Наскоро излезе книгата на Елисавета Логинова Царичина – съдбовен контакт“.

...
Наскоро излезе книгата на Елисавета Логинова Царичина – съдбовен контакт“.
Коментари Харесай

Феноменът Елисавета Логинова пред „Труд“: Хитлер смятал Царичина за Свещен Граал

Наскоро излезе книгата на Елисавета Логинова „ Царичина – съдбоносен контакт “. Тя е екстрасенсът, който направлява работата на екипа от висши военни за най-грандиозния опит в историята ни – единствения на планетата контакт сред галактически разсъдък и земен екип. Експеримент, който можеше да се трансформира в международна сензация и да изстреля България на върха на международния новинарски продан.


– Госпожо Логинова, за какво чак в този момент излиза тази книга?
– Трябваха ми 28 години, с цел да набера храброст да я издам заради огромния негативизъм, който от самото начало се изсипваше върху мен и екипа и върху концепцията Царичина. Питах се дали ще съумея да трансформира мисленето на хората, дали ще имам сили да ги накарам да ми повярват. Длъжна бях да опиша истината за това, което се случи през 1990 – 1992-ра, а и малко преди този момент. Нека да остане в историята и дано да запомнят с хубаво това, което ние, екипът от висши военни и аз, осъществихме. Истината би трябвало да се знае, даже и в името на това, че доста хора, които стояха зад нас и ни поддържаха от самото начало, внезапно след затварянето, което стана за 24 часа, се обърнаха против нас или мълчаха, или в случай че говореха, изричаха негативизми.

– Стана ли ясно за какво толкоз ненадейно беше затворен обектът?
– Не мога тъкмо да кажа. Беше потрес за всички на обекта. Малко преди този момент военният министър Сталийски в продължение на час и половина ни защитаваше в Народното събрание. Отговаряше на депутатски питания за всичко към тази строго секретна интервенция „ Слънчев лъч “. Дори бяха готови награди за хората от екипа, за тежкия ни физически труд. Обвинявали са ни, че вземаме доста пари, че сме живели първокласно. Моето „ първокласно “ легло беше в камиона, който наричахме „ военна канцелария “. Това ни бяха „ хотелите “. Ядяхме войнишка храна. Ако на това му споделят лукс…

По времето, когато министър Сталийски е отговарял на депутатски питания, съветникът му Валентин Костов беше на обекта и сподели пред екипа, че повече от 20 години е работил към НАСА по ексцентрични планове. Идеята на НАСА е била по паранормален път да се извърши точно такава активност, която ние реализираме. Костов сподели още: „ България би трябвало да се гордее! Дори и да не стигнете до това, което търсите, този обект, безапелационен съм, би трябвало да бъде непокътнат, тъй като това е неповторимо и само в света! “. Малко по-късно обектът беше затворен, беше повдигнато обвиняване против всички. Аз бях застрашена със затвор, трябваше да кажа кой ме е водил, за какво ме е водил, какво сме желали да създадем и мога ли да плана това, което е изписано на тези хиляда страници.

– Имате поради 4-те ви тетрадки, които изчезват мистериозно от секретната секция на Генщаба, откакто ги конфискуват при затварянето на обекта?
– Да, това са четирите изчезнали тетрадки, изписани със необичайно антично шифрово писмо, компилация от разнообразни антични писмена. Заради тях по време на експедицията стигнахме и до Израел, по покана на Израелското държавно управление. Срещнахме се с доста видни техни учени, които се занимават с антични езици и култури. Посетихме най-голямата международна компютърна библиотека за антични езици. Срещнахме се с един от равините, пазители на античната кабала библиотека. Това е загадка библиотека и в нея няма достъп никой, пази се от 7 равини. Те пазят информацията за основаването на света. И в случай че на това кажат, че е безсмислена драсканица, с която просто съм си играла, до момента в който съм си реела мозъка, чакайки екипа да излезе от обекта, и съм си основала мое писмо…

– Трябваше да потвърждавате, че не сте луда, както твърдяха някои хора?
– Да, и мнението на психолозите и психиатрите беше, че фактически съм феномен, само че другояче съм безусловно естествен човек.

– Вярно ли е, че Хитлер е показал интерес към Царичина?
-Да. Много по-късно в срещи с разнообразни историци, които се ровят в антични трудове и търсят истината за основаването на света, три пъти хора без значение един от различен споделиха едно и също: че текстовете, над които съм работила и са изчезнали, са същите, които е търсил и Хитлер по информация, подадена в Тайния кръг Туле. Информацията е била, че тези текстове се намират в покрайнините на София, в местността Царичина, и в случай че той ги откри, ще стане държател на света.

Същото ми сподели някогашна преводачка на държавното управление по времето на Тодор Живков. Дошли са съветски разузнавачи от доста върховен сан, разказали са тази история и са желали да посетят Царичина и да схванат за какво толкоз доста е държал Хитлер да отиде там. Хората му не намират търсените писмености. За Хитлер този Свещен Граал не е бил някакъв веществен притежател, а информация, посредством която, в случай че я владееш, ще бъдеш Повелителят на земята. След като не съумява да я откри, става поврат във войната при Сталинград. Между другото, остарялото име на Сталинград е Царицин.

– Каква връзка има всичко това с в началото обявеното, че ще търсите съкровището на цар Самуил?
– Информацията от моите Учители гласеше: „ Вие тръгвате да дирите съкровището на цар Самуил. То се намира покрай София. Ценността му е огромна и може да помогне за благополучието и положителното име на България. Но доста по-важно е да се открият останките на първия човек, живял на Земята. Той е бил андроген, двуполов човек и това изобретение ще преобърне историята на света и теорията на Дарвин, ще раздруса обществото ваше и църквата “. Затова, когато експедицията стартира на 6 декември 1990 година, тръгнахме да търсим не съкровището на цар Самуил, а първия човек, който се намира като скелетна останка в покрайнините на Костинброд. Така стигнахме до точното място – Царичина. В началото не знаехме, че това е Царичина. По паранормален път ми беше обозначено точното място, където да стартират изкопните работи.

– Вие ли посочихте това място?
– Първите дни в екипа бяхме четирима екстрасенси: Дора Петрова, Димитър Сираков, Марина Наплатанова и аз. Но защото тогава бях с дребни деца – синът ми Иван беше на 2 години, по-големият Явор – на 8, първите дни общувах с екипа по телефона. Те ми споделяха къде се движат, аз им споделях къде да спрат. Царичина уточни Марина Наплатанова, само че самото място, където би трябвало да се копае, е по моя схема, която начертах под диктовка от моите Учители. На скицата са маркирани 3 дъба, образуващи триъгълник, и сред тях е мястото, където да се копае. Дъбът е космично дърво. Короната и кореновата му основа са идентични и символизират Земята и Космоса, а самият дънер е каналът, през който протича силата. По-късно разбрах, че остарялото име на дъба е „ цер “, а церква значи „ молитва под дъба “. Затова всички църкви се построяват покрай дъб – силата към него е най-силна и най-мощна. И по тази причина, когато човек влезе в черква, се прочиства и се усеща добре.

– На премиерата се случва нещо неповторимо – за пръв път участник в експедицията измежду публиката става и декларира, че всичко, за което разказвате, е истина.
– Да, това е събитие, само че необичайно, никой от медиите не обърна внимание. За пръв път някой от екипа висши военни стана и удостовери всичко, което съм разказала. Това е подполковник Николай Юруков – тогава, в този момент пенсиониран полковник. Той даже ми прати страховит sms. Ето, вижте какво ми е написал (Логинова демонстрира sms-а в телефона си):

„ Здрасти, Ели, прочетох книгата с огромен интерес. Много ми хареса! Публикуваната информация е справедлива, точна и достоверна. Приятно ми стана да установя, че се отнасяш с почитание и респект към участниците в опита и в частност към военния екип. От книгата научих нови неща, които не съм знаел или съм предполагал. За мен „ феноменът Царичина “ си ти, с неповторимите си качества, а „ загадката Царичина “ са контактите с незнайното, изписаните хиляди страници с информация и други незнайни за нас феноменалности, които актуалната просвета в България не може да потвърди. Аз се причислявам към твоето съмнение, че „ някой някъде работи върху наличието на текстовете “, които съумя с доста труд и ограничения да приемеш и запишеш. Мисля, че те ще бъдат оценени от поколенията! Възхищавам се на упоритостта, твърдостта и желанието за работа. Пази се! Бъди жива и здрава! Нека Бог да те закриля! С почитание и любов, Николай. “ (Съобщението е оповестено в „ Труд “ с експлицитното единодушие на полк. Юруков – б. а.)

– Има ли отговор на въпроса за какво България е определена да се потърси истината за началото на човечеството?
– Защото България е на енергийно място и енергетиката на Земята е нужна, с цел да може да бъде укрепена планетата и да не се разпадне. Затова Те са тук, по тази причина работим крепко, с цел да бъде укрепен енергийният център. На Царичина силата е невероятна, там може хора да се лекуват. Скоро обаче видях, че навръх мястото, където беше лагерът ни, наоколо до единия дъб, е направено бунище! Сърцето ме заболя!

– Боли ли ви още сърцето и за 4-те изчезнали от секретната секция на Генщаба тетрадки с скъпи текстове на непознати писмености, схеми, рисунки, диктувани ви от вашите Учители?
– Не, по-късно разбрах от Тях, че информацията е отишла там, където може да се работи с нея и, че се работи интензивно. Нужна е, с цел да може да съществува нашата Земя.

– Какво помните от тях?
– Схеми на скафандри, с които космонавтите да бъдат предпазени, и да могат по-близко да стигнат до мощно загряти планети като Слънцето. Показваха ми по какъв начин специфичните скафандри отблъскват лъчите, от какви пластове да се направи материалът, по какъв начин да бъдат конструирани новите галактически кораби. Отстрани имаше схеми, формули, имаше медикаменти. Имаше също оръжия, доста оръжия… Войник с облекло, при което патронът се връща назад и той става недостижим. Не би трябвало да пресилвам, с цел да не кажа някоя неистина…

– Днес продължава ли връзката ви с Тях?
– Продължава. И тя ще бъде, до момента в който съм тук, на Земята. Това ми споделят.

– Кръгът Дуло, образуван към вас, също е обгърнат в тайнственост. Кое ви стимулира да го създадете?
– Той беше образуван малко след затварянето на Царичина. В началото на 1993 година ме откри известният ваятел Мария Ножарова. Покрай всичките трудове и репортажи, които изпълваха вестници, списания, радио, телевизия, от отрицателни по-негативни, тя сама намира моя телефон. На срещата ми сподели: „ Знаеш ли, аз ти имам вяра. Нищо, че съм ваятел, имам доста знания в региона на античните езици, практикувам това и желая да работим дружно. Можем да създадем скица, по която да разчетем това, което си написала под диктовка “. В началото бяхме една шепа хора – нейната щерка Мария Иванова, брачният партньор ми Илия Логинов, Стойко Стоев и още двама другари. На сбирките първите стъпки бяха да се опитаме да разчетем 2-3 страници, които ми бяха останали след конфискуването на 4-те тетрадки.

Постепенно към нашия екип беше присъединена и Петя Динева, компютърен експерт от Министерство на защитата. От министерството ни разрешиха да организираме звено към Военна академия, където ни предоставиха пространства. По това време за шеф на Военната академия беше назначен генерал-лейтенант Стоян Андреев. Цяла година работихме над текстовете. Беше извънредно мъчно – изписва се всеки знак, ревизира се през доста, доста писмености, Мария ги беше синтезирала. Нужно беше да се сътвори компютърна стратегия, само че от военното министерство не можеха да отделят средства за нея. Реших да напусна министерството, където работех след Царичина. Заедно с Мама Мария и Марина Иванова, Стойко Стоев и моя брачен партньор, както и с някогашния шеф на Генералния щаб генерал-лейтенант Радню Минчев, при който започнах работа на Царичина, сформирахме кръга Дуло. Постепенно започнаха да се появяват нови членове, известно време в кръга бяха и писателят Владимир Зарев, шефът на Националния книжовен музей Любка Крумова… Десетки хора, които през годините идваха и си отиваха. Някои започнаха да слагат условия за приемане и присъединяване, на което се възпротивих. Казах, че присъединяване би трябвало да е на свободна воля и някои напуснаха, тъй като желаеха да създадат конструкция, сходна на масонската.

– Идеята ви не беше ли да се изследва единствено българската история?
– Не единствено това, само че през 1997 година успяхме да изпълним една наша концепция – проучването „ Пътят на българите и на българския език “. На интернационална конференция в Столичната библиотека информацията, която там се получи, беше невероятна. Екип от интернационалните откриватели, работили 10 години, са открили, че основата на българския език участва в основата на всички говорими езици, че кореновата основа на всеки език е старобългарският. Обявили са го на един конгрес в Америка и ни го оповестиха по време на конференцията в София.

– Ще има ли продължение книгата за Царичина?
– Да, аз съм почнала втората книга и имам вяра, че с редактора на „ Кибеа “ Дарина Цветкова, известна като блогърът Дара, ще я осъществяваме. Чакам Дара просто да каже „ Да “.

Нашият посетител
Елисавета Логинова е родена в София, приключва Националното учебно заведение за приложни изкуства с керамика. Около нея е образуван кръгът „ Дуло “, в който експерти получават отговори от представители на Космическия колакториум, чийто земен медиатор е тя. Завършва и Лондонския лицей по хомеопатия. Работи взаимно с тибетски доктори в нейния Център за различна медицина. Преди „ Царичина – Съдбовен контакт “ е издала 6 книги с съществена устременост и задача да оказва помощ и осведоми хората.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР