Почтените са винаги красиви
Насила красота не става, само че и няма по какъв начин да си откраднеш хубост – най-малко не в дословния смисъл. С течение на годините ние се променяме, трупайки върху лицата си гънка след гънка от претърпените наслади и скърби. Някои получават пленителните черти на помъдряването и спокойствието, а други стават неприятни поради злобата, завистта и отчаянието, в чийто капан са попаднали сами заради обстоятелството, че не са показали нужната храброст да работят изрично, когато това е било належащо.
Животът не е благоразположен към хора, които избират лъжливото улеснение на инертността.
Когато Микеланджело изложил за първи път статуята на Давид, публиката била възмутена от голотата ѝ. В изкуството същинската стойност на едно произведение дефинира времето. Но по този начин става и с нас – от позицията на отминалите години ние можем да преценим какъв брой същински красиви са тези, които са ни помогнали, зачели, подкрепили в положително и в неприятно.
Почтеността постоянно се отплаща. Хората с морал неотменно наподобяват приветливо и просто ти се желае ти се да бъдеш част от живота им.
Да остаряваме красиво зависи от метода, по който се отнасяме към другите. Красив е оня, който зачита живота на мравката, който се радва на пролетните дървета, който умее да мълчи с морето и да изрича „ обичам те “, когато има нужда да го каже.
Почтеността прави хората откровени и откровени. Техният честен статус не се дефинира от пари, обучение, пол, вяра и просвета. Подвластни са на личен кодекс, от който всички имаме какво да научим. Срещнем ли ги, не можем се заблудим в тяхната точна преценка за света.
Джеймс Джойс споделя, че за хубостта са нужни три условия: честност, естетика и искра. Когато сме честни, ние сме в естетика със себе си и другите – по тази причина блестим, без значение от годините, които сме натрупали върху раменете си.
Почтеният не можеш да объркаш. Дори някой да излее кофа с мръсотия върху него, почтеният има волята и силата да остане неизменима част от величието на живота. Защото можеш да хвърлиш одеяло върху голия Давид, само че под грубата повърхнина на одеялото хубостта не стопира да съществува.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Животът не е благоразположен към хора, които избират лъжливото улеснение на инертността.
Когато Микеланджело изложил за първи път статуята на Давид, публиката била възмутена от голотата ѝ. В изкуството същинската стойност на едно произведение дефинира времето. Но по този начин става и с нас – от позицията на отминалите години ние можем да преценим какъв брой същински красиви са тези, които са ни помогнали, зачели, подкрепили в положително и в неприятно.
Почтеността постоянно се отплаща. Хората с морал неотменно наподобяват приветливо и просто ти се желае ти се да бъдеш част от живота им.
Да остаряваме красиво зависи от метода, по който се отнасяме към другите. Красив е оня, който зачита живота на мравката, който се радва на пролетните дървета, който умее да мълчи с морето и да изрича „ обичам те “, когато има нужда да го каже.
Почтеността прави хората откровени и откровени. Техният честен статус не се дефинира от пари, обучение, пол, вяра и просвета. Подвластни са на личен кодекс, от който всички имаме какво да научим. Срещнем ли ги, не можем се заблудим в тяхната точна преценка за света.
Джеймс Джойс споделя, че за хубостта са нужни три условия: честност, естетика и искра. Когато сме честни, ние сме в естетика със себе си и другите – по тази причина блестим, без значение от годините, които сме натрупали върху раменете си.
Почтеният не можеш да объркаш. Дори някой да излее кофа с мръсотия върху него, почтеният има волята и силата да остане неизменима част от величието на живота. Защото можеш да хвърлиш одеяло върху голия Давид, само че под грубата повърхнина на одеялото хубостта не стопира да съществува.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ