Забавяния спъват многомилиардния план на ЕС за възстановяване
Нашият проект е на стойност 723 милиарда евро. Това е най-големият план за възобновяване в Европа след проекта „ Маршал “. Това е възобновяване, от което Европа се нуждае в този момент и за бъдещето. "
Така амбициозно звучаха думите на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен преди две години, когато започва Механизмът за възобновяване и резистентност (МВУ), част от инструмента NextGenerationEU.
Забавени заплащания и планове
Три години след старта на стратегиите и две преди финала резултатите не звучат толкоз обещаващо, колкото първоначално. многомилиардният проект на Европейски Съюз търпи забавяния както при изплащането на средства, по този начин и при осъществяването на планове, съгласно отчет, оповестен от Европейската счете палата на 2 септември.
Тези забавяния съставляват риск за постигането на задачите на Механизма, който би трябвало да помогне на страните от Блока да се възстановят от Коронавирус пандемията и да покачат тяхната резистентност.
Въпреки че Европейската комисия реализира избран прогрес при освобождението на заплащанията, отчетът предизвестява, че страните членки се затрудняват да усвоят изцяло средствата в точния момент или да завършат плануваните си планове преди приключването на крайния срок през август 2026 година, след което предстоящите стопански и обществени изгоди ще бъдат пропуснати.
МВУ, основан през февруари 2021 година, поддържа промените и вложенията в страните от Европейски Съюз, като се концентрира върху шест предпочитани области, в това число зелен преход, цифрова промяна, обществено и териториално доближаване Финансирането се разпределя въз основа на напредъка на страните в тези области.
Ивана Малетич, член на Европейската счете палата (ЕСП), отговарящ за одита, акцентира смисъла на бързото асимилиране на средствата, с цел да се избегнат усложнения към края на периода на механизма и да се понижи рискът от неефективно консумиране.
Въпреки някои първични триумфи, като да вземем за пример предварителното финансиране до 13% от общите средства, с цел да се разреши по-бързо погашение първоначално, инспекторите показват угриженост по отношение на скоростта на асимилиране на средствата. До края на 2023 година единствено 213 милиарда евро (139 милиарда евро под формата на безплатна финансова помощ и 74 милиарда евро заеми) са трансферирани от Комисията към страните членки и огромна част от тях към момента не са достигнали до крайни получатели, като частни предприятия, обществени енергийни компании и учебни заведения. Всъщност съвсем половината от средствата, изплатени на 15-те страни членки, дали данни, към момента не са достигнали до плануваните получатели.
Причините за закъсненията при усвояването на средствата се разграничават в обособените страни членки, като най-често срещаните измежду тях са промени във външните условия (като инфлация или дефицит на доставки), подценяване на времето, належащо за осъществяване на ограниченията, неустановеност във връзка с характерните правила за осъществяване на МВУ (като правилото за ненанасяне на обилни вреди) и усложнения, свързани с административния потенциал на страните членки.
Къде е България
Както Европейската комисия, по този начин и страните членки поставиха старания през 2023 година да ускорят усвояването на средствата, само че е прекомерно рано да се оцени тяхното влияние. Одиторите означават, че към момента съществува риск всички планувани ограничения да не бъдат изпълнени в точния момент. До края на 2023 година по-малко от 30% от над 6000 стадия и цели (индикатори за напредък) бяха показани за заплащане, което допуска, че забележителен брой от евентуално най-предизвикателните цели остават неизпълнени.
Към края на 2023 година България е подала 67% от настояванията за заплащане, посочени в индикативните графици на оперативните договорености, в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 70%. Само 22% от отпуснатите средства за страната ни са изплатени, което я подрежда в средата по отношение на другите страни, а с тях са реализирани единствено 6% от главните цели. Това подхожда на 22 стадия към края на 2023 година от общо 346, които България би трябвало да извърши. Интересно за страната ни е, че макар получените близо 1/4 финансиране с тях са реализирани доста невисок % от стадиите и задачите - 6%. Дания, да вземем за пример, е със същия индикатор - 22% отпуснати пари, само че е изпълнила досота по-висок дял от стадиите и задачите - 32%.
В този индикатор водач в Франция, която е получила 59% от поисканите европейски пари като с тях са реализирани 53% от поставените стадии и цели (93 от 175). На дъното е Кипър, която края на 2023 година е подала единствено 40% от настояванията за заплащане, получила е 8% от отпуснатите средства, като са реализирани единствено 5% от главните цели или 14 от общо 271 стадия.
България е подала две претенции за заплащане, само че е получила единствено едното, другото, както към този момент е ясно, се бави поради спрени промени и задължения, които страната ни трябваше да извърши. Дания, Латвия, Литва, Малта също са подали две претенции, само че към този момент са получили единствено едно.
Повечето държави-членки се концентрираха първо върху използването на промени, забавяйки вложенията, безапелационни са създателите в отчета. Това претоварване на вложенията евентуално ще аргументи спомагателни забавяния и ще забави усвояването на средства. Освен това инспекторите показаха, че изплащанията не постоянно корелират с количеството и значимостта на стадиите и постигнатите цели, което може да докара до освобождение на обилни средства без да бъдат изпълнени съответните ограничения.
Докладът също по този начин акцентира, че актуалните правила не плануват възобновяване на средства, в случай че главните стадии и цели са механически изпълнени, само че обвързваните с тях ограничения не са изцяло приключени.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Така амбициозно звучаха думите на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен преди две години, когато започва Механизмът за възобновяване и резистентност (МВУ), част от инструмента NextGenerationEU.
Забавени заплащания и планове
Три години след старта на стратегиите и две преди финала резултатите не звучат толкоз обещаващо, колкото първоначално. многомилиардният проект на Европейски Съюз търпи забавяния както при изплащането на средства, по този начин и при осъществяването на планове, съгласно отчет, оповестен от Европейската счете палата на 2 септември.
Тези забавяния съставляват риск за постигането на задачите на Механизма, който би трябвало да помогне на страните от Блока да се възстановят от Коронавирус пандемията и да покачат тяхната резистентност.
Въпреки че Европейската комисия реализира избран прогрес при освобождението на заплащанията, отчетът предизвестява, че страните членки се затрудняват да усвоят изцяло средствата в точния момент или да завършат плануваните си планове преди приключването на крайния срок през август 2026 година, след което предстоящите стопански и обществени изгоди ще бъдат пропуснати.
МВУ, основан през февруари 2021 година, поддържа промените и вложенията в страните от Европейски Съюз, като се концентрира върху шест предпочитани области, в това число зелен преход, цифрова промяна, обществено и териториално доближаване Финансирането се разпределя въз основа на напредъка на страните в тези области.
Ивана Малетич, член на Европейската счете палата (ЕСП), отговарящ за одита, акцентира смисъла на бързото асимилиране на средствата, с цел да се избегнат усложнения към края на периода на механизма и да се понижи рискът от неефективно консумиране.
Въпреки някои първични триумфи, като да вземем за пример предварителното финансиране до 13% от общите средства, с цел да се разреши по-бързо погашение първоначално, инспекторите показват угриженост по отношение на скоростта на асимилиране на средствата. До края на 2023 година единствено 213 милиарда евро (139 милиарда евро под формата на безплатна финансова помощ и 74 милиарда евро заеми) са трансферирани от Комисията към страните членки и огромна част от тях към момента не са достигнали до крайни получатели, като частни предприятия, обществени енергийни компании и учебни заведения. Всъщност съвсем половината от средствата, изплатени на 15-те страни членки, дали данни, към момента не са достигнали до плануваните получатели.
Причините за закъсненията при усвояването на средствата се разграничават в обособените страни членки, като най-често срещаните измежду тях са промени във външните условия (като инфлация или дефицит на доставки), подценяване на времето, належащо за осъществяване на ограниченията, неустановеност във връзка с характерните правила за осъществяване на МВУ (като правилото за ненанасяне на обилни вреди) и усложнения, свързани с административния потенциал на страните членки.
Къде е България
Както Европейската комисия, по този начин и страните членки поставиха старания през 2023 година да ускорят усвояването на средствата, само че е прекомерно рано да се оцени тяхното влияние. Одиторите означават, че към момента съществува риск всички планувани ограничения да не бъдат изпълнени в точния момент. До края на 2023 година по-малко от 30% от над 6000 стадия и цели (индикатори за напредък) бяха показани за заплащане, което допуска, че забележителен брой от евентуално най-предизвикателните цели остават неизпълнени.
Към края на 2023 година България е подала 67% от настояванията за заплащане, посочени в индикативните графици на оперативните договорености, в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 70%. Само 22% от отпуснатите средства за страната ни са изплатени, което я подрежда в средата по отношение на другите страни, а с тях са реализирани единствено 6% от главните цели. Това подхожда на 22 стадия към края на 2023 година от общо 346, които България би трябвало да извърши. Интересно за страната ни е, че макар получените близо 1/4 финансиране с тях са реализирани доста невисок % от стадиите и задачите - 6%. Дания, да вземем за пример, е със същия индикатор - 22% отпуснати пари, само че е изпълнила досота по-висок дял от стадиите и задачите - 32%.
В този индикатор водач в Франция, която е получила 59% от поисканите европейски пари като с тях са реализирани 53% от поставените стадии и цели (93 от 175). На дъното е Кипър, която края на 2023 година е подала единствено 40% от настояванията за заплащане, получила е 8% от отпуснатите средства, като са реализирани единствено 5% от главните цели или 14 от общо 271 стадия.
България е подала две претенции за заплащане, само че е получила единствено едното, другото, както към този момент е ясно, се бави поради спрени промени и задължения, които страната ни трябваше да извърши. Дания, Латвия, Литва, Малта също са подали две претенции, само че към този момент са получили единствено едно.
Повечето държави-членки се концентрираха първо върху използването на промени, забавяйки вложенията, безапелационни са създателите в отчета. Това претоварване на вложенията евентуално ще аргументи спомагателни забавяния и ще забави усвояването на средства. Освен това инспекторите показаха, че изплащанията не постоянно корелират с количеството и значимостта на стадиите и постигнатите цели, което може да докара до освобождение на обилни средства без да бъдат изпълнени съответните ограничения.
Докладът също по този начин акцентира, че актуалните правила не плануват възобновяване на средства, в случай че главните стадии и цели са механически изпълнени, само че обвързваните с тях ограничения не са изцяло приключени.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ