Кеворк Кеворкян: Странични ефекти
Наскоро един другар прекара няколко дни в Съединени американски щати и най-вече се беше впечатлил от телевизионните реклами за медикаменти. В тях се посочвали и страничните резултати от използването им.
Фармацевтичната промишленост е от най-безскрупулните и един намордник, най-малко на рекламите й, е изцяло допустим.
У нас сходна процедура към този момент наподобява изцяло невъзможна - всевъзможни лекове се популяризират с артистичната дързост, с която се пробутва и всичко останало.
Изглежда, главната концепция на рекламистите е, че българинът е изцяло обуначен и е подготвен да одобри всяко пресилване - по тази причина всеки цяр за възпалено гърло, примерно, е най-хубавият.
Повтарят го толкоз настоятелно, че човек се сеща за Хичкок.
В „ Набери „ У " за ликвидиране ", той споделя: „ Имам идеален лек за възпаленото гърло - прережете го ".
И на нас сигурно ще ни се прииска да прережем гърлата на много от рекламодателите, когато те ни препращат за детайлности към листовката на съответното лекарство - а не ни показват правилно още в рекламата страничните му резултати.
Чуете ли фразата „ За повече детайлности прочетете листовката " - изстреляна скорострелно от някакъв паникьосан мъжки глас- да знаете, че ви мамят.
В тази активност съвестта все е в почивен ден.
В диалог с майката на негова почитателка, която се оплакала, че откакто гледала „ Психо ", щерка й отказала повече да се къпе в банята, Хичкок споделил: „ В подобен случай, госпожо, ви предлагам да опитате химическо почистване ".
Нещо такова ви поучават и рекламите на медикаменти, само че не с ироничната изисканост на великия режисьор, а много по-грубо: „ Доверете се на нашите илачи, а в случай че не ви оказват помощ - вървете на майната си, дружно с листовките ни ".
Свидетели сме на цялостен разгул, на надменност и разпад на въображението в рекламистката активност.
Биографът на Фреди Меркюри Питър Хинс се оплакваше, че един от шедьоврите на Фреди бил употребен в реклама за дивани, което си е в действителност изумително безсрамие.
В нашата глуха провинция пък посегнаха на песента на Емил Димитров „ Моя страна, моя България " - колкото и да ни наскърбява тази „ моя/наша " страна, прекомерно перверзно е да се трансформира предназначението на една ария, която я възхвалява.
Елиф Батуман беше писал, че „ Въжделението и въпросът е не да притежаваш обекта, а да бъдеш „ Другия ".
Ето за какво множеството реклами не се престарават в изтъкването на достолепията на продукта, а поставят ударението върху използването от някоя красива и с самостоятелен тип персона.
Консуматорът жадува не за избрана марка водка, а копнее да стане личността, която е избрала тази водка " /край на цитата/.
Ще си разреша да допълня Батуман: стига въпросната водка да не е отровна, както се случва с някои прехвалени медикаменти.
У нас и използването на „ Другия " постоянно е изцяло фриволна: волейболните ни национали, да вземем за пример, са гаранти, че продаваните в една хранителна верига зеленчуци са тествани за над 700 типа останки от пестициди. 700 типа!
Това е жалка хвалипръцковщина.
Печално е обаче, че наши известни спортисти са си вложили лековерно престижа в една машинация.
Много постоянно ролята на „ Другия " в рекламите за медикаменти се разпорежда на анонимни старци, с които се случват всевъзможни фантастични трансформации - и даже грозно да ви будалкат, тях не ги заплашва нищо. Както и рекламодателите - те изначално са предпазени от „ листовките с повече детайлности ". Кой чел - чел.
В някои случаи, с тях напряко ви си подиграват: брошура за очен препарат е набрана с толкоз малък шрифт, че и телескопът на Роженската обсерватория няма да може да го разчете.
Впрочем, измамите с рекламите са единствено един от проблемите.
Преди няколко години Конгресът на Съединени американски щати проверява активността на Американската организация за храните и медикаментите и установи един колосален факт: единствено в една от десетките страни, които изнасят лекарства и съставките им за Съединени американски щати, имало над петстотин индустриални предприятия - а за една година Агенцията съумяла да ревизира едвам тринайсет от тях!
Американците обаче знаят по какъв начин да се опазят - най-малко откъм скритите резултати на някои медикаменти.
Иначе, 15 милиона от тях не са здравно обезпечени.
И то в случай, че от февруари 2022 година до момента Съединени американски щати са отпуснали 135 милиарда $ на Украйна, а приходите на оръжейните им компании през предходната година са 196 милиарда $.
Народът създава нещо не по-малко значимо от медикаментите - създава Парламент, само че в никакъв случай не се интересува от „ страничните резултати " на избраниците си.
Дори внася властници - и никой не се интересува от обстоятелството, че тия бройлери нямат никаква връзка с Българското, освободени са от всевъзможни задръжки и са с авансово опростени грехове.
Спасението от тях е да се приложи американската процедура за медикаментите - бъдещите властници да бъдат представяни и с нежеланите последствия, които могат да провокират.
Но тук продължаваме да се доверяваме на хора, които - както споделяше един публицист - са просто една празнота с име.
Сещам се и за едно предизвестие в сбирката на Левчев " Пепел от светлина ", ето го: " Бъдете доста предпазливи/ с майсторите, (които предлагат) да поправят нашия свят! ".
Как да проявим нерешителност към ПростоКирчо и останалите?
Главното е да научим, какво желаят те за Народа.
Самите те същински българи ли са или някаква перверзна разновидност на „ новия " българин?
Имат ли промислена визия за странностите на Българската Съдба?
Познават ли въобще българската среда, която стръвно - на думи - желаят да трансформират?
Коя, съгласно тях, е повода за Опустошителната Българска Бедност?
И още въпроси могат да бъдат задавани: въобще, крайната цел е да узнаем, претендентът има ли българско сърце - същинско, а не пластмасово.
Много е евентуално, нищо изключително да не научим, даже тези въпроси да бъдат заложени.
А Народът към този момент е изгубил нюха си да разграничава боклуците в политиката.
И приема и се помирява с всевъзможни измамници.
Вече няма по какъв начин да се възвърне умеенето му да разграничава същинското лекарство от това, което го заплесва с някакъв „ плацебо " резултат.
И ще става още по-лошо.
Отгоре на всичко, последователно се озовахме в едно положение, дирижирано от безподобна цензура - състояваме се през нея, към този момент я одобряваме за нещо обикновено.
Заради старанието на локалните лекета/приспособенци нищо не научихме за войната в Украйна, която е на изчерпване - най-малко съгласно изказванията на авторитетни американски специалисти.
На нас ни е предоставено срамното занимание само да лепим афишите за непознати събития и герои - и те подправени и глупави.
Мострата за тях идва от Америка.
А там крепко се трудят, с цел да прикрият, примерно, лъжите за „ съветската връзка " на Тръмп.
Или пък украинските далавери на семейство Байдън.
След време и тези измами ще бъдат разобличени.
Преди години тогавашният началник на Скотланд ярд сър Джон Стивънс ми сподели в изявление за „ Всяка неделя ": „ Ние в никакъв случай не забравяме и в никакъв случай не прощаваме ".
Тези думи ме впечатлиха доста тогава, в тях има една смразяваща неотстъпчивост и увереност и човек не може елементарно да ги не помни.
Двайсет години по-късно светът е друг, в днешна Америка, да вземем за пример, забравата тегне прекомерно дълго над някои неща, от време на време и вечно.
Е, да, в края на краищата, вицепрезидентът Дик Чейни беше изобличен, даже игралният филм „ Вице " го показа като стратегът на нашествието в Ирак/2003 година.
Равносметката: убити са 4550 американски бойци, над 32 хиляди са ранени. Цивилните жертви са над 600 хиляди.
Да не приказваме за безподобната корупция, обвързвана с „ възобновяване " на следвоенен Ирак.
Войната като че ли е била един некадърен камуфлаж за наивници, прикриващ основната цел - колосалният обир при възобновяване.
Тогава можем да се запитаме: в случай че до момента Щатите са „ вложили " 135 милиарда в Украйна, с цел да се трансформира тя в една гигантска руина, какъв брой милиарда ще бъдат нужни за възобновяване й - и какъв брой от тях ще бъдат откраднати?
Ще научим това от кино лентата „ Президент " - само че след време, когато напълно други грижи ще са ни налегнали.
Голямата политика към този момент не благоволява да ни насочи към листовки за страничните резултати от дейностите й.
Нас истината все ни застига след време - тогава, когато напълно е оглупена от измислици и въобще не ни прави работа.
Оглупени от неведение хора и оглупена истина - какво по-добро комбиниране в услуга на Властниците.
Източник:Фейсбук
Фармацевтичната промишленост е от най-безскрупулните и един намордник, най-малко на рекламите й, е изцяло допустим.
У нас сходна процедура към този момент наподобява изцяло невъзможна - всевъзможни лекове се популяризират с артистичната дързост, с която се пробутва и всичко останало.
Изглежда, главната концепция на рекламистите е, че българинът е изцяло обуначен и е подготвен да одобри всяко пресилване - по тази причина всеки цяр за възпалено гърло, примерно, е най-хубавият.
Повтарят го толкоз настоятелно, че човек се сеща за Хичкок.
В „ Набери „ У " за ликвидиране ", той споделя: „ Имам идеален лек за възпаленото гърло - прережете го ".
И на нас сигурно ще ни се прииска да прережем гърлата на много от рекламодателите, когато те ни препращат за детайлности към листовката на съответното лекарство - а не ни показват правилно още в рекламата страничните му резултати.
Чуете ли фразата „ За повече детайлности прочетете листовката " - изстреляна скорострелно от някакъв паникьосан мъжки глас- да знаете, че ви мамят.
В тази активност съвестта все е в почивен ден.
В диалог с майката на негова почитателка, която се оплакала, че откакто гледала „ Психо ", щерка й отказала повече да се къпе в банята, Хичкок споделил: „ В подобен случай, госпожо, ви предлагам да опитате химическо почистване ".
Нещо такова ви поучават и рекламите на медикаменти, само че не с ироничната изисканост на великия режисьор, а много по-грубо: „ Доверете се на нашите илачи, а в случай че не ви оказват помощ - вървете на майната си, дружно с листовките ни ".
Свидетели сме на цялостен разгул, на надменност и разпад на въображението в рекламистката активност.
Биографът на Фреди Меркюри Питър Хинс се оплакваше, че един от шедьоврите на Фреди бил употребен в реклама за дивани, което си е в действителност изумително безсрамие.
В нашата глуха провинция пък посегнаха на песента на Емил Димитров „ Моя страна, моя България " - колкото и да ни наскърбява тази „ моя/наша " страна, прекомерно перверзно е да се трансформира предназначението на една ария, която я възхвалява.
Елиф Батуман беше писал, че „ Въжделението и въпросът е не да притежаваш обекта, а да бъдеш „ Другия ".
Ето за какво множеството реклами не се престарават в изтъкването на достолепията на продукта, а поставят ударението върху използването от някоя красива и с самостоятелен тип персона.
Консуматорът жадува не за избрана марка водка, а копнее да стане личността, която е избрала тази водка " /край на цитата/.
Ще си разреша да допълня Батуман: стига въпросната водка да не е отровна, както се случва с някои прехвалени медикаменти.
У нас и използването на „ Другия " постоянно е изцяло фриволна: волейболните ни национали, да вземем за пример, са гаранти, че продаваните в една хранителна верига зеленчуци са тествани за над 700 типа останки от пестициди. 700 типа!
Това е жалка хвалипръцковщина.
Печално е обаче, че наши известни спортисти са си вложили лековерно престижа в една машинация.
Много постоянно ролята на „ Другия " в рекламите за медикаменти се разпорежда на анонимни старци, с които се случват всевъзможни фантастични трансформации - и даже грозно да ви будалкат, тях не ги заплашва нищо. Както и рекламодателите - те изначално са предпазени от „ листовките с повече детайлности ". Кой чел - чел.
В някои случаи, с тях напряко ви си подиграват: брошура за очен препарат е набрана с толкоз малък шрифт, че и телескопът на Роженската обсерватория няма да може да го разчете.
Впрочем, измамите с рекламите са единствено един от проблемите.
Преди няколко години Конгресът на Съединени американски щати проверява активността на Американската организация за храните и медикаментите и установи един колосален факт: единствено в една от десетките страни, които изнасят лекарства и съставките им за Съединени американски щати, имало над петстотин индустриални предприятия - а за една година Агенцията съумяла да ревизира едвам тринайсет от тях!
Американците обаче знаят по какъв начин да се опазят - най-малко откъм скритите резултати на някои медикаменти.
Иначе, 15 милиона от тях не са здравно обезпечени.
И то в случай, че от февруари 2022 година до момента Съединени американски щати са отпуснали 135 милиарда $ на Украйна, а приходите на оръжейните им компании през предходната година са 196 милиарда $.
Народът създава нещо не по-малко значимо от медикаментите - създава Парламент, само че в никакъв случай не се интересува от „ страничните резултати " на избраниците си.
Дори внася властници - и никой не се интересува от обстоятелството, че тия бройлери нямат никаква връзка с Българското, освободени са от всевъзможни задръжки и са с авансово опростени грехове.
Спасението от тях е да се приложи американската процедура за медикаментите - бъдещите властници да бъдат представяни и с нежеланите последствия, които могат да провокират.
Но тук продължаваме да се доверяваме на хора, които - както споделяше един публицист - са просто една празнота с име.
Сещам се и за едно предизвестие в сбирката на Левчев " Пепел от светлина ", ето го: " Бъдете доста предпазливи/ с майсторите, (които предлагат) да поправят нашия свят! ".
Как да проявим нерешителност към ПростоКирчо и останалите?
Главното е да научим, какво желаят те за Народа.
Самите те същински българи ли са или някаква перверзна разновидност на „ новия " българин?
Имат ли промислена визия за странностите на Българската Съдба?
Познават ли въобще българската среда, която стръвно - на думи - желаят да трансформират?
Коя, съгласно тях, е повода за Опустошителната Българска Бедност?
И още въпроси могат да бъдат задавани: въобще, крайната цел е да узнаем, претендентът има ли българско сърце - същинско, а не пластмасово.
Много е евентуално, нищо изключително да не научим, даже тези въпроси да бъдат заложени.
А Народът към този момент е изгубил нюха си да разграничава боклуците в политиката.
И приема и се помирява с всевъзможни измамници.
Вече няма по какъв начин да се възвърне умеенето му да разграничава същинското лекарство от това, което го заплесва с някакъв „ плацебо " резултат.
И ще става още по-лошо.
Отгоре на всичко, последователно се озовахме в едно положение, дирижирано от безподобна цензура - състояваме се през нея, към този момент я одобряваме за нещо обикновено.
Заради старанието на локалните лекета/приспособенци нищо не научихме за войната в Украйна, която е на изчерпване - най-малко съгласно изказванията на авторитетни американски специалисти.
На нас ни е предоставено срамното занимание само да лепим афишите за непознати събития и герои - и те подправени и глупави.
Мострата за тях идва от Америка.
А там крепко се трудят, с цел да прикрият, примерно, лъжите за „ съветската връзка " на Тръмп.
Или пък украинските далавери на семейство Байдън.
След време и тези измами ще бъдат разобличени.
Преди години тогавашният началник на Скотланд ярд сър Джон Стивънс ми сподели в изявление за „ Всяка неделя ": „ Ние в никакъв случай не забравяме и в никакъв случай не прощаваме ".
Тези думи ме впечатлиха доста тогава, в тях има една смразяваща неотстъпчивост и увереност и човек не може елементарно да ги не помни.
Двайсет години по-късно светът е друг, в днешна Америка, да вземем за пример, забравата тегне прекомерно дълго над някои неща, от време на време и вечно.
Е, да, в края на краищата, вицепрезидентът Дик Чейни беше изобличен, даже игралният филм „ Вице " го показа като стратегът на нашествието в Ирак/2003 година.
Равносметката: убити са 4550 американски бойци, над 32 хиляди са ранени. Цивилните жертви са над 600 хиляди.
Да не приказваме за безподобната корупция, обвързвана с „ възобновяване " на следвоенен Ирак.
Войната като че ли е била един некадърен камуфлаж за наивници, прикриващ основната цел - колосалният обир при възобновяване.
Тогава можем да се запитаме: в случай че до момента Щатите са „ вложили " 135 милиарда в Украйна, с цел да се трансформира тя в една гигантска руина, какъв брой милиарда ще бъдат нужни за възобновяване й - и какъв брой от тях ще бъдат откраднати?
Ще научим това от кино лентата „ Президент " - само че след време, когато напълно други грижи ще са ни налегнали.
Голямата политика към този момент не благоволява да ни насочи към листовки за страничните резултати от дейностите й.
Нас истината все ни застига след време - тогава, когато напълно е оглупена от измислици и въобще не ни прави работа.
Оглупени от неведение хора и оглупена истина - какво по-добро комбиниране в услуга на Властниците.
Източник:Фейсбук
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ