Нашите днешни големановци решиха да мерят сили с Рюте. Като

Нашите днешни големановци взеха решение да мерят сили с Рюте. Като не могат с друго, да го изпреварят по пътувания в чужбина. Това написа в собствен коментар Борислав Цеков.

SafeNews го разгласява без редакторска интервенция:

В политически смисъл така наречен „ сглобка “ на процедура узурпира власт, каквато не ѝ се поставя по разпоредбите на демокрацията

Самоцелното държавно скитане за държавна сметка е с много съмнителна принадена стойност за външнополитическите задания на България

Знаете ли какъв брой пъти е имал публични визити в чужбина Марк Рюте, който заемаше премиерския пост в Нидерландия в продължение на цели 14 години – от 2010 година до 2024 година?

Средногодишно е имал по 24 визити всяка година. Забележете, става дума за доста авторитетна страна, която е значим фактор не просто в Европа, а на интернационалната сцена в световен мащаб. Не за периферна страна от Балканите, чиито проблеми са най-вече вътрешни, а на интернационалната сцена няма нито изключително значение, нито пък видимо въздействие.

Нашите днешни големановци обаче взеха решение да мерят сили с Рюте. Като не могат с друго, да го изпреварят по пътувания в чужбина. Тепърва ще излезе точната статистика за кабинета „ Денков “, само че се колебая, че за деветте си месеца на поста настощият български министър председател е пътувал по-малко от Рюте. Целият въпрос е в наличието на тези визити, а неведнъж то е прекомерно постно и се свежда до фотовъзможности (photo ops) и самодоволни селфита. И всичко това с прозирната цел да се хиперболизира пред вътрешната аудитория, че държавното управление се употребява с доверие от външните фактори, а пък пред самите външни фактори – да се имитира активност на високи обороти. Упрекът не е единствено към премиера Денков, а към целия кабинет.

Самоцелното държавно скитане за държавна сметка може да е потребно за персоналните биографии и контакти на министрите, откакто им се случи неизбежното – да слязат от министерския пост

Но е с много съмнителна принадена стойност за външнополитическите задания и цели на България. Тъжното е, че това държавно управление освен трансформира големановщината и властогонството в своя емблема, само че изнесе тази големановщина на интернационалната сцена. Вече не е значимо просто да си министър на каквото и да е. Важното е и да се показваш постоянно в чужбината. А в това време работата у нас стои несвършена. Трябваше да изпратят едни ръкавици и цяла тайфа полуръждясали бронетранспортьори в помощ на Украйна, само че се оказаха некадърни да го сторят, тъй като била доста комплицирана логистиката. На управнически език това се назовава: липса на административен потенциал.

По-скоро пътуващо, в сравнение с работещо. С мътнееща политическа отговорност. И с прекомерно лъкатушеща политическа линия. Това са трите фрази, които значително разказват политическия статус на към момента настоящото държавно управление отпред с Николай Денков. Колко надалеч от действителността е това държавно управление си проличава от неговия настоящ доклад. Обяви гороломно, че било стартирало конституционната промяна. Целият въпрос е, че нито процедурно, нито съдържателно, нито политически това държавно управление има някаква заслуга за признатите конституционни промени. Ако изобщо броим самите промени за някакъв политически позитив за страната, което е много подозрително. Да не приказваме за другото голословие – това държавно управление било овлядало инфлацията и било отлепило България от „ корупционното дъно “.

Всекидневието на българина изрично опровергава изказванието, че инфлацията била овладяна – цените на стоките и услугите не престават да се покачват ежеседмично

А усещанията, които витаят в пространството, са, че има цели браншове, в които към този момент се дълбае надълбоко под „ корупционното дъно “. Тепърва би трябвало да се прави проверка на кабинета „ Денков “, с цел да се откри истината.

След девет месеца ръководство на така наречен „ сглобка “ е време за такава социална равносметка и тя занапред ще се прави всестранно. Но резултатите от ръководството са в директна взаимозависимост от жизнеспособността и дееспособността на самата политическа формула, по която то беше образувано. Затова е значимо да се подчертае, че една от аргументите това държавно управление да не е изключително дейно, е сбърканата политическа формула, която институционализира една политическа девиация.

Тази девиация се състои в това, че без обществено и транспарантно за жителите политическо съглашение едно политическо малцинство, което се класира на второ място в изборите с малко над една четвърт от гласувалите и надлежно има малко над една четвърт от общия брой на депутатите, получи на практика цялата изпълнителна власт. Въпреки опитите тази формула да се показва от някои проправителствени среди като „ политическа иновация “ и като „ изкуство на вероятното “, всъщност това е образец по какъв начин не би трябвало да се прави политика. Това е по този начин, тъй като стабилността и морално-политическата легитимност на едно настоящо ръководство произтичат от волята на жителите, а не от партийните обсесии на тази или онази партия, която си фантазира, че тя – и единствено тя! – имала била морално-политическа легитимност да ръководи.

В политически смисъл така наречен „ сглобка “ на процедура узурпира власт, каквато не й се поставя по разпоредбите на демокрацията

Затова и държавното управление е като дъсчена барака, издигната върху преносимите пясъци на неразбираемата политическа отговорност, надалеч от твърдата земя на публичното доверие. Подобна откъсната от публичните действителности политическа формула, като се изключи че е неефективна, е и заредена с хронична неустойчивост. Мнозинството от гласоподавателите освен не са дали своят вот за формулата „ цялата власт на ПП-ДБ “.

Нещо повече – това болшинство искрено не харесва (да не кажа по-силна дума) ПП-ДБ, което на практика узурпира цялата изпълнителна власт, а в този момент желае и лъвски къс от (уж) самостоятелните регулатори и административното управление на правосъдната власт. Няма по какъв начин да е устойчиво едно държавно управление, което се разпознава изцяло с политическо малцинство, на което публичното болшинство – гласуващо и негласуващо – няма никакво доверие. Ако тази политическа девиация продължи, това безспорно ще даде токсични резултати. Размитата политическа отворност и радикалното разминаване с мандата, даден от гласоподавателите, прави такова държавно управление уязвимо и за „ петата колона “ на Кремъл.

Въобще, в днешната комплицирана вътрешна и интернационална конюнктура е от основно значение държавната формула в България да се възстановява и да влезе в коловоза на базисните правила на демокрацията. А те гласят, че държавно управление се образува съгласно вота на гласоподавателите, а не съгласно лабораторни схеми.

Следователно, би трябвало да се възстановява неговата конструкция. Това значи най-малко три неща:

Първо, обществено огласено документално съдружно съглашение за взаимно ръководство. Дали двустранно ГЕРБ-ПП-ДБ, дали тристранно – с присъединяване и на Движение за права и свободи, това е политически въпрос, на който би трябвало да отговорят партиите.

Второ, ясно систематизиране на политическата отговорност за ръководството, съобразено в оптимална степен с изборните резултати, т.е. с публичния пиедестал на ръководството.

И трето, държавно управление, структурирано, тъй че да бъде съответно на огромните въпроси, пред които е изправена България – стопанската система и геополитическите офанзиви на властническите режими против Свободния свят, от който нашата страна е интегрална част. Време е за коалиция, а не за сглобка. Защото обединението значи, че парламентарната народна власт действа обикновено. Докато сглобката е узурпация, която ще затъва в преносимите пясъци на задкулисието. Нищо повече и нищо по-малко.

Коментарът е оповестен във в. Труд
Още вести четете в категория Коментари
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News