СеверозападО – моя геноцидирана любов
Наскоро проучване на Евростат уточни родния Северозапад като отличник на Европейски Съюз в една печална ранглиста. Той е първенец по брой неактивни младежи, които нито учат, нито работят, нито търсят прехранване.
Регионът e и с най-ниска предстояща дълготрайност на живота и с минимум висшисти измежду всички останали в Европейски Съюз.
В анкета на ФАКТИ.БГ попитахме: "Младежите от Северозапада ли са най-мързеливите в Европейски Съюз ". 31% от всичките близо 1000 дали своят вот на собствен ред задават стряскащия въпрос - А останаха ли младежи там? Други 19% оправдават младежите от района с неналичието на работни места. Други 17% намират изказванието във въпроса за обидно. 25% от гласувалите въпреки всичко считат, че в случай че човек желае, все ще откри някаква работа.
Най-печално е заключението на последните 10%, които считат, че този район по този начин или другояче е жертван. Вместо наш разбор на резултатите този път ви предлагаме мнението на един от знаците на Северозапада - Стоян Николов - Торлака, оповестено в Биволъ.
Само да кажа нещо, преди да стартира напряко по тематиката. Винаги съм давал един образец като ония лайнари от политическата класа стартират да се пенят по всички „ свободни “ медии какво чутовно чудовище е икономическият ни растеж. Сега сме били преди всичко в Европа, видиш ли…
Представете си себе си. Представете си и Майкъл Фелпс. Ако хипотетично вие и той прекарвате по два часа дневно в басейна, тренирайки интензивно, кой ще има по-голям растеж? Майкъл Фелпс я смъкна една - две стотни от върховото си достижение, я не, а вие ще отмятате по десетина секунди дневно, без и кой знае какъв брой напън да си давате. Та по този начин. Като тръгваме от кота нула, може и да имаме един от най-хубавите стопански растежи в Европа, въпреки че, оглеждайки се какво се случва по терминалите, ми е мощно подозрително. Мен обаче кръвчицата си ме дърпа северозападно, та мисля да оставя икономическия растеж за различен път.
Всичко по статистика е ясно. Най-бедният административен регион в Европейския съюз. Това хубаво, колкото и да не е хубаво. Най-бързо обезлюдяващият район на България – единствено за трийсетина години популацията на трите области Видин, Враца и Монтана е намаляло почти с 1/3, продължителността на живота е умопомрачително по-ниска от софийската да вземем за пример, а междинната възраст е „ аз съм дъртак, а ти си в предпенсионна възраст “. Циганизацията и маргинализацията вървят ръка за ръка, а едни ценкочоковци и искрафидосовци (само като емблематични образци ги давам; доста са такива; във всяко едно обитаемо място) минават като с брана и обират всичко до последния залък по чисто комунистическо - средновековен почин.
За да живееш там би трябвало да имаш крепко дупе и да изповядваш северозападния мироглед. „ Един път да умрем, та да се родим! “. Централната власт, без значение от коя партия, че те доста се изредиха, но все са си на БКП-то метастази, постоянно предизборно декларира гръмко, че ще отпусне я половин, я един, я милиард и половина за Северозапада. И хората се надяват и тях да ги огрее. Защото северозападните мъже и дами може и да не дават тип на най-изтънчените хора на планетата, само че това е единствено на прима виста. По-сърдечни, непреклонни и прями индивиди надали населяват, което и да е местенце на „ българското землище “, както се споделяше в миналото.
Копелетата от централната власт, държавно управление след държавно управление, не отпускат пари за главните потребности на Северозапада, въпреки и той да си внася налозите в бюджета. Няма пътища, няма учебни заведения, няма здравни заведения… а, в действителност, има няколко кретащи, само че най-качествената болница в района, тази във Враца, нещо щели да я закриват, в случай че Буда (забележете!) не беше извадил някакви пари, с цел да се изяви още веднъж като избавител. Не от джоба си, от хазната, дето имала два милиарда остатък, видиш ли, само че по сталински почин той се изкарва благодетеля. В страна, чиито институции са образувани по модела на Съветите, иди си приказва, че образованието и опазването на здравето са главен приоритет на всяко развито общество. Няма такова нещо. Номенклатурчикът дава, в случай че е на кеф другояче се лашкайте в майката и толкоз!
Та по този начин. Имаше едно време една ария на Modern Talking, която се споделяше No face, no name, no number. Ако перифразираме по северозападному, рефренът би бил No roads, no job, no future.
И на фона на всичко това попиканите ни медии, които се сетили да стачкуват поради неналичието на свободно слово, откакто самите те лизаха дирниците на политиците и олигарсите десетилетия наред и си повикаха каквото им се обади, решили да пишат заедно, че младежите в Северозапада били най-мързеливи в България. На тази тематика съм изключително сензитивен, тъй като знам на какво са способни огромна част от северозападните ми другари, единствено да имат даже и минимални условия, с цел да се осъществят. Трудят се крепко, привикнали са на ограничения, стискат зъби и постоянно се потвърждават категорично, стига да попаднат в вярната среда. Което най-често се случва в София или има за изходна точка терминалите на летището й.
Най-мързеливите ли? Няма по какъв начин да не си ленив, когато цялото обитаемо място, в което живееш, е окупирано от двама трима деребеи и, в случай че се хванеш на работа, то ще е с връзки и за 300-400 лв.. А, и в случай че си мъж след работния ден ще бачкаш гратис по ремонта на къщата (например) на шефа си, а, в случай че си жена, да му духаш преди задатък и заплата. Не се подигравам, знам десетки сходни случаи.
Не е мързел, геноцид е. Отявлен геноцид по отношение на Северозапада. Не единствено там, и други райони са умишлено маргинализирани от жълтите павета, само че сега се съсредоточвам единствено върху родния си край, тъй като наглите журналета измислиха с него да си пълнят новинарските излъчвания, единствено и единствено да не пишат за ЦУМ-гейт, кумгейт, рекомендациите на Европейската комисия за корупцията и правораздаването ни и какво ли още не.
Отдавна получавам чувството, че протестиращите против неналичието на независимост на словото медии са в скрит план с централната власт и целят по всякакъв начин да отклоняват прицела на публичното неодобрение, да разцепват, късат на части и разводняват справедливия яд на хората против безхаберието, лакомията и некадърността на институциите, трансформирали се чисто и просто маша на партийните хранилки.
Не, младежите в Северозапада не са най-мързеливи. Напротив, когато се родиш и израснеш в беднотия, ставаш трудолюбив. Да, от време на време до затъпяване, само че няма по какъв начин да не се научиш на труд. Животът ти зависи от това.
И, в случай че имаш нужните условия и мотивация, работиш крепко. Няма на кого да разчиташ, а и си привикнал, че даже и най-малките благоприятни условия в живота са краткотрайни, колкото и да се стараеш. Никога не можеш да се отървеш от тягостното чувство, че нещо ще се случи, както споделя в заглавието на една от книгите си Джоузеф Хелър, създателят на „ Параграф 22 “. Знаеш, че каквото и да е то, няма да е за положително. Така си привикнал, този метод на мислене е попил във всяка пора на кожата ти още от пелените.
Нещо ще се случи, тъпанари от редакциите и самодоволни копелета от жълтите павета. Колкото и да сме мързеливи в Северозапада и на всички места встрани от столицата, автомагистралите за Южното Черноморие и Гърция, където хвърляте ресурсите, които не откраднете, нещо ще се случи. И тогава дупе да ви е яко…
Регионът e и с най-ниска предстояща дълготрайност на живота и с минимум висшисти измежду всички останали в Европейски Съюз.
В анкета на ФАКТИ.БГ попитахме: "Младежите от Северозапада ли са най-мързеливите в Европейски Съюз ". 31% от всичките близо 1000 дали своят вот на собствен ред задават стряскащия въпрос - А останаха ли младежи там? Други 19% оправдават младежите от района с неналичието на работни места. Други 17% намират изказванието във въпроса за обидно. 25% от гласувалите въпреки всичко считат, че в случай че човек желае, все ще откри някаква работа.
Най-печално е заключението на последните 10%, които считат, че този район по този начин или другояче е жертван. Вместо наш разбор на резултатите този път ви предлагаме мнението на един от знаците на Северозапада - Стоян Николов - Торлака, оповестено в Биволъ.
Само да кажа нещо, преди да стартира напряко по тематиката. Винаги съм давал един образец като ония лайнари от политическата класа стартират да се пенят по всички „ свободни “ медии какво чутовно чудовище е икономическият ни растеж. Сега сме били преди всичко в Европа, видиш ли…
Представете си себе си. Представете си и Майкъл Фелпс. Ако хипотетично вие и той прекарвате по два часа дневно в басейна, тренирайки интензивно, кой ще има по-голям растеж? Майкъл Фелпс я смъкна една - две стотни от върховото си достижение, я не, а вие ще отмятате по десетина секунди дневно, без и кой знае какъв брой напън да си давате. Та по този начин. Като тръгваме от кота нула, може и да имаме един от най-хубавите стопански растежи в Европа, въпреки че, оглеждайки се какво се случва по терминалите, ми е мощно подозрително. Мен обаче кръвчицата си ме дърпа северозападно, та мисля да оставя икономическия растеж за различен път.
Всичко по статистика е ясно. Най-бедният административен регион в Европейския съюз. Това хубаво, колкото и да не е хубаво. Най-бързо обезлюдяващият район на България – единствено за трийсетина години популацията на трите области Видин, Враца и Монтана е намаляло почти с 1/3, продължителността на живота е умопомрачително по-ниска от софийската да вземем за пример, а междинната възраст е „ аз съм дъртак, а ти си в предпенсионна възраст “. Циганизацията и маргинализацията вървят ръка за ръка, а едни ценкочоковци и искрафидосовци (само като емблематични образци ги давам; доста са такива; във всяко едно обитаемо място) минават като с брана и обират всичко до последния залък по чисто комунистическо - средновековен почин.
За да живееш там би трябвало да имаш крепко дупе и да изповядваш северозападния мироглед. „ Един път да умрем, та да се родим! “. Централната власт, без значение от коя партия, че те доста се изредиха, но все са си на БКП-то метастази, постоянно предизборно декларира гръмко, че ще отпусне я половин, я един, я милиард и половина за Северозапада. И хората се надяват и тях да ги огрее. Защото северозападните мъже и дами може и да не дават тип на най-изтънчените хора на планетата, само че това е единствено на прима виста. По-сърдечни, непреклонни и прями индивиди надали населяват, което и да е местенце на „ българското землище “, както се споделяше в миналото.
Копелетата от централната власт, държавно управление след държавно управление, не отпускат пари за главните потребности на Северозапада, въпреки и той да си внася налозите в бюджета. Няма пътища, няма учебни заведения, няма здравни заведения… а, в действителност, има няколко кретащи, само че най-качествената болница в района, тази във Враца, нещо щели да я закриват, в случай че Буда (забележете!) не беше извадил някакви пари, с цел да се изяви още веднъж като избавител. Не от джоба си, от хазната, дето имала два милиарда остатък, видиш ли, само че по сталински почин той се изкарва благодетеля. В страна, чиито институции са образувани по модела на Съветите, иди си приказва, че образованието и опазването на здравето са главен приоритет на всяко развито общество. Няма такова нещо. Номенклатурчикът дава, в случай че е на кеф другояче се лашкайте в майката и толкоз!
Та по този начин. Имаше едно време една ария на Modern Talking, която се споделяше No face, no name, no number. Ако перифразираме по северозападному, рефренът би бил No roads, no job, no future.
И на фона на всичко това попиканите ни медии, които се сетили да стачкуват поради неналичието на свободно слово, откакто самите те лизаха дирниците на политиците и олигарсите десетилетия наред и си повикаха каквото им се обади, решили да пишат заедно, че младежите в Северозапада били най-мързеливи в България. На тази тематика съм изключително сензитивен, тъй като знам на какво са способни огромна част от северозападните ми другари, единствено да имат даже и минимални условия, с цел да се осъществят. Трудят се крепко, привикнали са на ограничения, стискат зъби и постоянно се потвърждават категорично, стига да попаднат в вярната среда. Което най-често се случва в София или има за изходна точка терминалите на летището й.
Най-мързеливите ли? Няма по какъв начин да не си ленив, когато цялото обитаемо място, в което живееш, е окупирано от двама трима деребеи и, в случай че се хванеш на работа, то ще е с връзки и за 300-400 лв.. А, и в случай че си мъж след работния ден ще бачкаш гратис по ремонта на къщата (например) на шефа си, а, в случай че си жена, да му духаш преди задатък и заплата. Не се подигравам, знам десетки сходни случаи.
Не е мързел, геноцид е. Отявлен геноцид по отношение на Северозапада. Не единствено там, и други райони са умишлено маргинализирани от жълтите павета, само че сега се съсредоточвам единствено върху родния си край, тъй като наглите журналета измислиха с него да си пълнят новинарските излъчвания, единствено и единствено да не пишат за ЦУМ-гейт, кумгейт, рекомендациите на Европейската комисия за корупцията и правораздаването ни и какво ли още не.
Отдавна получавам чувството, че протестиращите против неналичието на независимост на словото медии са в скрит план с централната власт и целят по всякакъв начин да отклоняват прицела на публичното неодобрение, да разцепват, късат на части и разводняват справедливия яд на хората против безхаберието, лакомията и некадърността на институциите, трансформирали се чисто и просто маша на партийните хранилки.
Не, младежите в Северозапада не са най-мързеливи. Напротив, когато се родиш и израснеш в беднотия, ставаш трудолюбив. Да, от време на време до затъпяване, само че няма по какъв начин да не се научиш на труд. Животът ти зависи от това.
И, в случай че имаш нужните условия и мотивация, работиш крепко. Няма на кого да разчиташ, а и си привикнал, че даже и най-малките благоприятни условия в живота са краткотрайни, колкото и да се стараеш. Никога не можеш да се отървеш от тягостното чувство, че нещо ще се случи, както споделя в заглавието на една от книгите си Джоузеф Хелър, създателят на „ Параграф 22 “. Знаеш, че каквото и да е то, няма да е за положително. Така си привикнал, този метод на мислене е попил във всяка пора на кожата ти още от пелените.
Нещо ще се случи, тъпанари от редакциите и самодоволни копелета от жълтите павета. Колкото и да сме мързеливи в Северозапада и на всички места встрани от столицата, автомагистралите за Южното Черноморие и Гърция, където хвърляте ресурсите, които не откраднете, нещо ще се случи. И тогава дупе да ви е яко…
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ