Министър Пенов: С програмите за млади учени искаме да задържим талантите си в България
Нашите възпитаници и студенти печелят интернационалните надпревари, а нашата грижа е да ги задържим и да им дадем опция да се развиват.
Това сподели служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов при откриването на форума „ Нова европейска иновационна тактика – благоприятни условия и провокации “ в София Тех Парк. Сред научните стратегии на МОН той открои „ Млади учени и постдокторанти – 2 “. Очакваните резултати от осъществяването й са увеличение на младежите, занимаващи се с научна активност, задържане на гениите в България, понижаване на „ приключването на мозъци “ след придобиване на просветителната степен „ магистър “ и просветителната и научна степен „ лекар “.
С финансиране по Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък “ са построени или в развой на създаване 6 центъра за върхови достижения и 10 центъра за подготвеност. Те са основани посредством партньорство сред висши учебни заведения и научни институти в предпочитани индустриални области. Основната цел на плановете е рационализация на съществуваща или създаване на нова научноизследователска инфраструктура. Финансирането на центровете ще продължи и през настоящия програмен интервал по новата стратегия „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “. В програмата се планува и целево финансиране на 3 обекта от националната пътна карта за научна инфраструктура.
Проф. Пенов подсети някои сполучливи начинания, свързани с нововъведенията, които екипът му е наследил в МОН и които би трябвало да развие – Националната пътна карта за научна инфраструктура; Националния проект за отворена просвета, настройването на мощните страни на науката ни към промишлеността посредством Иновационната тактика за умна специализация на България, Концепцията за развиване на изкуствения разсъдък в България и други
Министър Пенов означи, че компликации не липсват. Спънка в съдействието на науката с бизнеса са рестриктивните мерки, произлизащи от Рамката за държавни помощи за научни проучвания, развиване и нововъведения. Европейският съюз се самоограничава в пълноценното потребление на научния си капацитет и инфраструктура, защото посредством Рамката до висока степен се блокира потреблението на обществен запас за задачата. Затова самодейността на Европейската комисия за смяна на регулаторната система, обвързвана с научните проучвания и нововъведенията, в това число и на тази Рамка, е доста позитивна, акцентира проф. Сашо Пенов. Той уточни, че не е задоволително построена връзката сред двата фонда – за просвета и за нововъведения. У нас нямаме огромни концерни, които да поддържат личен теоретичен бранш, а потенциалът на висшите учебни заведения и Българска академия на науките за внедряване е стеснен. Възможен излаз е обвързването на двата фонда по този начин, че приключените приложни планове от научния фонд да се преливат за дотъкмяване до индустриален пример в иновационния.
Министърът открои и въпроса за финансирането – в тактиките се планува за просвета и развиване България да влага 1% от Брутният вътрешен продукт, само че към този момент обществените средства за задачата са едвам 0,25% от Брутният вътрешен продукт. Общо вложенията у нас за просвета и нововъведения са 0,7 % от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Европейския съюз междинното ниво е 2,2% от Брутният вътрешен продукт. По думите му по отношение на Плана за възобновяване и резистентност е належащо да бъде създаден нов Закон за поощряване на научните проучвания и нововъведенията. Законът би трябвало да очертае детайлите на екосистемата за научни проучвания и нововъведения в страната и да контролира връзките сред участниците в нея.
Организатори на форума бяха Изпълнителната организация за дребни и междинни предприятия и Български иновационен конгрес. В откриването му участваха също еврокомисарят по нововъведенията и научните проучвания Мария Габриел и служебният министър на нововъведенията и растежа Александър Пулев.
Това сподели служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов при откриването на форума „ Нова европейска иновационна тактика – благоприятни условия и провокации “ в София Тех Парк. Сред научните стратегии на МОН той открои „ Млади учени и постдокторанти – 2 “. Очакваните резултати от осъществяването й са увеличение на младежите, занимаващи се с научна активност, задържане на гениите в България, понижаване на „ приключването на мозъци “ след придобиване на просветителната степен „ магистър “ и просветителната и научна степен „ лекар “.
С финансиране по Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък “ са построени или в развой на създаване 6 центъра за върхови достижения и 10 центъра за подготвеност. Те са основани посредством партньорство сред висши учебни заведения и научни институти в предпочитани индустриални области. Основната цел на плановете е рационализация на съществуваща или създаване на нова научноизследователска инфраструктура. Финансирането на центровете ще продължи и през настоящия програмен интервал по новата стратегия „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “. В програмата се планува и целево финансиране на 3 обекта от националната пътна карта за научна инфраструктура.
Проф. Пенов подсети някои сполучливи начинания, свързани с нововъведенията, които екипът му е наследил в МОН и които би трябвало да развие – Националната пътна карта за научна инфраструктура; Националния проект за отворена просвета, настройването на мощните страни на науката ни към промишлеността посредством Иновационната тактика за умна специализация на България, Концепцията за развиване на изкуствения разсъдък в България и други
Министър Пенов означи, че компликации не липсват. Спънка в съдействието на науката с бизнеса са рестриктивните мерки, произлизащи от Рамката за държавни помощи за научни проучвания, развиване и нововъведения. Европейският съюз се самоограничава в пълноценното потребление на научния си капацитет и инфраструктура, защото посредством Рамката до висока степен се блокира потреблението на обществен запас за задачата. Затова самодейността на Европейската комисия за смяна на регулаторната система, обвързвана с научните проучвания и нововъведенията, в това число и на тази Рамка, е доста позитивна, акцентира проф. Сашо Пенов. Той уточни, че не е задоволително построена връзката сред двата фонда – за просвета и за нововъведения. У нас нямаме огромни концерни, които да поддържат личен теоретичен бранш, а потенциалът на висшите учебни заведения и Българска академия на науките за внедряване е стеснен. Възможен излаз е обвързването на двата фонда по този начин, че приключените приложни планове от научния фонд да се преливат за дотъкмяване до индустриален пример в иновационния.
Министърът открои и въпроса за финансирането – в тактиките се планува за просвета и развиване България да влага 1% от Брутният вътрешен продукт, само че към този момент обществените средства за задачата са едвам 0,25% от Брутният вътрешен продукт. Общо вложенията у нас за просвета и нововъведения са 0,7 % от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Европейския съюз междинното ниво е 2,2% от Брутният вътрешен продукт. По думите му по отношение на Плана за възобновяване и резистентност е належащо да бъде създаден нов Закон за поощряване на научните проучвания и нововъведенията. Законът би трябвало да очертае детайлите на екосистемата за научни проучвания и нововъведения в страната и да контролира връзките сред участниците в нея.
Организатори на форума бяха Изпълнителната организация за дребни и междинни предприятия и Български иновационен конгрес. В откриването му участваха също еврокомисарят по нововъведенията и научните проучвания Мария Габриел и служебният министър на нововъведенията и растежа Александър Пулев.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ