Насилван сексуално, принуждаван да се изповядва и да изкупва вината

Насилван полово, принуждаван да се изповядва и да изкупва " виновността " си посредством ново обезчестяване. Отново и още веднъж, години наред. Това е персоналната история на Карл Хауке, който още чака отмъщение за греховете на църквата.

Жертва на полово принуждение в църквата: Карл Хауке през днешния ден

Историята на Карл Хауке стартира при започване на 1960-те години, когато учел в един католически интернат в град Бон. Между неговата 11-а и 15-а година от един духовник – минимум един път седмично. Но това надалеч не било всичко. Хауке бил принуждаван да се изповядва за тези действия – пред индивида, който ги правил. „ Всяка седмица ходехме на изповед. И тогава зависеше само от настроението на свещеника в какво тъкмо да се състои изкуплението на виновността – неведнъж трябваше да отида на нова среща с него и по този начин всичко се повтаряше до безспир. Или пък ми споделяше: Тази вечер или на следващия ден заран ще мина да те навестя в спалнята “.

" Ясно беше чувството за оскърбление "
Редакцията предлага
По това време Хауке не смеел да се довери никому, а и не можел изцяло да осъзнае какво се случва с него. Тогава още не знаел, че и доста други негови съученици от пансиона са подложени на същите тествания. „ Но въпреки да не сме знаели по какъв начин тъкмо се назовава това закононарушение и какви са неговите последици, усещахме освен това от физическата болежка – доста ясно беше чувството за оскърбление и за това, че сме „ употребявани “, споделя Хауке.

Когато навършил пълноправие, дълго време въобще не си спомнял за претърпяното. Бил работохолик, който работи по 14 часа дневно, без да знае какво тъкмо го подтиква към това. Чувствал се и не напълно здрав – имал сърцетуптене и разнообразни други недоволства. Докато в един миг не пристигнало обяснението за всичко. През 2010 в Германия бе оголен най-големият скандал в църковната история на страната, обвързван със.

„ По това време още не виждах връзка сред здравните ми проблеми и претърпяното в интерната, само че последователно в паметта ми изплуваха всички остарели събития “, споделя Карл. Това го довело до такава душевна рецесия, че на 61-годишна възраст направил опит да се самоубие - несполучлив. След това Карл почнал терапия, която да го научи по какъв начин да стартира живота си още веднъж и да преодолее чувството, че е жертва.

" Това нахалство на църквата надминава всичко "

Преди две години архиепископът на Кьолн – кардинал Райнер Мария Вьолки – разгласи, че ще има обхватно и без значение следствие на случаите на. Карл и останалите наранени тогава били изпълнени с вяра, че най-накрая ще бъдат оповестени имената на причинителите и че църквата ще поеме отговорност за закононарушенията. Карл Хауке и някои други жертви били поканени да вземат участие в съвет, изразяващ ползите на засегнатите.

Само че следствието по този начин и не изяснило нищо. Кардинал Вьолки и неговата епархия предпочели мълчанието. На едно съвещание в края на октомври било оповестено, че следствието „ не почива на сигурна правна основа “ и че съдържало „ неприемливо авансово наказание “. Кал Хауке бил покъртен и напуснал съвета.

Кардинал Вьолки, архиепископ на Кьолн

Специалистът по църковно право Томас Шюлер споделя в тази връзка: „ Занимавал съм се и преди с, само че това, което прави в този момент кьолнската епархия, надминава всичко останало по своето нахалство и подмолни измами “.

" Все още очаквам заслужено отмъщение "

Карл Хауке още веднъж е затиснат от остарялата контузия, едновремешните признаци още веднъж го спохождат: „ Засегнатите още веднъж бяха употребявани. Хората, които така и така бяха пожертвани от църковния клир, в този момент понасят нова подигравка – единствено и единствено да бъде предпазена институцията “, споделя Хауке.

За него тази далечна история още не е завършила. Неговият изтезател е умрял през 80-те години, тъй че персонално от него той повече не може да изиска сметка за действието. Той обаче се е надявал, че институцията, която е плащала на свещеника, ще поеме обществена отговорност. За това, че си е затваряла очите, и че е имало структури, които да улесняват сходни действия.

„ За всичко това – към момента очаквам заслужено отмъщение “, споделя Карл Хауке, въпреки и да не има вяра, че някой ден ще го доживее.