Защо се разширява Вселената? И докога?
Нашата Вселена се уголемява. С ускоряване. С всяка последваща секунда пространството сред галактиките в Космоса се усилва все по-бързо и по-бързо.
Каква ще бъде крайната орис на Вселената – постоянно уголемение или Голям срив? Ключът към този въпрос е разбирането на „ тъмната сила “ - най-голямата мистерия за актуалната астрофизика, която е и причина за ускорението, почнало ненадейно преди 4-5 милиарда години.
Чак в края на двадесети век учените откриват, че Вселената се уголемява с ускоряване. Началото му е преди единствено към 5 милиарда година, относително скоро по отношение на възрастта на Вселената, която е на съвсем 14 милиарда години. Това е голяма изненада за всички учени, защото съгласно тогавашните теории Вселената би трябвало да забавя, а не да форсира своето уголемение.
Всъщност самият Айнщайн е срещнал проблеми с концепцията за Вселена, която се трансформира, а не е статична. Почти до самия завършек на живота си великият академик има вяра, че Вселената би трябвало да бъде статична и неизменима – тя нито следва да се уголемява, нито да се свива. Именно по тази причина той трансформира своите уравнения, които приказват за противоположното, и прибавя в тях така наречен космологична константа, която не разрешава на пространството да се уголемява.
Когато през 1929 година американският астроном Едуин Хъбъл открива така наречен алено отместване на галактиките, излиза наяве, че
всички останали галактики в Космоса като че ли „ бягат “ от нас.
Както когато лек автомобил се движи към нас, звукът му се трансформира, по този начин и когато дадена вселена се движи, нейния „ цвят “ се променя и можем да определим дали тя се приближава или отдалечава от Земята.
Каква ще бъде крайната орис на Вселената – постоянно уголемение или Голям срив? Ключът към този въпрос е разбирането на „ тъмната сила “ - най-голямата мистерия за актуалната астрофизика, която е и причина за ускорението, почнало ненадейно преди 4-5 милиарда години.
Чак в края на двадесети век учените откриват, че Вселената се уголемява с ускоряване. Началото му е преди единствено към 5 милиарда година, относително скоро по отношение на възрастта на Вселената, която е на съвсем 14 милиарда години. Това е голяма изненада за всички учени, защото съгласно тогавашните теории Вселената би трябвало да забавя, а не да форсира своето уголемение.
Всъщност самият Айнщайн е срещнал проблеми с концепцията за Вселена, която се трансформира, а не е статична. Почти до самия завършек на живота си великият академик има вяра, че Вселената би трябвало да бъде статична и неизменима – тя нито следва да се уголемява, нито да се свива. Именно по тази причина той трансформира своите уравнения, които приказват за противоположното, и прибавя в тях така наречен космологична константа, която не разрешава на пространството да се уголемява.
Когато през 1929 година американският астроном Едуин Хъбъл открива така наречен алено отместване на галактиките, излиза наяве, че
всички останали галактики в Космоса като че ли „ бягат “ от нас.
Както когато лек автомобил се движи към нас, звукът му се трансформира, по този начин и когато дадена вселена се движи, нейния „ цвят “ се променя и можем да определим дали тя се приближава или отдалечава от Земята.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ