България и процедурата за членство в еврозоната
Наскоро министърът на финансите разгласи, че България публично ще подаде документи за приемане във Валутно-курсовия механизъм 2 към средата на 2018 година Това е добър мотив да се прегледа формалната процедура за участие в Европейския стопански и паричен съюз и доколко държавните институции и стопанската система имат подготвеност.
Първото належащо, само че незадоволително, изискване за присъединяване на една страна в еврозоната е тя да бъде призната в Европейския съюз. Това се случи на България още през 2007 година С присъединението си тя се съгласи със наложителното изискване да одобри еврото като законно платежно средство. За това обаче няма тъкмо открит период, то би трябвало да се случи, когато се изпълнят икономическите и правните условия.
Следващата стъпка е присъединението към Валутно-курсовия механизъм II (ВКМ II). За осъществяването? няма официални критерии. Участието в този механизъм обаче стартира след единодушието на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ).
ЕЦБ и България
Европейската централна банка е една от институциите, които вземат участие интензивно в процеса на присъединение на страните към Европейския стопански и паричен съюз. Тя има значима роля във етапа, която следва на България – договарянията за участие във Валутно-курсовия механизъм II. Един от най-важните детайли от тях е определянето на централния паритет за валутния курс. Това е валутният курс, който би трябвало да се поддържа без изпитание от управляващите на съответната страна и да обезпечава вътрешна и външна непоклатимост на стопанската система. По принцип се дефинират граници на съмнение от +/-15%, които дават вероятното отклоняване от централния паритет. За да се извърши критерият за валутния курс в период от най-малко 2 години, той би трябвало да остане в тези граници и това да се покаже като устойчива наклонност в по-дългосрочен интервал.
Валутният ръб в България е изцяло съчетаем с тези правила. Естония и Литва демонстрираха, че е допустимо страни с валутен ръб да изпълнят критериите от Маастрихт, в това число и да преминат през процедурата без смяна на закрепения валутен курс или потреблението на плаващ курс. Поради съществуването на валутен ръб обаче страната, която взе участие във ВКМ II, поема едностранен ангажимент, че няма да има съмнения на валутния курс по отношение на избрания централен паритет към еврото. От своя страна ЕЦБ поема ангажимент да спомага на съответната централна банка да поддържа курса в границите на интервала от +/-15% към централния паритет, в това число и посредством даване на валутни запаси в случаи на нужда.
Договарянето на централния паритет обаче не е лесна задача. Българските управляващи неведнъж са заявявали корав ангажимент за опазване на валутния ръб до приемането на еврото като законно платежно средство. По тази причина те ще би трябвало да убедят европейските сътрудници и най-много ЕЦБ, че актуалният валутен курс е резистентен и българският лев не е недооценен по отношение на еврото, от което локалните компании да извличат преимущества по отношение на съперниците си на европейските пазари.
Най-вероятно от ЕЦБ и Европейската комисия ще изискат от България осъществяването на лист с промени, които да покачат конкурентоспособността на стопанската система є и да ускорят процеса на доближаване на приходите и продуктивността към междинните стойности за еврозоната. Така позицията на ЕЦБ по отношение на приемането във Валутно-курсовия механизъм II ще зависи най-много от уговорките, които ще поемат българското държавно управление и централната банка. Вероятно обаче ще е належащо време да се види дали тези задължения фактически се извършват. Това може да отсрочи приемането на България във ВКМ II.
Чакалнята за еврозоната
Следващата стъпка от процедурата е осъществяването на критериите за номинална конвергенция, правните условия и неналичието на несъразмерни макроикономически несъответствия. Критериите за номинална конвергенция са показани в таблицата. Те обгръщат индикатори като валутния курс, темпа на инфлация, дълготрайните лихвени проценти и положението на обществените финанси и по-конкретно бюджетно салдо и държавен дълг. През последните години България сподели, че критериите от Маастрихт могат да бъдат изпълнени.
Например, съгласно предварителните данни към края на 2017 година България има непосредствен до уравновесен бюджет съгласно методологията на начислена основа (бюджетният недостиг не би трябвало да надвишава 3% от БВП). Държавният дълг е доста под 30% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който съгласно критерия оптималният му размер не би трябвало да надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт. Инфлацията, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени, е релативно ниска, като темпът є е 1,2% на годишна база. Това дружно с фискалната непоклатимост способства и за ниски дълготрайни лихвени проценти, които са в размер на 1,6%. Курсът на лв. към еврото не е променян по отношение на първичното му равнище на фиксиране през 1999 година
Освен това неотдавна България беше извадена от процедурата по несъразмерни макроикономически несъответствия. Според последните налични отчети за конвергенцията обаче към момента не се извършват всички условия по отношение на законодателната рамка. Налагат се някои промени в нормативната уредба, които да я създадат изцяло съвместима с условията за участие в еврозоната.
Изпълнението на посочените критерии в сегашния миг обаче няма изключително значение. Това би трябвало да бъде стабилно във времето и да се случи още веднъж в интервала, когато България взе участие във ВКМ II. По тази причина е належащо да се изследва кои фактори биха били пречките пред конвергенцията.
Задълбоченият обзор на българската стопанска система
Задълбоченият обзор на стопанската система, направен от Европейската комисия, демонстрира какви са главните проблеми пред българската стопанска система. Процесът на догонване на междинните приходи в Европейски Съюз е муден, като актуалната междинна покупателна дарба в страната е към половината от тази в Европейски Съюз. Заплатите са ниски, само че бързият им напредък би могъл да провокира загуба на конкурентоспособност. Резултатите в региона на образованието се утежняват и това лимитира капацитета на стопанската система да се развива. Въпреки съществуването на фискална непоклатимост са нужни промени за повишение на събираемостта на данъчните доходи и на успеваемостта на бюджетните разноски.
Състоянието на финансовия бранш е положително, защото финансовата адекватност и ликвидността се покачват, качеството на активите се усъвършенства, а рентабилността на банковия бранш е висока. Въпреки това към момента е налице накърнимост. Тя се дължи на към момента високия въпреки и понижаващ се дял на необслужваните заеми и на задлъжнялостта на нефинансовия частен бранш. Напредъкът при осъществяването на рекомендациите за промени от предходните отчети се записва по отношение на повишението на събираемостта на налозите, подобряването на банковия и финансовия контрол, по-добра устременост на дейните ограничения на трудовия пазар. Частичен е напредъкът при обезпечаването на достъп до обучение, при покритието на здравното обезпечаване и намаляването на заплащанията на ръка.
Въпреки че икономическият напредък се отразява удобно на заетостта, нивата на беднотия и на обществено неравноправие остават прекомерно високи и съществуващите ограничения на пазара на труда не са задоволителни. Образователната система не обезпечава търсените умения от работодателите, а достъпът до качествено обучение остава несиметричен. Освен това популацията в работоспособна възраст понижава заради естествени аргументи или емиграция. Предлаганите умения са незадоволителни или не подхождат на търсените, изключително в региона на цифровите технологии, а делът на стопански неактивните лица остава висок.
Недостатъците на средата за бизнес са свързани с корупцията, неприятното качество на работа на държавните институции и дефицита на работна мощ. Административната промяна продължава, само че напредъкът на електронното ръководство е муден. Проблеми се следят при публичните поръчки, а битката с корупцията на високо равнище към момента не дава съответни резултати. Прогрес се отбелязва при повишението на независимостта на правосъдната власт, само че той се нуждае от спомагателни ограничения.
Политиката на фискалната непоклатимост се поддържа от валутния ръб. Управлението на обществените разноски обаче не се основава на ясни критерии за успеваемост. Държавните предприятия са източник на опасности за стопанската система и бюджета, като назначените шефове постоянно се избират посредством непрозрачни процедури, което слага под подозрение независимостта и мотивацията при вземането на решенията.
Тези проблеми демонстрират, че процесът на доближаване ще бъде сложен. Неофициалният аршин за участие в Икономическия и паричен съюз е покупателната дарба на приходите в България да доближи почти 70% от междинната за Европейски Съюз. Това значи, че присъединяване във ВКМ II може да изисква нескончаем интервал от време. Най-дълго престоялата страна в механизма до момента е Литва, която все пак не доближи посочената неофициална граница преди да бъде призната. Освен това, както показах към този момент, ЕЦБ евентуално ще изиска осъществяването на избрани промени преди да се съгласи България да се включи във ВКМ II, което в допълнение ще удължи процеса.
Първото належащо, само че незадоволително, изискване за присъединяване на една страна в еврозоната е тя да бъде призната в Европейския съюз. Това се случи на България още през 2007 година С присъединението си тя се съгласи със наложителното изискване да одобри еврото като законно платежно средство. За това обаче няма тъкмо открит период, то би трябвало да се случи, когато се изпълнят икономическите и правните условия.
Следващата стъпка е присъединението към Валутно-курсовия механизъм II (ВКМ II). За осъществяването? няма официални критерии. Участието в този механизъм обаче стартира след единодушието на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ).
ЕЦБ и България
Европейската централна банка е една от институциите, които вземат участие интензивно в процеса на присъединение на страните към Европейския стопански и паричен съюз. Тя има значима роля във етапа, която следва на България – договарянията за участие във Валутно-курсовия механизъм II. Един от най-важните детайли от тях е определянето на централния паритет за валутния курс. Това е валутният курс, който би трябвало да се поддържа без изпитание от управляващите на съответната страна и да обезпечава вътрешна и външна непоклатимост на стопанската система. По принцип се дефинират граници на съмнение от +/-15%, които дават вероятното отклоняване от централния паритет. За да се извърши критерият за валутния курс в период от най-малко 2 години, той би трябвало да остане в тези граници и това да се покаже като устойчива наклонност в по-дългосрочен интервал.
Валутният ръб в България е изцяло съчетаем с тези правила. Естония и Литва демонстрираха, че е допустимо страни с валутен ръб да изпълнят критериите от Маастрихт, в това число и да преминат през процедурата без смяна на закрепения валутен курс или потреблението на плаващ курс. Поради съществуването на валутен ръб обаче страната, която взе участие във ВКМ II, поема едностранен ангажимент, че няма да има съмнения на валутния курс по отношение на избрания централен паритет към еврото. От своя страна ЕЦБ поема ангажимент да спомага на съответната централна банка да поддържа курса в границите на интервала от +/-15% към централния паритет, в това число и посредством даване на валутни запаси в случаи на нужда.
Договарянето на централния паритет обаче не е лесна задача. Българските управляващи неведнъж са заявявали корав ангажимент за опазване на валутния ръб до приемането на еврото като законно платежно средство. По тази причина те ще би трябвало да убедят европейските сътрудници и най-много ЕЦБ, че актуалният валутен курс е резистентен и българският лев не е недооценен по отношение на еврото, от което локалните компании да извличат преимущества по отношение на съперниците си на европейските пазари.
Най-вероятно от ЕЦБ и Европейската комисия ще изискат от България осъществяването на лист с промени, които да покачат конкурентоспособността на стопанската система є и да ускорят процеса на доближаване на приходите и продуктивността към междинните стойности за еврозоната. Така позицията на ЕЦБ по отношение на приемането във Валутно-курсовия механизъм II ще зависи най-много от уговорките, които ще поемат българското държавно управление и централната банка. Вероятно обаче ще е належащо време да се види дали тези задължения фактически се извършват. Това може да отсрочи приемането на България във ВКМ II.
Чакалнята за еврозоната
Следващата стъпка от процедурата е осъществяването на критериите за номинална конвергенция, правните условия и неналичието на несъразмерни макроикономически несъответствия. Критериите за номинална конвергенция са показани в таблицата. Те обгръщат индикатори като валутния курс, темпа на инфлация, дълготрайните лихвени проценти и положението на обществените финанси и по-конкретно бюджетно салдо и държавен дълг. През последните години България сподели, че критериите от Маастрихт могат да бъдат изпълнени.
Например, съгласно предварителните данни към края на 2017 година България има непосредствен до уравновесен бюджет съгласно методологията на начислена основа (бюджетният недостиг не би трябвало да надвишава 3% от БВП). Държавният дълг е доста под 30% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който съгласно критерия оптималният му размер не би трябвало да надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт. Инфлацията, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени, е релативно ниска, като темпът є е 1,2% на годишна база. Това дружно с фискалната непоклатимост способства и за ниски дълготрайни лихвени проценти, които са в размер на 1,6%. Курсът на лв. към еврото не е променян по отношение на първичното му равнище на фиксиране през 1999 година
Освен това неотдавна България беше извадена от процедурата по несъразмерни макроикономически несъответствия. Според последните налични отчети за конвергенцията обаче към момента не се извършват всички условия по отношение на законодателната рамка. Налагат се някои промени в нормативната уредба, които да я създадат изцяло съвместима с условията за участие в еврозоната.
Изпълнението на посочените критерии в сегашния миг обаче няма изключително значение. Това би трябвало да бъде стабилно във времето и да се случи още веднъж в интервала, когато България взе участие във ВКМ II. По тази причина е належащо да се изследва кои фактори биха били пречките пред конвергенцията.
Задълбоченият обзор на българската стопанска система
Задълбоченият обзор на стопанската система, направен от Европейската комисия, демонстрира какви са главните проблеми пред българската стопанска система. Процесът на догонване на междинните приходи в Европейски Съюз е муден, като актуалната междинна покупателна дарба в страната е към половината от тази в Европейски Съюз. Заплатите са ниски, само че бързият им напредък би могъл да провокира загуба на конкурентоспособност. Резултатите в региона на образованието се утежняват и това лимитира капацитета на стопанската система да се развива. Въпреки съществуването на фискална непоклатимост са нужни промени за повишение на събираемостта на данъчните доходи и на успеваемостта на бюджетните разноски.
Състоянието на финансовия бранш е положително, защото финансовата адекватност и ликвидността се покачват, качеството на активите се усъвършенства, а рентабилността на банковия бранш е висока. Въпреки това към момента е налице накърнимост. Тя се дължи на към момента високия въпреки и понижаващ се дял на необслужваните заеми и на задлъжнялостта на нефинансовия частен бранш. Напредъкът при осъществяването на рекомендациите за промени от предходните отчети се записва по отношение на повишението на събираемостта на налозите, подобряването на банковия и финансовия контрол, по-добра устременост на дейните ограничения на трудовия пазар. Частичен е напредъкът при обезпечаването на достъп до обучение, при покритието на здравното обезпечаване и намаляването на заплащанията на ръка.
Въпреки че икономическият напредък се отразява удобно на заетостта, нивата на беднотия и на обществено неравноправие остават прекомерно високи и съществуващите ограничения на пазара на труда не са задоволителни. Образователната система не обезпечава търсените умения от работодателите, а достъпът до качествено обучение остава несиметричен. Освен това популацията в работоспособна възраст понижава заради естествени аргументи или емиграция. Предлаганите умения са незадоволителни или не подхождат на търсените, изключително в региона на цифровите технологии, а делът на стопански неактивните лица остава висок.
Недостатъците на средата за бизнес са свързани с корупцията, неприятното качество на работа на държавните институции и дефицита на работна мощ. Административната промяна продължава, само че напредъкът на електронното ръководство е муден. Проблеми се следят при публичните поръчки, а битката с корупцията на високо равнище към момента не дава съответни резултати. Прогрес се отбелязва при повишението на независимостта на правосъдната власт, само че той се нуждае от спомагателни ограничения.
Политиката на фискалната непоклатимост се поддържа от валутния ръб. Управлението на обществените разноски обаче не се основава на ясни критерии за успеваемост. Държавните предприятия са източник на опасности за стопанската система и бюджета, като назначените шефове постоянно се избират посредством непрозрачни процедури, което слага под подозрение независимостта и мотивацията при вземането на решенията.
Тези проблеми демонстрират, че процесът на доближаване ще бъде сложен. Неофициалният аршин за участие в Икономическия и паричен съюз е покупателната дарба на приходите в България да доближи почти 70% от междинната за Европейски Съюз. Това значи, че присъединяване във ВКМ II може да изисква нескончаем интервал от време. Най-дълго престоялата страна в механизма до момента е Литва, която все пак не доближи посочената неофициална граница преди да бъде призната. Освен това, както показах към този момент, ЕЦБ евентуално ще изиска осъществяването на избрани промени преди да се съгласи България да се включи във ВКМ II, което в допълнение ще удължи процеса.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ