Наскоро германската верига супермаркети "Алди" отвори първото си бистро -

Наскоро немската верига супермаркети "Алди " отвори първото си бистро - в кьолнския Медиа Парк, където са настанени към 250 компании. Заведението, което е построено от елементи от транспортни контейнери, предлага меню с три ястия за единствено 8 евро. Тази идея ще бъде тествана в още няколко немски града и, в случай че се окаже сполучлива, комерсиалната верига най-вероятно ще се намеси интензивно и в ресторантьорския бизнес. Германия е една от страните, в чиито супермаркети се продават най-евтините хранителни артикули, сочат данни на немското държавно управление. Бизнес-моделът, по който работят евтините хранителни магазини, каквито са и "Алди ", разрешава на тези търговски вериги да поддържат с 10% до 20% по-ниски цени от тези на другите вериги. Изследователи от университета в Аугсбург обаче настояват в свое изследване, че цените биха били доста по-високи, в случай че въпросните търговски вериги включваха в цените си и действителните разноски на модерното промишлено земеделие. Тобиас Гауглер е изследвал нанасяните на природата провали от употребяваните в земеделието азотни торове за повишение на добивите. "В немското земеделие се употребяват прекомерно доста минерални и други типове тор, което е нездравословно за природата и здравето на хората ", твърди той пред Дъждовни води. "Евтините вериги да вдигнат цените с 10% " Както се и чака, по-малко изкуствени торове се употребяват от производителите на биопродукти. Изследването сочи още, че актуалните способи в земеделието в действителност изискват доста повече запаси. В същото време разноските за възобновяване на околната среда въобще не биват включвани в крайните цени, които потребителите заплащат за продуктите. "Най-лошо е ситуацията с животинските храни и тези, създадени от скотски артикули. Те би трябвало да са с 10% по-скъпи ", твърди Гауглер. Проблем съставляват освен нитратите, които замърсяват почвата и водите. Промишленото земеделие замърсява също и въздуха, да не приказваме за антибиотиците, инжектирани на животните. Природозащитници настояват, че в случай че бъдат регистрирани всички тези странични резултати от промишленото произвеждане на храни - от пластмасовите опаковки до негативното влияние върху здравето на животните - цените на питателните артикули би трябвало да се покачат доста. Затова те са решени да засилят натиска си върху немското държавно управление, с цел да бъдат включени в крайната цена на продуктите и скритите разноски за тяхното произвеждане - да вземем за пример за филтриране на питейната вода от нитрати. Експертите считат, че общата земеделска политика на Европейски Съюз пък има виновност за свръхпроизводстото на храни, което също по този начин задържа цените ниски. Затова те приканват за промяна на европейското законодателство в региона на земеделието. Много от деятелите обаче се съмняват, че превъзходството на евтините хранителни магазини може да бъде понижена. Други пък са уверени, че пазарът на така наречен слоу фууд (slow food) магазини, които оферират артикули на локални производители, мощно ще нараства. На пазара на Рудолфплац в Кьолн да вземем за пример има задоволително хора, подготвени да платят повече пари за плодове и зеленчуци, тъй като знаят, че тази продукция идва от локални аграрни производители. "Тези артикули са пресни и с по-добро качество ", кава да вземем за пример Щефан, който срещаме на пазара. Земеделските производители, които продават продукцията си по пазарите, приветстват концепцията за понижаване на разликата в цените на тяхната продукция и тази на храните, създадени в промишлени количества. Земеделците са подложени на мощен напън от огромните хранителни вериги. Според търговеца Адам Джей, промишленото произвеждане на земеделска продукция изтласква огромна част от по-малките производители от пазара. Замърсителите да стартират да си заплащат? "И въпреки всичко: не е вярно да хвърляме напълно виновността върху огромните супермаркети ", твърди Тобиас Гауглер, който е измежду създателите на проучването. По думите му, поддържайки ниски цени, питателните вериги играят по свирката на потребителите и на политиката. В същото време той вижда предпочитание у политиците да възприемат концепцията, че замърсителите би трябвало да стартират да си заплащат. "Сега разнообразни лобистки групи подхващат всичко допустимо против концепцията за реформиране на системата. Но натискът върху политиката се ускорява - изключително след Парижкото климатично съглашение. Въпрос на време е да бъдат изменени разпоредбите на играта ", уверен е Гауглер. Природозащитници настояват, че в случай че питателните вериги вдигнат цените, потребителите евентуално ще трансформират навиците си - да вземем за пример преосмисляйки бюджета си за хранителни артикули, те ще стартират да изхвърлят по-малко храна. Сега единствено в Германия годишно се изхвърлят 7 милиона тона хранителни артикули. Това може и да понижи облагите на вериги като "Алди " или "Лидл ", само че несъмнено ще се отрази добре на природата и човешкото здраве.