Пях за дядо, който си отиде от ковид: Дивна
Наскоро Дивна сервира огромна изненада в хитовото шоу за фалшификати "Маскираният артист ", където се оказа не какъв да е, а под маската на Ангелът. Зашеметяващото осъществяване на надарената млада поп певица на "We Are The World " на USA For Africа, не остави безучастен никого. А избора за тази ария, както излиза наяве и от диалога ни с нея, напълно не е инцидентен и носи със себе си доста персонална и прочувствена причина. Дивна е откровена и безпределно същинска в този диалог, каквато е в действителност и на сцената, повдига завесата за доста свои съкровени моменти, в които са примесени мощна болежка, горест и още нещо изключително особено.
- Дивна, оказа се огромна изненада в "Маскираният артист " в костюма на Черният ангел и макар че присъединяване ти беше малко, съумя да провокираш доста мнения освен от страна на панелистите...
- Всъщност аз трябваше да вземам участие в "Маскираният артист " по-рано - през октомври, само че тогава се разболях от коронавирус и бях под карантина. Иначе си бях подбрала това парче - "We Are The World " на USA For Africа, тъй като предходната дата, за която ме поканиха, съвпадаше с рождения ден на дядо ми, който предходната година умря от коронавирус. Усетих, че това парче е доста особено и персонално.
По принцип нямам доверие в случайностите и в този вид съвпадане, само че в този момент се получи нещо, което усетих с цялото си създание. Дядо ми доста харесваше това парче и предишното лято, когато успяхме да отидем и на море дружно, си бяхме пуснали през телефоните музика, звучеше тъкмо това парче. Няма по какъв начин да не си спомня тъкмо за този миг, когато получих поканата да вземам участие в "Маскираният артист ". Изникна ми освен този спомен, а и дядо ми. И тогава си споделих, че тъкмо това е парчето, което ще изпея, и то ще бъде за него. Беше доста прочувствен миг за мен, тъй като от самото начало на сцената си мислех за него.
- Знам, че на теб не ти се отдава по никакъв начин да лъжеш и ми е забавно по какъв начин си съумяла да заблудиш толкоз доста хора за присъединяване си в този момент?
- (смее се) правилно е, да. Трудно е за човек като мен, който не умее да лъже, нито да изкривява нещата, да заблуди някого. Така съм възпитана просто. В годините дори осъзнах, че истината е огромна моя полезност и това, че лъжата, по този начин или другояче, рано или късно се разкрива, по-добре да не си усложняваш живота с нея. Това в действителност е и една от най-трудните задания на това предаване, само че за мой шанс този път за мен беше относително елементарно, тъй като появяването ми в шоуто беше единствено за една събота.
Другото е, че аз не пребивавам от няколко години със фамилията си, откогато съм в София. Те са си в Русе и най-малко по този параграф не ми се наложи да неистина. Но все пак отново ми беше мъчно, тъй като и този път ме познаха от първия път - както и когато бях в облика на Пилето. След това даже питах майка ми по кое време тъкмо е съумяла да ме познае и тя отвърна, че преди да запея въобще не е предполагала, че Черният ангел съм точно аз.
В предходния сезон, когато бях в облика на Пилето, ми се наложи да стартира да заобикалям съзнателно някои мои другари, които бяха станали и малко по-настойчиви в желанието си да се забележим. Все си измислях някакви аргументи това да не се случи в този миг. И всичко, тъй като в случай че се забележим, няма да мога да ги излъжа в очите.
"Маскираният артист " е една огромна тръпка точно поради обстоятелството, че се опитваш да избягаш от себе си, да заблудиш хората, в случай че цялостен живот си се стремил да изградиш в тях личността и характерността си - като реализатор или като човек. Беше ми доста прочувствено да си поговоря и с екипа на шоуто, които пък бяха сигурни, че съм била под костюма на Гъбарко (смее се). И са останали доста сюрпризирани, когато са видели, че в действителност съм Черният ангел. Мило ми беше, че въпреки всичко съм съумяла да заблудя тъкмо тях, които добре ме познават.
- Черният ангел беше доста величествен като облик и самото му наличие на сцената предизвикваше огромен интерес, настрана от зашеметяващото ти осъществяване. А беше ли ти мъчно да го носиш? Имаше ли проблем с дишането, да вземем за пример, или пък със зрението?
- О, да, да, макар че спрямо костюма на Пилето, който носех при предходното си присъединяване, този ми беше доста по-лек и комфортен. Чувствах се по-подвижна, а Пилето беше доста по-тежко. Миналият път дори си припомням, че след първата седмица имах много синини по ръцете от костюма и тъй като беше още топло, не беше по никакъв начин елементарно да ги прикрия, до момента в който се напасна с костюма. Иначе дишането е огромен проблем с тези костюми, тъй като всеки един от тях е изработен по този начин, че оптимално да скрива всичко от теб.
...
- Дивна, оказа се огромна изненада в "Маскираният артист " в костюма на Черният ангел и макар че присъединяване ти беше малко, съумя да провокираш доста мнения освен от страна на панелистите...
- Всъщност аз трябваше да вземам участие в "Маскираният артист " по-рано - през октомври, само че тогава се разболях от коронавирус и бях под карантина. Иначе си бях подбрала това парче - "We Are The World " на USA For Africа, тъй като предходната дата, за която ме поканиха, съвпадаше с рождения ден на дядо ми, който предходната година умря от коронавирус. Усетих, че това парче е доста особено и персонално.
По принцип нямам доверие в случайностите и в този вид съвпадане, само че в този момент се получи нещо, което усетих с цялото си създание. Дядо ми доста харесваше това парче и предишното лято, когато успяхме да отидем и на море дружно, си бяхме пуснали през телефоните музика, звучеше тъкмо това парче. Няма по какъв начин да не си спомня тъкмо за този миг, когато получих поканата да вземам участие в "Маскираният артист ". Изникна ми освен този спомен, а и дядо ми. И тогава си споделих, че тъкмо това е парчето, което ще изпея, и то ще бъде за него. Беше доста прочувствен миг за мен, тъй като от самото начало на сцената си мислех за него.
- Знам, че на теб не ти се отдава по никакъв начин да лъжеш и ми е забавно по какъв начин си съумяла да заблудиш толкоз доста хора за присъединяване си в този момент?
- (смее се) правилно е, да. Трудно е за човек като мен, който не умее да лъже, нито да изкривява нещата, да заблуди някого. Така съм възпитана просто. В годините дори осъзнах, че истината е огромна моя полезност и това, че лъжата, по този начин или другояче, рано или късно се разкрива, по-добре да не си усложняваш живота с нея. Това в действителност е и една от най-трудните задания на това предаване, само че за мой шанс този път за мен беше относително елементарно, тъй като появяването ми в шоуто беше единствено за една събота.
Другото е, че аз не пребивавам от няколко години със фамилията си, откогато съм в София. Те са си в Русе и най-малко по този параграф не ми се наложи да неистина. Но все пак отново ми беше мъчно, тъй като и този път ме познаха от първия път - както и когато бях в облика на Пилето. След това даже питах майка ми по кое време тъкмо е съумяла да ме познае и тя отвърна, че преди да запея въобще не е предполагала, че Черният ангел съм точно аз.
В предходния сезон, когато бях в облика на Пилето, ми се наложи да стартира да заобикалям съзнателно някои мои другари, които бяха станали и малко по-настойчиви в желанието си да се забележим. Все си измислях някакви аргументи това да не се случи в този миг. И всичко, тъй като в случай че се забележим, няма да мога да ги излъжа в очите.
"Маскираният артист " е една огромна тръпка точно поради обстоятелството, че се опитваш да избягаш от себе си, да заблудиш хората, в случай че цялостен живот си се стремил да изградиш в тях личността и характерността си - като реализатор или като човек. Беше ми доста прочувствено да си поговоря и с екипа на шоуто, които пък бяха сигурни, че съм била под костюма на Гъбарко (смее се). И са останали доста сюрпризирани, когато са видели, че в действителност съм Черният ангел. Мило ми беше, че въпреки всичко съм съумяла да заблудя тъкмо тях, които добре ме познават.
- Черният ангел беше доста величествен като облик и самото му наличие на сцената предизвикваше огромен интерес, настрана от зашеметяващото ти осъществяване. А беше ли ти мъчно да го носиш? Имаше ли проблем с дишането, да вземем за пример, или пък със зрението?
- О, да, да, макар че спрямо костюма на Пилето, който носех при предходното си присъединяване, този ми беше доста по-лек и комфортен. Чувствах се по-подвижна, а Пилето беше доста по-тежко. Миналият път дори си припомням, че след първата седмица имах много синини по ръцете от костюма и тъй като беше още топло, не беше по никакъв начин елементарно да ги прикрия, до момента в който се напасна с костюма. Иначе дишането е огромен проблем с тези костюми, тъй като всеки един от тях е изработен по този начин, че оптимално да скрива всичко от теб.
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ