Нашите сетива са клавишите, по които удря заобикалящата ни природа“

„ Нашите сетива са клавишите, по които удря заобикалящата ни природа “ — написа през 18.век френският мъдрец Дени Дидро. Хората на изкуството употребяват тези клавиши, с цел да ни оказват помощ да чуем музиката ѝ. Днес имаме техника, която може да улови нейното величие по неподозирани способи, само че за тази цел са нужни сетива.

Българският фотограф Владислав Терзиийски е един от тези хора, които имат чувствителни сетива, настроени да улавят и пресъздават дивата и сурова хубост на природата – от земята и от въздуха. Снимките му с дрон разкриват непознатото лице даже на най-познатите места, а Северът, снегът и студът са неговата буря.

Ето и изявлението, което Владислав даде особено за „ Обекти “.

В кой миг разбра, че фотографията е твоето предопределение?

Всичко стартира с намирането на един фотоапарат в един дрешник, още в ерата на лентовите фотоапарати. Поне към десетина години минаха от този момент, преди да стартира да се занимавам по-сериозно с снимка. Наистина съществено с снимка се занимавам може би отпреди три години. Горе-долу от същия интервал се занимавам и с видео.

Снимките с дрон са твой специалитет и провокират огромен интерес. Кога стартира и по какъв начин се снабди с твоя приятел дрона?

Работех в една компания, която продава фотографска техника. В един миг стана толкоз известно, че трябваше и във компанията да стартираме да продаваме дронове – моята задача беше да ги разуча и да ги поръчам, несъмнено. И толкоз ми хареса, че си купих дрон, който беше не от вида „ подготвен – купуваш и хвърчиш “, а от вида, който си сглобяваш самичък, купуваш си други елементи, добавяш си... Това беше преди две-три години.

Как става магията? Какво е нужно на един фотограф, с цел да може да снима с дрон?

Първо, хубаво е да си снимал с фотоапарат, с цел да може да имаш усета за кадър, за всички настройки на фотоапарата; настрана, би трябвало да имаш усета да снимаш – и напълно настрана, би трябвало да можеш да си представиш по какъв начин биха изглеждали нещата от горната страна, от птичи взор. Друга специфичност е, че би трябвало да се научиш да управляваш дрона. С дроновете, които сега се продават, нещата се случват по-лесно.

От всички места, на които си снимал, и у нас и отвън България, има ли някое, което ти е изключително на сърце?

Снимал с дрон, или по принцип?

И двете. В случая с дрон, на мен са ми любими кадрите от Царевец – методът, по който наподобява от птичи взор, е неповторим. На някои места погледът от горната страна дава изцяло друга вероятност.

Да, Царевец в действителност е такова място и може би е едно от обичаните ми за снимане. Мусала също – не тъй като е неповторимо място за снимане, а тъй като аз си го обичам. Другото са Седемте езера. Те са също доста забавни за снимане, въпреки че за дрон не толкоз, по-скоро от земя. Също и региона в Пирин, към връх Вихрен и скален борд Кончето.

Наскоро се върна от Норвегия. Какво те заведе там и с какви усещания остана?

Отидох главно да фотографирам северно зарево – и малко като на разследваща задача, тъй като считам да вървя там още веднъж през март. Да забележим дали ще се случи. Когато бях през октомври, нямаше сняг, а там е доста красиво, когато има сняг и има северно зарево. И изобщо, като има сняг, е доста красиво. Има един архипелаг, който се назовава Лофотен. Той е едно от най-сниманите места в Норвегия и е доста красиво, тъй като е много на север, има доста островчета, с доста малко разстояние сред тях – с един по-голям мост можеш да се прехвърлиш от едното на другото. И е доста красиво, тъй като от земята излизат големи планини – от нула метра на 400-500 метра зъбери, и това е доста красиво за снимане, изключително с дрон. Но като цяло аз нямах доста триумф с фрагментите. По-скоро на други места, в други елементи на Норвегия съумях да направя по-хубави фрагменти. Дотам пътувах с кола, цялото пътешестване беше малко над 10 хиляди километра, и е доста изтощителен пътят, когато пътуваш с доста техника, мъчно може да летиш със аероплан по този метод, по тази причина избрах да пътувам с кола.

В какъв момент успя да уловиш Северното зарево?

За мен беше доста забавно: точно прекосявах границата сред Швеция и Норвегия. В Швеция беше гъста мъгла, защото там стартираш от ниско и започваш да катериш една планина, която се намира на границата с Швеция. Караш в мъгла...

В един миг, през мъглата, едва-едва стартира да се вижда едно зарево. Но сиянието не е толкоз мощно, колкото наподобява на фотосите. Някой път наподобява просто като облак. Карайки, излязох от мъглата и към този момент се видя цялата хубост на сиянието. Тогава спряхме колата и започнахме да снимаме като луди, тъй като не сме виждали – за първи път е. Пътуването беше късно вечерта, приключихме със снимането някъде към два часа през нощта. Но това е обикновено за снимане на северно зарево.

Освен да се върнеш още веднъж в Норвегия, къде другаде би желал да отидеш да снимаш?

Може би в най-близко време Канада – по-северните елементи на Канада, може би Русия, отново северните части; има един остров, който е доста по на север от Норвегия, мисля, че се води най-северната точка на Норвегия. На него има бели мечки. Там ми се върви да фотографирам, може би е много по-диво. Защо не и Гренландия? Също по този начин и Южния полюс. В общи линии, студени места.

Да, това прави усещане. Какво намираш в този вид места? Какво те притегля?

Може би не обичам топлото, добре ми е, когато е студено, както в този момент. Последните месеци изкарват много часове на открито в снимане. Студът не ми пречи и обичам снега.

Като цяло какво търсиш в една фотография? Какво отличава положителната фотография?

Опитвам се да избягам от клишетата, доколкото е допустимо. Може би тъкмо поради това толкоз се възпламених и по снимането с дрон, тъй като най-малко все още не е снимано толкоз по този метод и гледните точки са бягство от клишетата – неща, които някой някъде прави за първи път. В общи линии това ми е задачата, да избягам от клишетата – за тая цел би трябвало да отидеш тук-там, на които никой не върви и да хванеш някакъв забавен метеорологичен миг, залез или скъсване на облачност – явления, които впечатляват. Ходя постоянно и тук-там, които са клиширани, само че отново се пробвам да си намеря моята позиция, която да е друга от общоприетата.

Кое е най-хубавото ти прекарване по време на фотоси, най-силната страст?

За разлика от това, което множеството хора си показват, когато снимаш, не можеш пълноценно да се насладиш на момента – не същото, като да седиш и да вземем за пример, да гледаш залеза. Може би на Мусала през зимата са най-хубавите ми мемоари, които имам до момента в който фотографирам.

Емоцията я претърпяваме ние, до момента в който гледаме резултата...

...и аз я претърпявам, когато седна пред компютъра и стартира да обработвам фрагментите. В момента, в който снимаш, се фокусираш в това, което правиш и бързаш да не изпуснеш момента. В пейзажната снимка има такива обстановки, в които за 4-5 секунди и кадърът вече го няма: ти си в облаците, отваря се дупка, отнякъде влиза слънце и имаш безусловно секунди да реагираш, след което още веднъж си в мъглата и можеш да седиш три часа, без да видиш нищо повече.

Ако нямаш никакви ограничавания, във време или средства, какво мечтаеш да направиш в миналото?

Мечтите ми не са толкоз във фотографията, колкото във видеото. Видеото е по-комплексно като изкуство – картината се движи, има музика, има страст, има и история. Снимката също разказва история, но видеото събира много изкуства в едно. По-скоро би ми се желало да направя филм за някакво забавно място – студено, несъмнено. Което споделя някаква забавна история, само че все още нямам съответна концепция.

Може би ще си пристигна с времето...

Да, когато мога да го направя.