Доц. Милен Михов: Джордж Оруел, Блаже Конески и „Тъга за юг“
“Наше е бъдещето, а това значи, че става наше и предишното ”. Думите са изречени през 1945 година от македонския … Блаже Конески. По-късно в Югославия същият е „ канонизиран “ като “творец ” на македонския език. Държавната власт, упражнявана от комунистите край Вардар, реализира цялостен надзор над живота и бъдещето на хората, а това подсигурява и монопола върху предишното, което може да бъде политически оправдано моделирано.
доцент Милен Михов, историк
Мисълта на Конески изпреварва с три години написаното от Джордж Оруел в популярния му разказ “1984 ”, които съставлява футуристичен облик на тоталитарното общество, учредено на правилото на “контрол над действителността ”. Този принцип, дефиниран от популярния английски публицист през 1948 година, гласи: “който управлява предишното, управлява бъдещето. Който управлява сегашното, управлява предишното ”. В своя разказ Оруел разказва активността на Министерството на истината, чиято съществена задача е пропагандното манипулиране на въз основа на политическата целенасоченост и обстановка.
Политическите господари край Вардар си слагат за цел одобряването на комунистическата власт като “национална ”, а това изисква отвоюването на “загубеното ” минало на народа. Войната за “историята на македонския народ ” е представяна като борба за историческата „ истина “, против фалшификациите, предразсъдъците и напластяванията, основани на първо място от българската историография. В “македонския ” случай, в случай че си позволим да перифразираме мисълта на Карл декор Клаузевиц, че войната е продължение на политиката с други средства, можем да кажем, че историята става продължение на политиката с други средства.
Историята дружно с езика са двата съществени детайла, върху които се конструира нова еднаквост в унисон с политически изгражданата действителност във Вардарска Македония. Днес за доста хора въпросът за македонския език звучи неясно и даже досадно. Дебатите за това пораждат по отношение на следващата рецесия в връзките със Скопие или при актуализирането на казуса за евроинтеграцията на югозападната ни съседка. В този смисъл е прелъщение да се върнем още веднъж към романа на Оруел и описания там нов вид на британския език, наименуван „ новговор “. Този нов език би трябвало последователно да замести британския, избран в романа като „ старговор “ и се подчинява на тъкмо избрани от властта правила. Според тези правила задачата на новговор е освен да обезпечи изразно средство за подобаващите възгледи и метода на мислене, „ само че и да направи неосъществим всевъзможен различен метод на мислене “ и в края, когато старговор бъде преместен един път вечно, да „ прекъсне последната връзка с предишното “.
Едва ли може по-добре да бъде илюстрирано смисъла на основаването на формален език във Вардарска Македония като федерална единици на комунистическа Югославия в края на Втората международна война. Миналото би трябвало да бъде забравено, с цел да бъде още веднъж моделирано в сегашното. Процесът на кодификация на македонската език продължава повече от половин година, минава през основаването на три езикови комисии и се реализира под строгия надзор на Белград. Основният спор е обвързван с писмеността и лингвистичната основа, на която ще се развива новият „ длъжностен “ език. Свързаната с Белград партийна номенклатура има за задача да вкара без каквито и да е промени одобрената от Вук Караджич при започване на ХIХ век сръбската писменост, и по този метод да се предопредели развиването на формалния език в новата федерална република.
През 1944 и 1945 година едни от главните сторонници на концепцията македонския език да се написа на сръбска писменост е Блаже Конески, който през днешния ден е „ канонизиран “ като татко на македонския език и чието име носи Филологическият факултет на университета в Скопие. В македонската версия на Уикипедия Конески е избран като една от най-важните фигури в процеса на кодификация на македонския общоприет език и първата персона на съвременна Македония през целия ХХ век. Бащата на македонския език произлиза от видно сърбоманско семейство, от дребен научава сръбски език и преди войната учи в Белградския университет под името Благой Коневич. След разгрома на Югославия през 1941 година идва в София и постъпва студент в Софийския университет под името Благой Конев, а след измененията през есента на 1944 година бързо се вписва в новата власт край Вардар като помощник на отдел „ Агитация и агитация “ (Агитпроп) към Централния комитет на комунистическата партия.
Новопокръстеният наследник на партията се опълчва на тези интелектуалци, които упорстват езикът да се развива въз основа на езиковата последователност и да отразява присъщите особености на българските приказва в Македония. Основният представител на това интелектуално течение е Венко Марковски, който по-късно ще преживее нещастието на титовите репресии и ужаса на комунистическия концлагер на Голи оток.
Блаже Конески е „ канонизиран “ като “творец ” на македонския език
Конески установи, че в предходните години са употребявани две кирилски писмености – сръбска и българска и е уверен, че за всеки е ясно „ какъв брой по-лесно се научава и какъв брой по-практична е Вуковата писменост от българската кирилица “. Основният мотив, който се акцентира за налагането на сръбската писменост, „ то е нейната необятна днешна приложимост в Македония “. Вуковата писменост е тествана от времето, на нея е „ писмена “ по-голямата част от македонския народ и не е належащо да се вършат „ нови комбинации “, споделя бащата на македонския език.
През ноември 1944 година е основана Първата езикова комисия, в която се срещат двете течения и се реализира компромис, който включва 32 букви. В план за македонска писменост са включени няколко букви от сръбската писменост, само че е непокътнат тъй наречените „ мрачен вокал “ – писмен знак Ъ. Б. Конески напуща на третия ден от работата на комисията, оставайки правилен на концепцията за въвеждането на сръбската писменост. Решенията на комисията не са признати от властта и в средата на февруари 1945 година е назначена Втора езикова комисия, която има политически темперамент и се състои от чиновници на Агитпроп. В поддръжка на Блаже Конески от Белград идва специфичен делегат, което довежда до окончателното решение за приемане на сръбска писменост.
Силовото налагане на Вуковата писменост и разделянето в партийния хайлайф провокира намесата на Белград, което довежда до привикване на Трета езикова комисия. Новото решение е да се одобри планът от Първата езикова комисия без „ българската “ писмен знак Ъ. Работата на комисията е готова усърдно от партийната номенклатура. Членовете на комисията получават джука покана за присъединяване без да има писмен документ за целия състав. Процедурата планува основният въпрос за буквата Ъ да бъде препоръчан като допълнение към плана за писменост от В. Марковски и да бъде гласуван настрана. Точно плануваният състав води до разделяне на гласовете 5 на 5 и българската писмен знак е изхвърлена от македонския език. В решението на комисията отсъстващата писмен знак, която „ миришела доста на българско “, е сменена с апостроф, а пред буквата Р изобщо не се изписва. Така думите „ сърце, кръв, дърво и гибел “ към този момент ще се изписват „ срце, крв, дрво и смрт “. Новата писменост е призната от Трета езикова комисия на 3 май 1945 година и същия ден е узаконена от държавното управление в Скопие.
Утвърдената през 1945 година македонска писменост слага основите на сърбизирането на езиковите процеси във Вардарска Македония. Австрийският професор Фратишек Мареш дефинира сътвореното от Третата езикова комисия като „ македонска сестра на Вуковота (сръбска - б. ММ) кирилица “ и тази оценка е дадена от ерудиран и доброжелателен към Скопие академик. Проникването на сърбохърватския език посредством администрацията, стопанската система, културата и медиите до 1991 година води до сформирането на една билингвистична езикова среда. През 1988 година тогавашният шеф на Института за македонски език Т. Стаматоски прави изявление, че не вижда нищо обезпокоително от развиването на македонската нация като двуезична (сръбско-македонска). Точните думи са " билингвизмот е действителна обстановка и треби да е се укаже благовремено на явността дека за македонците освен за интелектуалците, туку и далеку по-широко, српскиот язик се явува во функционалност на втор язик ".
Срещу това се демонстрира желанието на част от интелигенцията за езикова промяна, което придобива социална сила едвам след разпадането на Югославия. През 1993 година, директно след гибелта на Конески, за това се изрече и историческото величие в Скопие Блаже Ристовски, който подлага на критика писмеността на Конески и упорства за рисковите „ българофилски промени “.
Центърът на Скопие е изменен до неразбираемост от здания и скулптури, издигнати в духа на тъй наречените „ македонски барок “
В началото на този век казусът за езикова промяна и връщането на изгонената писмен знак Ъ още веднъж е обновен. В тази социална среда Ст. Ристески разгласява стенографските бележки от Първата езикова комисия, които ясно показват ролята на Блаже Конески и неговата откровена просръбска позиция. Ст. Ристески може да бъде избран като бранител на македонския език и неговата самородност, достигащ до езиков пуризъм. Той е един от последователите на правописна промяна на кодифицирания през 1945 година “македонски книжовен език ” и въвеждането на графемата за “тъмния вокал ” Ъ. Повдигнатият въпрос за езикова промяна съответствува по време с ръководството на Л. Георгиевски и възстановяване на двустранните връзки с България. В светлината на тогавашните политически действителности желаните езикови промени са жигосани от опозицията като казионна “българизация ” и стават мотив за разрастваща се “българофобия ”.
Дебатът за македонския език и въпросът за езикова промяна първоначално века е пресечен от ултранационалистическата политика на антиквизация, водена по времето на Никола Груевски. В интервала 2006-2016 година властта постанова античния македонизъм, отстрани всички опити за културни промени и обективизация на историята, моделира публични настройки на самодостатъчност и националистическо предимство, граничещо с прям расизъм. Материален израз на новата нация става центърът на Скопие, изменен до неразбираемост от здания и скулптури, издигнати в духа на тъй наречените „ македонски барок “. Случващото се през днешния ден край Вардар е разследване на отхвърли за обективно преосмисляне на историята и езика, които пропагандата трансформира в недосегаеми реликви на македонската еднаквост.
През 1861 година в издавания от Георги Раковски вестник „ Дунавски лебед “ e оповестено за първи път популярното стихотворение на родения в Струга Константин Миладинов „ Тъга за юг “. Днес заглавите на това стихотворение се е трансформирало в комерсиална марка на известно вино от региона на Кавадарци. Изписано на „ новия диалект “ на Конески то мъчно може да бъде прочетено, изключително когато е на латиница – „ Т`Ga za Jug “. /БГНЕС
------------------
Доц. доктор Милен Михов, историк. Анализът е написан особено за БГНЕС.
доцент Милен Михов, историк
Мисълта на Конески изпреварва с три години написаното от Джордж Оруел в популярния му разказ “1984 ”, които съставлява футуристичен облик на тоталитарното общество, учредено на правилото на “контрол над действителността ”. Този принцип, дефиниран от популярния английски публицист през 1948 година, гласи: “който управлява предишното, управлява бъдещето. Който управлява сегашното, управлява предишното ”. В своя разказ Оруел разказва активността на Министерството на истината, чиято съществена задача е пропагандното манипулиране на въз основа на политическата целенасоченост и обстановка.
Политическите господари край Вардар си слагат за цел одобряването на комунистическата власт като “национална ”, а това изисква отвоюването на “загубеното ” минало на народа. Войната за “историята на македонския народ ” е представяна като борба за историческата „ истина “, против фалшификациите, предразсъдъците и напластяванията, основани на първо място от българската историография. В “македонския ” случай, в случай че си позволим да перифразираме мисълта на Карл декор Клаузевиц, че войната е продължение на политиката с други средства, можем да кажем, че историята става продължение на политиката с други средства.
Историята дружно с езика са двата съществени детайла, върху които се конструира нова еднаквост в унисон с политически изгражданата действителност във Вардарска Македония. Днес за доста хора въпросът за македонския език звучи неясно и даже досадно. Дебатите за това пораждат по отношение на следващата рецесия в връзките със Скопие или при актуализирането на казуса за евроинтеграцията на югозападната ни съседка. В този смисъл е прелъщение да се върнем още веднъж към романа на Оруел и описания там нов вид на британския език, наименуван „ новговор “. Този нов език би трябвало последователно да замести британския, избран в романа като „ старговор “ и се подчинява на тъкмо избрани от властта правила. Според тези правила задачата на новговор е освен да обезпечи изразно средство за подобаващите възгледи и метода на мислене, „ само че и да направи неосъществим всевъзможен различен метод на мислене “ и в края, когато старговор бъде преместен един път вечно, да „ прекъсне последната връзка с предишното “.
Едва ли може по-добре да бъде илюстрирано смисъла на основаването на формален език във Вардарска Македония като федерална единици на комунистическа Югославия в края на Втората международна война. Миналото би трябвало да бъде забравено, с цел да бъде още веднъж моделирано в сегашното. Процесът на кодификация на македонската език продължава повече от половин година, минава през основаването на три езикови комисии и се реализира под строгия надзор на Белград. Основният спор е обвързван с писмеността и лингвистичната основа, на която ще се развива новият „ длъжностен “ език. Свързаната с Белград партийна номенклатура има за задача да вкара без каквито и да е промени одобрената от Вук Караджич при започване на ХIХ век сръбската писменост, и по този метод да се предопредели развиването на формалния език в новата федерална република.
През 1944 и 1945 година едни от главните сторонници на концепцията македонския език да се написа на сръбска писменост е Блаже Конески, който през днешния ден е „ канонизиран “ като татко на македонския език и чието име носи Филологическият факултет на университета в Скопие. В македонската версия на Уикипедия Конески е избран като една от най-важните фигури в процеса на кодификация на македонския общоприет език и първата персона на съвременна Македония през целия ХХ век. Бащата на македонския език произлиза от видно сърбоманско семейство, от дребен научава сръбски език и преди войната учи в Белградския университет под името Благой Коневич. След разгрома на Югославия през 1941 година идва в София и постъпва студент в Софийския университет под името Благой Конев, а след измененията през есента на 1944 година бързо се вписва в новата власт край Вардар като помощник на отдел „ Агитация и агитация “ (Агитпроп) към Централния комитет на комунистическата партия.
Новопокръстеният наследник на партията се опълчва на тези интелектуалци, които упорстват езикът да се развива въз основа на езиковата последователност и да отразява присъщите особености на българските приказва в Македония. Основният представител на това интелектуално течение е Венко Марковски, който по-късно ще преживее нещастието на титовите репресии и ужаса на комунистическия концлагер на Голи оток.
Блаже Конески е „ канонизиран “ като “творец ” на македонския език
Конески установи, че в предходните години са употребявани две кирилски писмености – сръбска и българска и е уверен, че за всеки е ясно „ какъв брой по-лесно се научава и какъв брой по-практична е Вуковата писменост от българската кирилица “. Основният мотив, който се акцентира за налагането на сръбската писменост, „ то е нейната необятна днешна приложимост в Македония “. Вуковата писменост е тествана от времето, на нея е „ писмена “ по-голямата част от македонския народ и не е належащо да се вършат „ нови комбинации “, споделя бащата на македонския език.
През ноември 1944 година е основана Първата езикова комисия, в която се срещат двете течения и се реализира компромис, който включва 32 букви. В план за македонска писменост са включени няколко букви от сръбската писменост, само че е непокътнат тъй наречените „ мрачен вокал “ – писмен знак Ъ. Б. Конески напуща на третия ден от работата на комисията, оставайки правилен на концепцията за въвеждането на сръбската писменост. Решенията на комисията не са признати от властта и в средата на февруари 1945 година е назначена Втора езикова комисия, която има политически темперамент и се състои от чиновници на Агитпроп. В поддръжка на Блаже Конески от Белград идва специфичен делегат, което довежда до окончателното решение за приемане на сръбска писменост.
Силовото налагане на Вуковата писменост и разделянето в партийния хайлайф провокира намесата на Белград, което довежда до привикване на Трета езикова комисия. Новото решение е да се одобри планът от Първата езикова комисия без „ българската “ писмен знак Ъ. Работата на комисията е готова усърдно от партийната номенклатура. Членовете на комисията получават джука покана за присъединяване без да има писмен документ за целия състав. Процедурата планува основният въпрос за буквата Ъ да бъде препоръчан като допълнение към плана за писменост от В. Марковски и да бъде гласуван настрана. Точно плануваният състав води до разделяне на гласовете 5 на 5 и българската писмен знак е изхвърлена от македонския език. В решението на комисията отсъстващата писмен знак, която „ миришела доста на българско “, е сменена с апостроф, а пред буквата Р изобщо не се изписва. Така думите „ сърце, кръв, дърво и гибел “ към този момент ще се изписват „ срце, крв, дрво и смрт “. Новата писменост е призната от Трета езикова комисия на 3 май 1945 година и същия ден е узаконена от държавното управление в Скопие.
Утвърдената през 1945 година македонска писменост слага основите на сърбизирането на езиковите процеси във Вардарска Македония. Австрийският професор Фратишек Мареш дефинира сътвореното от Третата езикова комисия като „ македонска сестра на Вуковота (сръбска - б. ММ) кирилица “ и тази оценка е дадена от ерудиран и доброжелателен към Скопие академик. Проникването на сърбохърватския език посредством администрацията, стопанската система, културата и медиите до 1991 година води до сформирането на една билингвистична езикова среда. През 1988 година тогавашният шеф на Института за македонски език Т. Стаматоски прави изявление, че не вижда нищо обезпокоително от развиването на македонската нация като двуезична (сръбско-македонска). Точните думи са " билингвизмот е действителна обстановка и треби да е се укаже благовремено на явността дека за македонците освен за интелектуалците, туку и далеку по-широко, српскиот язик се явува во функционалност на втор язик ".
Срещу това се демонстрира желанието на част от интелигенцията за езикова промяна, което придобива социална сила едвам след разпадането на Югославия. През 1993 година, директно след гибелта на Конески, за това се изрече и историческото величие в Скопие Блаже Ристовски, който подлага на критика писмеността на Конески и упорства за рисковите „ българофилски промени “.
Центърът на Скопие е изменен до неразбираемост от здания и скулптури, издигнати в духа на тъй наречените „ македонски барок “
В началото на този век казусът за езикова промяна и връщането на изгонената писмен знак Ъ още веднъж е обновен. В тази социална среда Ст. Ристески разгласява стенографските бележки от Първата езикова комисия, които ясно показват ролята на Блаже Конески и неговата откровена просръбска позиция. Ст. Ристески може да бъде избран като бранител на македонския език и неговата самородност, достигащ до езиков пуризъм. Той е един от последователите на правописна промяна на кодифицирания през 1945 година “македонски книжовен език ” и въвеждането на графемата за “тъмния вокал ” Ъ. Повдигнатият въпрос за езикова промяна съответствува по време с ръководството на Л. Георгиевски и възстановяване на двустранните връзки с България. В светлината на тогавашните политически действителности желаните езикови промени са жигосани от опозицията като казионна “българизация ” и стават мотив за разрастваща се “българофобия ”.
Дебатът за македонския език и въпросът за езикова промяна първоначално века е пресечен от ултранационалистическата политика на антиквизация, водена по времето на Никола Груевски. В интервала 2006-2016 година властта постанова античния македонизъм, отстрани всички опити за културни промени и обективизация на историята, моделира публични настройки на самодостатъчност и националистическо предимство, граничещо с прям расизъм. Материален израз на новата нация става центърът на Скопие, изменен до неразбираемост от здания и скулптури, издигнати в духа на тъй наречените „ македонски барок “. Случващото се през днешния ден край Вардар е разследване на отхвърли за обективно преосмисляне на историята и езика, които пропагандата трансформира в недосегаеми реликви на македонската еднаквост.
През 1861 година в издавания от Георги Раковски вестник „ Дунавски лебед “ e оповестено за първи път популярното стихотворение на родения в Струга Константин Миладинов „ Тъга за юг “. Днес заглавите на това стихотворение се е трансформирало в комерсиална марка на известно вино от региона на Кавадарци. Изписано на „ новия диалект “ на Конески то мъчно може да бъде прочетено, изключително когато е на латиница – „ Т`Ga za Jug “. /БГНЕС
------------------
Доц. доктор Милен Михов, историк. Анализът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ