в случай че резултатът от бъдещото присъединяване на Радев не подхожда на високи упования, това може да се схване като политически крах.
Димитрова предвижда, че националистическият, носталгичен и русофилски избор също може да бъде притеглен от възможен план на Радев, като това ще изисква основаване на нови съдружни конфигурации.
Експертите са единни, че оставката на Радев не е просто административен ход , а стратегически политически акт с капацитет да промени конфигурацията на българската политическа сцена, както във връзка с партийното водачество, по този начин и по отношение на публичните настроения преди идващите избори.
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ