50% от българските учители са ползвали поне веднъж възможностите на

50% от българските учители са употребили най-малко един път опциите на изкуствения разсъдък, а над 70% знаят по какъв начин да го употребяват. Това демонстрира проучване измежду 1463 учители от страната, оповестено от Албена Спасова, по време на уебинар за готовността на системата да интегрира новата технология в просветителния развой. По думите й по-често до изкуствения интелект се допитват по-младите преподаватели под 40 година
Прочетете още
Експертът уточни, че постоянно изкуственият интелект се употребява за генериране на текстове, които обаче с течение на времето стават еднотипни, както следят в Нидерландия. За да не се стига до това, е значимо да се зададе вярно заданието, или така наречен „ промпт “. „ Учителят би трябвало ясно да уточни: „ Аз съм преподавател по география, задачата ми е тази, желая урок за пети клас със приблизително равнище на компликация, да се базира на този материал, да е в еди какъв си формат - таблица, отчет или друго “. Важно е и да зададем ограничавания: „ Ползвай единствено образователния материал “, поучава тя.

Спасова открои главните благоприятни условия, които дава изкуственият разсъдък за учителите - да са по-бързи и продуктивни, да възнамеряват уроци и работни листове, да преподават персонализирано, да основават презентации, да наблюдават напредъка на учениците си, да ги правят оценка и други Учениците пък могат да разчитат на помощ за домашните, за по-лесно асимилиране на езици, персонализирано учене, упътвания при планове и други И за двете страни обаче има опасности, свързани с когнитивно развиване и социално-емоционалното учене.

„ Ако употребяваме прекалено изкуствения разсъдък, това ще отслаби опциите ни за задълбочено мислене “, споделя тя и цитира изследване измежду студенти от Станфорд от 2024 година, което демонстрира, че аргументацията на тези, ползващи постоянно изкуствен интелект, понижава доста, т.е. те изостават в решаването на задания. Вече се приказва и за когнитивна леност - когато прехвърлим всичките си задания на технологиите, изпадаме в сходна леност и започваме по-бавно да се оправяме с проблемите, утежнява се и вниманието ни. 

За учителите заплахите са от професионално обедняване - спад на дидактически умения, на такива за събиране на информация, обмисляне, оценяване и взимане на решения, и като цяло загуба на личния почерк, оригиналността и опциите да възпламенят пламъчето у учениците. Затова и посланието й е да се търси баланс - изкуственият разсъдък да се употребява с съответна цел, учениците да са в педагогическа рамка, сложена от учителя, и да бъдат обучавани по какъв начин тъкмо да го употребяват безвредно.

Предизвикателства

„ Парадоксално или не, изкуственият интелект ще даде повече време на тези, които отделят време, с цел да го употребяват пълноценно ", разяснява Спасова. В този смисъл ще е основно построяването на цифрови умения освен измежду учениците, само че и измежду учителите. „ Липсват задоволително образования в тази тенденция. Дори да има такива, след това кой поддържа учителя да интегрира новия инструмент в образователния развой? Нужни са по-структурирани образования, които да дават отговор на другите равнища на учителите, както и сертифицирани стратегии, подкрепени и централизирани от МОН ", счита тя. По думите й сме царе на тактиките, само че не и на осъществяването им.

„ Има доста мощна липса на междуинституционална съгласуваност, една институция не си приказва с друга, а учителите са оставени да се оправят сами ", споделя тя. Не на последно място измежду провокациите у нас е и неравномерният достъп - до устройства, до мрежа, до цифрови платформи, което фрагментира образователния развой.