Насим Талеб е ливанско-американски икономист и есеист. Работи до 2004

Насим Талеб е ливанско-американски икономист и есеист. Работи до 2004 година в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателска активност.

Книгата му „ Черният Лебед “ е оценена като една от 12-те най-влиятелни книги, излезли след Втората международна война. Други негови книги, от които би могло да се научи доста са „ Антикрехкост “ и „ Да заложиш кожата си в играта “.

Той не се уморява да ни припомня думите на Луи Пастьор : „ Успехът е благоразположен към квалифицираните мозъци “. Съветва „ всяка четвърта година да се посвещава напълно на пропуските в научното и философското обучение “ и „ да се заобикаля компанията на „ сполучливите хора “, които не четат книги “.

Насим Талеб за войната в Украйна:

СБЛЪСЪК НА ДВЕ СИСТЕМИ

Нападателен против защитителен шовинизъм

Този спор демонстрира причиняващо щета комплициране, измежду руснаците и техните поддръжници, сред страната като нация в етнически смисъл и страната като административна единица. Държава, която желае да основава своята легитимност върху културното единение, в този момент е прокълната да се сблъска с враждебността на другите.

Френскоговорящ швейцарски жител, въпреки и културно обвързван с езика си, не се стреми да принадлежи на Франция и Франция не се пробва да нахлуе във френскоговоряща Швейцария под този претекст. Освен това националните идентичности могат да се трансформират бързо: френскоговорящите белгийци имат друга еднаквост от французите. Самата Франция мина през интервенция на вътрешен колониализъм за унищожаването на провансалската, лангедокската, пикардската, савоярската, бретонската и други култури и изкореняването на техните езици под централизирана еднаквост. Националността в никакъв случай не е дефинирана и фиксирана; администрацията е.

Културното единение може да има смисъл, само че съгласно мен единствено лимитирано в нещо малко като град-държава – даже бих стигнал до такава степен, че да кажа, че една страна работи добре единствено по този метод. В този случай национализмът е защитителен – каталунски, баски или на християните ливанци – само че в тази ситуация на огромна страна като Русия, национализмът става нападателен.

Забележете, че при Pax Romana * или Pax Ottomana ** няма огромни страни, а градове-държави, събрани в империя, чиято роля е далечна. Съществуват хлабави империи и твърди национални страни, сходни на империи – вторият тип е показан от Русия.

Координация за отбрана към „ Дона на мафията “

В момента съществуват два имперски модела: тежък, като този на Русия, или съгласуваност на страните по модела на НАТО. Ще забележим кой ще излезе победител от настоящия спор.

Тази война освен изправя Русия против Украйна, тя е борба сред две системи – едната съвременна, децентрализирана и поликефална *** , а другата – архаична, централизирана и автокефална. Украйна желае да принадлежи към демократичната система: въпреки да е славяноезична, като Полша, тя желае да бъде част от Запада.

Какво е това, което назоваваме „ Западът “?

Това, което назоваваме „ Западът “, не е духовно образувание, а административна система на първо и последно място. Е, не е етногеографска цялост, а правна и институционална система: включва също Япония, Южна Корея и Тайван.

Той смесва таласократичния финикийски модел на мрежова търговия и този на Адам Смит , учреден на самостоятелните права и свободи на транзакциите с ограничаването на обществения напредък. В Съединените щати разликата сред демократи и републиканци е незначителна, в случай че погледнете от друг век. И двете политически обединения желаят обществен напредък, само че с разнообразни темпове на напредък.

От друга страна, национализмът изисква централизирана към Всемогъщия, или по-лошо – Хегелианска страна и такава, която ръководи културния живот, с цел да отсее самостоятелните вариации.

Национализмът постоянно е обвързван с духовно измерение – показано от Солженицин и Московския патриарх посредством руско-славяно-православния модел – което персонално мен ме ужасява като православен.

Освен това тази хипотетична непосредственост сред Украйна и Русия е съмнителна: Крим е съветски още от Екатерина II , а Сталин го русифицира, като изселва татарите. Лесно е да се каже, че Украйна е душата на Русия, тъй като идва от Киевската Рус, само че също по този начин може да се каже, че това е Златната орда на синовете на Чингис хан .

И даже в случай че духовно Украйна беше част от Русия, това не би означавало, че украинците нямат право да се причислят към западната система. Те биха могли да бъдат прочувствено славянски, само че административно проведени в западна система и военно предпазени посредством съюз сред западняци – който даже включва, подсещам ви, Турция. Путин не може да разбере това, нито някои експерти по интернационалните връзки, които от време на време се назовават ​​„ реалисти “ — имам поради да вземем за пример Джон Миршаймър .

Държави против човеци

Мърляви мислители като Миршаймър и други като него, настоятелно махащи с ръце, смесват страните с самостоятелните интереси; те имат вяра, че има баланс на силите единствено сред сили – съгласно Миршаймър Путин реагира единствено на неоправдания прогрес на Запада на неговия терен.

Но действителността е напълно друга: това, което украинците желаят, е да бъдат част от това, което бих нарекъл интернационален „ незлокачествен “ ред, който работи добре, тъй като се самокоригира и където салдото на силите може да съществува, само че да остане безопасен.

Путин и „ реалистите “ са неверният век, те не мислят от позиция на системи или от позиция на човеци. Те страдат от това, което аз назовавам „ Синдром на Вестфалия “ – овеществяване на страните като естествени и закрепени Платонови същности.

Солженицин

Солженицин ясно виждаше дяволския аспект на комунистическото общество, само че вярваше, че западното общество е също толкоз нездравословно. Но защото е естествено многоцентричен, Западът се стреми да бъде като Швейцария – насочен е отдолу-нагоре, макар спорадичната централизация.

Освен това „ Западът “ се развива; той няма закрепени центрове на власт. Разбира се, има непропорционални въздействия на Запад, като днешният Гугъл и вчерашният General Motors, само че Гугъл или General Motors не са в център – тези мултинационални компании даже не управляват сами себе си.

Многонационалните компании са склонни към банкрут – в действителност те са по-склонни да се откажат, в сравнение с вашият фамилен бизнес.

Този модел има наклонност към „ антикрехкост “ – идея, присъстваща в моите книги, която се отнася до свойство на системите, които укрепват, когато са изложени на стресови фактори, шокове или неустойчивост. Русия не може да бъде това, което аз назовавам „ антикрехка “.

Механизъм за промяна на неточности

Една постоянна система изисква децентрализирана и поликефална организация, която дава опция да се поправят грешките и да се избегнат нездравословните резултати от избрани опасности посредством ограничението им до локално равнище.

След войната през 1918 година французите унищожават Сирия, като я централизират. Обратно, когато се образува новата Германия, французите упорстват тя да бъде федерална с илюзията, че това ще я отслаби. Лишена от център на тежестта, Германия към този момент не мисли да води война, а да прави… пари. Оказва се, че маслото работи по-добре от оръжията.

Германия се трансформира в икономическа мощ с помощта на федерализма – и наподобява естествено, защото е прекарала историята си в разпокъсани страни преди пруската интервенция. За Русия сходна децентрализирана организация би била невъзможна: в случай че пусне баласта, тя незабавно ще се окаже пред отделянето на 20 дребни страни — Чечения, Ингушетия, Башкирия… Затова Русия стяга винта в другата посока.

Интересът на западния свят е, че той е поликефален модел, построен от контракти, които разрешават районна автономност при световна координация; Русия е автокефална система, която мисли единствено в баланс на силите.

Погледнете Запада: има ли център? Не. Ако имаше подобен, той щеше да е в Киев през днешния ден. И в случай че желаете да унищожите Запада, какъв брой бомби са ви нужни? Ако унищожите Вашингтон, Лондон и Париж ще останат. Но в случай че разрушите двореца, в който е Путин – това е нещо друго.

Стабилността на децентрализираната система е доста по-добра от тази на централизираната система. Като такава, аз бях прелестно сюрпризиран от реакцията на западния свят, която беше направена органично. Мислех, че Западът не може да се изправи против Путин , тъй като борбата сред автократ и наемни чиновници ми изглеждаше авансово изгубена, само че наподобява, че съвкупността от нашите дейности стартира да дава резултати.

Уви, Европейски Съюз е прекомерно централизиран…

Субсидиарността не беше спазена, затова пристигна и напускането на Англия. Но подобаващият модел е този на НАТО, която съществува в региона, където са нужни проведени взаимни дейности — военна реакция — като в същото време разрешава на страните да вършат каквото си желаят при ограничаването да не се атакуват една друга. И аз съм признателен на Европейския съюз, че съумя да сложи началото на концепцията нацията да мисли повече от позиция на районната съгласуваност.

Как може Русия да влезе в актуалния свят?

Само в случай че се разпадне на обособени страни. Някои съветски групи постоянно са били иредентисти, имаме казаците, кулаците (местни фермери) и сибиряците. Има и доста малцинства. В по-широк проект, поради този Вестфалски комплекс се не помни, че руснаците нямат безусловно същите ползи като Русия. Националните ползи са нереални неща и хората в последна сметка имат вяра в тях, даже когато са в спор с тези на популацията, в която са.

Православие и младши патриарси

Московският патриарх беше и патриарх на Украйна. Но в православния свят, когато настъпи етническо или езиково разделяне, в страната, която е станала самостоятелна, се назначава „ младши патриарх “ – подобен е казусът в Сърбия, в България, в Румъния. Ето за какво Константинополският патриарх, най-важният, се съгласи с настояването Киевският митрополит да стане младши патриарх през 2019 година Заради това делене Руската православна черква се почувства ампутирана. Московският патриарх Кирил поддържа Путин . Същото прави и Антиохийският патриарх, непосредствен до Асад .

Това също удостоверява, в случай че към момента е било належащо, глупостта на концепциите на Самюъл Хънтингтън в „ Сблъсъкът на цивилизациите “. Не единствено книгата му е цялостна с псевдоматематически доводи (които карат Серж Ланг да го черни в Академията на науките), само че, сходно на други „ реалисти “, упоритостта му да мисли в геополитически центрове и центрове за еднаквост го кара да заключи, че Украйна принадлежи към съветския домейн. Но човек може да бъде правоверен в Ню Йорк!

Поликефалията не оказа помощ през 2014 г

Отнема известно време, до момента в който една групова и разпределена система реагира. Трябват доста овце, с цел да се преборят с вълк, а през 2014 година бяхме прекомерно малко овце.

Хората желаят да могат да търгуват дружно в света на Адам Смит . Този подправен спор ми припомня за опълчването сред Наполеон и англичаните.

Наполеон против британския магазинер

Всичко, което англичаните в началото желаеха, беше продуктите им да идват безвредно. Възгледите на Наполеон не ги интересуваха. Докато Наполеон мислеше от позиция на величието на Франция, те мислеха за портфейла на британския притежател на магазин. Но британският бакалин завоюва и дружно с финикийския търговец точно той сътвори актуалния свят — англо-финикийския свят на комерсиалния космополитизъм. Това значи да вземем за пример, че през днешния ден германците са по-заинтересовани да изнасят коли, в сравнение с от географското разширение на Германия.

Освен това ме забавлява да чувам някои хора да приказват за „ американския културен империализъм “. Мислите ли, че заран, когато се разсънят, американците мислят за износа на своята музика и храна? Просто от другата страна на планетата младежите избират да ядат хамбургери.

Не съм срещу модерността, аз съм за нейното възстановяване

Съвременната демократична система прави неточности, да. Но когато я подлагам на критика, не целя да я унищожа, а да я подобря. И това е добра система, тъй като се самокоригира.

Критикувам наивните западни намеси, тъй като мисля за следствията от тях: бях срещу войната в Ирак и опитът оправда страховете ми; аз съм срещу интервенция в Сирия, тъй като в случай че се отървем от Асад , не знаем какво ще го замени; нямам нищо срещу Брекзит, тъй като в случай че британците желаят да бъдат част от нашата система, без да зависят от брюкселските бюрократи, това е тяхно право.

Проблемът, подложен от една доброкачествена система като нашата, е нейната бистрота, която предизвиква изкривявания на усещането: Токвил**** схваща, че равенството наподобява още по-силно, когато е намалено; по сходен метод една система наподобява още по-нефункционална, когато е транспарантна . Оттук и моите офанзиви против човек като Едуард Сноудън и неговите последователи, които употребяват този абсурд, с цел да нападат Запада в интерес на съветските заговорници.

Псевдо-либертарианство, приканващо робия

Имам проблеми с доста хора, постоянно наивни либертарианци, които си мислят, че съм като тях, тъй като харесват книгите ми.

Но някои от тях желаят да унищожат нашата система, вместо да я подобрят: мнозина са цялостни с възмущение.
Те не осъзнават, че алтернативата на нашата разхвърляна система е тиранията: страни, ръководени от дон на мафията (днешна Либия, Ливан по време на гражданската война) или автокрация. И тези идиоти се назовават ​​либертарианци!

Такъв е казусът със Сноудън и неговите почитатели. Той е лъжец. Ако ви опиша за организация в Риад, която пази дамите във Франция от мъжкото подтисничество, иска ми се присмеете. Е, Сноудън твърди, че пази американците от тиранията на Гугъл, до момента в който оперира от… Москва!

В Twitter най-после забелязах, че в тази наивна либертарианска или по-скоро псевдолибертарианска екосистема, която включва биткойн запалянковци, хора, които като Сноудън виждат Covid-19 като предлог за някаква тъмна същина да упражнява надзор над популацията. Ние сме в сърцето на дезинформацията: задачата на съветската стратегия за дезинформация тук е да сътвори съмнение сред жителите и управляващите и да употребява всичко, което може да докара до различия. Дезинформацията продължава съгласно хипотетичния откъс на Сталин: „ Смъртта на един човек е покруса. Смъртта на милион мъже е статистика. ”

Все още е тревожно, че либертарианците идват да пазят автократ!

Либертарианците са следени от Русия, тъй като като цяло те са наивни хора, които имат единствено първосигнални мисли – не знаят по какъв начин да осмислят следствията от избрани дейности. Това ги отличава от класическите либерали.

Те не осъзнават, че разрушаването на сегашната система води до робия.

Дългият мир

Нещо повече, даже този спор да завърши добре, той ни демонстрира, че е задоволително една страна да има нуклеарни оръжия, с цел да аргументи злополука. В днешния свят обаче не е задоволително водач да превзема друга територия, просто тъй като има атомната бомба. Този принцип би трябвало да бъде опустошен.

Което ни води до идващия риск, Китай. Разбира се, тя не е избягала толкоз от актуалния свят, колкото Русия, и е тясно обвързвана търговски със Запада. Но има и имперски пристрастености. Следователно най-хубавото нещо би било и Китай да се раздроби, с цел да избяга от игото на Пекин. Тайван и Хонконг превъзхождат Китай, тъй че помислете за още като тях!

Разделена Русия

Трябва да я оставим да се раздели! Ако централният режим отслабне, ще има самостоятелни тласъци. Либералният модел не е съчетаем с този империализъм и Русия не може да оцелее без концентрация.

Приключване на войната в Украйна

Ако дадете на Путин даже един пръст, той ще завоюва войната. Следователно управлението на Русия би трябвало да бъде унизено и единственият метод е то да капитулира. Имаме потребност от повтаряне на руско-японската война от 1905 година В този случай Путин ще бъде свален от вътрешната страна, тъй като исторически хората, които одобряват автокрация, не харесват слабите. Слабият Путин към този момент не е Путин – тъкмо както положителният, методичен и деликатен Тръмп към този момент не би бил Тръмп . За да продължава автокрацията, са нужни доста простаци, които да продължат да подхранват разказа – и в случай че гадините стартират да се съмняват в историята, това ще бъде началото на края.

Бекграунд

Посещавал съм Украйна доста пъти, последно като посетител на Зеленски през август 2021 година за тържествата за украинската самостоятелност. При последното посещаване се усещаше Hanibal ad portas (Ханибал пред портите, б.р.). Пих доста водки с украинци и разисках концепциите на тази публикация с доста другари, както и с членове на украинския парламент в специфична лекция за крехкостта и стабилността на системите.
–
* Pax Romana е интервал в историята на Римската империя, характеризиран от условен разцвет и дълготрайно спокойно битие, който трае от успеха на първия римски император Октавиан Август във Войната сред Октавиан и Антоний през 30 година прочие Хр. до началото на Кризата от III век през 235 година.
** Pax Ottomana е икономическата и обществена непоклатимост, реализирана в завладените провинции на Османската империя, която в разгара на властта на империята през 16-ти и 17-ти век се ползва за земи на Балканите, Анатолия, Близкия изток, Северна Африка и Кавказ.
***Кефал – от гръцки: κεφαλή, „ глава “, лидер.
****Алексис Шарл Анри Морис Клере дьо Токвил е френски политически мъдрец и историк, прочут със своите произведения „ Демокрацията в Америка “ и „ Старият режим и Революцията “. И в двете произведения той учи страната в западните общества и последствията върху обособения човек от настъпващото равнене на гражданските права.

източник: jenatadnes.com