Необходима е революция срещу насилието над жени
Насилието над дами и девойки и домашното принуждение са необятно публикуван тип тормоз и демонстрация на дискриминация по отношение на дамите и уязвимите членове на фамилията. Неотдавнашно изследване на Евростат сподели, че до 41 % от дамите са били подлагани на принуждение.
С влизането в действие на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение ( " Конвенцията от Истанбул " ) през 2014 година страните, които са страни по нея, направиха значима стъпка за усилване на ограниченията на националното законодателство и политика против тази злина.
Европейски Съюз подписа Конвенцията от Истанбул през 2017 година, само че присъединението бе блокирано в Съвета в продължение на няколко години. Преди три седмици обаче и предприе бързи дейности за присъединение към Конвенцията. Това е обещаващо достижение предвид на напредъка към реализиране на тъждество сред половете и възстановяване на ответните дейности против насилието над дами и домашното принуждение.
Ратифицирането на Конвенцията от Истанбул подсигурява, че Европейски Съюз утвърждава своите интернационалните стандарти, показва свое лично всеобхватно законодателство и интегрира отговорностите по Конвенцията във всички области на политиката на Европейски Съюз.
© audiovisual.ec.europa
Преди тъкмо една година Европейската комисия предложи инструкция за битка с насилието над дами и домашното принуждение, която добавя Конвенцията и прави нашата правна рамка всеобхватна. С това законодателно предложение се вкарват общи минимални стандарти за всички страни членки по отношение на предварителната защита, отбраната, поддръжката за жертвите, достъпа до правораздаване, съдействието и координацията на службите.
Докато означаваме Международния ден на дамата, мисля за издръжливостта на дамите, претърпели принуждение в Европейски Съюз, както и на тези във военни зони, като да вземем за пример украинските дами. Мисля също и за тези в страните с тоталитарни режими, какъвто е казусът с афганистанските и иранските дами, наред с други.
© audiovisual.ec.europa
Мисля за дамите, които е трябвало с огромна всеотдайност да си изградят нов живот, напускайки личния си дом вечно, да намерят нова работа, ново учебно заведение за децата си, с цел да избягат от причинителите на домашно принуждение.
Мисля за несправедливостта и възприятието за загуба на доста дами, когато са изправени пред несъществуващия в реалност избор дали да търпят насилието или да изоставен, без да знаят къде ще ги води животът.
Мисля за многочислените групи за поддръжка, водени от скъпата работа на организациите на гражданското общество, както и за сестринствата и овластяването, които пораждат.
Разчитам на страните членки да бъдат твърди и единни в опълчването на насилието над дами и домашното принуждение и ги приканвам да завършат законодателната рамка, като приключат утвърждението на Конвенцията от Истанбул и одобряват препоръчаната инструкция на Европейски Съюз.
За да реализираме резултати, би трябвало да реагираме по-активно на тази форма на принуждение. Истината е, че през последните години с появяването на нови опасности, като да вземем за пример разпространяването на онлайн насилието, ситуацията на дамите и девойките се утежни.
Постигнатото в региона на равенството сред половете не е нито неизбежно, нито необратимо. Просто не можем да си позволим да се откажем или да водим вяла битка с насилието над дамите, защото ще продължим да губим. Законодателството единствено по себе си няма да свърши работа. За да не останем победени, имаме потребност от гражданска война. Трябва да се надигнем против женомразството в нашите системи за наказателно правораздаване, полицейски сили, просветителни системи, медии и в домовете ни.
Трябва да предизвикаме смяна в културата, в която мъжете и момчетата се учат да се въздържат от прибягване към принуждение, по този начин както дамите и девойките се учат да бъдат самостоятелни и да бягат от такива обстановки. Оправданието " момчетата са си момчета " е недопустимо.
Равенството сред половете ще бъде реализирано единствено когато всички станем част от неговото поощряване и запазване.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
С влизането в действие на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение ( " Конвенцията от Истанбул " ) през 2014 година страните, които са страни по нея, направиха значима стъпка за усилване на ограниченията на националното законодателство и политика против тази злина.
Европейски Съюз подписа Конвенцията от Истанбул през 2017 година, само че присъединението бе блокирано в Съвета в продължение на няколко години. Преди три седмици обаче и предприе бързи дейности за присъединение към Конвенцията. Това е обещаващо достижение предвид на напредъка към реализиране на тъждество сред половете и възстановяване на ответните дейности против насилието над дами и домашното принуждение.
Ратифицирането на Конвенцията от Истанбул подсигурява, че Европейски Съюз утвърждава своите интернационалните стандарти, показва свое лично всеобхватно законодателство и интегрира отговорностите по Конвенцията във всички области на политиката на Европейски Съюз.
© audiovisual.ec.europa
Преди тъкмо една година Европейската комисия предложи инструкция за битка с насилието над дами и домашното принуждение, която добавя Конвенцията и прави нашата правна рамка всеобхватна. С това законодателно предложение се вкарват общи минимални стандарти за всички страни членки по отношение на предварителната защита, отбраната, поддръжката за жертвите, достъпа до правораздаване, съдействието и координацията на службите.
Докато означаваме Международния ден на дамата, мисля за издръжливостта на дамите, претърпели принуждение в Европейски Съюз, както и на тези във военни зони, като да вземем за пример украинските дами. Мисля също и за тези в страните с тоталитарни режими, какъвто е казусът с афганистанските и иранските дами, наред с други.
© audiovisual.ec.europa
Мисля за дамите, които е трябвало с огромна всеотдайност да си изградят нов живот, напускайки личния си дом вечно, да намерят нова работа, ново учебно заведение за децата си, с цел да избягат от причинителите на домашно принуждение.
Мисля за несправедливостта и възприятието за загуба на доста дами, когато са изправени пред несъществуващия в реалност избор дали да търпят насилието или да изоставен, без да знаят къде ще ги води животът.
Мисля за многочислените групи за поддръжка, водени от скъпата работа на организациите на гражданското общество, както и за сестринствата и овластяването, които пораждат.
Разчитам на страните членки да бъдат твърди и единни в опълчването на насилието над дами и домашното принуждение и ги приканвам да завършат законодателната рамка, като приключат утвърждението на Конвенцията от Истанбул и одобряват препоръчаната инструкция на Европейски Съюз.
За да реализираме резултати, би трябвало да реагираме по-активно на тази форма на принуждение. Истината е, че през последните години с появяването на нови опасности, като да вземем за пример разпространяването на онлайн насилието, ситуацията на дамите и девойките се утежни.
Постигнатото в региона на равенството сред половете не е нито неизбежно, нито необратимо. Просто не можем да си позволим да се откажем или да водим вяла битка с насилието над дамите, защото ще продължим да губим. Законодателството единствено по себе си няма да свърши работа. За да не останем победени, имаме потребност от гражданска война. Трябва да се надигнем против женомразството в нашите системи за наказателно правораздаване, полицейски сили, просветителни системи, медии и в домовете ни.
Трябва да предизвикаме смяна в културата, в която мъжете и момчетата се учат да се въздържат от прибягване към принуждение, по този начин както дамите и девойките се учат да бъдат самостоятелни и да бягат от такива обстановки. Оправданието " момчетата са си момчета " е недопустимо.
Равенството сред половете ще бъде реализирано единствено когато всички станем част от неговото поощряване и запазване.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ