В края на своя живот цар Иван Александър е изправен

В края на своя живот цар Иван Александър е изправен пред тежко тестване. Неочаквано изменничество от негов непосредствен любимец раздрусва ръководството му. Теодосий Търновски, исихаст и консултант, изненадващо застава на страната на Константинопол. Това събитие се случва на фона на възходящата османска опасност и изострянето на връзките с Византия.

През 1354 година османската войска трайно стъпва в Европа, преминавайки Дарданелите. Започва огромна атака, която лишава обилни територии. Източна Тракия, Родопите и Беломорието попадат под османски надзор. Нападенията доближават Комотини и Ксанти, Източните Родопи също са завладени. Най-големият византийски град в Тракия, Адрианопол (Одрин), е под обсада. Българските градове в Тракия и по Черноморието са в не по-добро състояние.

През март 1362 година умира Орхан, синът на създателя на Османската империя. Това събитие обаче не води до намаляване на османския напън. На престола се възкачва Мурад I Худавендигяр, което значи „ Богоподобен “. Той става първият султан и реализира големи завоевания в Европа и Азия. Тези събития би трябвало да активизират балканските владетели. Вместо общи дейности против османците, сред България и Византия избухва спор.

Спорът поражда по един на пръв взор нищожен въпрос. В него обаче е забъркан доближен свещеник на цар Иван Александър – исихастът Теодосий Търновски. През предходните години българският държател е вярвал безусловно на своя любимец. Теодосий управлява църковни събори, строи църкви и манастири, и значително направлява политиката.

Всичко стартира с писмо от Вселенския патриарх Калист през 1361/1362 година То е адресирано до двама неназовани духовници от Търновград. Първият евентуално е самият Теодосий. Документът е отговор на доклад-прошение, което през днешния ден не е непокътнато. В него главата на Вселенската черква намерено подлага на критика българския патриарх Йоаникий II. Обвиненията са, че не съблюдава православните догми. Българските свещеници не кръщават децата по разпоредбите, а в църквите не употребяват свещено миро от цариградската „ Св. София “. Главното обвиняване е, че българските духовници не загатват имената на първите четирима православни патриарси.

Калист непосредствено наскърбява българския архиерей и целия клир. Той декларира, че Йоаникий е получил правото да се назовава патриарх единствено по състрадание. Също по този начин и по молба на българския цар. Калист твърди, че българският патриарх не е еднакъв на другите православни патриарси. Той е зависещ на Константинопол. Патриарх Калист заплашва с оповестяване на схизма, в случай че не се вземат ограничения. Това е очевиден опит за интервенция във вътрешните работи на царството.

Реакцията на Иван Александър и Синода в Търновград не е известна. Информация дава Житието на Теодосий Търновски от патриарх Калист. След всички благодеяния от царя, исихастът ненадейно напуща поста си. Той е свещеник и пръв консултант на владетеля. Заедно с четирима свои ученика, Теодосий се насочва към византийската столица. Формален мотив е влошеното му здраве. Самият Калист обаче акцентира същинските аргументи:

да ме види като Вселенски патриарх и да получа благословение; друго като съученик, [с когото] единомислено послужихме на общия ни отец, блажения Григорий Синаит; и трето да получи дара и духовното благословение на светейшата Божия Църква и нейния заветен Синод, както самичък споделяше в своето писмо.

От Житието излиза наяве, че сред двамата е съществувала постоянна кореспонденция. Това се случва макар сериозните разлики сред двете църкви. Калист изпитва голяма наслада, получавайки писмото. Веднага осведоми своя Синод. След идването на Теодосий в Константинопол, той е настанен в покоите на Калист. Двамата незабавно стартират да разискват канонични въпроси. Сред тях е и този за светото миро от „ Св. София “. Тогава българинът изповядва пред патриарха, че:

не е сигурен във връзка с помазанието с великото свето миро заради далечното разстояние и дефицита на великото миро и молеше положителния овчар да му даде просветителното помазание (…), по тази причина Теодосий и учениците му бяха помазани от патриарха, както има бит да помазва светата Божия Църква.

Този откъс не оставя подозрение кой е писал доноса до Вселенския патриарх. Вместо да пази българската черква и ползи, Теодосий Търновски застава на страната на ромеите. Житието на Калист демонстрира и отношението на българската страна. Монахът отпътувал с учениците си,

макар че търновският патриарх по никакъв начин не беше склонен.

Мнението на цар Иван Александър надали е било друго. Той очевидно се е чувствал предаден от своя любимец.

Теодосий Търновски умира на 27 ноември 1363 година Веднага по-късно византийският император Йоан V Палеолог подхваща поход против българските замъци по Черноморието. Хронистът Йоан Кантакузин не дефинира тъкмо повода. Той написа:

…защото имаше някакъв спор сред него и царя на мизите (българите – Н. О.) Александър.

Логично е да се запитаме дали не става дума за описаните теологични разногласия. Те евентуално са били забележимата част от айсберга на политическите несъгласия сред България и Византия.

Така избухва войната, последна в съперничеството сред двете империи. Василевсът превзема Анхиало и обсажда Месемврия (Несебър) откъм сушата. Той построява кула на провлака към крепостта. Византийският флот блокира крепостта откъм морето. Обсадата е тежко тестване за жителите.

Големият дефицит на вода измъчваше бранителите доста – споделя Йоан Кантакузин, – тъй като те черпеха вода от някакъв извор отвън града. Тогава обаче, възпирани от ромейската армия, използваха каквато вода имаше в града – в малко количество и неприятна.

Иван Александър прави всичко допустимо да помогне на бранителите. Първо изпраща войски от личната си войска. След това, по образеца на Йоан Кантакузин, употребява турски отряди. Той

ги притегля с пари.

Битката става яростна. Ромеите са притиснати от две страни пред крепостта. Летописецът обрисува картината ясно:

императорът обсаждаше старателно бранителите и се сражаваше настойчиво против външните неприятели.

Закономерно се стига до мирни договаряния. Йоан V Палеолог унищожава кулата, смъква обсадата и се отдръпва. Цар Иван Александър му възвръща изразходваните средства. Между двете страни се открива нежен мир, до следващото нахлуване на турците.