Нашата задача в крайта сметка не е добротата, а цялостта.

Нашата задача в крайта сметка не е добротата, а цялостта. С. Г. Юнг

Любовта е най-естественото и животворно човешко положение. Тя е естеството на нашата природа, сърцевината на същността ни. Когато любовта минава свободно през нас, тя намира натурален израз в възприятията, мислите, делата ни и като че невидимо участва и преобразява метода, по който допираме и себе си, и другите.

Но всеки от нас от време на време е провокиран да пристъпи в сенчести територии, които като че разсънват най-нелицеприятната му страна и и в които населяват сложни за произнасяне и за прекарване усеща и мисли. Това предизвикателство може и да наподобява провокирано извън, само че постоянно подтикът идва от вътрешната страна, от нас самите – с цел да опознаем и сенчести свои страни, да осветим вътрешни и външни пространства, в които душата и тялото ни студуват, да разтеглим визията си за себе си, за другите и за света. И да доведем дружно със себе си любовта до такава степен, докъдето не сме и допускали, че е допустимо.

Ето по какъв начин Едуард Бах разказва потребността от есенцията Джел (Holly), която в неговата целебна система е лекът за хармонизирането на това мъчно и мъчително положение: „ За тези, които от време на време са нападани от мисли на ревнивост, злоба, възмездие и съмнение. За разнообразни форми на гняв, яд, неспокойствие. Вътрешно те могат да страдат доста, постоянно без да има съответна причина за тяхното злощастие. “

Когато сме в такова положение, ставаме сложни за обичане, сложни за приемане – тъй като самите ние не позволяваме непосредственост и любов, макар че надълбоко в себе си жадуваме за тях. Гневно насочваме към другите оръжията на своя негативизъм – и сами страдаме надълбоко от войната, която водим със себе си и със света.

Thinkstock

Осъзнаването на сходни сложни усеща и мисли и изключително тяхното признание са сигурен индикатор за благоприятен поврат в себеусещането и развиването на един човек. Смелостта да (си) признаеш демоните, което те изтезават, свидетелства за назряваща подготвеност за смяна, за дарба да надраснеш остаряла, изчерпана, повърхностна визия за себе си, да последваш себе си в посока, която до момента си отричал или избягвал. И с всяка една направена стъпка да ставаш все по-истински, все по-пълен и приключен. Все по-цялостен.

floracura.com

Всеки човек или наличие в живота ни, което упрекваме и на което се гневим, което ненавиждаме, има сигурна власт над нас. И колкото по-силни са омразата, гневът, възмущението, толкоз повече от силата си преотстъпваме на този „ съперник “, толкоз по-централна роля му отреждаме в личния ни житейски сюжет.

Thinkstock

Трудно, само че преобразяващо и освобождаващо може да бъде едно такова пътешестване из тъмните глъбини на личните ни страхове, възмушения, зависимости, обвинявания, срамове, заблуди, насилия – над себе си и другите. Но това, на което се съпротивляваме, ще се запази, както отбелязва Джеймс Холис. Затова рано или късно всеки от нас е провокиран, по един или различен метод, да опознае тъмнината в себе си, да е освети и да я обикне – с цел да не й робува цялостен живот. И дружно със себе си да освети и онази част от света, която населява.

Thinkstock

Подобно осъзнато целебно прекарване може да преобрази и нас, и живота ни. Може да ни помогне да преобърнем безсилието в действие, обвиняванията в отговорност за нас и живота ни, гнева в състрадание, нападките в приемане, раздразнителността – в схващане и мъдрост. За да се извиним с навика да насилваме себе си, да потискаме виталността си, да робуваме на свои и непознати страхове и операции.

И да използваме възходящата си обич и мощ за съграждане и помиряване, а не за водене на дребни и огромни войни, в които не може да има спечелили, а единствено жертви на отхвърли от обич. Любов, която няма да ни остави на мира, до момента в който не я допуснем в сърцето си.

Thinkstock

Още:
Работим ли или роботим: дано си отдъхнем, с цел да не издъхнем Надеждата не умира последна: гибелта е отводът да се променяме Цветята на Бах : Силен е този, който не насилва Единствената допустима невярност Цветята на Бах : За всекидневието и смелостта на дребните крачки За тези, които елементарно се обезкуражават: тъгата не е болест